Ти можеш да зарадваш Бога

ДАЛИ в действителност можем да повлияем на чувствата на Бога? Дали Бог е способен да изпитва радост? В един речник описват Бога като някаква „върховна или далечна действителност“. Ами ако тази величествена действителност е само сила? Можем ли да очакваме една безлична сила да изпитва радост? Едва ли. Но обърни внимание какво се казва в Библията за Бога.

„Бог е дух“ — казал Исус Христос. (Йоан 4:24) Духът е форма на живот, различна от човешката. Макар че е невидим за човешките очи, духът има тяло, което е „духовно“. (1 Коринтяни 15:44; Йоан 1:18) Като се използват различни похвати на речта, в Библията дори се казва, че Бог има очи, уши, ръце и т.н.a Бог също има име — Йехова. (Псалм 83:18) Следователно Богът на Библията е духовна личност. (Евреи 9:24) Той е „живият Бог и вечният Цар“. (Йеремия 10:10)

Като истинска жива личност, Йехова може да мисли и да действа. Той притежава качества и чувства, има неща, които харесва и не харесва. Всъщност в Библията се съдържат много изрази, които разкриват кои неща са му угодни и кои не. Докато боговете и идолите, създадени от хората, просто отразяват чертите или качествата на хората, които са ги направили, Всемогъщият Бог, Йехова, е самият Създател на чувствата, които е заложил в хората. (Битие 1:27; Исаия 44:7–11)

Несъмнено Йехова е щастливият, или „блаженият Бог“. (1 Тимотей 1:11) Той не изпитва радост само от делата си на сътворение, но намира наслада и в това да осъществява намеренията си. Чрез пророк Исаия, Йехова казва: „Ще извърша всичко, що Ми е угодно ... да! рекох, и ще направя да стане; намислих, и ще го извърша.“ (Исаия 46:9–11) Псалмистът пял: „Нека се радва в делата Си Господ [Йехова — НС].“ (Псалм 104:31) Но има и друг източник на радост за Бога. Той казва: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми.“ (Притчи 27:11) Помисли какво означават тези думи — че ние можем да зарадваме Бога!

Как можем да зарадваме Бога

Да разгледаме как Ной, който бил глава на семейство, зарадвал Йехова. Ной ‘придобил Господното благоволение’, защото бил „непорочен между съвременниците си“. В ярък контраст със злите хора по онова време, вярата и послушанието на Ной били много угодни на Бога, затова за Ной можело да се каже, че ‘ходел с Бога’. (Битие 6:6, 8, 9, 22) „С вяра Ной ... подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си.“ (Евреи 11:7) Йехова бил доволен от Ной и благословил него и семейството му, като запазил живота им през този бурен период от човешката история.

Патриархът Авраам също имал съвсем ясна представа за чувствата на Йехова. Дълбокото му познание за начина, по който Бог разсъждавал, станало явно, когато Йехова му съобщил, че ще унищожи Содом и Гомор заради покварата им. Авраам познавал достатъчно добре Йехова, за да стигне до заключението, че било немислимо за Бога да унищожи праведния с нечестивия. (Битие 18:17–33) Години по–късно, подчинявайки се на нарежданията на Бога, Авраам бил готов да ‘принесе Исаак в жертва’, защото ‘разсъдил, че Бог може да възкресява и от мъртвите’. (Евреи 11:17–19; Битие 22:1–18) Авраам така добре разбирал чувствата на Бога и проявил толкова силна вяра и послушание, че ‘бил наречен Божий приятел’. (Яков 2:23)

Друг човек, който се стараел да радва Бога, бил Давид, цар на древния Израил. За него Йехова казал: „Намерих Давида, Есеевият син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля.“ (Деяния 13:22) Преди да се изправи пред великана Голиат, Давид положил цялото си доверие в Бога и казал на израилския цар Саул: „Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец.“ Йехова благословил Давид за това, че положил доверието си в Него, като дал възможност на Давид да убие Голиат. (1 Царе 17:37, 45–54) Давид не искал само делата му, но и ‘думите на устата му и размишленията на сърцето му да бъдат угодни пред Господа [Йехова — НС]’. (Псалм 19:14)

А как ние можем да бъдем угодни на Йехова? Колкото повече научаваме за чувствата на Бога, толкова повече ще знаем какво можем да направим, за да радваме Бога. Затова, когато четем Библията, е важно да полагаме усилия да научим какви чувства изпитва Бог, така че ‘да се изпълним с познание за Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за да се обхождаме достойно за Господа, да Му угаждаме във всичко’. (Колосяни 1:9, 10) На свой ред познанието ще ни помогне да изградим вяра. Тя е жизненоважна, защото ‘без вяра не е възможно да се угоди на Бога’. (Евреи 11:6) Да, като полагаме усилия да изградим силна вяра и като приведем живота си в съгласие с волята на Йехова, можем да го зарадваме. В същото време трябва да внимаваме да не наскърбим Йехова.

Не наскърбявай Бога

Пример за това как чувствата на Йехова могат да бъдат наранени се намира в повествованието за Ноевите дни. Там се казва: „Земята се изпълни с насилие. И Бог видя земята; и ето, тя бе развратена, защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.“ Какво изпитвал Бог, когато гледал покварата и насилието? Библията казва: „Разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.“ (Битие 6:5, 6, 11, 12) Бог съжалил, че поведението на хората станало толкова зло, че трябвало да промени нагласата си спрямо порочното поколение преди Потопа. Тъй като Бог не одобрявал злите им дела, от Създател на хората станал техен унищожител.

Йехова също бил натъжен, когато собственият му народ, древният Израил, упорито пренебрегвал чувствата му и любещите му напътствия. Псалмистът скърбял: „Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, като изново изпитваха Бога, и предизвикваха Светия Израилев!“ Въпреки това „като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; да! много пъти въздържаше гнева Си, и не подигаше всичкото Си негодувание“. (Псалм 78:38–41) Макар че бунтовните израилтяни справедливо понесли последствията за греховете си, Библията ни казва, че „във всичките им скърби Той [Бог] скърбеше“. (Исаия 63:9)

Независимо от изобилните доказателства за нежните чувства, които Бог изпитвал към тях, израилтяните ‘се присмивали на Божиите посланици, презирали словата на Господа и се подигравали с пророците Му, догдето гневът Му се издигнал против людете Му така, че нямало изцеление’. (2 Летописи 36:16) Накрая упоритата им бунтовническа нагласа ‘оскърбила Светия Негов дух’ до такава степен, че загубили одобрението на Йехова. (Исаия 63:10) Какъв бил резултатът? Бог с право отдръпнал защитата си и ги връхлетяло бедствие, когато вавилонците превзели Юда и унищожили Йерусалим. (2 Летописи 36:17–21) Колко е жалко, когато хората избират грешна линия на поведение, която обижда и натъжава Създателя им!

Библията ни показва ясно, че неправедното поведение силно наранява Бога. (Псалм 78:41) Някои от нещата, които обиждат Бога, дори го отвращават, са гордостта, лъжата, убийството, магьосничеството, гадателството, поклонението към предците, разпуснатото поведение, хомосексуализмът, изневярата, кръвосмешението и потисничеството на бедните. (Левит 18:9–29; 19:29; Второзаконие 18:9–12; Притчи 6:16–19; Йеремия 7:5–7; Малахия 2:14–16)

Какво изпитва Йехова към идолопоклонството? В Изход 20:4, 5 се казва: „Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш.“ Защо? Защото идолът „е мерзост пред Господа, твоят Бог“. (Второзаконие 7:25, 26) Апостол Йоан предупредил: „Дечица, пазете себе си от идоли.“ (1 Йоан 5:21) А апостол Павел писал: „Възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.“ (1 Коринтяни 10:14)

Търси Божието одобрение

Бог „общува отблизо с праведните“ и „непорочните в пътя си са угодни Нему“. (Притчи 3:32, НС; 11:20) От друга страна, онези, които не престават да обиждат Бога, като упорито пренебрегват или не зачитат неговите справедливи възгледи, скоро ще станат обект на неговия гняв. (2 Солунци 1:6–10) Всъщност скоро той ще унищожи злото, което днес е в изобилие. (Псалм 37:9–11; Софония 2:2, 3)

Но Библията много ясно показва, че Йехова „не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“. (2 Петър 3:9) Той по–скоро иска да прояви любовта си към праведните хора, които го обичат, околкото да излее гнева си върху онези, които предпочитат да си останат непоправими. Йехова не се радва „в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее“. (Езекиил 33:11)

Следователно не е необходимо никой да се превръща в обект на гнева на Йехова. „Господ е много жалостив и милостив.“ (Яков 5:11) С пълна увереност в любовта на Бога, ти можеш да ‘възложиш всяка своя грижа на Него, защото Той се грижи за тебе’. (1 Петър 5:7) Бъди уверен, че онези, които радват Бога, имат чудесната перспектива да се радват на неговото одобрение и приятелство. Следователно днес е по–важно от всякога да се уверяваме „що е благоугодно на Господа“. (Ефесяни 5:10)

Колко хубаво е, че Бог благодарение на незаслужената си милост е разкрил своите прекрасни качества и чувства! Освен това ние можем да радваме Бога. Ако това е твоето желание, подканяме те да се свържеш със Свидетелите на Йехова в твоя район. Те ще се радват да ти покажат онова, което са установили, че е практично и постижимо в усилията им да са угодни на Бога.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 7]

Защо Библията описва Бога с изрази, отнасящи се за хората?

Тъй като „Бог е дух“, ние не можем да го видим с очите си. (Йоан 4:24) Но за да разберем могъществото, величието и начина на постъпване на Бога, в Библията се използват различни похвати на речта, като сравнения, метафори и антропоморфизъм. Антропоморфизмът (от гръцки „човекоподобен“) е приписване на човешки качества на божество, животно или растение. Затова, макар че не знаем как изглежда духовното тяло на Бога, Библията казва, че Бог има очи, уши, ръце, пръсти, крака и сърце. (Битие 8:21; Изход 3:20; 31:18; Псалм 18:9; 34:15)

Използването на такъв описателен език не означава, че духовното тяло на Бога е същото като човешкото. Тези описания не бива да се възприемат буквално. Те просто помагат на хората да разберат по–добре личността на Бога. Без такива похвати на речта щеше да бъде трудно, дори невъзможно, да се опише Богът по разбираем за хората начин. Но това не означава, че личността на Йехова Бог е била измислена от хората. Библията ясно показва, че човекът е бил създаден по Божия образ, а не Бог е бил създаден по човешки. (Битие 1:27) Понеже писателите на Библията били „боговдъхновени“, затова когато описват Божията личност, всъщност Бог описва себе си и качествата си — същите качества, които е заложил в друга степен в своето човешко творение. (2 Тимотей 3:16, 17) Вместо качествата на хората да се приписват на Бога, това всъщност са Божиите качества в хората.

[Снимка на страница 4]

Ной бил одобрен от Бога

[Снимка на страница 5]

Авраам имал ясна представа за чувствата на Бога

[Снимка на страница 6]

Давид положил цялото си доверие в Йехова

[Снимка на страница 7]

Когато четеш Библията, можеш да научиш как да радваш Бога

[Информация за източника на снимката на страница 4]

Courtesy of Anglo-Australian Observatory, photograph by David Malin