Продължавай да служиш на Йехова с непоколебимо сърце
„Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми.“ — ПСАЛМ 57:7.
1. Защо може да изпитваме същата увереност като Давид?
ЙЕХОВА може да ни направи да сме непоколебими в християнската вяра, така че да можем да се държим здраво за истинското християнство като негови отдадени служители. (Римляни 14:4) Затова можем да изпитваме същата увереност като псалмиста Давид, който бил подтикнат да пее: „Непоколебимо е сърцето ми, Боже.“ (Псалм 108:1) Ако сърцето ни е непоколебимо, ще бъдем подтикнати да изпълним своето отдаване на Бога. И като търсим ръководство и сила от Него, можем да бъдем твърди, решителни и уверени като хора, запазващи моралната си безкомпромисност, ‘винаги имащи много работа в делото на Господаря’. — 1 Коринтяни 15:58, НС.
2, 3. Какво е значението на призива на Павел, записан в 1 Коринтяни 16:13?
2 Апостол Павел отправил към последователите на Исус в древен Коринт призив, който несъмнено е приложим и за днешните християни: „Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепвайте се.“ (1 Коринтяни 16:13) В гръцкия текст всички тези глаголи са в повелително наклонение и в сегашно време, като така подтикват към непрекъснато действие. Какво е значението на това напътствие?
3 Можем да ‘бдим’ в духовно отношение, като се противопоставяме на Дявола и се държим близо до Бога. (Яков 4:7, 8) Упованието в Йехова ни позволява да останем обединени и да ‘стоим твърдо в християнската вяра’. Ние — в това число и многобройните жени сред нас — сме „мъжествени“, служейки на Бога смело като възвестители на Царството. (Псалм 68:11) Ние ‘укрепваме’, като постоянно разчитаме на своя небесен Баща за сила, за да вършим волята му. — Филипяни 4:13.
4. Какво доведе до покръстването ни като християни?
4 Ние застанахме на страната на истинската вяра, когато се отдадохме безрезервно на Йехова и символизирахме това чрез потапяне във вода. Но какво доведе до нашето покръстване? Първо, ние получихме точно познание от божието Слово. (Йоан 17:3) Това изгради вяра в нас и ни подбуди да се разкаем, като покажем искрено съжаление за миналите си прегрешения. (Деяния 3:19; Евреи 11:6) След това последва нашето обръщане във вярата, при което ние изоставихме погрешните дела, за да живеем в хармония с волята на Бога. (Римляни 12:2; Ефесяни 4:23, 24) После се отдадохме искрено на Йехова в молитва. (Матей 16:24; 1 Петър 2:21) Отправихме молба към Йехова за чиста съвест и бяхме покръстени в символ на своето отдаване на него. (1 Петър 3:21) Като помним тези стъпки, това ще ни помогне да запазим вниманието си съсредоточено върху необходимостта от постоянни усилия, за да живеем според отдаването си и да продължаваме да служим на Йехова с непоколебимо сърце.
Продължавай да търсиш точно познание
5. Защо трябва да продължаваме да приемаме познание от Писанията?
5 За да живеем според отдаването си на Бога, трябва да продължаваме да придобиваме изграждащо вярата познание, основано на Писанията. Каква наслада беше за нас да приемаме духовна храна, когато за първи път се запознахме с истината от Бога! (Матей 24:45–47) Тези „ястия“ бяха толкова вкусни и ни храниха добре в духовно отношение. Много е важно днес да продължаваме да приемаме богата духовна храна, за да запазим сърцето си непоколебимо като отдадени служители на Йехова.
6. Как вероятно ти беше оказана помощ да развиеш искрена признателност за библейската истина?
6 За да придобием още познание от Писанията, са необходими усилия. Това е като търсенето на скрити съкровища — нещо, което ни напомня за усилена работа. Но колко възнаграждаващо е да намерим „познанието за Бога“! (Притчи 2:1–6) Когато в началото един вестител на Царството изучаваше Библията с тебе, той (или тя) вероятно използваше книгата „Познанието, което води към вечен живот“. Сигурно отделяхте доста време, за да разгледате една глава, може би повече от едно занятие. Ти извличаше полза, когато цитираните стихове бяха четени и обсъждани. Ако ти беше трудно да разбереш дадена мисъл, получаваше обяснения. Този, който водеше изучаването, се подготвяше добре, молеше се за духа на Бога и ти помагаше да развиеш искрена признателност за истината.
7. Какво прави един човек годен да обучава други хора на божията истина?
7 Тези усилия са били уместни, защото Павел пише: „Нека всеки, който бива устно поучаван на словото, участва във всички добри неща заедно с онзи, който го обучава.“ (Галатяни 6:6, НС) Тук гръцкият текст показва, че ученията от божието Слово биват внедрени в ума и сърцето на онзи, който ‘е поучаван’. Като си поучаван по този начин, това те прави годен да учиш и други. (Деяния 18:25) За да бъдеш верен на отдаването си, трябва да поддържаш духовното си здраве и непоколебимост чрез непрекъснато изучаване на божието Слово. — 1 Тимотей 4:13; Тит 1:13; 2:2.
Помни своето разкаяние и обръщане във вярата
8. Как е възможно човек да запази богоугодно поведение?
8 Помниш ли облекчението, което почувства, когато научи истината, разкая се и после изпита божията прошка въз основа на вярата си в изкупителната жертва на Исус? (Псалм 32:1–5; Римляни 5:8; 1 Петър 3:18) Сигурно не искаш да се връщаш към един грешен начин на живот. (2 Петър 2:20–22) Сред нещата, които ще ти помогнат да поддържаш добро поведение, да живееш според отдаването си и да продължаваш да служиш вярно на Йехова, е и редовната молитва. — 2 Петър 3:11, 12.
9. След като сме престанали да вършим погрешни дела, каква линия на поведение трябва да следваме?
9 След като си се обърнал във вярата, като си преустановил погрешното поведение, продължавай да търсиш помощ от Бога, за да поддържаш сърцето си непоколебимо. Да, ти слизаше все по–надолу по погрешния път, но направи справка в една сигурна пътна карта и започна да се движиш по правилния път. Не се отклонявай от пътя сега. Продължавай да разчиташ на божието ръководство и бъди решен да останеш на пътя на живота. — Исаия 30:20, 21; Матей 7:13, 14.
Никога не забравяй отдаването и покръстването си
10. Какво трябва да помним относно отдаването си на Бога?
10 Помни, че ти си се отдал на Йехова в молитва с перспективата да му служиш вярно през цялата вечност. (Юда 20, 21) Отдаването означава отделяне за свята цел. (Левит 15:31; 22:2) Твоето отдаване не беше някакво временно споразумение, нито задължение, поето пред хората. То беше трайно отдаване на Върховния владетел и за да живееш според него, е необходимо да си лоялен към Бога през целия си живот. Да, ‘живеем ли, умираме ли, ние принадлежим на Йехова’. (Римляни 14:7, 8, НС) Нашето щастие зависи от това дали се подчиняваме на волята на Бога и дали продължаваме да му служим с непоколебимо сърце.
11. Защо трябва да помниш своето покръстване и значението му?
11 Винаги помни покръстването си като символ на своето искрено отдаване на Бога. Това не беше принудително покръстване, защото беше предприето вследствие на лично решение. Дали и сега си решен да проявяваш своята воля в съгласие с божията през целия си живот? Ти отправи към Бога молба за чиста съвест и беше покръстен в символ на това, че му се отдаваш. Запази тази чиста съвест, като изпълниш своето отдаване, и ще получиш богати благословии от Йехова. — Притчи 10:22.
Твоята воля е от значение
12, 13. Как нашата лична воля е свързана с отдаването и покръстването?
12 Отдаването и покръстването наистина са донесли много благословии на милиони хора по цялата земя. Когато символизираме отдаването си на Бога чрез потапяне във вода, ние умираме по отношение на миналия си начин на живот, но не и по отношение на собствената си воля. Като правилно обучени вярващи хора, ние в действителност проявихме личната си воля, когато се отдадохме на Бога в молитва и се покръстихме. За да живеем като отдадени и покръстени християни, е необходимо да познаваме божията воля и след това съзнателно да изберем да я вършим. (Ефесяни 5:17) Така ние подражаваме на Исус, който проявил волята си, когато оставил своите дърводелски инструменти, покръстил се и се отдал изцяло на това да върши волята на небесния си Баща. — Псалм 40:7, 8; Йоан 6:38–40.
13 Йехова Бог имал за цел неговият Син да бъде ‘усъвършенстван чрез страдания’. Следователно Исус е трябвало да прояви своята воля, за да издържи с вярност на такива страдания. За да успее в това, той отправил ‘молитви и молби със силни викове и сълзи, и бил изслушан благосклонно поради богоугодния си страх’. (Евреи 2:10, 18; 5:7, 8, НС) Ако и ние проявяваме такъв почтителен страх от Бога, можем да бъдем сигурни, че ще бъдем ‘изслушани благосклонно’, и можем да бъдем уверени, че Йехова ще ни направи непоколебими свои отдадени Свидетели. — Исаия 43:10.
Ти можеш да запазиш сърцето си непоколебимо
14. Защо трябва да четем Библията всеки ден?
14 Какво може да ти помогне да запазиш сърцето си непоколебимо и в резултат на това да живееш според отдаването си на Бога? С цел да поемаш все повече познание от божието Слово, чети Библията всеки ден. Това е нещо, към което „верният и разумен слуга“ постоянно ни насърчава. Този съвет се дава, защото за да живеем според отдаването си, ни е необходимо да продължаваме да ходим в божията истина. Ако организацията на Йехова съзнателно подкрепяше фалшиви учения, този съвет за четене на Библията нямаше да бъде даван на Свидетелите на Йехова и на онези, на които те проповядват.
15. (а) На какво трябва да обърнем внимание, когато вземаме решения? (б) Защо може да се каже, че светската работа е странично занимание за християните?
15 Когато вземаш решения, винаги мисли как те ще се отразят на изпълнението на отдаването ти на Йехова. Това може да се отнася за светската ти работа. Дали се стремиш да направиш така, че тя да подпомага напредъка ти в истинското поклонение? Въпреки че работодателите като цяло смятат, че отдадените християни са хора, на които може да се разчита и които са продуктивни, те също забелязват, че Свидетелите на Йехова не са погълнати от амбиции да правят кариера в света и не си съперничат с другите за по–изгодни позиции. Това е така, защото целта на Свидетелите не е да придобият богатство, слава, престиж или власт. За онези, които живеят според отдаването си на Бога, най–важното нещо е да вършат божията воля. Светската работа, която им позволява да си осигурят необходимите неща за живот, е странично занимание, занятие от второстепенна важност. И както било за апостол Павел, и за тях основното занятие, главната дейност е християнската служба. (Деяния 18:3, 4; 2 Солунци 3:7, 8; 1 Тимотей 5:8) Дали поставяш интересите на Царството на първо място в своя живот? — Матей 6:25–33.
16. Какво можем да направим, ако прекаленото безпокойство ни затруднява да живеем според отдаването си на Бога?
16 Някои хора може да са били завладени от различни тревоги, преди да научат истината. Но с каква радост, благодарност и любов към Бога се изпълниха техните сърца, когато приеха надеждата за Царството! Размисълът върху благословиите, на които се радват оттогава, може да им помогне да живеят според отдаването си на Йехова. От друга страна, какво да правиш, ако има опасност прекаленото безпокойство за обичайните проблеми на живота в тази система да задуши „Божието слово“, точно както тръните могат да попречат на кълновете да се развият в даващи плод зрели растения? (Лука 8:7, 11, 14; Матей 13:22; Марко 4:18, 19) Ако усетиш, че това започва да става с тебе или с твоето семейство, прехвърли безпокойството си на Йехова и се моли той да ти помогне да увеличиш любовта и признателността си. Ако прехвърлиш бремето си на него, той ще те подкрепи и ще ти даде сила да продължиш да му служиш радостно с непоколебимо сърце. — Псалм 55:22; Филипяни 4:6, 7; Откровение 2:4.
17. Как можем да се справим със сериозно изпитание?
17 Продължавай да се молиш редовно на Йехова Бог, както му се молеше при отдаването си. (Псалм 65:2) Когато си изкушен да извършиш нещо погрешно или когато си изправен пред сериозно изпитание, търси ръководство от Бога и помощ, за да го следваш. Помни, че е необходима вяра, защото ученикът Яков писал: „Ако някому от вас не достига мъдрост [за да се справи с някакво изпитание], нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде. Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най–малко; защото, който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“ (Яков 1:5–8) Ако изпитанието изглежда непреодолимо, можем да бъдем сигурни в следното: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.“ — 1 Коринтяни 10:13.
18. Какво можем да направим, ако сериозен таен грях отслабва решимостта ни да живеем според отдаването си на Йехова?
18 А ако сериозен таен грях измъчва съвестта ти и отслабва решимостта ти да живееш според отдаването на Бога? Ако се разкайваш, можеш да се утешиш със знанието, че Йехова ‘няма да презре сърце съкрушено и разкаяно’. (Псалм 51:17) Потърси помощта на любещите християнски старейшини, като знаеш, че те — в подражание на Йехова — няма да се отнесат лековато към желанието ти да възстановиш добрите си взаимоотношения с небесния си Баща. (Псалм 103:10–14; Яков 5:13–15) Тогава с нови духовни сили и непоколебимо сърце ще можеш да ‘направиш за нозете си прави пътища’ и ще бъде възможно да живееш според отдаването си на Бога. — Евреи 12:12, 13.
Продължавай да служиш с непоколебимо сърце
19, 20. Защо е важно да продължаваме да живеем според отдаването си?
19 В тези трудни времена ние трябва да полагаме големи усилия да живеем според отдаването си и да продължаваме да служим на Бога с непоколебимо сърце. Исус казал: „Който устои докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 24:13) Тъй като живеем в „последните дни“, краят може да дойде по всяко време. (2 Тимотей 3:1) Освен това никой от нас не може да бъде сигурен, че ще е жив утре. (Яков 4:13, 14) Затова е важно да продължаваме да живеем според отдаването си още днес!
20 Апостол Петър наблегнал на това в своето второ писмо. Той казал, че както по времето на Потопа безбожните хора били унищожени, така и по време на „деня на Йехова“ символичната земя, или злото човешко общество, ще бъде унищожена. Затова Петър възкликнал: „Какви личности трябва да сте вие в свято поведение и дела на преданост към Бога“! Той също подканил настоятелно останалите: „Любими мои, като имате това предварително познание, бъдете нащрек, за да не бъдете подведени заедно с тях от греха на презиращите закона хора и да отпаднете от собствената си непоколебимост.“ (2 Петър 3:5–17, НС) Колко тъжно би било, ако един покръстен човек се отклони от правия път и стигне до края на живота си, без да е успял да запази непоколебимо сърцето си!
21, 22. Как думите от Псалм 57:7 се оказват верни в случая на Давид и истинските християни?
21 Решимостта ти да живееш според отдаването си на Бога може да бъде укрепена, ако помниш щастливия ден на своето покръстване и търсиш помощта на Бога, за да могат твоите думи и дела да радват сърцето му. (Притчи 27:11) Йехова никога не разочарова своите хора и без съмнение ние трябва да сме му верни. (Псалм 94:14) Той проявил милост и състрадание към Давид, като осуетил плановете на неговите врагове и го избавил от тях. Благодарен за това, Давид изразил неизменността, непоколебимостта на любовта си към своя избавител. Дълбоко развълнуван, той пял: „Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; ще пея, а още ще славословя.“ — Псалм 57:7.
22 Също като Давид, истинските християни не отстъпват от отдаването си на Бога. С непоколебимо сърце те приписват избавлението и закрилата на Йехова, на когото радостно пеят възхвали. Ако сърцето ти е непоколебимо, то ще уповава на Бога и с негова помощ ще можеш да изпълниш своето отдаване. Да, ти можеш да бъдеш като ‘праведния’, за когото псалмистът пял: „От лош слух не ще се бои; сърцето му е непоколебимо, понеже уповава на Господа.“ (Псалм 112:6, 7) С вяра в Бога и пълно упование на него ти можеш да живееш според отдаването си и да продължиш да служиш на Йехова с непоколебимо сърце.
Спомняш ли си?
• Защо трябва да продължаваме да поемаме точно познание от Библията?
• Защо трябва да помним разкаянието и обръщането си във вярата?
• Каква полза ще имаме от това да помним отдаването и покръстването си?
• Какво ще ни помогне да продължим да служим на Йехова с непоколебимо сърце?
[Снимки на страница 18]
Поддържаш ли духовното си здраве чрез ежедневно четене на божието Слово?
[Снимка на страница 18]
Ако християнската ни служба е главната ни дейност, това ще ни помогне да продължаваме да служим на Йехова с непоколебимо сърце