„В дните на цар Ирод“

В ОПИТ да убие Исус малко след раждането му Ирод Велики, царят на Юдея, изпратил хора, които да избият всички момченца във Витлеем. Според историческите сведения „в дните на цар Ирод“ са се случили много събития, които хвърлят светлина върху обстоятелствата по време на живота и службата на Исус. (Матей 2:1–16)

Защо Ирод искал да убие Исус? Защо когато Исус бил роден, юдеите имали цар, но когато умрял, ги управлявал римлянинът Понтий Пилат? За да добием пълна представа за ролята на Ирод в историята и за да разберем защо това е от значение за библейските читатели, трябва да се върнем няколко десетилетия преди раждането на Исус.

Борба за властта в Юдея

През първата половина на II век пр.н.е. Юдея била управлявана от сирийската династия на Селевкидите — една от четирите династии, които се образували след разпадането на империята на Александър Велики. Но около 168 г. пр.н.е., когато селевкидският цар се опитал да замени поклонението на Йехова с култа към Зевс в храма в Йерусалим, юдеите, под водачеството на семейството на Макавеите, се разбунтували. Макавеите, или Хасмонеите, управлявали Юдея от 142 до 63 г. пр.н.е.

През 66 г. пр.н.е. двама хасмонейски князе — Хиркан II и брат му Аристобул — започнали борба за трона. Последвала гражданска война и двамата братя се обърнали за помощ към римския генерал Помпей, който по това време бил в Сирия. Помпей веднага използвал случая, за да се намеси.

Всъщност римляните били започнали да разширяват влиянието си на изток и по това време голяма част от Мала Азия била под техен контрол. На сирийския трон се били изредили няколко неспособни владетели, поради което в тази област царяла анархия, застрашаваща мира, който римляните се стараели да поддържат в източните земи. Така че Помпей се намесил, за да може да покори Сирия.

В спора между двамата князе Помпей решил да подкрепи Хиркан. Затова през 63 г. пр.н.е. римляните нахлули в Йерусалим и направили Хиркан цар. Но той нямало да бъде независим владетел. Сега римляните си осигурили влияние на изток, от което нямали намерение да се откажат. Хиркан станал римски етнарх — владетел, който бил избиран от римляните и зависел от тяхното благоволение и подкрепа, за да остане на власт. Той можел да решава сам по отношение на вътрешните въпроси, но що се отнася до външните дела, трябвало да се съобразява с политиката на римляните.

Издигането на Ирод

Хиркан бил слабохарактерен владетел, но бил подкрепян от идумееца Антипатър, бащата на Ирод Велики. Антипатър бил движещата сила в управлението на Хиркан. Той държал неспокойните юдейски групи настрана и скоро поел контрола над Юдея. Антипатър помогнал на Юлий Цезар да победи враговете си в Египет и римляните го възнаградили, като го направили прокуратор, пряко подчинен на тях. От своя страна, Антипатър назначил синовете си Фазаел и Ирод като управители съответно на Йерусалим и Галилея.

Антипатър учел синовете си, че нищо не може да бъде постигнато без съгласието на Рим. Ирод запомнил този съвет. През цялото си управление той се опитвал да помири исканията на римляните с тези на юдейските си поданици. Помогнали му уменията му на организатор и военачалник. Веднага щом станал управител, 25–годишният Ирод спечелил възхищението както на юдеите, така и на римляните, като решително премахнал от владенията си разбойническите дружини.

След като през 43 г. пр.н.е. Антипатър бил отровен от свои съперници, Ирод станал най–влиятелният човек в Юдея. Но не му липсвали врагове. Йерусалимската аристокрация го смятала за узурпатор и се опитвала да убеди римляните да го свалят от власт, но без успех. Римляните били верни на паметта на Антипатър и ценели способностите на сина му.

Цар на Юдея

Начинът, по който Помпей разрешил хасмонейския спор около 20 години по–рано, не се харесал на мнозина. Поддръжниците на Аристобул многократно правили опити да завоюват властта и през 40 г. пр.н.е. успели с помощта на враговете на римляните — партите. Възползвайки се от безредието в Рим поради гражданската война, те нападнали Сирия и Юдея, свалили Хиркан от власт и поставили на трона член на семейството на Хасмонеите, който бил против римляните.

Ирод избягал в Рим, където бил сърдечно посрещнат. Римляните искали да прогонят партите и да си върнат властта в Юдея, поставяйки владетел по свой избор. Те се нуждаели от надежден съюзник и намерили такъв в лицето на Ирод. Римският Сенат провъзгласил Ирод за цар на Юдея. След това Ирод направил нещо, което предизвестявало множеството компромиси, които щял да бъде принуден да направи, за да остане на трона — той повел процесия от Сената към храма на Юпитер, където принесъл жертви на езически богове.

Подпомогнат от римски легиони, Ирод победил враговете си в Юдея и затвърдил трона си. Той отмъстил жестоко на онези, които му се били противопоставили. Избил Хасмонеите и подкрепящата ги юдейска аристокрация, както и всички, на които не се харесвало да бъдат управлявани от приятел на римляните.

Ирод укрепва властта си

През 31 г. пр.н.е. Октавиан станал безспорният владетел на римляните, като победил Марк Антоний при нос Акций. Тогава Ирод осъзнал, че на неговото дългогодишно приятелство с Марк Антоний щяло да се гледа с подозрение. Затова побързал да увери Октавиан в своята вярност. На свой ред новият римски владетел затвърдил позицията на Ирод като цар на Юдея и разширил владенията му.

В годините след това Ирод повел царството си към могъщество и благополучие, превръщайки Йерусалим в център на елинистичната култура. Той осъществил огромни строителни проекти — построил различни дворци, пристанищния град Кесария и внушителни нови сгради за храма в Йерусалим. През цялото време приятелството му с Рим определяло политиката, която водел, и било източникът на силата му.

Ирод упражнявал пълен контрол над Юдея и властта му била абсолютна. Освен това се намесвал в религиозните дела и назначавал за първосвещеник онзи, когото поискал.

Убийства, подтиквани от ревност

Личният живот на Ирод бил много неспокоен. Повечето от десетте му съпруги искали един от синовете им да наследи трона на Ирод. Интригите в двореца накарали Ирод да стане подозрителен и жесток. В изблик на ревност той наредил любимата му жена Мариамна да бъде екзекутирана, а по–късно заповядал двама от синовете ѝ да бъдат удушени, защото били набедени в заговор срещу него. Така разказът на Матей за масовото избиване на деца във Витлеем отговаря напълно на това, което знаем за характера на Ирод и за решимостта му да премахне всеки възможен съперник.

Според някои Ирод бил наясно, че не се харесвал на мнозина, и решил, че смъртта му трябва да причини всеобща скръб, а не радост. За да постигне това, той наредил видни юдейски граждани да бъдат арестувани и при обявяването на смъртта му да бъдат екзекутирани. Но тази заповед така и не била изпълнена.

Наследството на Ирод Велики

След смъртта на Ирод римляните избрали сина му Архелай да го наследи като владетел на Юдея и направили двама от другите му синове независими князе, или тетрарси — Антипа управлявал Галилея и Перея, а Филип управлявал Итурея и Трахонитида. Архелай не се ползвал с одобрението нито на поданиците си, нито на господарите си. След десет години на неуспешно управление римляните го отстранили и назначили свой управител, предшественикът на Понтий Пилат. Междувременно Антипа, когото Лука нарича само Ирод, и Филип продължавали да управляват своите области. Именно такава била политическата обстановка в началото на Исусовата служба. (Лука 3:1)

Ирод Велики бил проницателен политик, но и безмилостен убиец. Може би най–жестокото му деяние бил опитът му да убие Исус. Познанието за живота и делата на Ирод е от полза за библейските читатели. То им помага да придобият по–ясна представа за някои важни събития от този период, за това как юдеите попаднали под властта на римляните и за обстоятелствата, при които живял и служил Исус.

[Карта на страница 15]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Палестина и околностите ѝ по времето на Ирод

СИРИЯ

ИТУРЕЯ

ГАЛИЛЕЯ

ТРАХОНИТИДА

Галилейското езеро

река Йордан

Кесария

САМАРИЯ

ПЕРЕЯ

Йерусалим

Витлеем

ЮДЕЯ

Соленото море

ИДУМЕЯ

[Снимки на страница 13]

Ирод е само един от поредицата владетели, управлявали Юдея в продължение на два века преди началото на Исусовата служба