Съчувствието — ключ към милостта и състраданието
„ДОКАТО можеш да облекчаваш нечия болка, животът ти има смисъл“ — пише Хелън Келър. Келър много добре знае какво е емоционална болка. Когато била на 19 месеца, тя се разболяла и болестта напълно я лишила от зрение и слух. Но една състрадателна учителка научила Хелън да чете и пише на Брайл и след това да говори.
Самата учителка на Келър, Ан Съливан, разбирала твърде добре обезсърчението, което може да изпиташ от борбата с някакъв физически недъг. Тя била почти сляпа. Но Ан, проявявайки търпение измислила начин, по който да общува с Хелън, като с пръст изписвала буквите на ръката ѝ. Подтикната от съчувствието, което проявила към нея нейната учителка, Хелън решила да отдаде живота си в помощ на слепите и глухите хора. Превъзмогвайки с големи усилия своя собствен недъг, тя съчувствала на хората, които били в подобна ситуация. Тя искала да им помага.
Сигурно си забелязал, че в този егоистичен свят е много лесно ‘да заключиш сърцето си за проявата на нежни чувства’ и да пренебрегнеш нуждите на другите. (1 Йоан 3:17) На християните обаче е заповядано да обичат ближния си и да проявяват силна любов един към друг. (Матей 22:39; 1 Петър 4:8) Но вероятно сам си изпитал следния факт: Въпреки че имаме ясното намерение да проявяваме любов един към друг, често не забелязваме възможностите, при които можем да облекчим болката на другите. Това може да е така просто защото не знаем за техните нужди. Съчувствието е ключът, с който можем да отключим сърцето си за проявата на милост и състрадание.
Какво е съчувствие?
В един речник се казва, че съчувствието е „отъждествяване със и разбиране на ситуацията, чувствата и подбудите на друг човек“. Описано е също като възможността да поставим себе си на мястото на другия. Така че съчувствието изисква преди всичко да разберем обстоятелствата на другия човек и след това да участваме в чувствата, които тези обстоятелства предизвикват в него. Да, съчувствието означава да почувстваме болката на другия човек в своето сърце.
Библията описва по различни начини качеството, което обсъждаме тук. Апостол Петър съветвал християните да бъдат ‘съчувствителни, братолюбиви и милостиви’. (1 Петър 3:8) Гръцката дума, предадена със „съчувствителни“, буквално означава „да страдаш с другия“ или „да проявяваш състрадание“. Апостол Павел насърчил проявата на подобни чувства, когато подканил християните да ‘се радват с онези, които се радват, и да плачат с онези, които плачат’. Павел добавил: „Проявявайте към другите същата нагласа, каквато проявявате към себе си.“ (Римляни 12:15, 16, НС) Нима не си съгласен, че на практика не можеш да обичаш ближния като себе си, ако не се поставиш на негово място?
Почти всеки един от нас в известна степен притежава вродено съчувствие. Кой не е бил развълнуван, когато е видял сърцераздирателни гледки на гладуващи деца или отчаяни бежанци? Коя любеща майка би пренебрегнала хлипащото си дете? Но не всички страдания са лесно забележими. Колко трудно е да разберем чувствата на някой, който страда от депресия, незабележим на пръв поглед физически проблем или дори разстройство на нервна почва, свързано с храненето — ако самите ние никога не сме имали такива проблеми! Въпреки това от Писанията разбираме, че можем и трябва да проявяваме съчувствие към онези, чиито обстоятелства не изпитваме пряко.
Библейски примери за проява на съчувствие
Йехова е най–големият пример за проява на съчувствие. Въпреки че е съвършен, той не очаква от нас съвършенство, „защото Той познава нашия състав, помни, че ние сме пръст“. (Псалм 103:14; Римляни 5:12) Още повече, тъй като разбира нашите ограничения, той ‘не позволява да бъдем изпитани повече, отколкото ни е силата’. (1 Коринтяни 10:13) Чрез своите служители и духа си той ни помага да намерим изходен път. — Йеремия 25:4, 5; Деяния 5:32.
Йехова лично изпитва болката, която изпитват неговите служители. Той казал на юдеите, които се върнали от Вавилон: „Който се допира до вас, допира се до зеницата на окото Ми.“ (Захария 2:8, СИ) Усещайки напълно божието съчувствие, библейският писател Давид казал за Него: „Сложѝ сълзите ми в своя мях. Не са ли те записани в твоята книга?“ (Псалм 56:8, НС) Колко утешително е да знаем, че Йехова помни сълзите на своите верни служители — сякаш са записани в книга, — сълзите, които те проливат, борейки се да запазят своята лоялност!
Също като своя небесен Баща, Исус Христос разбира чувствата на другите. Когато изцелил един глух човек, той го отделил настрана, вероятно за да не бъде чудодейното му възстановяване твърде объркващо за него или да го изплаши. (Марко 7:32–35) При един друг случай Исус видял една вдовица, която погребвала единствения си син. Той веднага почувствал болката, която тя изпитвала, приближил се до погребалната процесия и възкресил младия мъж. — Лука 7:11–16.
След своето възкресение, когато се явил на Савел по пътя за Дамаск, Исус му казал как неговото ожесточено преследване на Исусовите ученици го засягало. „Аз съм Исус, Когото ти гониш“ — му казал той. (Деяния 9:3–5) Исус лично изпитвал болката на страдащите ученици, както майка, която усеща болката на своето болно дете. По подобен начин, като наш небесен Първосвещеник, Исус „състрадава с нас в нашите немощи“, или според превода „Верен“ той ‘ни съчувства в нашите слабости’. — Евреи 4:15.
Апостол Павел се научил да бъде чувствителен към страданията и чувствата на другите. „Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалям аз?“ — попитал той. (2 Коринтяни 11:29) Когато един ангел по чудодеен начин освободил Павел и Сила от оковите им в затвора във Филипи, първата мисъл на Павел била да съобщи на тъмничаря, че никой не е избягал. Той усетил, че отчаяният тъмничар може да се самоубие. Павел знаел, че според римския обичай тъмничарят щял да бъде жестоко наказан, ако един затворник избяга — особено ако му е било казано да го надзирава строго. (Деяния 16:24–28) Тази животоспасяваща проява на милост от страна на Павел направила впечатление на тъмничаря и той и неговото домочадие станали християни. — Деяния 16:30–34.
Как да развиваме в себе си съчувствие
Писанията многократно ни насърчават да подражаваме на небесния си Баща и на неговия Син, Исус Христос, така че съчувствието е едно качество, което трябва да развиваме. Как можем да правим това? Има три главни начина, по които можем да изострим чувствителността си към нуждите и чувствата на другите: като слушаме, като наблюдаваме и като си представяме.
Слушай. Като слушаме внимателно, ние разбираме проблемите, с които се сблъскват другите. Колкото по–внимателно слушаме, толкова по–голяма е вероятността другият да отвори сърцето си и да разкрие чувствата си. „Мога да говоря с един старейшина само ако съм уверена, че той ще ме слуша — обяснява Мириам. — Искам да знам, че той наистина разбира моя проблем. Доверието ми в него нараства, когато той ми задава проницателни въпроси, което показва, че е слушал внимателно какво съм му казала.“
Наблюдавай. Не всеки ще ни каже открито как се чувства или какво преживява. Но проницателният наблюдател ще забележи, когато някой събрат християнин изглежда е в депресия, когато някой младеж стане необщителен или когато пламенен служител изгуби ентусиазма си. Тази способност да усетят проблема още в началните етапи е много важна за родителите. „Някак си майка ми разбира как се чувствам, преди да говоря с нея — споделя Мари, — така че ми е лесно да говоря открито с нея за проблемите си.“
Използвай въображението си. Най–силният начин да събудиш съчувствието си е като се запиташ: ‘Ако аз бях в тази ситуация, как щях да се чувствам? Как щях да реагирам? От какво щях да имам нужда?’ Тримата фалшиви утешители на Йов се оказали неспособни да се поставят в неговата ситуация. Затова го осъждали за въображаеми грехове, които смятали, че той е извършил.
За несъвършените хора често е по–лесно да критикуват грешките, вместо да разбират чувствата. Но ако опитаме с всички сили да си представим проблема, който изпитва някой, това ще ни помогне да проявяваме съчувствие, вместо да осъждаме. „Давам много по–добри съвети, когато слушам внимателно и се опитвам да разбера цялата ситуация, преди да започна да предлагам разрешения на проблема“ — казва Хуан, един опитен старейшина.
Изданията, разпространявани от Свидетелите на Йехова, помагат на много хора в това отношение. В списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ се обсъждат сложни проблеми, като депресията и малтретирането на деца. Тази навременна информация помага на читателите да бъдат по–съчувстващи към онези, които страдат по подобен начин. Също и книгата „Въпроси на младите хора — отговори, които помагат“ допринася за това много родители да разбират проблемите на децата си.
Съчувствието помага в християнските дейности
Малко са тези, които биха останали равнодушни към състоянието на едно гладуващо дете, ако имаха възможност да му дадат храна. Ако сме съчувстващи, ще можем да преценим духовното състояние на човека. В Библията се казва за Исус: „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ (Матей 9:36) Милиони хора днес са в подобно духовно състояние и се нуждаят от помощ.
Както по времето на Исус, може би и ние ще трябва да преодоляваме предубеденост или дълбоко вкоренени традиции, за да достигнем сърцата на някои хора. Проявяващият съчувствие проповедник се старае да намери общи теми или да говори за неща, които вълнуват хората, за да направи посланието, което носи, привлекателно. (Деяния 17:22, 23; 1 Коринтяни 9:20–23) Любезните дела, подбудени от съчувствие, също могат да направят нашите слушатели по–възприемчиви към посланието за Царството, както било в случая с тъмничаря от Филипи.
Съчувствието е много ценно, когато ни помага да не забелязваме недостатъците на другите в сбора. Ако се постараем да разберем чувствата на брата, който ни е обидил, без съмнение ще ни бъде много по–лесно да му простим. Може би и ние щяхме да реагираме по същия начин, ако бяхме в същата ситуация и ако имахме неговото минало. Съчувствието, което Йехова изпитва, го подбужда да „помни, че ние сме пръст“, тогава нима не трябва нашето съчувствие да ни подбужда да бъдем снизходителни към несъвършенствата на другите и ‘да им прощаваме щедро’? — Псалм 103:14; Колосяни 3:13, НС.
Ако се наложи да дадем съвет, вероятно ще направим това по–любезно, ако разбираме чувствата на този, който е сгрешил. Проявяващият съчувствие християнски старейшина си напомня: ‘Аз също бих могъл да направя тази грешка. Бих могъл да изпадна в същата ситуация.’ Затова Павел препоръчва: ‘Опитвайте се да поправяте този човек с кротък дух, като всеки от вас внимава относно себе си да не би и той да бъде изкушен.’ — Галатяни 6:1, НС.
Съчувствието може също да ни подтикне да окажем практична помощ, ако е според възможностите ни, дори когато нашият събрат по вяра не е склонен да помоли за такава. Апостол Йоан пише: ‘Ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.’ — 1 Йоан 3:17, 18.
За да обичаме „с дело и в действителност“, първо трябва да разберем от какво точно се нуждае нашият брат. Дали внимателно наблюдаваме от какво се нуждаят другите с цел да им помогнем? Това означава да им съчувстваме.
Развивай в себе си разбиране към другия
Може би по природа не изпитваме голямо разбиране към другите, но можем да развием това качество. Ако слушаме по–внимателно, наблюдаваме по–обстойно и си представяме себе си в ситуацията на другия, като правим това по–често, нашето съчувствие ще расте. В резултат на това ще бъдем подбудени да проявяваме повече любов, милост и състрадание към децата си, към другите християни и към ближните си.
Не позволявай на егоизма да задуши съчувствието ти. Павел писал: ‘Проявявайте личен интерес не само към своите работи, но и към работите на другите.’ (Филипяни 2:4, НС) Нашето вечно бъдеще зависи от съчувствието на Йехова и на неговия Първосвещеник Исус Христос. Така че ние имаме моралното задължение да развиваме това качество. Съчувствието ще ни даде възможност да бъдем по–добри проповедници и по–добри родители. Освен това съчувствието ще ни помогне да разберем, че „повече щастие има в даването, отколкото в получаването“. — Деяния 20:35, НС.
[Снимка на страница 25]
Съчувствието включва това да наблюдаваме внимателно от какво се нуждаят другите, за да им помогнем
[Снимка на страница 26]
Ще се научим ли да проявяваме такова съчувствие, каквото една любеща майка естествено изпитва към своето дете?