Знаеш ли...

Дали в Ефесяни 2:11–15 апостол Павел имал предвид буквална преграда, когато говорел за една стена, разделяща юдеите от езичниците?

В писмото си до ефесяните апостол Павел говорел за разделението между израилтяните и „чужденците“. Той казал, че преди имало ‘стена, която отделяла’ двете групи една от друга. (Ефесяни 2:11–15) Павел имал предвид „Закона със заповедите“, даден посредством Моисей, но употребената дума „стена“ може да е напомнила на неговите читатели за една конкретна каменна преграда, която действително съществувала.

През първи век в храма на Йехова в Йерусалим имало дворове, до които достъпът бил ограничен. Всеки можел да влиза в двора на езичниците, но единствено юдеите и прозелитите имали достъп до останалите дворове. Между местата, където всички можели да влизат, и тези с ограничен достъп имало сложно направена каменна преграда, наречена „сорег“, за която се казва, че била висока около 1,3 метра. Според юдейския историк от първи век Йосиф Флавий върху тази преграда имало надписи на гръцки и латински, предупреждаващи езичниците да не преминават отвъд нея и да не влизат в светите части на храма.

Възстановен е един цял надпис на гръцки, който се намирал на тази разделяща преграда. Той гласи: „Никой чужденец да не преминава границата и преградата около светилището. Който бъде заловен, ще бъде наказан със смърт.“

Павел вероятно използвал стената „сорег“ като символ на Моисеевия договор на Закона, който от дълго време отделял юдеите от езичниците. Жертвената смърт на Исус премахнала договора на Закона и така ‘разрушила стената, която отделяла’ двете групи.

Защо в Библията обикновено се говори за дванайсетте племена на Израил, докато те всъщност били тринайсет на брой?

Племената, или семействата, в Израил произлизали от синовете на Яков, който получил името Израил. Този патриарх имал дванайсет синове — Рувим, Симеон, Левий, Юда, Дан, Нефталим, Гад, Асир, Исахар, Завулон, Йосиф и Вениамин. (Битие 29:32 — 30:24; 35:16–18) Единайсет от племената на Израил носели имената на единайсет от тези братя, но нямало племе на името на Йосиф. Вместо това две племена били наречени на неговите синове — Ефрем и Манасия, които били смятани за глави на тези племена. Така племената в Израил били общо тринайсет на брой. Защо тогава в Библията обикновено се говори за дванайсет племена?

От всички израилтяни мъжете от племето на Левий били отделени за служба в скинията на Йехова и по–късно в храма. Затова те били освободени от военна служба. Йехова казал на Моисей: „Само Левиевото племе да не преброиш, нито да вземеш числото им между израилтяните; но да поставиш левитите за настоятели на скинията, за плочите на свидетелството и на всичките нейни принадлежности, и на всичките нейни вещи.“ (Числа 1:49, 50)

Също така левитите не получили дял от Обетованата земя. Вместо това те получили 48 града по цялата територия на Израил. (Числа 18:20–24; Исус Навиев 21:41)

Поради тези две причини племето на Левий не било включвано, когато се изброявали племената на Израил. Затова обикновено се посочвало, че племената били дванайсет на брой. (Числа 1:1–15)

[Информация за източника на снимката на страница 21]

Archaeological Museum of Istanbul