Исус е отведен при Анна, после при Каяфа

Исус е вързан като престъпник и е отведен при Анна, който е бил първосвещеник, когато малкият Исус е удивил учителите в храма. (Лука 2:42, 47) По-късно някои от синовете на Анна са служили като първосвещеници, а сега неговият зет Каяфа заема тази позиция.

Докато Анна разпитва Исус, Каяфа има време да свика Синедриона. Този съд се състои от 71 членове, сред които са първосвещеникът и други, които преди са изпълнявали тази служба.

Анна разпитва Исус „за учениците и ученията му“. Исус отвръща: „Говорих открито пред всички. Винаги учех хората в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи. Нищо не съм казвал тайно. Защо питаш мен? Питай тези, които чуха какво им говорих“. (Йоан 18:19-21)

Един от стражите му удря шамар и казва укорително: „Така ли отговаряш на главния свещеник?“. Исус обаче знае, че не е направил нищо лошо, и казва: „Ако казах нещо погрешно, кажи какво. Но ако е правилно, защо ме удряш?“. (Йоан 18:22, 23) Тогава Анна изпраща Исус при своя зет Каяфа.

Вече се е събрал целият Синедрион — настоящият първосвещеник, старейшините и книжниците. Те се срещат в дома на Каяфа. Провеждането на такъв процес в нощта на Пасхата е незаконно, но това не им пречи да осъществят злия си замисъл.

Събралите се мъже едва ли са непредубедени. След като Исус е възкресил Лазар, Синедрионът е решил, че Исус трябва да умре. (Йоан 11:47-53) А само преди няколко дни религиозните водачи са се наговорили да го хванат и да го убият. (Матей 26:3, 4) Още преди да започне процесът, Исус вече е осъден на смърт!

Освен че са се събрали незаконно, главните свещеници и другите от Синедриона търсят хора, които да свидетелстват лъжливо срещу Исус. Намират много свидетели, чиито показания обаче си противоречат. Накрая се явяват двама, които твърдят: „Чухме го да казва: „Ще разруша този храм, построен от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг, който няма да е построен от човешка ръка“. (Марко 14:58) Но дори техните думи си противоречат.

Каяфа пита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Не чуваш ли в какво те обвиняват?“. (Марко 14:60) Исус не казва нищо за лъжливите показания на хора, чиито истории не съвпадат. Затова първосвещеникът Каяфа прибягва до друга тактика.

Каяфа знае, че юдеите не търпят някой да твърди, че е Син на Бога. Преди, когато Исус е нарекъл Бога свой Баща, юдеите са искали да го убият, защото според тях той се е „правил на равен на Бога“. (Йоан 5:17, 18; 10:31-39) Каяфа е наясно с това и хитро пита Исус: „Заклевам те в живия Бог да ни кажеш дали ти си Христос, Божият Син!“. (Матей 26:63) Разбира се, Исус е признавал, че е Божият Син. (Йоан 3:18; 5:25; 11:4) Ако сега не го направи, може да излезе, че отрича да е Божият Син и Христос. Затова Исус казва: „Аз съм. Ще видите Човешкия Син да седи от дясната страна на Могъщия Бог и да идва с небесните облаци“. (Марко 14:62)

Тогава Каяфа показно раздира дрехата си и възкликва: „Той богохулства! Защо са ни още свидетели? Сами чухте богохулството му. Какво мислите за това?“. Синедрионът издава несправедливата присъда: „Заслужава да умре!“. (Матей 26:65, 66)

След това започват да се подиграват на Исус и да го бият с юмруци. Други му удрят шамари и го плюят. Покриват лицето му, удрят го и саркастично казват: „Ако си пророк, познай кой те удари“. (Лука 22:64) Божият Син е унижаван по време на един незаконен процес, провеждан през нощта!