Използувай живота си по най–добрия начин

БАЩАТА бил в къщата, в леглото — умирал, болен от рак. Синът му бил в работилницата и подреждал дърводелските инструменти на баща си. Докато се занимавал с инструментите, той си мислел за прекрасните неща, които баща му бил направил с тях. Той знаел, че макар и работилницата да е съвсем близо до къщата, баща му никога нямало да влезе отново там, никога нямало да държи отново инструментите, които толкова умело използувал. Всичко това останало в миналото.

Синът мислел за стиха от Еклисиаст 9:10: „Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.“ Той познавал добре този стих. Бил го използувал много пъти, когато учел другите на библейската истина, че смъртта е състояние на бездействие. Сега силата на разсъжденията на Соломон поразила сърцето му — трябва да живеем пълноценно и да се радваме на дните си, докато можем, защото ще дойде време, когато няма вече да можем да правим това.

Радвай се на живота

През цялата книга Еклисиаст мъдрият цар Соломон призовава своите читатели да намират радост в живота. В глава 3, например, се казва: „Познах, че няма друго по–добро за [хората], освен да се весели всеки и да благоденствува през живота си; и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.“ — Еклисиаст 3:12, 13.

Соломон бил вдъхновен от Бога да повтори тази мисъл: „Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благото на всичкия си труд, в който се труди под слънцето, през всичките дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му.“ — Еклисиаст 5:18.

По подобен начин той призовава и младите хора: „Весели се, младежо, в младостта си, и нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, и ходи по пътищата на сърцето си, и според каквото гледат очите ти!“ (Еклисиаст 11:9а) Колко хубаво е да се радваме в пълна степен на силата и енергията на младостта! — Притчи 20:29.

„Помни Създателя си“

Разбира се, Соломон няма предвид, че е разумно да се стремим към всичко, което може да се харесва на сърцето или очите ни. (Сравни 1 Йоан 2:16.) Това става ясно от записаното по–нататък: „Но знай, че за всичко това [стремежите, които може да удовлетворяват твоите желания] Бог ще те доведе на съд.“ (Еклисиаст 11:9б) На каквато и възраст да сме, ние трябва да помним, че Бог наблюдава какво правим със своя живот и ще ни съди съобразно с това.

Колко неразумно е да мислим, че можем да водим себелюбив начин на живот и да отложим богоугодната преданост за по–късна възраст! Животът ни може да бъде прекратен по всяко време. Но дори и това да не стане, службата на Бога не става по–лесна, когато човек остарее. Съзнавайки този факт, Соломон пише: „Помни Създателя си в дните на младостта си, преди да дойдат дните на злото и стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях.“ — Еклисиаст 12:1.

Годините си вземат своето. След това със символични думи Соломон описва последствията от напредналата възраст. Ръцете треперят, краката отслабват и зъбите оредяват. Косата побелява и окапва. Сънят е толкова лек, че човек се събужда от песента на птиците. Сетивата — зрението, слухът, осезанието, обонянието и вкусът — отслабват. Отслабналото тяло поражда страх от падане и други „ужаси“ по оживените пътища. Накрая човек умира. — Еклисиаст 12:2–7.

Старостта е особено нещастна за онези, които не са ‘помнили Създателя си’ по време на младостта си. Тъй като е пропилял живота си, такъв човек ‘няма наслада’ от напредналата възраст. Също така един безбожен начин на живот може да увеличава проблемите и болките на възрастта. (Притчи 5:3–11) Колко е печално, че когато гледат напред, такива хора не виждат никакво бъдеще пред себе си освен гроба.

Радост в напреднала възраст

Това не означава, че възрастните не могат да се радват на живота. В Библията ‘дългоденствието и годините от живот’ са свързани също и с божията благословия. (Притчи 3:1, 2) Йехова казал на своя приятел Авраам: „А ти . . . ще бъдеш погребан в честита старост.“ (Битие 15:15) Въпреки неудобствата, причинени от напредналата възраст, Авраам намерил мир и спокойствие в късните години от своя живот, като с удовлетворение гледал назад към един живот, отдаден на Йехова. Освен това той с вяра очаквал „града, който има истински основи“, божието Царство. (Евреи 11:10, NW) Така той умрял „стар и удовлетворен“. — Битие 25:8, NW.

Затова Соломон призовавал: „Ако и да живее човек много години, нека се весели през всички тях.“ (Еклисиаст 11:8) Независимо от това дали сме млади или възрастни, истинската радост е свързана с нашите взаимоотношения с Бога.

Докато прибирал в работилницата последните инструменти на баща си, младият мъж си мислел за тези неща. Той мислел за всички свои познати, които се опитвали да използуват живота си по най–добрия начин, но не намирали щастие, защото нямали взаимоотношения със своя Създател. Колко е уместно, че след като насърчава към това човек да се радва през живота си, Соломон обобщава нещата с думите: „Всичко беше изслушано и заключението по въпроса е: Бой се от Бога и пази заповедите му. Защото това е цялото задължение на човека.“ — Еклисиаст 12:13, NW.