ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА „Стражева кула“
ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКА
„Стражева кула“
Български
  • БИБЛИЯ
  • ИЗДАНИЯ
  • СЪБРАНИЯ
  • w98 15/10 стр. 8–13
  • Йерусалим — ‘градът на великия цар’

Няма видео за избрания текст.

Съжаляваме, но имаше проблем със зареждането на видеото.

  • Йерусалим — ‘градът на великия цар’
  • 1998 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Подзаглавия
  • Подобни материали
  • Мястото на „престола на Йехова“
  • От мир към опустошение
  • Противопоставяне от страна на съседи с фалшива религия
  • Идва Месията!
  • Предизобразяване на траен мир
  • Един верен на името си Йерусалим
    1998 Стражева кула — известява Царството на Йехова
  • Какво представлява новият Йерусалим?
    Отговори на библейски въпроси
  • Сияйният град
    Грандиозната кулминация на Откровението наближава!
1998 Стражева кула — известява Царството на Йехова
w98 15/10 стр. 8–13

Йерусалим — ‘градът на великия цар’

„Да се не кълнете . . . в Йерусалим, защото е град на великия Цар.“ — МАТЕЙ 5:34, 35.

1, 2. Какво може да озадачава някои хора относно Йерусалим?

ЙЕРУСАЛИМ — самото му име извиква силни чувства в хората от различни религии. На практика никой от нас не може да пренебрегне този древен град, тъй като той често бива споменаван в новините. За съжаление обаче много съобщения показват, че Йерусалим не винаги е място, където има мир.

2 Това може да представлява загадка за някои читатели на Библията. В миналото съкратеното име на Йерусалим било Салим, което означава „мир“. (Битие 14:18; Псалм 76:2; Евреи 7:1, 2) Тогава може би се питаш: ‘Защо в последните десетилетия на града с това име толкова му липсва мир?’

3. Къде можем да намерим надеждна информация за Йерусалим?

3 За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем далеч назад в историята и да научим за Йерусалим от древността. Но някой може да каже: ‘Нямаме време да изучаваме древна история.’ И все пак точното познание за ранната история на Йерусалим има голяма стойност за всички нас. Библията показва защо това е така със следните думи: „Всичко, що е било от по–напред писано, писано е било за наша поука, та чрез твърдостта и утехата от писанията да имаме надежда.“ (Римляни 15:4) Библейското познание за Йерусалим може да ни донесе утеха — да, и надежда за мир не само в този град, но и по цялата земя.

Мястото на „престола на Йехова“

4, 5. Как Давид допринесъл за това Йерусалим да играе ключова роля в осъществяването на божията цел?

4 През 11–и век пр.н.е. Йерусалим станал известен по целия свят като столица на един живеещ в сигурност и мир народ. Йехова Бог наредил да помажат младия Давид за цар на този древен народ Израил. Понеже седалището на правителството било в Йерусалим, Давид и неговите царски потомци седели на „престола на царството на Йехова“, тоест, на „престола на Йехова“. — 1 Летописи 28:5, NW; 29:23, NW.

5 Боящият се от Бога мъж, Давид — израилтянин от племето на Юда, — бил завоювал Йерусалим от идолопоклонниците евусейци. По онова време градът заемал само едно възвишение, наречено Сион, но това име станало равнозначно на самия Йерусалим. След време Давид преместил в Йерусалим ковчега на божия договор с Израил, където той бил поставен в шатър. Години преди това Бог бил говорил на своя пророк Моисей от облак над този свещен ковчег. (Изход 25:1, 21, 22; Левит 16:2; 1 Летописи 15:1–3) Ковчегът символизирал присъствието на Бога, тъй като Йехова бил действителният Цар над Израил. Следователно можело да се каже в двоен смисъл, че Йехова Бог управлявал от града Йерусалим.

6. Какво обещание дал Йехова относно Давид и Йерусалим?

6 Йехова обещал на Давид, че царството на неговия царски дом, представено от Сион, или Йерусалим, няма да има край. Това означавало, че потомък на Давид щял да наследи правото да управлява вечно като божия Помазаник — Месията или Христос.a (Псалм 132:11–14; Лука 1:31–33) Библията разкрива още, че този вечен наследник на „престола на Йехова“ ще управлява над всички народи, а не само над Йерусалим. — Псалм 2:6–8; Даниил 7:13, 14.

7. Как цар Давид подпомагал чистото поклонение?

7 Опитите да бъде свален от престола цар Давид, божият помазаник, се оказали безрезултатни. Вместо това вражеските народи били покорени и границите на Обетованата земя били разпрострени в определения им от Бога размер. Давид използувал това положение, за да подпомогне чистото поклонение. И много от Давидовите псалми възхваляват Йехова като действителния Цар на Сион. — 2 Царе 8:1–15; Псалм 9:1, 11; 24:1, 3, 7–10; 65:1, 2; 68:1, 24, 29; 110:1, 2; 122:1–4.

8, 9. Как чистото поклонение в Йерусалим се разширило под управлението на цар Соломон?

8 По време на управлението на Давидовия син Соломон поклонението на Йехова достигнало нови висоти. Соломон разширил Йерусалим на север, за да обхване и възвишението Мория (мястото на днешната Омарова джамия). Върху това по–издигнато възвишение той имал привилегията да построи великолепен храм за възхвала на Йехова. Ковчегът на договора бил поставен в Най–святото на този храм. — 3 Царе 6:1–38.

9 Народът на Израил се радвал на мир, като хората подкрепяли всеотдайно поклонението на Йехова, център на което бил Йерусалим. Описвайки прекрасно положението, Библията казва: „Юда и Израил бяха многобройни, по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се. . . . И [Соломон] имаше мир навсякъде около себе си. Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозата си и под смоковницата си.“ — 3 Царе 4:20, 24, 25.

10, 11. Как археологията потвърждава онова, което Библията казва за Йерусалим по времето на Соломон?

10 Археологическите разкрития подкрепят това повествование за успешното управление на Соломон. В своята книга The Archaeology of the Land of Israel [„Археологията на земята на Израил“] професор Йоханан Ахарони казва: „Богатството, което се стичало в царския двор от всички посоки, и процъфтяващата търговия . . . били причина за бърза и видима революция във всеки аспект на материалната култура . . . Промяната в материалната култура . . . се забелязва не само по луксозните предмети, но и особено по керамиката . . . Качеството на грънчарските изделия и тяхното изпичане се подобрили неузнаваемо.“

11 Подобно на това Джери М. Ландей пише: „Под управлението на Соломон, за три десетилетия израилтянската материална култура напреднала повече отколкото през предходните двеста години. В Соломоновите пластове намираме останките на монументални постройки, големи градове с масивни крепостни стени, бързото множене на жилищни райони с добре построени гроздове от жилища на заможни хора, качествен скок в техническите умения на грънчаря и неговото производство. Намираме също останките от артефакти, представящи стоки, произведени в далечни места, белези на една оживена международна търговия и обмен.“ — The House of David [„Домът на Давид“].

От мир към опустошение

12, 13. Как станало така, че истинското поклонение престанало да бъде подкрепяно в Йерусалим?

12 Мирът и благополучието на Йерусалим, градът, в който се намирало светилището на Йехова, били уместна тема за молитва. Давид писал: „Молитствувайте за мира на Йерусалим; нека благоденствуват ония, които те обичат! Мир да бъде отвътре стените ти, благоденствие в палатите ти! Заради братята и другарите си ще кажа сега: Мир да е в тебе!“ (Псалм 122:6–8) Макар че Соломон имал привилегията да построи великолепния храм в този мирен град, накрая той се оженил за много езичнички. На стари години те го съблазнили да подпомага поклонението на фалшиви богове от онова време. Това отстъпничество оказало покваряващо влияние върху цялата страна, като ограбило и нея, и населението ѝ от истинския мир. — 3 Царе 11:1–8; 14:21–24.

13 В началото на царуването на Соломоновия син Ровоам десет племена се разбунтували и образували северното царство Израил. Тъй като те се покланяли на идоли, Бог позволил това царство да бъде превзето от Асирия. (3 Царе 12:16–30) Център на южното двуплеменно царство Юда продължил да бъде Йерусалим. Но след време народът му също се отклонил от чистото поклонение, затова Бог позволил непокорният град да бъде разрушен от вавилонците през 607 г. пр.н.е. Седемдесет години юдейските изгнаници линеели като пленници във Вавилон. След това, поради божията милост, им било позволено да се върнат в Йерусалим и да възстановят истинското поклонение. — 2 Летописи 36:15–21.

14, 15. Как Йерусалим отново придобил ключова роля след изгнаничеството във Вавилон, но с каква промяна?

14 След 70 години разруха опустошените сгради сигурно били обрасли с плевели. Стените на Йерусалим били съборени, като на мястото на някогашните порти и укрепени кули зеели огромни пробойни. И въпреки това завърналите се юдеи не били обезсърчени. Те изградили олтар на мястото на някогашния храм, за да принасят ежедневно жертви на Йехова.

15 Това било обещаващо начало, но този възстановен Йерусалим никога нямало отново да бъде столица на царство, на чийто престол щял да седи потомък на цар Давид. Вместо това юдеите били управлявани от управител, назначен от завоевателите на Вавилон, и трябвало да плащат данък на своите персийски владетели. (Неемия 9:34–37) Макар че бил в ‘потъпкано’ състояние, Йерусалим все още бил единственият град на цялата земя, който имал особеното благоволение на Йехова Бог. (Лука 21:24) Като център на чистото поклонение той представял също и правото на Бога да упражнява своята върховна власт над земята чрез потомък на цар Давид.

Противопоставяне от страна на съседи с фалшива религия

16. Защо юдеите, които се върнали от Вавилон, прекратили възстановяването на Йерусалим?

16 Скоро юдеите, които се били върнали от изгнание в Йерусалим, поставили основата на нов храм. Но съседите, чиято религия била фалшива, изпратили клеветническо писмо до персийския цар Артаксеркс, като твърдели, че юдеите щели да вдигат бунт. В резултат на това Артаксеркс забранил по–нататъшните строежи в Йерусалим. Сигурно ако живееше в града по онова време, ти щеше да се питаш какво ще донесе бъдещето за него. Оказало се, че юдеите прекратили строежа на храма и започнали да се занимават със своите собствени материални цели. — Ездра 4:11–24; Агей 1:2–6.

17, 18. Чрез какви средства Йехова се погрижил Йерусалим да бъде изграден отново?

17 Около 17 години след завръщането им Бог въздигнал пророците Агей и Захария, за да поправят мисленето на неговия народ. Подтикнати към разкаяние, юдеите отново се захванали с изграждането на храма. Междувременно цар на Персия бил станал Дарий. Той потвърдил заповедта на цар Кир храмът на Йерусалим да бъде построен отново. Дарий изпратил писмо на съседите на юдеите, като ги предупредил ‘да се отдалечат от Йерусалим’ и да осигурят финансова подкрепа от царския данък, за да може строежът да бъде завършен. — Ездра 6:1–13.

18 Юдеите завършили храма през 22–ата година от своето завръщане. Можеш да разбереш, че това забележително събитие било нещо, което да се отпразнува с голямо веселие. Но Йерусалим и стените му до голяма степен все още били в развалини. Градът получил нужното внимание „в дните на областния управител Неемия, и на свещеник Ездра, книжника“. (Неемия 12:26, 27) Явно до края на пети век пр.н.е. Йерусалим бил напълно възстановен като важен град в древния свят.

Идва Месията!

19. Как Месията потвърдил уникалното положение на Йерусалим?

19 Но нека прескочим няколко века напред, за да стигнем до едно събитие от всемирна важност — раждането на Исус Христос. Ангелът на Йехова Бог бил казал на майката на Исус, която била девица: „Господ [Йехова — NW] Бог ще Му даде престола на баща Му Давида . . . и царството Му не ще има край.“ (Лука 1:32, 33) Години по–късно Исус изнесъл прочутата си Проповед на планината. В нея той дал насърчение и наставления относно много неща. Например, той подканил слушателите си да изпълняват своите обети спрямо Бога, но да внимават да не дават лекомислени клетви. Исус казал: „Чули сте още, че е било казано на старовременните: ‘Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си.’ Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога; нито в земята, защото е подножието Му; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.“ (Матей 5:33–35) Трябва да се отбележи, че Исус признал уникалното положение на Йерусалим — положение, което този град имал векове наред. Да, това бил ‘градът на великия Цар’, Йехова Бог.

20, 21. Каква рязка промяна настъпила в нагласата на много от живеещите в Йерусалим?

20 Към края на своя земен живот Исус се представил пред жителите на Йерусалим като техния законно помазан Цар. В отговор на това вълнуващо събитие мнозина радостно викали: „Благословен е този, който идва в името на Йехова! Благословено е идващото царство на баща ни Давид!“ — Марко 11:1–10, NW; Йоан 12:12–15.

21 Но за по–малко от седмица множествата позволили религиозните водачи на Йерусалим да ги обърнат против Исус. Той предупредил, че град Йерусалим и целият народ ще изгубят своето привилегировано положение пред Бога. (Матей 21:23, 33–45; 22:1–7) Например, Исус казал: „Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и убиваш с камъни онези, изпратени при теб — колко често исках да събера децата ти заедно, така както квачката събира своите пиленца под крилата си! Но вие не искахте. Ето! Домът ви е изоставен на вас.“ (Матей 23:37, 38, NW) По време на Пасхата през 33 г. от н.е. противниците на Исус несправедливо го екзекутирали извън Йерусалим. Въпреки това Йехова възкресил своя Помазаник и го възвеличил с безсмъртен духовен живот в небесния Сион, едно дело, от което всички ние можем да извлечем полза. — Деяния 2:32–36.

22. За какво се отнасяли многото споменавания на Йерусалим след смъртта на Исус?

22 Оттогава нататък повечето неизпълнени пророчества относно Сион, или Йерусалим, могат да се разбират като отнасящи се до небесните уредби или до помазаните последователи на Исус. (Псалм 2:6–8; 110:1–4; Исаия 2:2–4; 65:17, 18; Захария 12:3; 14:12, 16, 17) Редица споменавания на „Йерусалим“ или „Сион“, написани след смъртта на Исус, явно имат фигуративно значение и не се отнасят за буквалния град или място. (Галатяни 4:26; Евреи 12:22; 1 Петър 2:6; Откровение 3:12; 14:1; 21:2, 10) Окончателното доказателство, че Йерусалим вече не бил ‘градът на великия Цар’, дошло през 70 г. от н.е., когато римските войски го опустошили, както било пророкувано от Даниил и Исус Христос. (Даниил 9:26; Лука 19:41–44) Нито библейските писатели, нито самият Исус предсказали някакво по–късно възстановяване на положението на специално благоволение от страна на Йехова Бог, на което някога се радвал земният Йерусалим. — Галатяни 4:25; Евреи 13:14.

Предизобразяване на траен мир

23. Защо Йерусалим все още трябва да продължава да ни интересува?

23 Като направи преглед на ранната история на земния Йерусалим, човек не може да отрече, че по време на мирното управление на цар Соломон градът е отговарял на значението на името си — „Притежание [или — Основа] на двоен мир“. Но това било само предизобразяване на мира и благополучието, на които скоро ще се радват хората, които обичат Бога и които ще живеят на една земя, превърната в рай. — Лука 23:43.

24. Какво можем да научим от условията, които владеели при управлението на Соломон?

24 Псалм 72 отразява условията, които владеели по време на управлението на цар Соломон. Но тази прекрасна песен е пророческа по отношение на благословиите за човечеството под небесното управление на Месията, Исус Христос. За него псалмистът пял: „В неговите дни ще цъфти праведният, и мир ще изобилва, докато трае луната. . . . Той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните. От угнетение и насилие ще изкупи душите им; и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му. Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините.“ — Псалм 72:7, 8, 12–14, 16.

25. Защо трябва да искаме да научим повече за Йерусалим?

25 Каква утеха и надежда носят тези думи за хората, които обичат Бога, били те в Йерусалим, или някъде другаде по земята! Ти можеш да бъдеш сред онези, които ще се радват на мира по цялата земя под управлението на месианското Царство на Бога. Познанието за миналото на Йерусалим може да ни помогне да разберем целта на Бога за човечеството. Следващите статии ще се съсредоточат върху събитията, които се случили през седмото и осмото десетилетие след завръщането на юдеите от изгнаничество във Вавилон. Това носи утеха на всички, които искат да принасят приемливо поклонение на Йехова Бог, великия Цар.

[Бележка под линия]

a Титлите „Месия“ (произлизаща от една еврейска дума) и „Христос“ (от гръцки) означават „Помазаник“.

Спомняш ли си?

◻ Как Йерусалим станал място на „престола на Йехова“?

◻ Каква важна роля изиграл Соломон в подпомагането на истинското поклонение?

◻ Откъде знаем, че Йерусалим престанал да бъде центърът на поклонението на Йехова?

◻ Защо сме заинтересувани да научим повече за Йерусалим?

[Снимка на страница 10]

Давидовият град бил на един южен планински хребет, но Соломон разширил града на север и построил храма

[Източник]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

    Български издания (1985–2026)
    Излез
    Влез
    • Български
    • Сподели
    • Настройки
    • Copyright © 2026 Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania
    • Условия за употреба
    • Поверителност
    • Настройки за поверителност
    • JW.ORG
    • Влез
    Сподели