Едно по–подробно изследване на някои митове за смъртта

ПРЕЗ цялата история човекът е стоял объркан и изпълнен с тревоги пред мрачната перспектива за смъртта. Освен това страхът от смъртта е бил подсилван от една смесица от фалшиви религиозни идеи, широко разпространени обичаи и дълбоко вкоренени лични вярвания. Проблемът със страха от смъртта е в това, че той може да парализира способността на човека да се радва на живота и да разклати увереността му в това, че животът има смисъл.

Познатата религия е особено достойна за порицание поради това, че поощрява множество широко разпространени митове относно смъртта. Като изследваш някои от тях в светлината на библейската истина, виж дали можеш да избистриш своето собствено разбиране за смъртта.

Първи мит: Смъртта е естественият край на живота.

„Смъртта ... е неразделна част от нашия живот“ — се казва в книгата „Смъртта — последният етап на развитието“. Думи като тези отразяват вярването, че смъртта е нормалният, естествен завършек на всички живи организми. Това вярване на свой ред е подхранило у мнозина една отричаща всичко философия, а също и поведение, възползващо се безогледно от всяка възможност.

Но дали смъртта наистина е естественият край на живота? Не всички изследователи смятат, че е така. Например, Келвин Харли, биолог, който изследва остаряването на човека, казва в едно интервю, че не вярва, че хората ‘са програмирани да умират’. Имунологът Уилям Кларк отбелязва: „Смъртта не е неразривно свързана с определението за живот.“ А Сеймур Бенцър от Калифорнийския технически институт, разсъждава, че „остаряването може да бъде описано по–добре не като часовник, но като сценарий, който ние можем да се надяваме да редактираме“.

Когато изучават устройството на човешкото тяло, учените са озадачени. Те установяват, че ние сме надарени със сили и способности, които далеч надхвърлят нуждите на продължителността на нашия живот от седемдесет или осемдесет години. Например, учените са установили, че човешкият мозък притежава огромна способност за запаметяване. Един изследовател пресметнал, че нашият мозък може да побира информация, която „ще запълни двадесет милиона тома, колкото съдържат най–големите световни библиотеки“. Някои изследователи на мозъка смятат, че по време на един средно дълъг живот човек използва само 1/100 от 1 процент (0,0001) от потенциалния капацитет на своя мозък. Уместно е да се запитаме защо притежаваме мозък с такъв голям капацитет, щом използваме само една минимална част от него за човешки живот със средна продължителност.

Помисли също за това колко неестествено реагират хората на смъртта! За повечето хора смъртта на съпруга, съпруг или дете може да бъде най–нараняващото преживяване в живота. Цялостното емоционално състояние често остава разстроено дълго време след смъртта на любим човек. Дори за онези, които твърдят, че смъртта е естествена за хората, е трудно да приемат мисълта, че тяхната смърт ще означава край на всичко. В изданието „Британски медицински журнал“ се говори за „едно разпространено мнение на специалистите, че всеки човек иска да живее колкото се може по–дълго“.

Нима, като се имат предвид най–често срещаната реакция на човека спрямо смъртта, неговият смайващ потенциал за запомняне и учене, а също и неговият вътрешен копнеж за вечност, не става ясно, че той е бил направен, за да живее? Да, Бог сътворил хората не за това смъртта да бъде техният естествен край, но за перспективата да живеят вечно. Обърни внимание какво поставил Бог пред двамата от първата човешка двойка като тяхно бъдеще: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ (Битие 1:28) Какво прекрасно, трайно бъдеще е това!

Втори мит: Бог взема хора в смъртта, за да бъдат с него.

Една двадесет и седем годишна майка, която била на смъртно легло и оставяла три деца сирачета, казала на една католическа монахиня: „Недейте да ми казвате, че божията воля за мене е такава ... Не мога да понасям, когато някой друг ми казва това.“ Но именно това учат много религии относно смъртта — че Бог взема хората, за да бъдат близо до него.

Дали Създателят наистина е толкова жесток, че коравосърдечно да стовари смъртта върху нас, знаейки, че сърцата ни страдат ужасно от това? Не, Богът на Библията не постъпва така. Според 1 Йоан 4:8 „Бог е любов“. Забележи, че в стиха не се казва, че Бог има любов или че е любещ, но се казва, че Бог е любов. Толкова силна, толкова чиста, толкова съвършена е божията любов, толкова пълно прониква тя неговата личност и действия, че той с право може да бъде наречен самата персонификация на любовта. Това не е Бог, който взема хора в смъртта, за да бъдат близо до него.

Фалшивата религия е объркала много хора относно местонахождението и състоянието на мъртвите. Небе, ад, чистилище, лимбо — тези и различни други местонахождения варират от неразбираеми до направо ужасяващи. От друга страна, в Библията ни се казва, че мъртвите не съзнават нищо; те са в състояние, което може да се сравни най–добре със сън. (Еклисиаст 9:5, 10; Йоан 11:11–14) Така че няма нужда да се тревожим за това, което става с нас след смъртта, както не се тревожим, когато виждаме някой, който спи дълбоко. Исус говорел за време, когато „всички, които са в гробовете“, ще „излязат“. — Йоан 5:28, 29; Лука 23:43.

Трети мит: Бог взема малки деца, за да стават ангели.

Елизабет Кюблер–Рос, която изследвала болни хора на смъртно легло, говори за една друга разпространена сред религиозните хора представа. Като описва един истински случай, тя отбелязва, че е „неразумно да казваш на едно малко момиченце, което е загубило своя брат, че Бог обичал малки момчета толкова много, че взел малкия Джони на небето“. Такова изказване представя Бога в лоша светлина и не отразява неговата личност и поведение. Д–р Кюблер–Рос продължава: „Когато това малко момиче пораснало и станало жена, тази жена не успяла да се справи с гнева, който изпитвала към Бога, и това довело до депресия, когато три десетилетия по–късно тя загубила своя малък син.“

Защо му трябва на Бога да вземе едно дете, за да има още един ангел — сякаш Бог се нуждае от това дете повече, отколкото родителите му? Ако беше истина, че Бог взема деца, нима това нямаше да означава, че той е един нелюбещ, егоистичен Създател? Но Библията казва точно обратното на тази представа: „Любовта е от Бога.“ (1 Йоан 4:7) Дали един Бог на любовта ще причинява загуба, която дори хора, проявяващи и най–минимална степен на благоприличие, не биха сметнали за приемлива?

Тогава защо децата умират? Част от библейския отговор на този въпрос е записана в Еклисиаст 9:11: „На всичките се случва според времето и случая.“ А в Псалм 51:5 ни се казва, че всички ние сме несъвършени, грешни, от момента на своето зачеване, и краят на всеки човек днес е смърт поради най–различни причини. Понякога смъртта поразява още преди раждането и това води до раждане на мъртъв плод. В други случаи децата умират вследствие на ужасните условия, в които живеят, или поради злополука. Бог не е отговорен за такива нещастия.

Четвърти мит: Някои хора са измъчвани след смъртта.

Много религии учат, че злите ще отидат в един огнен ад и ще бъдат мъчени вечно. Дали това учение е логично и според Писанията? Продължителността на човешкия живот е ограничена до 70 или 80 години. Дори ако някой е вършил изключителни злини през целия си живот, дали вечното мъчение е справедливо наказание? Не. Ще бъде явна несправедливост човек да бъде мъчен вечно поради греховете, които е извършил за един кратък живот.

Само Бог може да разкрие какво става, след като човек умре, и Той е направил това в своето писано Слово, Библията. В нея се казва точно това: „Както умира единият [човекът], така умира и другото [животното]; да! един дух имат всичките ... Всички отиват в едно място; всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.“ (Еклисиаст 3:19, 20) Тук никъде не се споменава за огнен ад. Хората се връщат в пръстта, към несъществуване, когато умрат.

За да бъде мъчен, човек трябва да бъде в съзнание. Дали мъртвите съзнават нещо? И отново Библията ни отговаря: „Живите съзнават, че ще умрат; но що се отнася до мъртвите, те не съзнават нищо.“ (Еклисиаст 9:5, НС) За мъртвите, които „не съзнават нищо“, е невъзможно да изпитват мъки, където и да било.

Пети мит: Смъртта слага окончателен край на нашето съществуване.

Когато умрем, ние преставаме да съществуваме, но това не означава непременно, че всичко е свършено. Верният Йов знаел, че ще отиде в гроба, в шеол, когато умре. Но чуй неговата молитва към Бога: „О, дано ме скриеше ти в Шеол, да ме покриеше, доде премине гневът ти, да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! Ако умре човек, ще оживее ли? ... Ще повикнеш, и аз ще ти се отзова.“ — Йов 14:13–15, „Ревизирано издание на Библията“, 1924 г.

Йов вярвал, че ако е верен до смърт, Бог ще си спомни за него и в определеното време той ще бъде възкресен. Това вярвали всички божии служители в древността. Исус лично потвърдил тази надежда и посочил, че Бог ще го използва, за да възкреси мъртвите. Думите на самия Христос ни дават тази увереност: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете [в паметните гробници — НС], ще чуят гласа Му [на Исус], и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ — Йоан 5:28, 29.

Много скоро Бог ще премахне злото и ще установи един нов свят, който ще е под небесно управление. (Псалм 37:10, 11; Даниил 2:44; Откровение 16:14, 16) Резултатът ще бъде един рай по цялата земя, населен от хора, които служат на Бога. В Библията четем: „Чух силен глас от престола, който казваше: „Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ — Откровение 21:3, 4.

Освободени от страха

Познанието на надеждата за възкресение, съчетано с познанието за Онзи, който е източникът на тази уредба, може да те утеши. Исус обещал: „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:32) Тук се включва и освобождаването ни от страха от смъртта. Йехова е единственият, който наистина може да промени процеса на остаряване и смърт и да ни даде вечен живот. Дали можеш да вярваш на божиите обещания? Да, можеш, защото божието Слово винаги се осъществява. (Исаия 55:11) Ние те подканяме да научиш повече относно целите на Бога за човечеството. Свидетелите на Йехова ще бъдат радостни да ти помогнат.

[Текст в блока на страница 6]

Проблемът със страха от смъртта е, че той може да парализира способността на човека да се радва на живота

[Блок на страница 7]

НЯКОИ ОБЩОПРИЕТИ МИТОВЕ ОТНОСНО СМЪРТТА КАКВО КАЗВАТ ПИСАНИЯТА?

[Снимка на страница 8]

Като знаем истината относно смъртта, това ни освобождава от страха

[Информация за източника на снимката на страница 5]

Barrators—Giampolo/The Doré Illustrations For Dante’s Divine Comedy/Dover Publications Inc.