Какво се случи с адския огън?

КАКВИ мисли поражда в ума ти думата „ад“? Дали гледаш на ада като на буквално място с огън и жупел, вечни мъки и страдания? Или може би „ад“ е израз, описващ символично някакво положение или състояние?

Векове наред религиозните водачи на т.нар. християнство са си представяли огнения ад и страшните му мъки като неизбежна участ за грешниците. Тази идея продължава и днес да е широко разпространена сред много други религии. „Християнството може да е направило думата „ад“ всеизвестна — се казва в списание „Новини от САЩ и известия от света“, — но не само то използва тази доктрина. Заплахата от мъчително наказание в задгробния живот намира своето съответствие в почти всяка по–голяма религия, а дори и в някои от по–малките.“ Индуси, будисти, мюсюлмани, джайнисти и даоисти вярват в някакъв вид ад.

Адът обаче предизвиква друга представа в мисленето на съвременния човек. В същото списание се казва: „Въпреки че традиционната представа за ада все още има привърженици, се появяват съвременни възгледи, според които вечното осъждане е особено неприятно уединено затворничество и с това подсказват, че адът в крайна сметка може би не е чак толкова горещо място.“

В йезуитското списание „Чивилта̀ католика“ се отбелязва: „Подвеждащо е ... да мислим, че Бог, посредством демони, причинява на осъдените такива ужасни страдания, като например горене в огън.“ Там се добавя: „Адът съществува не като място, а като състояние, като положението на човек, който страда поради болката, че е разделен от Бога.“ Папа Йоан Павел ІІ каза през 1999 г.: „Адът не обозначава място, а състоянието на онези, които доброволно и окончателно са се отделили от Бога, от източника на живота и радостта.“ А относно представите за ада като огнено място той казва: „Те изобразяват пълния провал и празнотата на живота без Бога.“ Според историка Мартин Марти, ако папата беше описал ада с изрази като „пламъци и червен дявол с вила, ... хората нямаше да повярват на това“.

Подобни промени се наблюдават и в други религии. В едно сведение, изготвено от доктринната комисия на Англиканската църква, се казва: „Адът не е вечно мъчение, а крайният и необратим избор на онова, което се противопоставя на Бога толкова пълно и категорично, че единственият изход е пълно унищожение.“

В катехизиса на Американската епископална църква адът се определя като „вечна смърт заради нашето отхвърляне на Бога“. Според „Новини от САЩ и известия от света“ все по–голям брой хора подкрепят идеята, че „краят на нечестивите е унищожение, а не вечно страдание ... [Те] твърдят, че тези, които изцяло отхвърлят Бога, просто ще бъдат премахнати в „изгарящия всичко огън“ на ада“.

Въпреки че съвременната тенденция в мисленето е отхвърляне на огъня и жупела, много хора продължават да вярват, че адът е буквално място на мъчения. „Писанията ясно говорят за ада като за физическо място на огнени мъки“ — казва Албърт Молър от Южната баптистка теологична семинария в Луисвил (Кентъки, САЩ). В сведението „Естеството на ада“, изготвено от Комисията на Евангелския съюз, се казва: „Адът е съзнателно преживяване, състоящо се в отхвърляне и мъчение ... В ада има степени на наказание и страдание, които са свързани със сериозността на греховете, извършени на земята.“

Тогава дали адът е огнено място на вечни мъки, или унищожение? Или е просто състояние на отделяне от Бога? Какво всъщност е адът?

[Блок/Снимки на страница 4]

Кратка история на адския огън

КОГА т.нар. християни възприели вярването за адския огън? Това станало доста след времето на Исус Христос и неговите апостоли. „Първото [апокрифно] християнско съчинение, в което се описват наказанието и мъченията на грешниците в ада, е „Апокалипсисът на Петър“ (от втори век)“ — се казва във френската „Енциклопедия Универсалис“.

Сред ранните отци на църквата обаче имало несъгласие относно ада. Юстин Философ, Климент Александрийски, Тертулиан и Киприан вярвали, че адът е огнено място. Ориген и теологът Григорий Нисийски смятали, че адът е място на отделяне от Бога — на духовно страдание. Августин Хипонски, от друга страна, вярвал, че страданието в ада е както духовно, така и физически осезаемо — възглед, който получил широко разпространение. „До пети век навсякъде преобладавала строгата доктрина, че грешниците няма да имат друга възможност след този живот и че огънят, който ще ги погълне, никога няма да бъде угасен“ — пише професор Дж. Н. Д. Кели.

През шестнадесети век протестантските реформатори като Мартин Лутер и Жан Калвин разбирали огненото мъчение в ада като символ за вечност без Бога. Но идеята за ада като място на мъчение се върнала през следващите два века. Протестантският проповедник Джонатан Едуардс всявал ужас в сърцата на колониалните американци от осемнадесети век с ярки и въздействащи описания на ада.

Скоро след това обаче пламъците на ада започнали да трептят и мъждукат. „Двадесети век почти прочете смъртната присъда на ада“ — се казва в „Новини от САЩ и известия от света“.

[Снимки]

Юстин Философ вярвал, че адът е огнено място

Августин Хипонски учел, че страданието в ада било духовно и физическо