Да даваш повече, отколкото можеш

„МОЖЕТЕ да ме наречете просяк — това не ме притеснява. Аз прося за Исус.“ Тези красноречиви думи на един протестантски проповедник насочват вниманието към споровете, които се въртят около въпроса за финансирането на религиите. Изглежда организираната религия може да оцелее само чрез значителна финансова подкрепа. Трябва да се изплащат заплати, да се строят и поддържат храмове, да се финансират проповедни кампании. Как могат да бъдат намерени необходимите пари?

За много църкви отговорът е десятъкътa. „Десятъкът е начинът на Бога да финансира царството си на земята — твърди евангелистът Нормън Робъртсън. — Това е Неговата икономическа система, която дава възможност да се проповядва евангелието.“ Като не се стеснява да напомни на последователите си за отговорността им да дават, той заявява категорично: ‘Даването на десятък не е нещо, което правите, защото можете да си го позволите. Това е акт на подчинение. Ако не давате десятък, нарушавате явно Божиите заповеди. Това е незаконно присвояване на средства.’ — „Десятъкът — Божият план за финансиране“.

Най–вероятно си съгласен, че даването трябва да бъде част от християнското поклонение. Но дали смяташ, че настоятелните молби за пари са обезпокоителни и може би дори обидни? Бразилският теолог Инасиу Стридер обвинява църквите, че прибягват към десятъка, за да „разрешат институционалните си проблеми“, и нарича тези действия „незаконни, дръзки и отклоняващи се от теологията“. Според наблюденията му резултатът от това е, че „безработните хора, вдовиците, живеещите в бедняшките квартали и тези, които не са способни да разсъждават трезво, правят заключението, че Бог ги е изоставил и че те са задължени да дават на „проповедника“ толкова много, че дори собствените им семейства да гладуват“.

Може да се запиташ: „Дали църквите, които изискват плащане на десятък, прилагат правилно Писанията? Дали е възможно някои религии да се позовават на страха от Бога, за да ограбват енориашите си? Наистина, дали Бог очаква от нас да даваме повече, отколкото можем, както биха казали някои хора?“

[Бележка под линия]