Оливет — „смиреният преводач“ на френската Библия

На 13 септември 1540 г. полицията претърсила дома на Колан Пеланк. В една тайна стая били открити няколко подозрителни документа, сред които и голяма книга. На втората ѝ страница били изписани думите: „П. Робер Оливет, смиреният преводач.“ Това била валденска Библия! Колан Пеланк бил арестуван, осъден като еретик и изгорен жив.

ПО ТОВА време във Франция, както и в цяла Европа, католическата църква преследвала реформаторите и била решена да заличи техните „коварни“ доктрини. Гийом Фарел, един пламенен реформатор, бил решен да разпространи сред френскоезичната част от света идеите на Мартин Лутер — водач на протестантската реформация. Фарел, който израснал в югоизточна Франция, разбирал, че за да убеди хората да променят своите възгледи, трябва да използва печатни издания. За тази цел той се нуждаел от брошури и трактати, както и от Библии. Но кой можел да осигури финансова подкрепа за подобно начинание? Той се обърнал към валденсите — независима религиозна група, проповядваща ученията на Библията.

Съборът в Шанфоран

В средата на септември 1532 г. валденските пастори провели събор, или съвещание, в Шанфоран, селце близо до италианския град Торино. От няколко години валденсите си сътрудничели с водачите на Реформацията. Затова на събора били поканени Фарел и други реформатори. Валденсите искали да знаят дали доктрините им са в съгласие с ученията на Лутер и неговите последователи.a

На събора в Шанфоран Фарел говорел много убедително. Когато валденските пастори му показали стари ръкописни Библии, преведени на техния диалект, той ги убедил да осигурят средства за отпечатването на Библия на френски. За разлика от превода на Библията на Льофевр д’Етапл от 1523 г., който бил направен от латински, този превод трябвало да бъде направен от еврейски и гръцки. Кой обаче можел да се справи с тази нелека задача?

Фарел познавал точния човек. Той се казвал Пиер Робер, но бил известен и като Оливетb. Този млад учител, роден в северна Франция, бил братовчед на Жан Калвин. Той бил един от първите реформатори и достоен за доверие човек. Оливет бил прекарал няколко години в Страсбург, където старателно изучавал езиците, на които била написана Библията.

Подобно на Фарел и много други, Оливет намерил убежище в Швейцария. Неговите приятели настоятелно го молели да приеме тази задача. След като отказал няколко пъти, накрая се съгласил да преведе Библията „на френски от еврейски и гръцки“. Междувременно валденсите осигурили 500 от 800–те златни крони, нужни за отпечатването на Библията. Това било цяло състояние за онова време!

Гарванът и славеят

В началото на 1534 г. Оливет се усамотил в Алпите и започнал работата си заобиколен от своите „мълчаливи учители“ — книгите. Всеки съвременен учен би завидял на библиотеката му. Той разполагал със сирийски, гръцки и латински преводи на Библията, равински обяснения, халдейски граматики и много други книги. Но най–важното е, че притежавал екземпляр от издадения във Венеция еврейски текст на Библията.

При превода на т.нар. Нов завет Оливет използвал френския текст на Льофевр д’Етапл, макар че в много случаи вземал предвид гръцкия текст, издаден от холандския учен Еразъм. При избора си на думи Оливет се стремял да се освободи от влиянието на католицизма. Например той предпочел думата „надзорник“ вместо „епископ“, „тайна“ вместо „мистерия“ и „сбор“ вместо „църква“.

Що се отнася до т.нар. Стар завет Оливет решил да го преведе дума по дума от еврейски. Той се шегувал, че да преведеш еврейския текст на френски, било все едно „да научиш сладкопойния славей да грачи като гарван“!

Докато превеждал еврейския текст, Оливет хиляди пъти срещал Божието име под формата на тетраграма. Той го предал като „Вечния“, израз, който по–късно бил често използван във френските протестантски Библии. Но в някои случаи той предпочел да изпише името „Йехова“, като например в Изход 6:3.

Забележителен е фактът, че на 12 февруари 1535 г., само след една година, преводачът завършил своя труд! Тъй като Оливет признал, че „дълго време носил ярема [на превода] съвсем сам“, явно периодът между 1534 и 1535 г. бил кулминацията на една продължителна и мъчителна работа. Преводачът скромно признал: „Направих най–доброто, на което съм способен.“ Първата Библия на френски, чиято по–голяма част била преведена от езиците на оригинала, оставало само да бъде отпечатана.

В печатницата на Пиро

Сега всичко било в ръцете на Пиер дьо Венгл, познат като Пиро Пикар, който бил приятел на Фарел и печатал изданията на реформаторите. След като католическата църква го изгонила от Лион, през 1533 г. той се установил в швейцарския град Нюшател. С финансовата подкрепа на валденсите той започнал да отпечатва в изобилие „подривни“ материали. Например в неговата печатница били подготвени изявления, осъждащи литургията, като някои от тях стигнали дори до католическия крал на Франция Франсоа I.

Още веднъж дьо Венгл пуснал пресите си в действие — този път, за да отпечата Библията! С цел да се ускори отпечатването, четирима или петима души работели на всяка от двете преси, като подреждали буквите и отпечатвали страниците. Накрая, на 4 юни 1535 г., дьо Венгл подписал страницата на издателя в преведената от Оливет Библия. В предговора преводачът посветил работата си на всички вярващи, които били „съкрушени и смазани“ от „празните традиции“.

Крайният резултат опрадвал очакванията. Красотата и яснотата на френския текст били допълнени от изящен и лесен за четене готически шрифт. Освен това текстът бил оформен в две колони и разделен на глави и абзаци. Бележките в полетата свидетелствали за научния подход на преводача. Уводните бележки, приложенията, таблиците и поемите допълвали красотата на това издание на Библията. В края на труда бил поместен следният кратък римуван акростих: „Валденсите, които евангелието известяват, на всички това съкровище даряват.“

Шедьовър, обречен на провал

Презиран в миналото, днес трудът на Оливет е единодушно признат за истински научен шедьовър. Освен това неговият текст служел за основа на протестантските преводи на Библията в продължение на три века.

Макар че от Библията на Оливет били отпечатани хиляда екземпляра, те не се купували. Причината била, че по това време нямало добра търговска мрежа, а и френският език претърпявал бързи промени. Освен това тежката пет килограма Библия не била подходяща за пътуващите проповедници или за тайните читатели.

Въпреки че тази Библия била намерена в дома на Колан Пеланк във Франция, както беше споменато в началото на тази статия, тя се оказала търговски провал. През 1670 г., почти век и половина по–късно, една книжарница в Женева все още предлагала екземпляр от Библията на Оливет.

„Без име и отникъде“

След като завършил задачата си по превода, Оливет потънал в неизвестност. Представяйки се под други имена, той ревизирал Новия и части от Стария завет. Също така се посветил и на другата си страст — преподаването. Като умел преподавател Оливет преиздал книгата си „Напътствия за децата“, която имала за цел да осигури морални поуки и начални познания по четене на френски, основани изцяло на Библията. Един от псевдонимите, които използвал, бил „Белисем де белимаком“, което означава „Без име и отникъде“.

Оливет умрял през 1538 г., вероятно в Рим, още ненавършил 40 години. Малцина днес знаят за огромния принос на този млад учен в разпространението на Библията на френски. Неговото име рядко се появява в речниците, ако изобщо се среща някъде. Това вероятно щеше да се хареса на „смирения преводач“ Луи Робер, известен като Оливет!

[Бележки под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 18]

Archives de la Ville de Neuchâtel Suisse/Снимка: Stefano Iori

[Информация за източника на снимката на страница 19]

Вляво: Alain Leprince - La Piscine-musée Roubaix/Courtesy of the former Bouchard Museum Paris

В средата и вдясно: Société de l’Histoire du Protestantisme Français Paris

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Société de l’Histoire du Protestantisme Français Paris