Името, което води до истинска вяра

„ВИЕ не вярвате в Исус и в неговата изкупваща кръв“ — казала една жена на един Свидетел на Йехова. Един мъж заявил: „Вие се наричате Свидетели на Йехова, но аз съм свидетел на Исус.“

Възгледът, че Свидетелите на Йехова не вярват в Исус или че не му придават достатъчно значение, е много често срещан. Какви обаче са фактите?

Вярно е, че божието име — Йехова — е близко до сърцето на всеки Свидетел на Йехова.a Итамар, един Свидетел от Бразилия, си спомня: „Повратният момент в моя живот настъпи, когато научих името на Бога. Когато го прочетох за първи път, сякаш се събудих от дълбок сън. Името Йехова ме разтърси и развълнува; то докосна най–съкровените части на душата ми.“ Въпреки това той добавя: „Сърцето ми прелива от любов и към Исус.“

Да, Свидетелите на Йехова съзнават, че за да получат вечен живот, трябва да проявяват вяра „в името на Божия Син“, Исус. (1 Йоан 5:13) Но какво означава изразът ‘в името на Исус’?

Какво представя Исусовото име

Изразът ‘в името на Исус’ и други подобни изрази се намират в Християнските гръцки писания, или „Новия Завет“. Всъщност думата „име“, използувана относно ролята на Исус, се появява над 80 пъти — само в книгата Деяния около 30 пъти. Християните от първи век, които били покръстени в Исусовото име, изцелявали в негово име, поучавали в негово име, призовавали името му, страдали заради името му и възвеличавали името му. — Деяния 2:38; 3:16; 5:28; 9:14, 16; 19:17.

Според един библейски речник гръцката дума за „име“ се използува често в Библията „за всичко, каквото едно име означава — власт, характер, ранг, величие, сила, превъзходство и т.н., — всичко, което името обхваща“. Следователно Исусовото име представя величествената и всеобхватна изпълнителна власт, която Йехова Бог е поверил на Исус. Самият Исус казал: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“ (Матей 28:18) След като Петър и Йоан изцелили един куц човек, юдейските религиозни водачи попитали строго: „С каква сила, или с кое име, извършихте това?“ Тогава Петър смело изразил своята вяра във властта и силата, представени чрез името на Исус, когато съобщил, че това станало „чрез името на Исуса Христа Назарянина, . . . чрез това име тоя човек стои пред вас здрав“. — Деяния 3:1–10; 4:5–10.

Вяра в Исус или в кесаря?

Но изповядването на такава вяра в Исусовото име нямало да бъде лесно. Както бил предсказал Исус, неговите ученици щели да бъдат ‘намразени от всичките народи поради неговото име’. (Матей 24:9) Защо? Защото името на Исус представя неговата позиция като назначен от Бога владетел, Царя на царете, пред когото всичките народи ще се поклонят в подчинение — нещо, което те не са готови или не искат да направят. — Псалм 2:1–7.

Религиозните водачи в дните на Исус също не искали да се поклонят в подчинение на Исус. Те казали: „Нямаме друг цар освен Кесаря“, като така отхвърлили божия Син. (Йоан 19:13–15) Вместо това те положили вярата си в името — силата и властта — на кесаря и неговото имперско управление. И дори решили, че Исус трябва да умре, за да могат те да запазят позицията и ранга си. — Йоан 11:47–53.

През вековете след смъртта на Исус много от онези, които твърдели, че са християни, възприели нагласа, подобна на тази на юдейските водачи. Тези т.нар. християни полагали вярата си в силата и властта на държавата и участвували в нейните войни. Например през 11–и век, след като църквата била организирала останалите без работа войници в милитиа Кристи, или Християнски рицари, „задължението да се води справедлива война било отнето от светските сили на т.нар. християнство и вместо това било поето от църквата чрез институцията на нейните Християнски рицари“. (The Oxford History of Christianity [„Оксфордска история на християнството“]) Повествованието добавя, че някои изявления на папата накарали мнозинството от кръстоносните рицари да смятат, че с участието си в кръстоносните походи „са сключили договор с Бога и са си осигурили място в рая“.

Някои хора твърдят, че е възможно да си лоялен към Исус и в същото време да участвуваш в политически дела, както и във войните на народите. Те може да смятат, че християните са длъжни да се борят със злото навсякъде, където то може да се намери, и че това включва и прибягване до война, ако е необходимо. Но дали първите християни споделяли този възглед?

„Първите християни не служели във въоръжените сили“ — се казва в една статия в списание The Christian Century [„Християнски век“]. В нея се обяснява, че до десетилетието между 170 г. и 180 г. от н.е. няма никакви доказателства за това, че християните са служили във войската. След това статията добавя: „Не изведнъж, а постепенно християните изоставили своята позиция на противопоставяне спрямо военната служба.“

Какви били последствията? „Нищо не е допринесло повече за компрометирането на християнството, както обичайното му заемане на такава позиция относно войната, която на практика не се различава от позицията на хората, които не са християни — отбелязва статията в списание „Християнски век“. — Това, че от една страна християните прегръщат вярата на ласкавия Спасител, докато от друга пламенно подкрепят религиозни или националистични войни, е навредило много на вярата.“

Да подражаваме днес на първите християни

Дали за християните днес е възможно да подражават на безупречния пример на първите християни? Свидетелите на Йехова през този век показват, че е възможно. Като говори за тях, издателят на Holocaust Educational Digest [„Образователен справочник за Холокоста“] отбелязва: „Нито един Свидетел на Йехова няма никога да отиде на фронта. . . . Ако онези в света, които бяха на власт, бяха от тази религия, нямаше да има [Втора световна война].“

Същото може да се каже за по–новите регионални конфликти, като този, който вилнее в Северна Ирландия. Преди няколко години един Свидетел на Йехова проповядвал от къща на къща в протестантски район в Белфаст. След като научил, че по–рано Свидетелят е бил католик, един домакин попитал: „Когато беше католик, подкрепяше ли ИРА [Ирландската републиканска армия]?“ Свидетелят усетил, че човекът може да стане груб, защото тъкмо бил освободен от ареста, след като бил заловен въоръжен с пушка, на път да убие един католик. Затова Свидетелят отговорил: „Сега не съм католик. Аз съм Свидетел на Йехова. Като истински християнин никога не бих убил някого заради което и да било правителство или който и да било човек.“ Тогава домакинът стиснал ръката му и казал: „Лошо е да се убива. Вие вършите добра работа. Продължавайте.“

Какво означава да проявяваме вяра в Исусовото име

Но проявяването на вяра в Исусовото име означава повече от това просто да се въздържаш от война. То означава подчинение на всички заповеди на Христос. Та нали Исус казал: „Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам“, а една от неговите заповеди е ‘да се обичаме помежду си’. (Йоан 15:14, 17 [NW]) Любовта се стреми да прави добро на другите. Тя осъжда всички расови, религиозни и социални предразсъдъци. Исус показал как тя прави това.

Юдеите в дните на Исус изпитвали силни чувства против самаряните. За разлика от тях Исус разговарял с една самарянка и в резултат на това тя и много други хора проявили вяра в неговото име. (Йоан 4:39) Исус също така казал, че неговите ученици ще бъдат свидетели за него „както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята“. (Деяния 1:8, NW) Неговото даряващо живот послание не трябвало да се ограничава само до юдеите. Затова Петър получил задачата да посети римския стотник Корнилий. Макар че не било позволено един юдей да посещава човек от друга раса, Бог показал на Петър, че ‘не бива да нарича никого мръсен или нечист’. — Деяния 10:28.

Подражавайки на Исус, Свидетелите на Йехова охотно помагат на всички хора — независимо от техния расов, религиозен или икономически произход — да научат за спасението, което идва чрез Исусовото име. Вярата в Исусовото име ги подтиква да ‘изявяват публично, че Исус е Господар’. (Римляни 10:8, 9, NW) Ние те подканяме да приемеш тяхната помощ, за да можеш и ти да се научиш да проявяваш вяра в Исусовото име.

Името на Исус трябва наистина да вдъхва чувства на почит, уважение и послушание. Апостол Павел казал: „В името на Исус да се преклони всяко коляно на онези в небесата и на онези на земята, и на онези под земята, и всеки език трябва открито да признае, че Исус Христос е Господар за слава на Бога, Бащата.“ (Филипяни 2:10, 11, NW) Макар че повечето от обитателите на земята може да не искат да се подчинят на управлението на Исус, Библията показва, че е близо времето, когато всички хора ще трябва да направят това, или да погинат. (2 Солунци 1:6–9) Следователно днес е времето да проявяваме вяра в Исусовото име, като спазваме всички Исусови заповеди.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 6]

Милиони хора убиват и биват убивани в Исусовото име

[Снимка на страница 7]

Исус не изпитвал расови предразсъдъци. А ти?