Бог приема всичките народи

ПРИ своето първо пътуване до Мали, Джон бил развълнуван от топлото гостоприемство, проявено от Мамаду и неговото семейство. Когато седял на земята и несръчно се хранел от общия съд, Джон се чудел как най–добре да сподели със своя домакин най–ценния дар — добрата новина за божието Царство от Словото на Бога, Библията. Макар че знаел френски език — един език, на който се говори в Мали, — той се чудел как ще общува с едно семейство, което имало съвсем различна религия и начин на мислене.

Не е чудно, че Джон мислел относно библейското повествование за град Вавел. Там Бог разбъркал езиците на бунтовните хора. (Битие 11:1–9) В резултат на това, в различните части на земята възникнало население с различни езици, религии и образци на мислене. Днес, когато пътуването и преселването са все по–разпространени, много хора срещат едно предизвикателство, подобно на това, което срещнал Джон, дори в лицето на своите собствени съседи: Как да споделят своята основана на Библията надежда с хора от различен произход?

Пример от древността

Както и други пророци в Израил, Йона говорел главно на израилтяните. Той пророкувал във време, когато отстъпническото десетплеменно царство открито се занимавало с позорящи Бога дела. (4 Царе 14:23–25) Представи си реакцията на Йона, когато получил специалната мисия да напусне своя дом и да отиде в Асирия, за да проповядва на жителите на Ниневия, хора с различна религия и култура. В крайна сметка Йона може дори да не е говорел гладко езика на ниневийците. Какъвто и да бил случаят, очевидно Йона го сметнал за непреодолимо предизвикателство и избягал. — Йона 1:1–3.

Ясно е, че Йона се нуждаел от това да научи, че Йехова Бог вижда зад външния вид и изпитва сърцето. (1 Царе 16:7) След като спасил по чудодеен начин Йона от удавяне, Йехова му заповядал втори път да проповядва на жителите на Ниневия. Йона се подчинил и в резултат на това ниневийците като цяло се разкаяли. Но Йона не притежавал правилната гледна точка. Посредством мощен нагледен урок Йехова го научил, че се нуждае от промени в своята нагласа. Йехова попитал Йона: „А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка?“ (Йона 4:5–11) А какво да кажем за нас днес? Как можем да помогнем на хората от различен произход?

Покана към самаряни и неюдеи

През първи век Исус наредил на своите последователи да правят ученици от хора от всичките народи. (Матей 28:19) Това не било лесно за тях. Учениците на Исус били юдеи и подобно на Йона били свикнали да говорят само на хора от същия произход и култура. Естествено, те също изпитвали и натиска на предразсъдъците, разпространени по онова време. Но Йехова насочил нещата така, че неговите служители постепенно разпознали волята му за тях.

Първата стъпка била да преодолеят предразсъдъците между юдеи и самаряни. Юдеите нямали никакви отношения със самаряните. Но Исус многократно подготвял пътя за бъдещото приемане на добрата новина от самаряните. Той проявил своята непредубеденост, като разговарял с една самарянка. (Йоан 4:7–26) При друг случай, посредством илюстрацията за добрия самарянин той посочил на един религиозен юдей, че не само юдеите, а и другите хора били способни да проявяват любов към ближния. (Лука 10:25–37) Когато дошло времето Йехова да доведе самаряните в християнския сбор, Филип, Петър и Йоан — всички от юдейски произход — проповядвали на жителите на Самария. Тяхното послание причинило голяма радост в този град. — Деяния 8:4–8, 14–17.

Ако за християните от юдейски произход било трудно да обичат самаряните, които били всъщност далечни роднини на юдеите, тогава трябва да им е било дори още по–трудно да проявят любов към ближния спрямо неюдеи или езичници, които били презирани и мразени от юдеите. Въпреки всичко, след като Исус умрял, разделението между християните от юдейски произход и езичниците можело да бъде премахнато. (Ефесяни 2:13, 14) За да помогне на Петър да приеме тази нова уредба, Йехова му показал видение, в което му казал да ‘престане да счита за мръсно онова, което Бог е очистил’. След това духът го довел при един езичник на име Корнилий. Когато Петър разбрал божията гледна точка — че той не трябва да нарича този човек от народите мръсен, защото Бог го е очистил, — бил вдъхновен да каже: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деяния 10:9–35) Колко ли учуден бил Петър, когато Бог показал, че приема Корнилий и неговото семейство, като излял светия си дух върху тях!

Павел — един избран съд за народите

Службата на Павел е един забележителен пример за това как Йехова постепенно подготвя свои служители да обичат и да помагат на всякакви хора. По време на обръщането на Павел Исус казал, че Павел щял да служи като избран съд, за да носи името му на народите. (Деяния 9:15) След това Павел отишъл в Арабия, може би за да размишлява върху божията цел да го използва в изявяването на добрата новина на народите. — Галатяни 1:15–17.

По време на своето първо мисионерско пътуване Павел проявил пламенност в проповядването на неюдеи. (Деяния 13:46–48) Йехова благословил дейността на Павел, което потвърдило, че апостолът правел неща съгласно божията уредба. Павел показал, че разбира напълно гледната точка на Йехова, когато смело поправил Петър, който проявил пристрастие, като избягвал общуване със своите неюдейски братя. — Галатяни 2:11–14.

По–нататъшно доказателство, че Бог насочвал усилията на Павел, се вижда през неговото второ мисионерско пътуване, когато светият дух възпрял Павел да проповядва в римската провинция Витания. (Деяния 16:7) Явно това не било подходящото време. Но по–късно някои хора от Витания станали християни. (1 Петър 1:1) Във видение един македонец настоятелно молел Павел, като казвал: „Дойди в Македония и помогни ни.“ Павел стигнал до заключението, че трябва да промени своя път, за да изяви добрата новина в тази римска провинция. — Деяния 16:9, 10.

Способността на Павел да се приспособява била подложена на силно изпитание, когато той проповядвал на атиняните. Гръцките и римските закони забранявали въвеждането на чужди богове и на нови религиозни обичаи. Любовта на Павел към хората го подтикнала да помисли внимателно за техните религиозни дейности. В Атина той забелязал един олтар, надписан „На непознатия Бог“. Той споменал тази подробност в своята свидетелска дейност. (Деяния 17:22, 23) Какъв чудесен начин да въведе своето послание любезно и с уважение!

Колко щастлив трябва да е бил Павел, когато размишлявал върху резултатите от своята работа като апостол на народите! Той помогнал да бъдат основани сборове, съставени от много християни от неюдейски произход, в Коринт, Филипи, Солун и градове в Галатия. Той помогнал на мъже и жени на вярата, като Дамар, Дионисий, Сергий Павел и Тит. Каква привилегия било да види хора, които не познавали нито Йехова, нито Библията, да приемат истината на християнството! Като имал предвид своята роля в подпомагането на хората, за да дойдат до познание на истината, Павел казал: „Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така — не там, гдето беше вече известно Христовото име, ... но както е писано: ‘Ония ще видят, на които не се е възвестило за Него; и ония ще разберат, които не са чули.’“ (Римляни 15:20, 21) Можем ли да участваме в известяването на добрата новина на хора, които не са от нашата култура?

В помощ на всички земни народи

Соломон се молел на Йехова относно неизраилтяните, които щели да дойдат да се поклонят в храма в Йерусалим. Той молел: „Чуй от небето, от мястото на Своето обиталище, и стори всичко, за каквото другородецът Те призове, та всички земни народи да знаят Твоето име.“ (3 Царе 8:41–43, СИ) Днес хиляди вестители на Царството в много страни изразяват същите чувства. Те срещат хора като ниневийците, които в духовно отношение ‘не могат да различат дясна ръка от лява’. И проповедниците на Царството силно желаят да участват в изпълнението на пророчествата относно събирането на истинските поклонници от много различни народи. — Исаия 2:2, 3; Михей 4:1–3.

Точно както хора от т.нар. християнски свят са приели библейското послание на надежда, така и хора с друг религиозен произход правят същото. Как това те засяга лично? Направи си честен самоанализ. Ако чувстваш, че предубедеността е здраво вкоренена в тебе, освободи се от неяa с любов. Не отхвърляй хора, които Бог иска да приеме. — Йоан 3:16.

Подготви се мислено, преди да разговаряш с хора от друг произход. Запознай се с техните вярвания, техните грижи и начин на мислене; след това потърси обща основа. Проявявай доброта и състрадание към другите. Избягвай споровете, бъди гъвкав и положителен. (Лука 9:52–56) Като правиш това, ти ще угодиш на Йехова, „чиято воля е да бъдат спасени всякакви хора и да достигнат до точно познание за истината“. — 1 Тимотей 2:4, НС.

Колко се радваме, когато в нашите сборове има хора от най–разнообразен произход! (Исаия 56:6, 7) Колко стоплящо сърцето е да чуеш днес не само имена като Мария, Иван, Стефан и Ахмед, но също такива като Арам, Настя, Мамаду и Ли–фън! Наистина „се отвориха големи врата за работа“ пред нас. (1 Коринтяни 16:9) Ние можем да се възползваме от възможностите пред нас, за да изявим поканата, отправена от непредубедения Бог, Йехова, да приветстваме хора от всичките народи!

[Бележка под линия]

[Снимки на страница 23]

Павел споделял добрата новина с хората навсякъде, като се приспособявал

... в Атина

... във Филипи

... докато пътувал