Вестителите на Царството съобщават

Бог прави семето да расте в Аляска

ПОД покривка от сняг и лед едно мъничко семе чака възможността да се развие напълно. През трите кратки месеца, от които се състои лятото на Аляска, едно зелево семе с диаметър три милиметра може да порасне и да стане почти 40 килограма! Да, тази земя, която някога мнозина са смятали за неплодородна, ледена пустош, може да даде изобилен плод.

Това е особено вярно що се отнася до духовната нива в Аляска. Там, в земята на дългите зими, Свидетелите на Йехова продължават да засяват семената на Царството. Както и в други части на земята, Бог прави семето да расте в плодородните сърца. — 1 Коринтяни 3:6, 7.

● Когато била в училищния автобус, една млада Свидетелка на име Ванеса забелязала една съученичка, Ан, която винаги сядала сама. Ан изглеждала тъжна, затова Ванеса поканила Ан да седне до нея. Нищо чудно, че Ан била тъжна! Майка ѝ била починала от инфаркт, а скоро след това баща ѝ починал от рак. Затова Ан живеела при роднини в Аляска.

Когато в събота била на проповедна служба, Ванеса се отбила в дома на своята нова позната и ѝ оставила брошурата „Дали Бог наистина е загрижен за нас?“. Следващия понеделник в училище Ан потърсила младата Свидетелка. Ан имала много библейски въпроси, на които Ванеса могла да отговори. „Къде провеждате своите религиозни служби?“ — попитала тя. Същата вечер Ан присъствувала за първи път на събрание в Залата на Царството.

Не след дълго това 17–годишно сираче намерило много ‘бащи’ и ‘майки’, точно както обещал Исус. (Матей 19:29) И какво радостно събитие било да се види как щастлива и усмихната, Ан символизира своето отдаване на Йехова чрез покръстване във вода на Областния конгрес „Посланици на богоугоден мир“!

● В отдалечените райони на обширната полярна област на Аляска, където селата са разделени от стотици километри пустош, за засяването на семената на Царството в над 150 селища беше използуван двумоторният самолет на Дружество „Стражева кула“. Но духовното израстване посредством редовно изучаване на Библията зависи от кореспонденцията. Тъй като писането на писма е предизвикателство за мнозина, човекът, който учи другите на Библията, трябва да бъде изобретателен, за да запази жив интереса на изучаващия. Как може да стане това?

Кати водела изучаване с Една, която напредвала, въпреки че живеели на повече от 600 километра една от друга! Вместо просто да преписва въпросите от помагалото за изучаване, Кати правела работен лист с въпроси и оставяла място за записването на отговорите. След това Една попълвала в него отговорите, Кати отговаряла и вмъквала допълнителни неща, когато било необходимо изясняването на определен въпрос. Кати казва: „Определих сряда вечерта за нашето ‘изучаване’ и се стараех да се придържам към това, както към всяка друга уговорка за изучаване на Библията. Освен това изпращах на Една празен плик с моя адрес и залепена марка. Тъй като за пристигането на писмото бяха необходими две седмици, изучаването чрез кореспонденция изглеждаше някак бавно.“

Представи си колко вълнуващо било, когато Кати и Една се срещнали лично на областния конгрес в Анкъридж след десетмесечно изучаване чрез пощата! Свидетелите се радваха също, че там присъствуваха библейски изучаващи и други заинтересувани хора от различни отдалечени села в Аляска.

Макар понякога растежът да изглежда бавен, някои „семена“ покълват бързо, когато биват изложени на светлината на истината. Средно над сто нови възхвалители на Йехова се покръстват всяка година в Аляска! Ние казваме: „Благодарим ти, Йехова, за това, че правиш семето да расте!“