Да се научим на изкуството да сме тактични
ПЕГИ забелязала, че синът ѝ говори грубо на по–малкия си брат. „Мислиш ли, че това е най–добрият начин, по който можеш да говориш с брат си? — попитала тя. — Виж колко е разстроен.“ Защо казала това? Тя се опитала да научи сина си на изкуството да бъде тактичен и да проявява уважение към чувствата на другите.
Апостол Павел насърчил своя по–млад съобщник Тимотей да бъде „кротък“ или тактичен „към всичките“. Постъпвайки така, Тимотей нямало да погазва чувствата на другите. (2 Тимотей 2:24) Но какво означава да си тактичен? Как можеш да се подобриш в това отношение? И как можеш да помогнеш на другите да развиват това изкуство?
Какво означава да си тактичен?
„Съвременен тълковен речник на българския език“ определя такта като „умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти ... деликатност“. Тактичността е способност да оценяваме деликатността на ситуацията и да направим или да кажем най–любезното или най–подходящото нещо. Точно както чувствителните пръсти могат да усетят дали нещо е лепкаво, меко, гладко, горещо или космато, така тактичният човек може да усети чувствата на другите хора и да прозре как думите или действията му ще им се отразят. Но тактичността не е просто умение; тя включва искреното желание да избягваш нараняването на другите.
В библейското повествование за служителя на Елисей, Гиезий, намираме пример за човек, който не бил тактичен. Една сунамка, чийто син току–що бил умрял в ръцете ѝ, дошла при Елисей, търсейки утеха. Когато била попитана дали е добре, тя отговорила, че е добре. Но когато стигнала до пророка, ‘Гиезий се приближил, за да я оттласне’. Елисей, от друга страна, казал: „Остави я, защото душата ѝ е преогорчена в нея.“ (4 Царе 4:17–20, 25–27)
Как можело Гиезий да постъпи толкова необмислено и нетактично? Вярно е, че жената не изразила чувствата си, когато била попитана как е. Но всъщност повечето хора не разкриват чувствата си на когото и да е. Въпреки това емоционалното ѝ състояние трябва да е било забележимо по някакъв начин. Както изглежда, Елисей усетил това, но Гиезий не могъл или просто не му обърнал внимание. Това добре показва честата причина за нетактичното поведение. Когато човек е прекалено загрижен за важността на своята работа, той лесно може да не забележи или да пренебрегне нуждите на тези, с които разговаря. Такъв човек е точно като прословутия автобусен шофьор, който бил толкова загрижен за разписанието, което имал да спазва, че не спирал на спирките, за да взема пътниците.
За да не бъдем нетактични като Гиезий, трябва да се стремим да сме внимателни с хората, понеже не знаем какво чувстват те в действителност. Трябва винаги да сме бдителни относно белезите, които разкриват чувствата на човека, и да отговаряме с блага дума или действие. Как можеш да подобриш уменията си в това отношение?
Да разбираме чувствата на другите
Исус по забележителен начин успявал да долови чувствата на хората и да прецени как да се обърне към тях с най–голяма нежност. Веднъж той се хранел в къщата на фарисея Симон, когато една жена, позната ‘в града като грешница’, се приближила до него. И в този случай не с думи, а с поведението си тя дала на Исус изобилна информация относно това какво чувства в момента. „Донесе алавастрен съд с миро. И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.“ Исус разбрал какво означава това. И макар и Симон да не изрекъл нищо, Исус могъл да съзре, че фарисеят си казал: „Тоя, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.“ (Лука 7:37–39)
Можеш ли да си представиш вредата, която щеше да бъде причинена, ако Исус беше отблъснал жената или ако беше казал на Симон: „Ама че си невежа! Не виждаш ли, че жената се разкайва?“ Вместо това Исус тактично разказал на Симон притча за мъж, който опростил голям дълг на един човек и по–малък на друг. „Кой от тях ще го обикне повече?“, попитал Исус. Така вместо да осъди Симон, Исус имал възможността да го похвали за правилния му отговор. След това любезно помогнал на Симон да обърне внимание на многото признаци, показващи действителните чувства на жената и проявите на разкаяние. Тогава Исус се обърнал към жената и любезно ѝ показал, че е разбрал чувствата ѝ. Той ѝ казал, че греховете ѝ са простени, и добавил: „Твоята вяра те спаси; иди си с мир.“ Как ли тези тактични думи са я укрепили да бъде твърдо решена да върши каквото е право! (Лука 7:40–50) Исус успявал да бъде тактичен, защото наблюдавал какво изпитват хората и откликвал със съчувствие.
Точно както Исус помогнал на Симон, така и ние можем да се научим да разбираме негласния език на чувствата и емоциите и след това да помагаме на другите в това отношение. Опитните служители понякога могат да обучават новите на това изкуство в християнската служба. След като са направили посещение по време на проповядване, те могат да анализират белезите, разкриващи чувствата на тези, с които са разговаряли. Дали човекът е бил плах, скептично настроен, раздразнен или зает? Кой би бил най–мекият начин, за да помогнем на домакина? Старейшините могат също да помогнат на братята и сестрите, които нетактично може да са се засегнали един друг. Помогни на всеки да разбере чувствата на другия. Дали се чувства оскърбен, пренебрегнат или неразбран? Как милостта би могла да го накара да се почувства по–добре?
Родителите също ще направят добре, ако помогнат на децата си да култивират съчувствие, тъй като то ще ги подтиква да постъпват тактично. Синът на Пеги, споменат в началото, забелязал зачервеното лице на по–малкия си брат, нацупения му вид, насълзените му очи и така разпознал болката, която брат му изпитвал. Точно както се надявала майка му, той съжалил и бил решен да се промени. И двете момчета на Пеги приложили по уместен начин уменията, научени в детството си, и години по–късно те станали резултатни учители и пастири в християнския сбор.
Покажи, че разбираш
Особено е важно да си тактичен, когато имаш оплакване срещу някого. Толкова е лесно да нараниш достойнството му. Винаги е подходящо първо да изкажеш конкретна похвала. Вместо да го критикуваш, съсредоточи се върху проблема. Обясни как действията му те засягат и какво точно желаеш да се промени. После бъди готов да слушаш. Възможно е да не си го разбрал добре.
На хората им е приятно да чувстват, че разбираш гледната им точка, дори и да не си съгласен с нея. Исус говорел с такт, показвайки, че е разбрал защо Марта е притеснена. Той казал: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща.“ (Лука 10:41) По същия начин, когато даден човек говори за някакъв проблем, вместо да му предлагаш разрешение преди да си чул цялостното обяснение на въпроса, покажи му по тактичен начин, че го разбираш, като повториш проблема или оплакването със свои думи. Това е любезен начин да му покажеш, че го разбираш.
Прецени какво да не казваш
Когато царица Естир искала да помоли съпруга си да отмени заговора на Аман за премахването на юдеите, тя тактично уредила нещата така, че съпругът ѝ да е в добро настроение. Едва тогава повдигнала тази деликатна тема. Но е поучително да отбележим също какво тя не казала. Тя тактично пропуснала да спомене, че и съпругът ѝ носел част от отговорността за този зъл план. (Естир 5:1–8; 7:1, 2; 8:5)
Подобно на това, когато посещаваме невярващия съпруг на наша сестра, вместо веднага да му показваме Библията, защо първо тактично да не узнаем какви са неговите интереси? Когато един непознат дойде в Залата на Царството облечен неофициално или някой се върне след дълго отсъствие, по–добре сърдечно да го приветстваме с добре дошъл, вместо да обсъждаме облеклото или отсъствието му. И когато забележиш, че един новозаинтересуван има погрешен възглед, може би ще е най–добре да не го поправяш веднага. (Йоан 16:12) Да бъдем тактични означава да сме внимателни, като преценяваме какво да не казваме.
Думи, които лекуват
Ако научиш изкуството да говориш тактично, това ще ти помогне да се радваш на мирни взаимоотношения с другите дори когато някой не е разбрал подбудите ти и се е раздразнил и възмутил. Например, когато ефремците ‘се карали силно’ с Гедеон, тактичният му отговор включвал ясно обяснение на това, което наистина се било случило, и честна преценка на постигнатото от ефремците. Това било тактично, понеже той усетил защо те били разстроени, и скромното му поведение ги успокоило. (Съдии 8:1–3; Притчи 16:24)
Опитвай се винаги да обмисляш как думите ти ще се отразят на другите хора. Ако полагаш усилия да бъдеш тактичен, това ще ти помогне да изпиташ радостта, описана в Притчи 15:23: „От отговора на устата си човек изпитва радост, и дума на време казана, колко е добра!“
[Снимка на страница 31]
Родителите могат да учат децата си да проявяват съчувствие към другите
[Снимка на страница 31]
Опитните християнски служители могат да обучават новите да бъдат тактични