Двама пастори, които изразили признателност за трудовете на Ръсел

ПРЕЗ 1891 г. Чарлс Тейз Ръсел, който вършел забележителна работа сред истинските християнски поклонници на Йехова, посетил Европа за първи път. Според някои сведения, по време на един кратък престой в Пинероло (Италия), Ръсел се запознал с професор Даниеле Ривоар, бивш пастор на една религиозна група, наречена валденсиa. Въпреки че Ривоар останал тясно свързан с валденсите, след като напуснал работата си, той не се поддал на предубеденост и четял много издания, които Ч. Т. Ръсел пишел.

През 1903 г. Ривоар превел на италиански език книгата на Ръсел „Божият план на епохите“ и я отпечатал на свои собствени разноски. Това станало доста преди да бъде публикувано официално италианско издание. В предговора на книгата Ривоар писал: „Ние разпространяваме това първо издание на италиански език под закрилата на Господаря. Нека той го благослови, въпреки неговите несъвършенства, нека допринесе за възхваляването на неговото свято име и да насърчи своите говорещи италиански език деца към по–голямо отдаване. Нека сърцата на всички онези, които като четат тази книга, са признателни за дълбокото богатство, мъдрост и познание на божия план и любов, бъдат благодарни на самия Бог, по чието благоволение издаването на този труд стана възможно.“

Ривоар също започнал да превежда на италиански език „Сионска стражева кула и глашатай на Христовото присъствие“. Това списание — една ранна форма на „Стражева кула“ — се появило като тримесечно издание през 1903 г. И макар че професор Ривоар никога не станал Изследовател на Библията — както били наричани тогава Свидетелите на Йехова, — той проявил голям интерес към разпространяването на библейското послание, както било обяснено в издания на Изследователите на Библията.

„Сякаш люспи паднаха от очите ми“

Друг пастор на валденсите, който ценял изданията на Ръсел, бил Джузепе Банкети. Бащата на Джузепе, който преминал от католицизма към валденсите, му дал валденско образование. През 1894 г. Джузепе станал пастор и служел на различни валденски общности в Апулия и Абруци и на островите Елба и Сицилия.

Официалното италианско издание на Ръселовата книга „Божият план на епохите“ било публикувано през 1905 г. Банкети написал една ентусиазирана рецензия за книгата. Тя се появила в протестантското периодично издание „Ла ривиста кристиана“. „За нас — писал Банкети — книгата на Ръсел е най–просветляващото и сигурно ръководство, което всеки християнин може да намери за полезно и благословено изучаване на свещените Писания ... Веднага след като я прочетох, сякаш люспи паднаха от очите ми, така че пътят към Бога беше по–пряк и по–лесен. Разрешиха се дори голяма част от онези неща, които изглеждаха като противоречия. Учения, които преди ми изглеждаха трудни, изплуваха пред мене прости и съвършено приемливи. Неразбираеми досега неща станаха ясни. Възхитителният план за спасението на света в Христос се яви пред мене с такава внушителна простота, че ме кара да възклицавам с апостола: ‘О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога!’“ — Римляни 11:33.

Както отбелязал през 1925 г. Ремижо Куминети, Банкети проявявал „голяма симпатия“ към работата на Изследователите на Библията и бил „напълно убеден“ в ученията, както били обяснявани от тях. По свой собствен начин Банкети също се стремял да направи тези учения известни.

От трудовете на Банкети е ясно, че като Свидетелите на Йехова, и той вярвал, че ще има земно възкресение, както се казва в Писанията. Той също така бил съгласен с Изследователите на Библията, когато обяснил, че годината, в която Исус умрял, била определена и разкрита от Бога в пророчеството на Даниил за 70–те седмици. (Даниил 9:24–27) Многократно и в открито несъгласие с ученията на своята църква, той вярвал, че Възпоменанието на смъртта на Исус Христос трябвало да бъде празнувано само веднъж всяка година, „на точната дата, на която се пада годишнината“. (Лука 22:19, 20) Той отхвърлил теорията на Дарвин за еволюцията и потвърдил, че истинските християни не трябва да вземат участие в светска война. — Исаия 2:4.

Веднъж Банкети обсъждал трудовете на Ръсел с един мъж на име Дж. Камбъл Уол. В отговор на критиката на Уол, Банкети казал: „Сигурен съм, че ако вие прочетете шестте тома на Ръсел, ще изпитате силна и дълбока радост и ще ми благодарите с вълнение. Аз не афиширам учение, но прочетох тези книги преди единадесет години и благодаря на Бога всеки ден за това, че постави пред мене такава светлина и утеха чрез един труд, който е изцяло и здраво основан на Светото писание.“

„Трябва да слушаме, да слушаме, да слушаме“

Забележително е, че тези двама пастори на валденсите — Даниеле Ривоар и Джузепе Банкети — изразили признателност за начина, по който Ръсел обяснявал Библията. Банкети писал: „Казвам, че никой от нас, които сме с евангелистични убеждения, нито дори нашите пастори или професори по теология, не знае всичко. Нещо повече, има още много, много други неща да научим ... [Ние трябва] ... да стоим и да слушаме, а не да мислим, че знаем всичко и не като отхвърляме онова, което ни е предложено за изследване. Вместо това трябва да слушаме, да слушаме, да слушаме.“

Всяка година хиляди хора се вслушват в посланието за Царството, донесено до техните домове от Свидетелите на Йехова. Навсякъде мислещите хора, които жадуват за библейската истина, откликват на Исусовата покана: „Дойди и Ме следвай.“ — Марко 10:17–21; Откровение 22:17.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 28]

Професор Даниеле Ривоар

[Снимка на страница 29]

Джузепе Банкети

[Източник]

Банкети: La Luce, 14 април 1926 г.