„Двама души почукаха на вратата ни“

„ТОВА се случи две години след като с огромна болка загубихме малкото си момиче.“ Така започва едно отворено писмо във вестник „Прогрес“, който се издава в Сен–т–Етиен, Франция.

„Мелиса беше на три месеца и страдаше от ужасната болест тризомия 18. Човек никога не би могъл да се възстанови напълно от такава трагедия, такава несправедливост. И макар да сме възпитани в католическата вяра, бяхме обсебени от мисълта: „Боже, ако те има, защо позволяваш да се случват такива неща?“ Разбираемо е, че майката, написала това писмо, се чувствала опечалена и безпомощна. Писмото ѝ продължава:

„Скоро след тези събития двама души почукаха на вратата ни. Веднага разбрах, че са Свидетели на Йехова. Бях готова учтиво да ги отпратя, но тогава забелязах брошурата, която предлагаха. Тя беше за това защо Бог допуска страданията. Тогава реших да ги поканя вътре с намерението да им покажа, че доказателствата им не струват. Смятах, че когато ни сполетя това нещастие, семейството ми изстрада достатъчно и че вече се бяхме наслушали на клишета от рода на „Бог ни я даде и Бог си я взе“. Свидетелите останаха малко повече от час. Те ме изслушаха с голямо съчувствие и когато си тръгваха, се чувствах много по–добре и се съгласих пак да ме посетят. Това беше преди две години. Не станах Свидетел на Йехова, но започнах да изучавам Библията с тях и когато мога, посещавам събранията им.“