Знаеш ли...

Какво имал предвид Исус, когато казал да извървим две мили?

▪ В своята известна Проповед на планината Исус дал следния съвет: „Ако някой, който има власт, ти възложи да извървиш една миля, върви с него две.“ (Матей 5:41) Слушателите на Исус вероятно веднага се сетили за принудителната служба, която властите можели да изискват от гражданите.

През първи век Израил бил под властта на римляните. Те не се колебаели да използват хора или животни за извършването на някаква работа или да изземат каквото сметнели, че ще е от полза за държавата. Например римските войници накарали Симон от Киринея да носи мъченическия стълб на Исус до мястото на екзекуцията. (Матей 27:32) За юдеите такава принудителна служба била потисническа, крайно нежелана и отвратителна.

Не се знае на какво разстояние можели да бъдат накарани хората да носят някакъв товар. Трудно можем да си представим обаче някой да бъде готов да върви повече, отколкото се изисквало от него. Така че когато Исус подканил слушателите си да извървят две мили, той искал да им каже да извършват без негодувание задачите, които властите можели да им наложат по закон. (Марко 12:17)

Кой бил Анна, споменат в евангелията?

▪ В Библията Анна е наречен „главен свещеник“ и той продължавал да заема тази позиция по време на процеса срещу Исус. (Лука 3:2; Йоан 18:13; Деяния 4:6) Всъщност Анна бил тъст на израилския първосвещеник Каиафа и самият той служил като първосвещеник от 6 или 7 г. до 15 г., когато римският управник Валерий Грат го свалил от тази длъжност. Въпреки това, като бивш първосвещеник, Анна бил влиятелна личност в Израил. Петима от синовете му, както и зет му, служили като първосвещеници.

Докато Израил бил независим, първосвещеникът служел на своята позиция до края на живота си. (Числа 35:25) Но когато Израил бил под римска власт, първосвещеникът служел според волята на управителите и царете, назначени от Рим, като длъжността му можело да бъде отнета. Историкът Йосиф Флавий разказва, че Квириний, римският управител на Сирия, свалил първосвещеника Йоазар от длъжността му през 6 или 7 г. и назначил Анна. Изглежда обаче езическите владетели се стараели новоназначените първосвещеници да бъдат избирани сред свещениците.

Семейството на Анна било известно с алчността и огромното си богатство. Вероятно те придобили състоянието си чрез монопола, който имали над всичко продавано във връзка с жертвите в района на храма, като например гълъби, овце, зехтин и вино. Йосиф Флавий казва, че Ананий, синът на Анна, имал „служители, които били разбойници и насила вземали десятъка от свещениците, като не се колебаели да пребиват онези, които отказвали да платят“.