Мразени заради своята вяра

„Ще бъдете мразени от всички поради Моето име.“ — МАТЕЙ 10:22.

1, 2. Можеш ли да разкажеш някои действителни преживявания, които са понесли Свидетелите на Йехова, защото живеят според религиозните си вярвания?

ЕДИН честен собственик на магазин от остров Крит е арестуван десетки пъти и е изправян пред гръцки съдилища многократно. Той е лежал повече от шест години в затвора, откъснат от жена си и петте си деца. В Япония един ученик на 17 години е изключен от училище, макар че има добро поведение и е от най–добрите измежду четиридесет и двамата ученика в своя клас. Във Франция мнозина биват уволнени от работа по бързата процедура, макар че имат отлична репутация като усърдни и съвестни работници. Какво е общото между тези действителни случаи?

² Всички, за които става дума, са Свидетели на Йехова. Какво е тяхното „престъпление“? Общо взето това, че живеят според религиозните си вярвания. Проявявайки послушание спрямо ученията на Исус Христос, собственикът на магазин споделял своята вяра с другите. (Матей 28:19, 20) Той бил признат за виновен главно според един остарял гръцки закон, който обявява прозелитизма за престъпление. Ученикът бил изключен, защото неговата обучена според Библията съвест не му позволила да участвува в задължителните часове по кендо (японско фехтовално бойно изкуство). (Исаия 2:4) А на тези, които били уволнени от работата си във Франция, било съобщено, че единствената причина за тяхното уволнение е фактът, че те казали, че са Свидетели на Йехова.

3. Защо големите страдания, причинени от други хора, са сравнително рядко преживяване за повечето Свидетели на Йехова?

³ Такива тежки преживявания издържат в последно време Свидетелите на Йехова в някои страни. Но повечето Свидетели на Йехова сравнително рядко понасят големи страдания, причинени от други човеци. Хората на Йехова са известни по целия свят с доброто си поведение — репутация, която не дава на никой действителни основания да иска да им причинява зло. (1 Петър 2:11, 12) Те не правят заговори, нито вредят на другите. (1 Петър 4:15) Точно обратното, те се стремят да живеят според библейското напътствие да бъдат в подчинение най–напред спрямо Бога, след това спрямо светските власти. Те плащат данъците, изисквани от закона, и полагат усилия да ‘живеят в мир с всичките човеци’. (Римляни 12:18; 13:6, 7; 1 Петър 2:13–17) В своята библейска образователна дейност те насърчават към уважение спрямо закона, спрямо семейните стойности и морала. Много правителства са ги хвалили за това, че са порядъчни граждани. (Римляни 13:3) И все пак, както показват встъпителните абзаци, понякога те са мишена на противопоставяне — в някои страни дори на правителствена възбрана. Дали това трябва да ни изненадва?

„Цената“ на това да бъдеш ученик на Христос

4. Според Исус какво може да очаква човек, когато стане един от неговите ученици?

⁴ Исус Христос показал извън всяко съмнение какво ще означава да бъдеш негов ученик. „Слугата не е по–велик от господаря си — казал той на своите последователи. — Щом преследваха мен, ще преследват също и вас.“ (NW) Исус бил мразен „без причина“. (Йоан 15:18–20, 25; Псалм 69:4; Лука 23:22) Неговите ученици можели да очакват същото — противопоставяне без каквото и да било основание. Много пъти той ги предупреждавал: „Ще бъдете мразени.“ — Матей 10:22; 24:9.

5, 6. (а) Защо Исус подканил бъдещите си последователи ‘да пресметнат цената’? (б) Тогава защо не трябва да ни озадачава това, че срещаме противопоставяне?

⁵ Така че Исус подканил бъдещите си последователи ‘да пресметнат цената’ на това да са негови ученици. (Лука 14:28, Revised Standard Version [„Ревизиран стандартен превод“]) Защо? Не за да решават дали да станат негови последователи, или не, но за да бъдат решени да изпълнят всичко, което се включва в това. Трябва да бъдем готови да издържим всякакви изпитания или трудности, които съпътствуват тази привилегия. (Лука 14:27) Никой не ни принуждава да служим на Йехова като последователи на Христос. Това е доброволно решение, то е също така и осведомено решение. Ние предварително знаем, че в добавка на благословиите, които ще изпитаме след като се отдадем на Бога, ще ‘бъдем мразени’. Затова не сме озадачени, когато се сблъскаме с противопоставяне. Ние сме ‘пресметнали цената’ и сме напълно готови да я платим. — 1 Петър 4:12–14.

⁶ Защо някои хора, включително и правителствени власти, ще искат да преследват истинските християни? За да отговорим на този въпрос, ще бъде добре да изследваме две религиозни групи от първи век от н.е. И двете групи били мразени, но по напълно различни причини.

Изпълнени с омраза и мразени

7, 8. Кои учения отразяват презрение спрямо езичниците, и каква нагласа се развила сред юдеите в резултат на това?

⁷ През първи век от н.е. Израил бил под римска власт, а юдаизмът — юдейската религиозна система — бил изцяло в потисническата хватка на такива водачи като книжниците и фарисеите. (Матей 23:2–4) Тези фанатични водачи взели заповедите в Моисеевия закон относно отделеността от народите и ги изопачили така, че да изискват презрение към хората, които не са юдеи. Правейки това, те създали една религия, която пораждала омраза към езичниците и съответно предизвиквала омраза и от тяхна страна.

⁸ Не било трудно юдейските водачи да проповядват презрение към езичниците, тъй като по това време юдеите смятали езичниците за безнравствени същества. Религиозните водачи поучавали, че една юдейка никога не бивало да остава насаме с езичници, защото „се смята, че те са похотливи“. Един юдей не бивало „да остава насаме с тях, тъй като се смята, че те проливат кръв“. Мляко, което е издоил един езичник, не можело да бъде използувано, ако доенето не е било наблюдавано от юдей. Посредством влиянието на своите водачи юдеите развили надменност и едно чувство за абсолютна изключителност. — Сравни Йоан 4:9.

9. Какъв бил резултатът от ученията на юдейските водачи относно хората, които не били юдеи?

⁹ Тези учения относно хората, които не били юдеи, изобщо не допринасяли за добри взаимоотношения между юдеите и езичниците. Езичниците започнали да гледат на юдеите като на човекомразци. Римският историк Тацит (роден около 56 г. от н.е.) казал, че юдеите „гледат на останалата част от човечеството с цялата омраза, която изпитват враговете“. Тацит твърдял също, че езичниците, които били станали юдейски прозелити, били обучавани да се откажат от своята страна и да не ценят повече своите семейства и приятели. Като цяло римляните толерирали юдеите, които били достатъчно многобройни, за да вдъхват страх. Но един юдейски бунт през 66 г. от н.е. бил причина за строги мерки от страна на Рим, довели до унищожението на Йерусалим през 70 г. от н.е.

10, 11. (а) Какво отношение към чужденците изисквал Моисеевият закон? (б) Каква поука можем да извлечем от случилото се с юдаизма?

¹⁰ Какво показва сравнението между този възглед относно чужденците и формата на поклонение, посочена в Моисеевия закон? Законът говорел за отделеност от народите, но с цел да бъдат защитени израилтяните, и особено тяхното чисто поклонение. (Исус Навиев 23:6–8) Но при това Законът изисквал отношението към чужденците да е справедливо и непредубедено и те да бъдат посрещани гостоприемно — ако, разбира се, не нарушават грубо израилските закони. (Левит 24:22) Отклонявайки се от разумния дух по отношение на чужденците, който явно личи в Закона, юдейските религиозни водачи по времето на Исус създали една форма на поклонение, която пораждала омраза и същевременно била мразена. В крайна сметка юдейският народ от първи век изгубил благоволението на Йехова. — Матей 23:38.

¹¹ Дали в това има поука за нас? Да, има! Нагласа, изразяваща праведност в собствените очи и високомерие, гледаща отвисоко на онези, които не споделят религиозните ни вярвания, не представя точно чистото поклонение на Йехова, нито Му е угодна. Да вземем за пример верните християни през първи век. Те не мразели онези, които не били християни, нито вдигали бунт срещу Рим. И все пак ‘били мразени’. Защо? И от кого?

Първите християни — от кого били мразени те?

12. Как става ясно от Писанията, че Исус иска последователите му да имат уравновесен възглед относно хората, които не са християни?

¹² От ученията на Исус става ясно, че той искал неговите ученици да имат уравновесен възглед относно онези, които не били християни. От една страна, той казал, че последователите му ще бъдат отделени от света, тоест, ще отхвърлят нагласата и поведението, които са в разрез с праведните пътища на Йехова. Те ще са неутрални по въпросите, свързани с войната и политиката. (Йоан 17:14, 16) От друга страна, вместо да проповядва презрение към онези, които не са християни, Исус казал на последователите си ‘да обичат враговете си’. (Матей 5:44, NW) Апостол Павел подканил християните: „Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жаден, напой го.“ (Римляни 12:20) Той казал също на християните ‘да струват добро на всички’. — Галатяни 6:10.

13. Защо юдейските религиозни водачи се противопоставяли толкова силно на Христовите ученици?

¹³ Но скоро учениците на Христос ‘били мразени’ от три страни. Първо, от юдейските религиозни водачи. Не е чудно, че християните бързо привлекли вниманието им! Християните притежавали високи морални принципи, а също и безкомпромисност, и с голяма пламенност носели вдъхващо надежда послание. Хиляди напускали юдаизма и приемали християнството. (Деяния 2:41; 4:4; 6:7) За юдейските религиозни водачи Исусовите ученици от юдейски произход не били нищо друго освен отстъпници! (Сравни Деяния 13:45.) Тези разгневени водачи смятали, че християнството унищожава техните традиции. Та то дори отричало техния възглед за езичниците! От 36 г. от н.е. нататък езичниците можели да стават християни, като споделяли същата вяра и се радвали на същите привилегии, които имали християните от юдейски произход. — Деяния 10:34, 35.

14, 15. (а) Защо християнството си навлякло омразата на езическите поклонници? Дай пример. (б) Каква трета група започнала да ‘мрази’ първите християни?

¹⁴ Второ, християните си навлекли омразата на езическите поклонници. Например, в древния Ефес изработването на сребърни жертвеници на богинята Диана (Артемида) носело големи печалби. Но когато Павел проповядвал там, значителен брой ефесяни откликнали и напуснали поклонението на Диана. Тъй като бизнесът им бил застрашен, майсторите на сребърни изделия се разбунтували. (Деяния 19:24–41) Нещо подобно станало и след като християнството се разпространило във Витиния (днес в северозападна Турция). Скоро след като Християнските гръцки писания били завършени, управителят на Витиния, Плиний Млади, съобщил, че езическите храмове били изоставени и продажбите на фураж за жертвените животни рязко спаднали. Обвинени — и преследвани — били християните, тъй като тяхното поклонение не допускало животински жертви и идоли. (Евреи 10:1–9; 1 Йоан 5:21) Явно разпространението на християнството засегнало определени монополни интереси, свързани с езическото поклонение, и онези, които изгубили както бизнес, така и пари, го ненавиждали.

¹⁵ Трето, християните ‘били мразени’ от националистично настроените римляни. Отначало християните били известни на римляните като малка и може би фанатична религиозна група. Но след време, просто да заявиш, че си християнин, било смятано за престъпление, заслужаващо смърт. Защо едни честни граждани, които водели християнски начин на живот, попаднали в категорията на преследваните и наказваните със смърт хора?

Първите християни — защо били мразени в римския свят?

16. В кои отношения християните се пазели отделени от света, и защо това ги направило непопулярни в римския свят?

¹⁶ Християните били мразени в римския свят главно защото живеели според религиозните си вярвания. Например, те се държали отделени относно войните и политиката на света. (Йоан 15:19) Така те не заемали политически постове и отказвали военна служба. В резултат на това те „били представяни като хора, мъртви за света и безполезни за всяко житейско дело“ — казва историкът Аугустус Неандер. Да не бъдат част от света означавало още да избягват порочния начин на живот на покварения римски свят. „Малките християнски общности притеснявали побъркания на тема удоволствия езически свят със своето благочестие и приличие“ — обяснява историкът Уил Дюрант. (1 Петър 4:3, 4) Като преследвали и избивали християните, римляните може да са се опитвали да заглушат безпокоящия ги глас на съвестта.

17. Какво показва, че проповедната дейност на християните от първи век била резултатна?

¹⁷ Християните от първи век проповядвали добрата новина за божието Царство с безкомпромисна пламенност. (Матей 24:14) Около 60 г. от н.е. Павел могъл да каже, че добрата новина е ‘била проповядана на всяка твар под небесата’. (Колосяни 1:23) До края на първи век последователите на Исус били направили ученици из цялата римска империя — в Азия, Европа и Африка! Дори някои от „Кесаревия дом“ станали християни.a (Филипяни 4:22) Това пламенно проповядване предизвикало враждебност. Неандер казва: „Християнството непрекъснато напредвало сред хората от всякакво положение и заплашвало да превъзмогне държавната религия.“

18. Как отдаването на изключителна преданост на Йехова поставяло християните в конфликт с римската власт?

¹⁸ Последователите на Исус отдавали на Йехова изключителна преданост. (Матей 4:8–10) Вероятно тази страна на тяхното поклонение ги поставяла в конфликт с Рим повече от всичко останало. Римляните били толерантни към другите религии, стига техните привърженици да участвуват и в поклонението на императора. Първите християни просто не можели да участвуват в това поклонение. Те смятали, че носят отговорност пред една власт, по–висша от римската държава — пред Йехова Бог. (Деяния 5:29, „Верен“) В резултат на това един християнин бил смятан за враг на държавата, колкото и добър гражданин да бъдел във всички останали аспекти.

19, 20. (а) Кой най–вече бил виновен за злите клевети, разпространявани за верните християни? (б) Какви лъжливи обвинения били отправяни срещу християните?

¹⁹ Има и още една причина, поради която верните християни ‘били мразени’ в римския свят — злите клевети спрямо тях лесно били приемани за истина и за тези обвинения голяма вина носели юдейските религиозни водачи. (Деяния 17:5–8) През 60 или 61 г. от н.е., когато Павел бил в Рим и очаквал да бъде съден от император Нерон, видните юдеи казвали за християните: „Защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази секта.“ (Деяния 28:22, „Верен“) Нерон едва ли е могъл да не чуе клеветническите разкази за тях. През 64 г. от н.е., когато бил обвинен за пожара, който опустошил Рим, Нерон (според някои сведения) избрал като изкупителна жертва вече злепоставените християни. Това изглежда подбудило вълна от грубо преследване, насочено към премахването на християните.

²⁰ Фалшивите обвинения против християните често били смесица от явни лъжи и от изопачаване на техните вярвания. Тъй като те били монотеисти и не се покланяли на императора, били обявени за атеисти. Понеже в някои семейства членовете, които не били християни, се противопоставяли на своите роднини християни, християните били обвинявани, че разбиват семействата. (Матей 10:21) Те били наречени канибали, обвинение, което според някои източници било основано на изопачаване на думите, които Исус изрекъл по време на Вечерята на Господаря. — Матей 26:26–28.

21. Поради какви две причини християните ‘били мразени’?

²¹ Така че верните християни ‘били мразени’ от римляните поради две основни причини: (1) поради своите основани на Библията вярвания и обичаи, и (2) поради лъжливите обвинения против тях. Каквато и да била причината, противниците имали само една цел — потискането на християнството. Разбира се, истинските подстрекатели на преследването на християните били свръхчовешките противници, невидимите зли духовни сили. — Ефесяни 6:12.

22. (а) Какъв пример показва, че Свидетелите на Йехова се стремят ‘да струват добро на всички’? (Виж блока на стр. 11.) (б) Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

²² Подобно на първите християни, и Свидетелите на Йехова днес са „мразени“ в различни страни. Но те не мразят онези, които не са Свидетели, нито когато и да било са били източник на неподчинение спрямо властите. Точно обратното — те са известни по целия свят с това, че проявяват истинска любов, надхвърляща всички социални, расови и народностни прегради. Тогава защо са преследвани те? И как откликват на противопоставянето? Тези въпроси ще бъдат обсъдени в следващата статия.

[Бележка под линия]

Как би отговорил?

◻ Защо Исус подканил бъдещите последователи ‘да пресметнат цената’ на това да бъдеш ученик на Христос?

◻ Какво въздействие върху юдаизма оказал преобладаващият възглед относно онези, които не били юдеи, и какво научаваме ние от това?

◻ От какви три източника срещали противопоставяне първите християни?

◻ Поради какви основни причини първите християни ‘били мразени’ от римляните?

[Блок на страница 11]

‘Да струваме добро на всички’

Свидетелите на Йехова се стремят да се вслушват в подканата на Библията ‘да струват добро на всички’. (Галатяни 6:10) Във време на нужда любовта към ближния ги подтиква да помагат на онези, които не споделят религиозните им възгледи. Например, по време на бедствената ситуация в Руанда през 1994 г. доброволци измежду Свидетелите от Европа заминаха за Африка, за да организират кампания за оказване на помощ. Бързо бяха устроени добре организирани лагери и полеви болници, които оказваха помощ. Огромни количества храна, дрехи и одеяла бяха изпратени по въздуха. Броят на бежанците, които се възползуваха от тази помощ, беше три пъти по–голям от броя на Свидетелите в тази област.

[Снимка на страница 9]

Християните от първи век проповядвали добрата новина с безкомпромисна пламенност