Хората с правилна нагласа на сърцето приемат истината
„Всички онези, чиито сърца бяха склонни да приемат истината, водеща към вечен живот, повярваха.“ (ДЕЯН. 13:48)
1, 2. Как откликнали първите християни на пророчеството на Исус, че добрата новина ще бъде проповядвана по цялата населена земя?
БИБЛЕЙСКАТА книга Деяния съдържа вълнуващ разказ за това как първите християни откликнали на пророчеството на Исус, че добрата новина за Царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя. (Мат. 24:14) Пламенните проповедници образно казано проправили пътя за онези, които щели да последват примера им. В резултат на ревностното свидетелстване на Исусовите ученици хиляди, в това число и „голямо множество свещеници“, се присъединили към християнския сбор през първи век. (Деян. 2:41; 4:4; 6:7)
2 Мисионерите от първи век помогнали на мнозина да приемат християнството. Например Филип отишъл в Самария, където множество хора слушали внимателно онова, което той казал. (Деян. 8:5–8) Павел пътувал много и с различни съобщници, като проповядвал християнското послание в Кипър, някои части на Мала Азия, Македония, Гърция и Италия. В градовете, където проповядвал, повярвали голям брой юдеи и гърци. (Деян. 14:1; 16:5; 17:4) Тит изпълнявал християнската си служба в Крит. (Тит 1:5) Петър бил зает със същото във Вавилон и когато написал първото си писмо около 62–64 г., проповедната дейност на християните вече била добре позната в Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния. (1 Пет. 1:1; 5:13) Само какво вълнуващо време било това! Християнските проповедници от първи век били толкова пламенни, че противниците им заявили, че те били ‘размирили цялата населена земя’. (Деян. 17:6; 28:22)
3. Какви резултати са постигнали възвестителите на Царството със своето проповядване, и какви чувства поражда това в тебе?
3 В днешно време християнският сбор също е благословен със забележителен растеж. Не си ли насърчен, когато четеш годишния отчет на Свидетелите на Йехова и виждаш постигнатите в целия свят резултати? Сигурно се радваш да узнаеш, че възвестителите на Царството са водили над шест милиона библейски изучавания през служебната 2007 година. Освен това броят на хората, посетили Възпоменанието на смъртта на Исус Христос през миналата година, показва, че около десет милиона души, които не са Свидетели на Йехова, са проявили достатъчно интерес към добрата новина, за да присъстват на това важно честване. Следователно има още много работа.
4. Кои хора откликват на посланието за Царството?
4 Както през първи век, така и днес „всички онези, чиито сърца [са] склонни да приемат истината, водеща към вечен живот“, откликват на посланието за Царството. (Деян. 13:48) Йехова привлича тези хора към своята организация. (Прочети Агей 2:7.) Каква нагласа трябва да имаме към християнската служба, за да подкрепяме възможно най–пълно тази работа по събирането на духовната реколта?
Проповядвай непредубедено
5. Какви хора имат благоволението на Йехова?
5 Християните от първи век разбирали, че „Бог не е предубеден, но във всеки народ приема този, който се бои от него и върши каквото е праведно“. (Деян. 10:34, 35) За да имаме добри взаимоотношения с Йехова, трябва да проявяваме вяра в Исусовата изкупителна жертва. (Йоан 3:16, 36) Волята на Йехова е „да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. (1 Тим. 2:3, 4)
6. Какво трябва да избягват проповедниците на Царството, и защо?
6 Би било погрешно възвестителите на добрата новина да си създават предварителна представа за хората въз основа на тяхната раса, обществено положение, външен вид, религиозна принадлежност или някаква друга особеност. Помисли за момент — нима не си признателен за това, че този, който пръв ти заговори за библейските истини, не беше предубеден към тебе? Защо тогава да се въздържаш да предлагаш на всеки един човек, който би те изслушал, посланието, което може да се окаже животоспасяващо за него? (Прочети Матей 7:12.)
7. Защо трябва да се въздържаме да съдим онези, на които проповядваме?
7 Йехова е назначил Исус за съдия. Затова нямаме правото да съдим никого. И това е напълно основателно, защото ние можем да съдим само ‘според каквото гледаме с очите си’ или ‘според каквото слушаме с ушите си’, за разлика от Исус, който знае съкровените мисли и разсъждения на сърцето. (Иса. 11:1–5; 2 Тим. 4:1)
8, 9. (а) Какъв човек бил Савел, преди да стане християнин? (б) Какво трябва да научим от случилото се с апостол Павел?
8 Различни хора стават служители на Йехова. Един забележителен пример е Савел от Тарс, който станал известен като апостол Павел. Савел бил фарисей и яростен противник на християните. Той бил искрено убеден, че те не са истински поклонници на Йехова, и затова преследвал християнския сбор. (Гал. 1:13) От човешка гледна точка изглеждало невероятно той да стане християнин. Но Исус видял нещо добро в сърцето на Савел и го избрал да изпълни една специална задача. Вследствие на това Савел станал един от най–активните и пламенни членове на християнския сбор през първи век.
9 Какво научаваме от случилото се с апостол Павел? Вероятно в нашия район има хора, които са враждебно настроени към посланието, което носим. Макар и да изглежда, че никой от тях няма да стане истински християнин, ние не бива да преставаме да полагаме усилия да разговаряме с тях. Понякога дори хората, за които никога не сме предполагали, че ще ни изслушат, проявяват интерес към нашето послание. Задачата ни е да продължаваме да проповядваме на всички хора. (Прочети Деяния 5:42.)
Благословии очакват онези, които продължават да проповядват
10. Защо не бива да се въздържаме да проповядваме на хора, които може да ни изглеждат плашещи? Разкажи местни случки.
10 Външният вид често лъже. Например Игнасиоa започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова, докато бил в затвора в една латиноамериканска страна. Хората се страхували от него заради избухливия му нрав. Затова затворниците, които изработвали различни неща и ги продавали на другите затворници, използвали Игнасио, за да събира неплатените дългове. Но когато напреднал духовно и започнал да прилага онова, което научавал, от грубиян и побойник той станал добър човек. Вече никой не го използва да събира дългове, но Игнасио се радва, че библейските истини и Божият дух са променили личността му. Той е благодарен и за непредубедеността на вестителите на Царството, които положили усилия да изучават с него.
11. Защо продължаваме да посещаваме хората?
11 Една от причините, поради които продължаваме да посещаваме хората, с които вече сме говорили за добрата новина, е това, че техните обстоятелства, както и нагласата им могат да се променят и наистина се променят. Във времето след последното ни посещение някой от тях може да се е разболял сериозно, да е изгубил работата си или да е преживял смъртта на близък човек. (Прочети Еклисиаст 9:11.) Световните събития могат да подтикнат хората да се замислят сериозно за своето бъдеще. Тези промени могат да накарат човек, който преди е бил безразличен или дори настроен враждебно, да откликне положително. Затова не бива да се въздържаме да споделяме добрата новина с другите при всеки подходящ случай.
12. Как трябва да гледаме на хората, на които проповядваме, и защо?
12 Хората имат склонността да дават определения на другите и да ги съдят. Йехова обаче ни вижда като отделни личности и забелязва добрите качества във всеки един от нас. (Прочети 1 Царе 16:7.) Ние трябва да се стараем да правим същото в службата. Много случки показват добрите резултати от това да имаме положителна нагласа към всички, на които проповядваме.
13, 14. (а) Защо една пионерка не продължила да посещава една жена, която срещнала в службата? (б) Какво можем да научим от тази случка?
13 Една пионерка на име Сандра проповядвала от къща на къща на един карибски остров и срещнала Рут. Рут активно участвала в карнавалните празници и дори два пъти била избирана за национална кралица на карнавала. Тя проявила искрен интерес към онова, което Сандра ѝ казала, и така било започнато библейско изучаване. Сандра си спомня: „Когато влязох във всекидневната ѝ, първото нещо, което видях, беше голяма снимка на Рут, облечена в пищен карнавален костюм, както и наградите, които беше спечелила. Погрешно сметнах, че една толкова известна и свързана с карнавала личност няма да се интересува от истината. Затова спрях да я посещавам.“
14 След известно време Рут посетила Залата на Царството и в края на събранието отишла при Сандра и я попитала: „Защо спря да идваш при мене, за да изучаваме?“ Сандра се извинила и двете се уговорили да продължат изучаването. Рут напреднала бързо, махнала карнавалните си снимки, започнала да участва във всички дейности на сбора и отдала своя живот на Йехова. Разбира се, Сандра осъзнала, че първоначалната ѝ реакция била погрешна.
15, 16. (а) Какво постигнала една вестителка, когато свидетелствала на свой роднина? (б) Защо не бива да се отказваме да свидетелстваме на свой роднина заради начина му на живот?
15 Мнозина са постигнали положителни резултати и когато са свидетелствали на невярващи членове на семейството си, дори и в началото да е изглеждало малко вероятно те да откликнат. Да разгледаме примера на Джойс, една сестра от САЩ. Още от младежките си години нейният зет често лежал в затвора. Джойс разказва: „Хората казваха, че животът му е пълен провал, защото той се занимаваше с търговия на наркотици, крадеше и вършеше куп други лоши неща. И макар че беше крайно невероятно той да приеме библейските истини, 37 години аз продължавах да му свидетелствам.“ Постоянството и усилията на Джойс да помогне на своя роднина били богато възнаградени, когато в крайна сметка той започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова и направил големи промени в живота си. Неотдавна, на петдесетгодишна възраст той се покръстил на един областен конгрес в Калифорния (САЩ). Джойс казва: „Тогава плаках от радост. Толкова се радвам, че не се отказах да му свидетелствам!“
16 Може би се колебаеш да говориш с някой свой роднина за библейските истини заради неговия начин на живот. Джойс обаче не изпитвала подобни колебания и говорила със своя зет за Библията. И наистина, как бихме могли да знаем какво има в сърцето на човека? Той може искрено да търси истината за Бога. Затова не се въздържай да му дадеш възможност да я намери. (Прочети Притчи 3:27.)
Резултатно помагало за изучаване на Библията
17, 18. (а) Какво показват сведенията от целия свят относно стойността на книгата „Какво учи Библията“? (б) На какви насърчаващи случки си се радвал, когато си използвал тази книга?
17 Сведения от различни страни по света показват, че много хора с честни сърца откликват положително на помагалото за изучаване „Какво в действителност учи Библията?“. Пени, една пионерка от Съединените щати, започнала няколко изучавания, използвайки тази книга. Две от тях били с възрастни хора, които били ревностни членове на своите църкви. Пени се притеснявала за това как ще реагират те на библейските истини, представени в книгата „Какво учи Библията“. Но тя пише: „Поради ясния, логичен и немногословен начин, по който е представена информацията, за тях беше лесно да приемат като истина онова, което научаваха, без да спорят или да се смущават.“
18 Пат, една вестителка от Великобритания, започнала да изучава Библията с една жена, която била бежанка от азиатска страна. Жената била принудена да напусне своята страна, след като мъжът ѝ и синовете ѝ били отведени от войници бунтовници и тя не ги видяла повече. Животът ѝ бил в опасност, домът ѝ бил опожарен, а тя самата била подложена на групово изнасилване. Всичко това я карало да мисли, че няма защо да живее повече, и няколко пъти тя обмисляла самоубийство. Но изучаването на Библията ѝ вдъхнало надежда. Пат пише: „Лесните за разбиране обяснения и примерите от книгата „Какво учи Библията“ ѝ повлияха силно.“ Изучаващата напреднала бързо, отговорила на изискванията за непокръстен вестител и изразила желанието си да бъде покръстена на следващия конгрес. Наистина колко е радостно да помагаме на искрените хора да разберат и оценят надеждата, която ни дава Писанието!
„Нека не се отказваме да вършим каквото е добро“
19. Защо проповедната дейност е толкова неотложна?
19 С всеки изминал ден неотложността на нашата задача да проповядваме и да правим ученици става все по–голяма. Всяка година хиляди хора, чиито сърца са склонни да приемат истината, откликват на нашето проповядване. Но „великият ден на Йехова е близо“ и това означава, че онези, които остават в духовна тъмнина, „политат към клане“. (Соф. 1:14, НС; Пр. 24:11)
20. Какво трябва да бъде решен да прави всеки един от нас?
20 Все още можем да помогнем на тези хора. Но за да направим това, е важно да подражаваме на първите християни, които ‘продължили да поучават и да известяват добрата новина за Исус, който е Христос’. (Деян. 5:42) Следвай примера им, като постоянстваш в службата въпреки неблагоприятните обстоятелства, като полагаш старателни усилия ‘да поучаваш умело’ и като непредубедено проповядваш на всички! „Нека не се отказваме да вършим каквото е добро“, защото ако издържим, ще пожънем богатите благословии на Божието одобрение. (2 Тим. 4:2; прочети Галатяни 6:9)
[Бележка под линия]
a Някои от имената са променени.
Как ще отговориш?
• Кои хора откликват на добрата новина?
• Защо трябва да избягваме да си създаваме предварителна представа за онези, на които проповядваме?
• Какви резултати биват постигнати с книгата „Какво учи Библията“?
[Снимки на страница 13]
Хиляди хора с честни сърца откликват на добрата новина
[Снимки на страница 15]
Какво можем да научим от промените, които направил апостол Павел?
[Снимка на страница 16]
Възвестителите на добрата новина не си създават предварителна представа за хората