Продължавай да напредваш духовно!

ДЕНЯТ НА НАШЕТО ПОКРЪСТВАНЕ Е ДЕН, КОЙТО ВИНАГИ ТРЯБВА ДА ЦЕНИМ И ДА ПОМНИМ. ТА НАЛИ ТОВА Е ДЕНЯТ, В КОЙТО ПРАВИМ ПУБЛИЧНО ИЗЯВЛЕНИЕ, ЧЕ СМЕ СЕ ОТДАЛИ ДА СЛУЖИМ НА БОГА.

ОТ МНОГО хора се изискват огромни усилия, за да стигнат до този момент — да изоставят дългогодишни лоши навици, да се избавят от навреждащи другари, да променят дълбоко вкоренени начини на мислене и поведение.

И все пак, макар че е щастливо и важно събитие в живота на един християнин, покръстването е само едно начало. Апостол Павел казал на покръстените християни в Юдея: „Сега, след като вече сме оставили зад себе си началното учение за Христос, нека напредваме усърдно към зрялост.“ (Евреи 6:1, NW) Да, всички християни трябва да ‘достигнат в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота’. (Ефесяни 4:13) Само като напредваме към зрялост можем да бъдем истински ‘утвърдени във вярата’. — Колосяни 2:7.

През последните няколко години стотици хиляди новоотдадени поклонници дойдоха в християнския сбор. Може би ти си един от тях. Както твоите братя от първи век, ти също не искаш да останеш духовно бебе. Искаш да растеш, да напредваш! Но как? И в кои отношения можеш да напредваш?

Да напредваме посредством лично изучаване

Павел казал на християните във Филипи: „Затова аз продължавам да се моля вашата любов да може да изобилствува все повече и повече с точно познание и пълна проницателност.“ (Филипяни 1:9, NW) Да растеш в „точно познание“ е изключително важно за твоя духовен напредък. ‘Непрестанното поемане на познание за Йехова Бог и Исус Христос’ е продължителен процес, а не нещо, което спира след покръстването. — Йоан 17:3, NW.

Една сестра християнка, която ще наречем Александра, започнала да осъзнава това десет години, след като била покръстена на 16–годишна възраст. Тя била възпитана в истината и винаги редовно присъствувала на християнските събрания и участвувала в проповедната работа. Тя пише: „През последните няколко месеца разбрах, че нещо съвсем не беше наред. Реших сериозно и честно да изследвам себе си — какво мисля за истината и защо все още съм в истината.“ Какво установила? Тя продължава: „Установих, че причините, поради които съм в истината, ме безпокояха. Спомних си, че докато растях, много се наблягаше на събранията и на проповедната служба. Сякаш навиците за лично изучаване и молитва щяха да се появят от само себе си. Но когато анализирах своето положение, разбрах, че не е станало така.“

Апостол Павел призовава: „В степента, в която сме постигнали напредък, нека продължаваме да ходим порядъчно в същата тази рутина.“ (Филипяни 3:16, NW) Рутината може да насочи движението напред. Преди да се покръстиш несъмнено си имал една седмична рутина на библейско изучаване с някой добре подготвен учител. С нарастването на твоето ценене, в тази рутина си започнал да включваш и предварителна подготовка за седмичния урок, като си търсел посочените стихове в Библията, и т.н. Дали, след като вече си покръстен, продължаваш да ‘ходиш в същата тази рутина’?

Ако не правиш това, тогава може да е необходимо да преразгледаш как степенуваш нещата по важност и да ‘се погрижиш за по–важните неща’. (Филипяни 1:10, NW) В заетия живот, който водим, се изисква самоконтрол, за да отделим време за лично четене и изучаване на Библията. Но ползата от това си заслужава усилията. Нека отново насочим вниманието си към преживяното от Александра. „Трябва да кажа, че през последните двадесет и няколко години бях в истината само посредством посещението на събранията и участието в проповедната служба — признава тя. Но продължава: — Стигнах до извода, че макар и тези неща да са важни, само те не могат да ме поддържат, когато възникнат трудности. Всичко това изпъкна, защото на практика моите навици за лично изучаване не съществуват, а молитвите ми са несистемни и повърхностни. Сега осъзнавам, че трябва да променя мисленето си и да започна една смислена програма за изучаване, така че да мога да опозная наистина Йехова и да започна да го обичам и да ценя това, което неговият Син ни е дал.“

Ако се нуждаеш от помощ в установяването на здрава рутина на лично изучаване, старейшините и други зрели християни в твоя сбор ще се радват да ти помогнат. Освен това статиите, които бяха публикувани в броевете на „Стражева кула“ от 15 юли 1995 г., 15 август 1993 г. (англ.) и 15 май 1986 г. (англ.), съдържат многобройни полезни предложения.

Необходимостта от това да се приближим до Бога

Друга област, в която трябва да се стремиш към напредък, са твоите взаимоотношения с Бога. В някои случаи може да е налице голяма липса в това отношение. Да видим Антони, който бил покръстен като малък. „Аз бях първото дете, което беше покръстено в нашето семейство — споделя той. — След като бях покръстен, мама горещо ме прегърна. Никога не я бях виждал по–щастлива. Имаше толкова много радост и аз се чувствувах много силен.“ Но имало и обратна страна на медала. „Доста време в сбора ни нямаше други покръстени младежи — продължава Антони. — Затова много се гордеех със себе си. Гордеех се също и със своите отговори, които давах, и с докладите, които изнасях на събранията. Придобиването на похвалата и одобрението на хората стана за мен по–важно от принасянето на възхвала на Йехова. Наистина нямах близки взаимоотношения с него.“

Подобно на Антони, някои може да са се отдали на Бога повече от желание да угодят на другите, отколкото от желание да угодят на Йехова. Дори и тогава обаче Бог очаква от тези хора да живеят съответно на своето обещание да му служат. (Сравни Еклисиаст 5:4.) Но тъй като те не изпитват лична привързаност към Бога, често им е трудно да правят това. Антони си спомня: „Силната радост, която изпитах по време на моето покръстване, беше краткотрайна. Не беше изминала дори година от покръстването ми и извърших сериозен грях, и трябваше да бъда поправян от старейшините в сбора. Повтарящото се лошо поведение доведе до това да бъда изключен от сбора. Шест години след моето отдаване на Йехова бях арестуван и вкаран в затвора заради убийство.“

Да развиваме близки взаимоотношения с Йехова

Независимо от това какви са твоите лични обстоятелства, всички християни могат да откликнат на библейската покана: „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.“ (Яков 4:8) Несъмнено ти си развил известна степен на близост с Бога, когато отначало си изучавал Библията. Научил си, че Бог не е онова абстрактно божество, на което се покланя псевдохристиянството, а е личност, която си има име, Йехова. Научил си също, че той има привлекателни качества, че той е „Бог милостив и състрадателен, небързащ да се гневи и изобилствуващ с любеща милост“. — Изход 34:6, NW.

Но за да живееш според своето отдаване да служиш на Бога, трябва още повече да се приближиш до него! Как? Псалмистът се молил: „Направи ме да познавам твоите пътища, о Йехова; учи ме на твоите пътеки.“ (Псалм 25:4, NW) Личното изучаване на Библията и на изданията на Дружеството може да ти помогне да се запознаеш по–добре с Йехова. Редовното обръщане в искрена молитва също е важно. „Изливайте сърцата си пред Него“ — подканя псалмистът. (Псалм 62:8) Когато изпиташ факта, че твоите молитви получават отговор, ще почувствуваш личния интерес на Бога към теб. Това ще ти помогне да се почувствуваш по–близо до него.

Изпитанията и проблемите предоставят още една възможност да се приближиш до Бога. Може да се сблъскаш с предизвикателства и изпитания на вярата, като например болест, натиск в училище и на работното място или икономически трудности. Може би те затруднява дори нормалната теократична рутина на участие в службата, посещаването на събранията или изучаването на Библията с децата ти. Не се изправяй сам пред тези проблеми! Умолявай Бога за помощ, искай неговите напътствия и ръководство. (Притчи 3:5, 6) Моли го за неговия свети дух! (Лука 11:13) Когато изпиташ любещата помощ на Бога, ще бъдеш привлечен още по–близо до него. Както казал псалмистът Давид: „Опитайте и вижте, че Йехова е добър; щастлив е физически годният човек, който намира убежище в него.“ — Псалм 34:8, NW.

А Антони? „Започнах да мисля за времето, когато имах толкова много духовни цели, съсредоточени около вършенето на волята на Йехова — спомня си той. — Това беше болезнено. Но сред цялата мъка и отчаяние си спомних за любовта на Йехова. Трябваше ми известно време, за да мога да се моля на Йехова, но го направих и излях сърцето си пред него, като го помолих за неговата прошка. Също така започнах да чета Библията и се изненадах от това колко много неща съм забравил и колко малко всъщност знаех за Йехова.“ Макар че Антони трябва да излежи присъдата за своето престъпление, той получава помощ от местните Свидетели и е на път да се възстанови в духовно отношение. Антони казва с признателност: „Благодарение на Йехова и неговата организация успях да съблека старата личност и всеки ден се стремя да облека новата. Сега взаимоотношенията ми с Йехова са най–важното нещо за мен.“

Духовен напредък в твоята служба

Исус Христос наредил на своите последователи да бъдат проповедници на ‘добра новина на царството’. (Матей 24:14, NW) Като сравнително нов вестител на добрата новина опитът ти в службата може да бъде ограничен. Как тогава можеш да напредваш, за да ‘изпълниш докрай службата си’? — 2 Тимотей 4:5, NW.

Един от начините е да развиваш положителна нагласа. Научи се да гледаш на проповедната работа като на „съкровище“, привилегия. (2 Коринтяни 4:7) Тя е възможност да проявим своята любов, лоялност и непоколебимост спрямо Йехова. Тя също така ни позволява да проявяваме загриженост към своите ближни. Неегоистичното даване от наша страна в това отношение може да бъде източник на истинско щастие. — Деяния 20:35.

Самият Исус имал положителна нагласа към проповедната работа. Споделянето на библейската истина с другите било като „храна“ за него. (Йоан 4:34) Неговите подбуди за оказването на помощ на другите могат да бъдат обобщени с думите му: „Искам.“ (Матей 8:3) Исус проявявал съчувствие към хората, особено към онези, които били „отрудени и пръснати“ в света на Сатан. (Матей 9:35, 36) Дали и ти ‘искаш’ да помогнеш на онези, които се намират в духовна тъмнина и които се нуждаят от просветление от божието Слово? Тогава ще се почувствуваш подтикнат да откликнеш на заповедта на Исус: „Затова идете и правете ученици от хора от всичките народи.“ (Матей 28:19, NW) Наистина, ти ще бъдеш подтикнат да участвуваш толкова пълно в тази работа, колкото твоето здраве и обстоятелства позволяват.

Друг ключ към напредъка е да имаш редовно участие в проповедната служба — ако е възможно, всяка седмица. Това може да помогне за намаляването на опасенията и страха, които може да пречат на човек, който проповядва само отвреме–навреме. Редовното участие в проповедната служба ще ти помогне също и в други отношения. То ще увеличи твоето ценене на истината, ще подхрани любовта ти към Йехова и към ближните и ще ти помогне да останеш съсредоточен върху надеждата на Царството.

А ако положението, в което понастоящем се намираш, силно ограничава твоето участие в проповедната работа? Ако просто няма възможност за промени, тогава се утеши с мисълта, че онова, което можеш да направиш, е угодно на Бога, стига да си всеотдаен в своята служба. (Матей 13:23) Вероятно може да напредваш в други отношения, като например да подобряваш своите проповедни умения. Теократичното училище за проповедна служба и Събранието за службата в сбора дават много добра подготовка в това отношение. Естествено, колкото по–способни сме в службата, толкова по–голяма радост и повече резултати ще имаме.

Следователно е ясно, че духовният напредък не бива да спира в деня, в който човек бива покръстен. Апостол Павел писал относно своята надежда за получаване на безсмъртен живот в небесата: „Братя, все още смятам, че не съм се хванал здраво за нея; но едно е ясно относно нея: Забравям нещата зад себе си и се стремя напред към нещата пред себе си, преследвам целта за наградата на горното призвание от Бога посредством Христос Исус. Нека тогава, колкото са зрелите сред нас, да имаме тази умствена нагласа; и ако вие имате друга умствена склонност в което и да е отношение, Бог ще ви разкрие горната нагласа.“ — Филипяни 3:13–15, NW.

Да, всички християни — независимо дали имат надежда за безсмъртен живот в небесата, или за вечен живот на райска земя — трябва да ‘се стремят напред’, напрягайки се, образно казано, да достигнат целта — живота! Твоето покръстване беше добър старт, но то е само начало. Продължавай да се стремиш да напредваш духовно. Посредством събранията и личното изучаване ‘стани пълнолетен по сила на разбирането’. (1 Коринтяни 14:20, NW) Бъди способен ‘да разбереш . . . що е широчината и дължината, височината и дълбочината’ на истината. (Ефесяни 3:18) Напредъкът, който правиш, ще ти помогне не само да имаш постоянна радост и щастие сега, но също и да получиш сигурно място в новия свят на Бога, където под управлението на неговото небесно Царство ще можеш да напредваш вечно!

[Снимка на страница 29]

Изисква се дисциплина, за да се отдели време за лично изучаване

[Снимка на страница 31]

Положителната нагласа може да ни помогне да намерим радост в службата