Те обогатили своя живот. Дали и ти можеш да направиш същото?

МАРК, един брат от Канада, работел във фирма, която се занимава с конструирането на сложни автоматизирани системи, използвани от космически агенции. Той работел на непълен работен ден и служел като редовен пионер. Един ден неговият началник му предложил повишение — работа на пълен работен ден с голяма заплата. Как постъпил Марк?

Ейми, една сестра от Филипините, още като ученичка започнала да служи като редовен пионер. Когато завършила училище, тя получила предложение за работа на пълен работен ден, която щяла да отнема много от времето ѝ, но заплащането било значително. Какво решение взела Ейми?

Марк и Ейми постъпили различно един от друг и последствията от избора им потвърждават мъдростта на съвета, който бил даден на християните в древен Коринт. Апостол Павел писал: „Нека ... използващите света [бъдат] като такива, които не го използват докрай.“ (1 Кор. 7:29–31)

Използвай света, но не докрай

Преди да научим какво се случило с Марк и Ейми, нека накратко обсъдим значението на думата „свят“ (или „ко̀смос“ на гръцки), която Павел използвал в своето писмо до коринтяните. В този откъс от Библията „ко̀смос“ се отнася за световната система, в която живеем, за човешкото общество като цяло. Това включва нещата от ежедневието, като например осигуряването на подслон, храна и облекло. На повечето от нас се налага да работят, за да удовлетворяват тези свои ежедневни нужди. Всъщност ние трябва да използваме света, за да можем да изпълняваме библейското си задължение да се грижим за себе си и за своите семейства. (1 Тим. 5:8) Същевременно обаче осъзнаваме, че „светът преминава“. (1 Йоан 2:17) И затова използваме света доколкото е нужно, но не „докрай“. (1 Кор. 7:31)

Много братя и сестри преосмислят своите обстоятелства и намаляват времето, което отделят за светската си работа, като опростяват начина си на живот, подтикнати от библейския съвет да използват света в ограничена степен. Скоро след това те осъзнават, че всъщност са обогатили живота си, защото разполагат с повече време за своите семейства и за службата на Йехова. Освен това простият начин на живот ги прави по–малко зависими от света и им помага да разчитат повече на Йехова. Дали и ти можеш да направиш същото — да опростиш живота си, за да можеш да правиш повече за интересите на Божието Царство? (Мат. 6:19–24, 33)

„Чувстваме се много по–близо до Йехова от преди“

Марк, който беше споменат в началото, се вслушал в съвета на Библията да не ‘използва света докрай’. Той отказал примамливото повишение, което му било предложено. Няколко дни по–късно началникът на Марк му предложил още по–висока заплата, за да го убеди да приеме новото назначение. Марк казва: „Това беше изпитание, но аз отново отказах.“ И той обяснява защо постъпил така: „Двамата с жена ми Пола искахме да изградим живота си около службата за Йехова в максималната възможна степен. Затова взехме решението да опростим начина си на живот. Молихме се на Йехова да ни даде мъдрост, за да постигнем своята цел, и си определихме конкретна дата, от която да започнем да служим на Йехова по–пълно.“

Пола споделя: „Три дни в седмицата работех като секретарка в една болница и получавах добра заплата. Освен това бях редовна пионерка. Но и аз, подобно на Марк, исках да служа на Йехова там, където нуждата от вестители на Царството е по–голяма. Когато си подадох оставката обаче, началничката ми каза, че съм подходяща за длъжността на главна секретарка, която тъкмо се беше освободила. Това беше най–добре платеното секретарско място в болницата, но аз не промених решението си да напусна. Когато ѝ обясних причината, поради която не исках да приема новата работа, началничката ми ме похвали за моята вяра.“

Скоро след това Марк и Пола получили назначение да служат като специални пионери в малък сбор в една отдалечена област на Канада. Как се чувстват те след преместването? Марк казва: „Когато напуснах работата си, която бях вършил през почти половината от живота си и която ми осигуряваше финансова сигурност, се притеснявах как ще се развият нещата занапред, но Йехова благослови нашата служба. Изпитваме огромна радост от това да помагаме на другите да служат на Бога. Целодневната служба обогати и брака ни. Сега разговорите ни се съсредоточават върху наистина важни неща, върху всичко, което е свързано със службата ни за Бога. Чувстваме се много по–близо до Йехова от преди.“ (Деян. 20:35) Пола добавя: „Когато напуснеш работа и се налага да оставиш удобствата на досегашния си дом, трябва да разчиташ напълно на Йехова. Ние направихме това и Йехова ни благослови. Нашите скъпи братя и сестри в новия ни сбор ни карат да се чувстваме обичани и нужни. Сега използвам енергията, която преди изразходвах в работата си, за да помагам на хората да опознаят Бога. Толкова се радвам, че мога да служа на това назначение!“

‘Бях осигурена финансово, но не бях щастлива’

Ейми, спомената по–рано, направила различен избор. Тя приела предложението за добре платена работа на пълен работен ден. Ейми казва: „През първата година останах активна в службата, но постепенно животът ми започна да се съсредоточава не върху интересите на Царството, а върху светската ми работа. Получих примамливи предложения за напредък в кариерата си и започнах да изразходвам цялата си енергия само за това. Колкото повече отговорностите в работата ми се увеличаваха, толкова по–малко време прекарвах в службата. В крайна сметка напълно престанах да проповядвам.“

Замисляйки се за онова време, Ейми казва: „Бях осигурена финансово. Пътувах много и се радвах на престижа, който идваше от позицията, която заемах. Въпреки това не бях щастлива. Макар че имах пари, се сблъсквах с множество проблеми и се питах какво не е наред. Докато накрая осъзнах, че с правенето на кариера в този свят почти се бях ‘отклонила от вярата’. Впоследствие, точно както се казва в Божието Слово, си причиних ‘много страдания’.“ (1 Тим. 6:10)

Какво направила тогава Ейми? Тя казва: „Помолих старейшините да ми помогнат да възстановя духовното си здраве и започнах да посещавам събранията. По време на една песен започнах да плача. Спомних си колко щастлива бях през петте години, в които участвах в ‘жетвата’ като пионер, макар тогава да бях бедна в материално отношение. Разбрах, че трябва да спра да си губя времето в печелене на пари и че трябва да поставя интересите на Царството на първо място. Приех по–ниска позиция в работата си, което означаваше заплатата ми да бъде наполовина, и отново започнах да участвам в проповедната дейност.“ Ейми радостно казва: „Имах щастието да служа като пионер в продължение на няколко години. Сега продължавам да изпитвам такова удовлетворение, каквото дори и за момент не изпитах, докато използвах по–голямата част от времето си да работя за света.“

Дали и ти можеш да приспособиш обстоятелствата си и да опростиш начина си на живот? Тогава ще имаш повече свободно време и ако го използваш за напредъка на интересите на Царството, също ще обогатиш своя живот. (Пр. 10:22)

[Текст в блока на страница 19]

Дали и ти можеш да приспособиш обстоятелствата си и да опростиш начина си на живот?

[Блок/Снимка на страница 19]

„Вече я харесвам толкова много!“

Дейвид, един християнски старейшина от САЩ, искал да се присъедини към своята съпруга и децата си в целодневната служба. Той преминал на непълен работен ден във фирмата, в която работел дотогава, и станал редовен пионер. Дали тази промяна обогатила живота му? Няколко месеца по–късно Дейвид написал следното на един свой приятел: „Няма нищо по–удовлетворяващо от това човек да участва възможно най–пълно в службата за Йехова заедно със своето семейство. Смятах, че ще ми е нужно малко време, докато свикна с пионерската служба, но вече я харесвам толкова много! Тя е наистина освежаваща.“

[Снимка на страница 18]

Марк и Пола на служба