Ти можеш да напредваш духовно

МОЖЕ да е трудно да бъде разпозната истинската стойност. Така е и при диамантите. И ако шлифованият диамант искри, то един необработен диамант само проблясва мътно. Въпреки това в дълбините на необработения диамант се крие непогрешимо обещание за прекрасен скъпоценен камък.

В много отношения християните приличат на необработени диаманти. Макар че все още сме далеч от съвършенството, ние имаме вътрешна стойност, която Йехова цени. Като диамантите всички ние имаме своите различни качества. И всеки един от нас може да продължава да напредва духовно, ако имаме искрено желание за това. Нашите личности може да бъдат ‘шлифовани’, за да блестят по–ярко за слава на Йехова. — 1 Коринтяни 10:31.

След като бъде отрязан и шлифован, диамантът бива поставен в гнездо, което подчертава неговото свойство да отразява светлината. Подобно на това Йехова може да използува и нас в различни обстоятелства или назначения, ако ‘облечем новата личност, която е била създадена според волята на Бога в истинска праведност и лоялност’. — Ефесяни 4:20–24, NW.

Този духовен напредък може да не стане така лесно, точно както и един диамант в своето естествено състояние рядко искри като скъпоценен камък. Може да е необходимо да се очистим от някои останали отпреди слабости, да променим нагласата си към поемането на отговорност или дори да положим максимални усилия, за да излезем от старите си духовни коловози. Но ако наистина желаем това, ние можем да напредваме, тъй като Йехова Бог може да ни даде „сила, надхвърляща нормалното“. — 2 Коринтяни 4:7, NW; Филипяни 4:13.

Йехова укрепва своите служители

Шлифоването на диаманти изисква увереност, която идва вследствие на точно познание, тъй като щом веднъж една част от необработения диамант е изрязана, тя обикновено се губи. Скъп материал — понякога дори до 50 процента от целия необработен камък — трябва да бъде изрязан, за да се получи желаната форма. Ние също се нуждаем от увереност, идваща от точно познание, за да оформяме своята личност и да напредваме духовно. Особено трябва да бъдем уверени в това, че Йехова ще ни даде сила.

Но може да мислим, че не сме подходящи или че не можем да правим повече. Верните служители на Бога в миналото понякога изпитвали същите чувства. (Изход 3:11, 12; 3 Царе 19:1–4) Когато бил назначен от Бога за „пророк на народите“, Йеремия възкликнал: „Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.“ (Йеремия 1:5, 6) Но въпреки че бил стеснителен, Йеремия станал смел пророк и занесъл прямо послание на враждебно настроените хора. Как било възможно това? Той се научил да уповава на Йехова. По–късно Йеремия писал: „Благословен да бъде оня физически годен човек, който е положил доверието си на Йехова и чието упование е станал Йехова.“ — Йеремия 17:7, NW; 20:11.

Днес Йехова също укрепва онези, които уповават на него. Едуардa, баща на четири деца, който напредвал бавно в духовно отношение, разбрал от собствен опит, че това е вярно. Той обяснява: „Аз съм Свидетел на Йехова вече девет години, но изглежда, че тъпчех на едно място в духовно отношение. Проблемът беше, че ми липсваха стимул и увереност. След като се преместих в Испания, се озовах в един малък сбор, в който имаше само един старейшина и един помощник–служител. Имайки предвид нуждата, старейшината ме помоли да поема много задачи. Треперех, когато изнасях първите си доклади и части от събранието. Но се научих да разчитам на Йехова. Старейшината винаги изказваше похвала към мен и тактично даваше предложения за подобрение.

В същото време увеличих участието си в проповедната служба и поех по–добре духовното ръководство на семейството си. В резултат на това истината придоби по–голямо значение за цялото ми семейство и аз изпитвах много по–голямо удовлетворение. Сега съм помощник–служител и работя усилно, за да развия качествата на християнски надзорник.“

„Съблечете старата личност“

Както разбрал Едуард, духовният напредък изисква доверие в Йехова. Развиването на подобна на Христовата ‘нова личност’ също е много важно. Как може да бъде направено това? Първата стъпка е да се ‘съблекат’ онези черти, които са част от старата личност. (Колосяни 3:9, 10, NW) Точно както несъвършенствата, като например чужди минерали, трябва да бъдат премахнати от необработения диамант, за да се превърне той в искрящ скъпоценен камък, така нагласата, принадлежаща „на света“, трябва да бъде отхвърлена, за да може нашата нова личност да заблести. — Галатяни 4:3.

Част от тази нагласа е нежеланието за поемане на отговорност от страх, че от нас ще се изисква прекалено много. Истина е, че отговорността означава работа, но това е удовлетворяваща работа. (Сравни Деяния 20:35.) Павел признал, че богоугодната преданост означава да ‘се трудим и да се подвизаваме’. Той казва, че ние правим това с радост, „защото се надяваме на живия Бог“, този, който никога не забравя работата, която вършим за нашите християнски братя и за другите. — 1 Тимотей 4:9, 10; Евреи 6:10.

Някои диаманти изпитват „вътрешно напрежение“, създадено при тяхното образуване, и трябва да бъдат обработвани внимателно. Но с помощта на един инструмент, наречен полярископ, майсторът, който шлифова, може да открие напрежението и може да работи успешно върху камъка. Може би и ние страдаме от вътрешно напрежение, или от лични недостатъци, поради своя произход или поради някакво мъчително преживяване. Какво можем да направим? Първо, трябва да признаем проблема пред самите себе си и да решим да го преодолеем в степента, в която е възможно. Несъмнено трябва да свалим от себе си товара в молитва пред Йехова, като вероятно потърсим и духовна помощ от някой християнски старейшина. — Псалм 55:22, NW; Яков 5:14, 15.

Подобно вътрешно напрежение измъчвало Николас. „Баща ми беше алкохолик и причиняваше много страдания на сестра ми и на мен — обяснява той. — Когато напуснах училище, отидох в армията, но бунтовният ми характер скоро ми донесе проблеми. Военните власти ме затвориха заради продажба на наркотици, а при друг случай дезертирах. Накрая напуснах армията, но продължавах да имам проблеми. Въпреки че животът ми беше объркан поради злоупотребата с наркотици и прекаленото пиене, аз проявявах интерес към Библията и копнеех да имам цел в живота. В крайна сметка се свързах със Свидетелите на Йехова, промених начина си на живот и приех истината.

Бяха необходими години обаче, докато приема и се справя с един недостатък в своя характер. Изпитвах дълбока неприязън към всякакъв авторитет и се наежвах, когато ми даваха някакъв съвет. Макар че исках да бъда напълно използуван от Йехова, тази слабост ми пречеше. Накрая, с помощта на двама отзивчиви старейшини, аз признах проблема си и започнах да прилагам техния любещ съвет от Библията. Въпреки че отвреме–навреме се поражда малко неприязън, днес аз контролирам бунтовния си характер. Много съм благодарен за търпеливото отношение на Йехова към мен и за любещата милост на старейшините. Заради духовния си напредък неотдавна бях назначен за помощник–служител.“

Както разбрал Николас, промяната на дълбоко вкоренените нагласи не е лесна. Може би и ние се сблъскваме с подобно предизвикателство. Може би сме прекалено чувствителни. Може би подхранваме недоволство или може би придаваме прекалено голямо значение на независимостта. Затова нашият християнски напредък може да е ограничен. Майсторите, които шлифоват диаманти, изпитват нещо подобно при камъните, които наричат наатс. Всъщност това са два камъка, споени в един по време на образуването на диаманта. В резултат на това наатс имат два противоречащи си начина на развитие, които правят шлифоването, следващо структурата, много трудно. В нашия случай ние виждаме охотния дух, борещ се против несъвършената плът. (Матей 26:41; Галатяни 5:17) Понякога може да сме склонни изобщо да се откажем от борбата, като се оправдаваме с разсъждението, че несъвършенствата в нашата личност не са кой знае колко важни. ‘Та нали семейството и приятелите ми ме обичат въпреки това’ — може да си кажем.

Но ако искаме да служим на братята си и да прославяме своя небесен Баща, ние трябва да ‘се обновим в силата, подбуждаща ума ни’, като облечем новата личност. Усилието си заслужава, както Николас и безброй други могат да потвърдят това. Майсторът, който шлифова диаманти, знае, че един дефект може да развали целия диамант. По подобен начин, като пренебрегваме някоя слаба черта на своята личност, ние може да развалим духовния си вид. И което е още по–лошо — една сериозна слабост би могла да доведе до нашия духовен упадък. — Притчи 8:33.

Като ‘пламък’ в нас

Майсторът, шлифоващ диаманти, се старае да улови пламъка в диаманта. Това се прави, като фасетките се подреждат така, че да доведат до т.нар. ефект на дъгата. Вътре в диаманта многоцветната светлина бива отразявана многократно и произвежда пламъка, който кара диамантите да искрят. Подобно на това и божият дух може да бъде като ‘пламък’ вътре в нас. — 1 Солунци 5:19, NW; Деяния 18:25; Римляни 12:11.

Но как да постъпим, ако чувствуваме необходимостта да бъдем подбудени духовно? Как може да стане това? Ние трябва да ‘размишляваме върху пътищата си’. (Псалм 119:59, 60) Това ще означава да определим кои неща намаляват духовното ни темпо, и след това кои теократични дейности трябва да вършим по–енергично. Ние можем да задълбочим духовното си ценене посредством редовно лично изучаване и пламенна молитва. (Псалм 119:18, 32; 143:1, 5, 8, 10) Освен това, като общуваме с онези, които работят усилно във вярата, ние ще укрепим допълнително своята решимост да служим пламенно на Йехова. — Тит 2:14.

Луиз, една млада християнка, признала: „Мислех си за службата на редовен пионер в продължение на две години, преди да се запиша в действителност като пионерка, или целодневна проповедничка на Царството. Нищо не ме спираше, но бях навлязла в коловоза на лесния живот и просто не правех усилия да изляза от него. Тогава внезапно баща ми умря. Осъзнах колко е крехък животът и че аз не използувах своя по най–добрия начин. Затова промених духовната си нагласа, увеличих службата си и станах редовна пионерка. Особена помощ в това отношение ми оказаха онези мои духовни братя и сестри, които винаги подкрепяха уредбите за проповедна служба и редовно ме придружаваха в службата. Научих, че независимо дали е за добро, или за зло, ние споделяме стойностите и целите на хората, с които общуваме.“

Наострени сякаш с желязо

Диамантът е най–твърдото естествено вещество на земята. Затова за шлифоването на един диамант е необходим друг. Това може да напомня на хората, които изучават Библията, за притчата, която гласи: „Желязо остри желязо; така и човек остри лицето си срещу приятеля си.“ (Притчи 27:17) Как се „остри“ лицето на човек? Един човек може да успее да ‘наостри’ интелектуалното и духовно състояние на друг, точно както парче желязо може да бъде използувано за наострянето на острие, направено от същия метал. Например, ако сме потиснати поради някакво разочарование, насърчението на друг човек може да бъде много ободряващо. Така тъжното ни изражение може да се промени с по–добро и може да бъдем съживени за нова пламенна дейност. (Притчи 13:12) Особено старейшините в сбора могат да ни помогнат да се ‘наострим’, като дават библейско насърчение и съвет за подобрение. Те следват принципа, изразен от Соломон: „Давай наставление на мъдрия и той ще стане по–мъдър; учи праведния и ще стане по–учен.“ — Притчи 9:9.

Разбира се, духовното обучение отнема време. В продължение на повече от десет години апостол Павел споделял своя опит и методи на обучаване с Тимотей. (1 Коринтяни 4:17; 1 Тимотей 4:6, 16) Дългото обучение, което Моисей дал на Исус Навиев през един период от 40 години, донесло дълготрайна полза на Израил. (Исус Навиев 1:1, 2; 24:29, 31) Елисей придружавал пророк Илия може би 6 години, като получил добра основа за своята служба, която щяла да продължи около 60 години. (3 Царе 19:21; 4 Царе 3:11) Като търпеливо осигуряват продължително обучение, старейшините следват примера на Павел, Моисей и Елисей.

Даването на похвала е жизненоважна част от обучението. Искрените изрази на ценене относно изпълнените добре задачи, или относно достойни за похвала дела може да подбудят другите да искат да служат на Бога по–пълно. Похвалата изгражда доверие, което на свой ред поощрява към това да работим върху слабостите. (Сравни 1 Коринтяни 11:2.) Насърчението за напредък в истината идва също и от това да си изключително зает с работата по проповядването на Царството и други дейности на сбора. (Деяния 18:5) Когато старейшините дават на братята отговорности в съгласие с техния духовен напредък, това дава на тези мъже ценен опит и вероятно укрепва тяхното желание да продължават да напредват духовно. — Филипяни 1:8, 9.

Добро основание за правенето на духовен напредък

Диамантите са смятани за скъпоценни. Същото се отнася и за онези, които днес се свързват със световното семейство на поклонниците на Йехова. Всъщност, сам Бог ги нарича „желателните“, или „скъпоценните“ неща на всички народи. (Агей 2:7, NW, бел. под линия) През последната година 375 923 души бяха покръстени като Свидетели на Йехова. За да сме в крак с този растеж, е необходимо да ‘се уголеми мястото на шатъра’. Като напредваме духовно — и като се стремим към привилегии в християнската служба, — е възможно да участвуваме в извършването на това разширение. — Исаия 54:2; 60:22.

За разлика от много скъпоценни диаманти, които биват държани в трезорите на банките и рядко биват виждани, нашата духовна стойност може да блести ярко. И ако редовно ‘излъскваме’ и проявяваме своите християнски качества, ние прославяме Йехова Бог. Исус подканил своите последователи: „Оставете своята светлина да свети пред човеците, за да могат да видят добрите ви дела и да възхваляват вашия Баща, който е на небесата.“ (Матей 5:16, NW) Несъмнено това ни дава сериозни причини да напредваме духовно.

[Бележка под линия]