Синагогата — там, където проповядвали Исус и учениците му

„След това той ходеше по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше добрата новина за царството.“ (МАТЕЙ 4:23)

ОТ РАЗКАЗИТЕ в евангелията разбираме, че Исус често посещавал синагогата. Независимо дали бил в Назарет, където израснал, или в Капернаум, който бил смятан за негов роден град, или в градовете и селата, които посетил през трите и половина години проповедна служба, Исус често избирал синагогата за място, където да проповядва и да учи другите за Божието Царство. Говорейки за службата си, Исус казал: „Винаги поучавах в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи.“ (Йоан 18:20)

По подобен начин апостолите на Исус и другите християни от първи век често поучавали в юдейските синагоги. Но как синагогата станала място за поклонение на юдеите? И как изглеждали тези сгради в дните на Исус? Нека разберем повече.

Важно място за юдеите. Три пъти всяка година мъжете юдеи отивали в Йерусалим за празниците, които се провеждали в Божия храм. Но за ежедневното си поклонение към Бога посещавали местната синагога, независимо дали живеели в Палестина, или в някоя от многото юдейски общности извън страната.

Кога юдеите започнали да използват синагогите? Според някои това станало по време на плена на израилтяните във Вавилон (607–537 г. пр.н.е.), когато храмът на Йехова бил разрушен. Или това може да се е случило скоро след като юдеите се върнали от плен, когато свещеникът Ездра насърчил народа да придобива по–голямо познание и разбиране за Божия закон. (Ездра 7:10; 8:1–8; 10:3)

Първоначално думата „синагога“ означавала „събрание“ или „сбор“. Тя била използвана с това значение в гръцкия превод на Еврейските писания „Септуагинта“. Но след време с тази дума се имало предвид мястото, където хората се събирали за поклонение. През първи век почти всеки град, който Исус посетил, разполагал със собствена синагога, в по–големите градове имало по няколко синагоги, а в Йерусалим те били много повече. Как изглеждали тези сгради?

Скромно място за поклонение. Когато искали да построят една синагога, юдеите обикновено избирали високо място и планирали разположението на сградата така, че входът ѝ (1) да гледа към Йерусалим. Но изглежда тези изисквания не били толкова строги, тъй като не винаги можело да бъдат спазени.

Синагогите били скромни постройки с малко принадлежности. Но във всяка от тях имало един ковчег (2), или сандък, в който стояло най–ценното притежание на общността — свитъците на Свещеното Писание. Когато били провеждани събрания, ковчегът бил поставян на едно определено място, след което бил връщан в стаята, в която бил съхраняван (3).

В близост до ковчега и с лице към сбора били предните места (4), където сядали председателите на синагогата и важните гости. (Матей 23:5, 6) В средата на помещението имало подиум със стойка за говорещия и място, където той можел да седне (5). От трите страни на подиума имало пейки за хората от сбора (6).

Обикновено синагогата била използвана и подкрепяна от местния сбор. Средствата, които дарявали всички, както бедните, така и богатите, се използвали за поддържането на сградата в добро състояние. Но как протичало едно събрание в синагогата?

Поклонение в синагогата. Програмата за поклонение в синагогата включвала песни на възхвала, молитви, четене на Писанието, поучаване и проповеди. В началото сборът повтарял на глас думите от юдейската молитва Шема. Тя получила името си от думата, с която започвал нейният първи стих: „Чуй [Шема], Израиле: Йехова, нашият Бог, е един Йехова.“ (Второзаконие 6:4)

След това бил четен и обясняван един откъс от Тора, или първите пет книги на Библията, написани от Моисей. (Деяния 15:21) После били четени откъси от писанията на пророците (хафтора) и било разяснявано тяхното значение и приложение. Понякога тази част от програмата била изнасяна от някой гост, както било в случая с Исус, описан в Лука 4:16–21.

Разбира се, в свитъка, който дали на Исус на това събрание, не били отбелязани главите и стиховете, както е в съвременните Библии. Затова можем да си представим как с лявата си ръка Исус развива свитъка, а с дясната го навива, докато намери откъса, който търси. След четенето свитъкът бил навиван отново.

Най–често Писанието било четено на оригиналния еврейски език и било превеждано на арамейски. В сборовете, в които се говорел гръцки, бил използван преводът „Септуагинта“.

Важна част от ежедневието. Синагогата имала важно значение в живота на юдеите и заедно със сградите, които били пристроени към нея или се намирали в близост до нея, била използвана за различни цели. Там се провеждали съдебни дела, както и обществени събрания и дори събирания, при които се предлагала храна в трапезариите. Понякога в стаите на някои от пристройките били настанявани пътници.

В почти всеки град в синагогата имало и училище, често разположено в същата сграда. Можем да си представим една стая, пълна с деца, които се учат да четат буквите, написани от техния учител на една восъчна табличка. Благодарение на тези училища юдеите били грамотни и дори обикновените хора познавали Писанието.

Синагогата най–вече служела като място за редовно поклонение към Бога. Не е изненадващо тогава, че събранията на християните от първи век били много подобни на събранията на юдеите в синагогата. Целта на християнските събрания също била поклонението към Йехова чрез молитви, песни на възхвала, четене и обсъждане на Божието Слово. Но приликите не свършват дотук. И на двете места за поклонение разходите били покривани чрез доброволни дарения. Привилегията да се чете и обяснява Божието Слово не била запазена за един свещенически клас. И в двата случая събранията били организирани и водени от отговорни зрели мъже.

Свидетелите на Йехова днес следват образеца, оставен от Исус и неговите последователи от първи век. Затова техните събрания в Залата на Царството много приличат на събранията, провеждани в синагогите в миналото. Преди всичко Свидетелите провеждат своите събрания с целта, която хората, обичащи истината, винаги са имали — да се ‘приближат до Бога’. (Яков 4:8)

[Снимка на страница 16]

Реконструкция въз основа на план на синагогата в Гамала от първи век

[Снимка на страница 18]

В училищата в синагогите се обучавали момчета на възраст от 6 до 13 години