Продължавайте да ходите с Бога
„Продължавайте да ходите според духа и няма да удовлетворявате никакво плътско желание.“ — ГАЛАТЯНИ 5:16, NW.
1. (а) В какви условия и колко време Енох ходил с Бога? (б) Колко дълго Ной ходил с Бога, и какви сериозни отговорности имал той?
БИБЛИЯТА ни казва, че Енох ‘продължил да ходи с истинския Бог’. Въпреки шокиращия език и безбожното поведение на хората около него, той постоянствувал в това да ходи с Бога до края на своя 365–годишен живот. (Битие 5:23, 24, NW; Юда 14, 15) Ной също ‘ходил с истинския Бог’. Той правел това, докато отглеждал децата си, докато се справял с проблемите на един свят под влиянието на бунтовните ангели и техните насилнически потомци, а също и докато се грижел за всички неща, свързани със строежа на един огромен ковчег, който бил по–голям от всички мореплавателни съдове в древността. Той продължил да ходи с Бога и след Потопа, дори и когато бунтът срещу Йехова се проявил отново при Вавел. Да, Ной продължил да ходи с Бога чак до смъртта си, когато бил на 950 години. — Битие 6:9; 9:29.
2. Какво означава ‘да ходиш с Бога’?
2 Когато казва, че тези мъже на вярата ‘ходели’ с Бога, Библията използува този израз в метафоричен смисъл. Той означава, че Енох и Ной се държали по начин, който доказвал силна вяра в Бога. Те извършили това, което Йехова им наредил, и привели живота си в хармония с онова, което знаели за Него от неговите взаимоотношения с човечеството. (Сравни 2 Летописи 7:17.) Те не само изразили своето вътрешно съгласие с онова, което Бог казал и направил, но и действували според всичко, което той изисквал — не само според част от него, но според всичко, доколкото това било възможно за тях като несъвършени хора. Така например Ной ‘извършил всичко според както му заповядал Бог’. (Битие 6:22) Ной не изпреварвал напътствията, които му били дадени, но и не изоставал от тях, пренебрегвайки ги. Той ходел с Бога, като човек, който се радвал на близост с Йехова, който не се притеснявал да се моли на Бога и да цени божествените напътствия. Дали ти правиш това?
Един последователен житейски път
3. Какво е жизненонеобходимо за всички, които са отдадени и покръстени служители на Бога?
3 Да се види как хората започват да ходят с Бога е стоплящо сърцето преживяване. Когато предприемат положителни стъпки в хармония с волята на Йехова, те дават доказателство за вяра, без която е невъзможно да се угоди на Бога. (Евреи 11:6) Как се радваме, че всяка година (за последните пет години) средно над 320 000 души се отдават на Йехова и се представят за покръстване във вода! Но за тях, а и за всички нас е важно да продължаваме да ходим с Бога. — Матей 24:13; Откровение 2:10.
4. Защо, макар че проявили известна вяра, повечето израилтяни, които напуснали Египет, не влезли в Обетованата земя?
4 По времето на Моисей, на едно израилтянско семейство била необходима вяра, за да празнува пасхата в Египет и да напръска кръвта по стълбовете и горния праг на вратата на своя дом. (Изход 12:1–28) Но вярата на мнозина била разколебана, когато край Червено море те видели съвсем зад гърба си фараоновите войски. (Изход 14:9–12) В Псалм 106:12 се показва, че когато преминали безопасно по сухото морско дъно и видели как връхлитащите води унищожават египетските войски, те отново ‘повярвали думите [на Йехова]’. Но скоро след това, в пустинята израилтяните започнали да се оплакват относно водата, храната и надзора. Лошите сведения на десет от дванадесетте съгледвача, които се върнали от Обетованата земя, ги уплашили. При тези обстоятелства, както се казва в Псалм 106:24, те ‘не повярвали [божието] слово’. Те искали да се върнат обратно в Египет. (Числа 14:1–4) Колкото вяра притежавали те, тя се проявявала само когато виждали определени изключителни прояви на божествена сила. После не продължавали да ходят с Бога. Вследствие на това тези израилтяни не влезли в Обетованата земя. — Псалм 95:10, 11.
5. Как 2 Коринтяни 13:5 и Притчи 3:5, 6 са свързани с ходенето с Бога?
5 Библията ни съветва: „Продължавайте да изпитвате дали сте във вярата; продължавайте да доказвате какво сте самите вие.“ (2 Коринтяни 13:5, NW) Да си „във вярата“ означава да се придържаш към съвкупността от християнски вярвания. Това е жизненонеобходимо, ако искаме да успеем да ходим с Бога през всичките дни на живота си. За да ходим с Бога, ние трябва също да проявяваме своята вяра, като напълно уповаваме на Йехова. (Притчи 3:5, 6) Съществуват множество капани и примки, в които могат да паднат онези, които не правят това. Кои са някои от тях?
Отхвърли примката на самоувереността
6. Какво знаят всички християни относно блудството и прелюбодейството, и какво изпитват те по отношение на тези грехове?
6 Всички, които са изучавали Библията, отдали са живота си на Йехова и са били покръстени, знаят, че божието Слово осъжда блудството и прелюбодейството. (1 Солунци 4:1–3; Евреи 13:4) Тези хора са съгласни, че това е правилно. Те имат намерение да живеят в хармония с него. И въпреки всичко сексуалната неморалност продължава да е една от най–резултатните примки на Сатан. Защо?
7. Как на Моавските полета израилтяните били въвлечени в поведение, за което знаели, че е погрешно?
7 Може би първоначално тези, които участвуват в подобно неморално поведение, не са планирали това. Вероятно така било и с израилтяните на Моавските полета. За изтощените от живота в пустинята израилтяни моавките и мадиамките, които ги съблазнявали, отначало може да са изглеждали приятелски и гостоприемно настроени. Но какво станало, когато израилтяните приели поканите за общуване с хора, които служили на Ваал, а не на Йехова, хора, които позволявали на своите момичета (дори и от знатни семейства) да имат сексуални отношения с мъже, за които не били женени? Щом мъжете от израилтянския стан започнали да гледат на това общуване като на нещо желателно, те били съблазнени да правят неща, за които знаели, че са погрешни, и това им струвало живота. — Числа 22:1; 25:1–15; 31:16; Откровение 2:14.
8. Какво в наше време може да въвлече един християнин в неморалност?
8 Какво може да накара човек да попадне в подобна клопка и в днешно време? Макар че знае колко сериозно нещо е сексуалната неморалност, ако не е наясно също и с това колко опасна е самоувереността, той може да си позволи да попадне в ситуация, в която съблазънта да извърши нещо погрешно да надделее над разума му. — Притчи 7:6–9, 21, 22; 14:16.
9. Какви библейски предупреждения могат да ни предпазят от неморалност?
9 По недвусмислен начин божието Слово ни предупреждава да не бъдем подведени да мислим, че сме толкова силни, та лошите другари няма да могат да ни покварят. Тук се включва и гледането на телевизионни предавания, които показват живота на неморални хора, както и разглеждането на списания, които събуждат неморални желания. (1 Коринтяни 10:11, 12; 15:33) Дори и общуването със събратя по вяра може да доведе до сериозни проблеми, ако става в неподходящи условия. Привличането между половете е силно. Затова организацията на Йехова с любеща загриженост предупреждава да не оставаме насаме и извън погледа на другите с някой от противоположния пол, с когото не сме женени или който не е член на нашето семейство. За да можем да продължаваме да ходим с Бога, ние трябва да отхвърлим примката на самоувереността и да се вслушаме в предупредителното напътствие, което той ни дава. — Псалм 85:8.
Не позволявай да те владее страхът от човека
10. По какъв начин „треперенето пред човека“ залага капан?
10 Друга опасност е посочена в Притчи 29:25, NW, където се казва: „Треперенето пред човека е това, което залага капан.“ Капанът на ловеца често се състои от примка, която се стяга около врата на жертвата, или от въжета, които овързват краката на животното. (Йов 18:8–11) Подобно на това страхът от човека може да задуши способността да говорим безстрашно и да се държим по начин, който е угоден на Бога. Желанието да угодим на другите е нормално и едно коравосърдечно пренебрегване на това каквото мислят останалите не е християнско. Но е необходимо равновесие. Когато загрижеността за това как може би ще реагират другите кара някого да прави онова, което Бог забранява, или да не прави това, което заповядва божието Слово, тогава този човек е попаднал в примката.
11. (а) Какво може да ни защити, за да не допуснем да ни владее страхът от човека? (б) Как Йехова е помогнал на свои служители, които са се борили със страха от човека?
11 Предпазването от такива примки не зависи от индивидуалния характер, а от ‘уповаването на Йехова’. (Притчи 29:25б, NW) С упование в Бога дори и някой, който е плах по характер, може да покаже, че е смел и непоколебим. Докато сме заобиколени от натиска на тази сатанска система на нещата, ние ще трябва да сме нащрек относно впримчващия страх от човека. Макар че пророк Илия имал зад гърба си години на смела служба, той страхливо избягал, когато Йезавел заплашила, че ще го убие. (3 Царе 19:2–18) Когато бил под натиск, апостол Петър страхливо отрекъл, че познава Исус Христос, а години по–късно допуснал страхът да го накара да се държи по начин, който противоречал на вярата. (Марко 14:66–71; Галатяни 2:11, 12) Но и Илия, и Петър приели духовна помощ и с доверие в Йехова, продължили да служат на Бога по приемлив начин.
12. Какви съвременни примери показват как е било помогнато на някои хора да не допуснат страхът да ги накара да не правят това, което е угодно на Бога?
12 Много от служителите на Йехова днес също са научили как да побеждават впримчващия страх. Една седемнадесетгодишна Свидетелка от Гвиана признала: „В училище борбата да отхвърлиш натиска на връстниците си е много силна.“ Но тя добавила: „Такава е обаче и вярата ми в Йехова.“ Когато учителят ѝ я подиграл пред целия клас заради вярата ѝ, тя спокойно се помолила на Йехова. По–късно насаме тя успяла тактично да свидетелствува на учителя си. По време на едно посещение в родния си град в Бенин един младеж, който изучавал изискванията на Йехова, бил решил да премахне един идол, който баща му бил изработил за него. Младият човек знаел, че идолът е безжизнен, и не се страхувал от него, но освен това бил наясно, че разгневените съседи могат да се опитат да го убият. Той се помолил на Йехова и през нощта занесъл идола в джунглата и го унищожил. (Сравни Съдии 6:27–31.) Когато една жена от Доминиканската република започнала да служи на Йехова, съпругът ѝ поискал тя да избира между него и Йехова. Той я заплашил с развод. Дали страхът щял да отслаби вярата ѝ? Тя отговорила: „Ако ставаше дума за изневяра, щях да се срамувам, но не се срамувам за това, че служа на Йехова Бог!“ Тя продължила да ходи с Бога и след време съпругът ѝ се присъединил към нея във вършенето на волята на Йехова. С пълно упование в нашия небесен Баща ние също можем да не допуснем страхът от човека да ни кара да не вършим това, за което знаем, че ще е угодно на Йехова.
Избягвай да омаловажаваш напътствията
13. За каква примка сме предупредени в 1 Тимотей 6:9?
13 Макар че някои капани, които използуват ловците, са направени така, че да хванат всяко животно, което случайно мине през дадено място, други подмамват животните чрез привлекателна примамка. За много хора богатството е нещо такова. (Матей 13:22) В 1 Тимотей 6:8, 9 Библията ни насърчава да се задоволяваме с прехрана и облекло. След това тя предупреждава: „Които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.“
14. (а) Какво може да попречи на човек да приеме присърце съвета да се задоволява с прехрана и облекло? (б) Как едно погрешно определение на богатството може да накара човек да омаловажи предупреждението, записано в 1 Тимотей 6:9? (в) Как „пожеланието на очите“ може да заслепи някои хора по отношение на капана, който ги дебне?
14 Въпреки това предупреждение мнозина биват впримчени, понеже не прилагат този съвет спрямо себе си. Защо? Дали е възможно гордост да ги подтиква да настояват да поддържат начин на живот, който изисква повече неща от „прехрана и облекло“, с които Библията ни подканя да се задоволим? Може би те омаловажават предупреждението на Библията, защото определят богатството като нещо, което притежават само много богатите хора? Но Библията просто противопоставя решението да забогатееш на задоволството от това да имаш прехрана и облекло. (Сравни Евреи 13:5.) Дали „пожеланието на очите“ — желанието да притежават нещата, които виждат, дори и ако трябва да пожертвуват духовните цели, — кара тези хора да изместят интересите на истинското поклонение на второ място? (1 Йоан 2:15–17; Агей 1:2–8) Колко по–щастливи са онези, които наистина приемат присърце библейското напътствие и ходят с Бога, като превръщат службата на Йехова в средоточие на своя живот!
Успешно справяне с житейските грижи
15. Какви ситуации съвсем естествено причиняват безпокойство у много от хората на Йехова, и относно каква примка трябва да сме нащрек, когато сме под такъв натиск?
15 По–често от решимостта да забогатееш обаче се среща тревожната загриженост относно снабдяването с необходимите за живот неща. Много от служителите на Йехова притежават малко неща. Те работят усилно часове наред, за да могат да купят най–основните неща за обличане, да осигурят място, където семейството им да прекара нощта, и поне някаква храна за този ден. Други се борят с проблеми, причинени от болест или напреднала възраст било при самите тях, или при някой член на семейството. Колко лесно би било да допуснат тези обстоятелства да задушат духовните интереси и да ги изтласкат от живота им! — Матей 13:22.
16. Как Йехова ни помага да се справяме с житейския натиск?
16 Йехова любещо ни казва за облекчението, което ще настъпи под управлението на месианското Царство. (Псалм 72:1–4, 16; Исаия 25:7, 8) Той ни помага също да се справяме с натиска на живота днес, като ни дава любещи напътствия относно това как да степенуваме правилно нещата по важност. (Матей 4:4; 6:25–34) Йехова ни вдъхва увереност чрез разказите за това как е помагал на своите служители в миналото. (Йеремия 37:21; Яков 5:11) Той ни укрепва с познанието, че каквото и бедствие да ни сполети, любовта му към неговите лоялни служители остава постоянна. (Римляни 8:35–39) За онези, които уповават на Йехова, той казва: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“ — Евреи 13:5.
17. Дай примери за това как някои хора, преживяващи сериозно бедствие, са могли да продължат да ходят с Бога.
17 Укрепени от това познание, истинските християни продължават да ходят с Бога, вместо да се отвръщат от него по светски пътища. Една широко разпространена светска философия сред бедните в много страни е идеята, че да вземеш от някого, който има повече, за да нахраниш семейството си, не е кражба. Но онези, които ходят с вяра, отхвърлят този възглед. Те ценят одобрението на Бога повече от всичко друго и очакват от Него възнаграждение за честното си поведение. (Притчи 30:8, 9; 1 Коринтяни 10:13; Евреи 13:18) Една вдовица в Индия установила, че желанието за работа, съчетано с находчивост, ѝ помогнало да се справи със ситуацията. Вместо да се оплаква от своята житейска участ, тя била наясно с това, че ако постави божието Царство и божията праведност на първо място в живота си, Йехова ще благослови усилията ѝ да осигури за себе си и за сина си най–необходимото за живот. (Матей 6:33, 34) Много хиляди хора по цялата земя показват, че независимо от бедствията, които могат да им се случат, Йехова е тяхно убежище и крепост. (Псалм 91:2) Дали е така и за теб?
18. Какъв е ключът към това да се избягват примките на света на Сатан?
18 Докато живеем в сегашната система на нещата, ще има примки, които да избягваме. (1 Йоан 5:19) Библията ги разкрива и ни показва как да ги избягваме. Тези, които наистина обичат Йехова и изпитват здрав страх да не би да не му угодят в нещо, могат успешно да се справят с тези примки. Ако ‘продължават да ходят според духа’, те няма да се поддадат на светските начини на действие. (Галатяни 5:16–25, NW) Пред всички онези, които наистина изграждат живота си около взаимоотношенията с Йехова, се намира грандиозната перспектива да ходят с Бога, радвайки се на близост с него завинаги. — Псалм 25:14.
Какъв е твоят отговор?
◻ Как самоувереността може да бъде примка?
◻ Какво може да ни предпази да не бъдем завладени от страха от човека?
◻ Какво може да ни накара да не прилагаме напътствието относно това колко е опасно да се стремим към богатство?
◻ Какво може да ни помогне да избегнем това да бъдем впримчени от житейските грижи?
[Снимка на страници 16, 17]
Много хора продължават да ходят с Бога през целия си живот