Какъв е твоят възглед за смъртта?

СМЪРТТА е надвиснала върху всеки един от нас в ежедневието ни, независимо от това какво е физическото ни здраве или финансовото ни състояние. Тя може да ни сполети следващия път, когато пресичаме улицата или лежим в леглото. Подобни бедствия като терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк и Вашингтон ни карат да осъзнаем факта, че „последният враг“, смъртта, събира своите жертви от всички социални слоеве и от всички възрастови групи, като понякога отнема живота на хиляди хора за минути. — 1 Коринтяни 15:26, Ве.

И въпреки това изглежда, че смъртта пленява любопитството на хората. Нищо друго не може повече да повиши продажбите на вестници или да примами повече хора пред телевизионния екран от репортажите за смърт, особено за смърт на много хора при ужасяващи обстоятелства. Изглежда, че хората не могат да ѝ се наситят, независимо дали е смърт от война, природно бедствие, престъпност или болест. Този болезнен интерес към смъртта намира своя най–озадачаващ израз в неприкритите емоции, с които се посреща смъртта на видни обществени личности и знаменитости.

Всичко това е безспорно така. Хората продължават да бъдат очаровани от смъртта — смъртта на другите. Но когато се сблъскат с неизбежността на своята собствена смърт, те се отдръпват от тази тема. Смъртта, засягаща нас лично, е онзи въпрос, който повечето от нас не желаят да обсъждат.

Озадачени от смъртта?

Мисълта за нашата собствена смърт е винаги отблъскваща и ще остане такава. Защо? Защото Бог ни е изпълнил със силното желание да живеем вечно. „Положил е и вечността в тяхното сърце“ — се казва в Еклисиаст 3:11. Така че неизбежността на смъртта създава един вътрешен конфликт в хората, едно постоянно несъответствие. За да разрешат този вътрешен конфликт и да удовлетворят естествения копнеж да продължават да живеят безкрайно, хората са измислили всякакви вярвания, от доктрината за безсмъртието на душата до вярата в прераждането.

Но при всички случаи смъртта е смущаващо, ужасяващо събитие и страхът от нея е всеобщ. Следователно, ние не трябва да бъдем изненадани, че като цяло човешкото общество смята смъртта за плашеща перспектива. Една от причините за това е, че смъртта показва крайното безсмислие на един живот, посветен на търсене на богатство и мощ.

Отчуждени един от друг при смъртта?

В миналото един неизлечимо болен или смъртоносно ранен човек обикновено бил оставян да умре в познатата и любима обстановка на своя собствен дом. Това се случвало често в библейски времена и все още става в някои общества. (Битие 49:1, 2, 33) В такива случаи семейството се събира заедно и децата са включени в разговора. Това дава на всеки член от семейството усещането, че той или тя не скърби сам, и осигурява утехата на споделената отговорност и споделеното жалеене.

Това е в огромен контраст с онова, което става в едно общество, в което разговорът за смърт е табу, смятан е за нещо болезнено и в него децата не участват, защото се казва, че това ще бъде „твърде много“ за тях. В днешно време хората умират по–различно отпреди в много отношения и често са по–самотни. Въпреки че повечето хора биха искали да умрат у дома, под спокойните и любещи грижи на семейството, за мнозина суровата действителност е, че умират в болница, обикновено самотни и в болки, приковани към сложна и плашеща апаратура. От друга страна, милиони умират незабележимо — безлични жертви на геноцид, глад, СПИН, гражданска война или просто в крайна бедност.

Един въпрос за размисъл

Библията не избягва размишленията за смъртта. Всъщност в Еклисиаст 7:2 ни се казва: „По–добре да отиде някой в дом на жалеене, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е сетнината на всеки човек.“ Когато се сблъскаме с реалността на смъртта, ние можем да изоставим своите ежедневни грижи или дейности и да се съсредоточим върху краткотрайността на живота. Това може да ни помогне да живеем своя живот по един по–смислен начин, отколкото просто да го свършим как да е или да го пропилеем.

Какъв е твоят възглед за смъртта? Дали си изследвал своите чувства, вярвания, надежди и страхове относно края на своя живот?

Както естеството на живота, така и естеството на смъртта е извън сферата на човешките възможности за обяснение и разбиране. Единственият, който може да говори за това с вдъхващ доверие авторитет, е нашият Създател. У него е „изворът на живота“ и нему „принадлежи отърваването от смъртта“. (Псалм 36:9; 68:20, „Ревизирано издание на Библията“, 2000 г.) Макар че може да изглежда изненадващо, едно изследване на някои разпространени вярвания относно смъртта, разглеждащо ги в светлината на божието Слово, ще се окаже и утешаващо, и освежаващо. То ще ни разкрие, че смъртта не е непременно краят на всичко.

[Текст в блока на страница 4]

Съзнанието, че сме смъртни, ни помага да живеем своя живот по по–смислен начин