Едно скрито съкровище излиза на бял свят

Историята на Библията на Макарий

ПРЕЗ 1993 г. един учен намерил в Руската национална библиотека в Санкт Петербург снопче стари пожълтели броеве на списание „Православен преглед“. На страниците на това списание, в броевете от 1860 до 1867 г. се намирало съкровище, скрито от руското общество повече от един век. Това бил превод на целите Еврейски писания, или „Стария завет“, от Библията на руски език!

Преводачи на Писанията били Михаил Яковлевич Глукарьов, известен като архимандрит Макарий, и Герасим Петрович Павски. И двамата били видни членове на Руската православна църква, както и учени езиковеди. Когато тези мъже започнали делото си в началото на миналия век, цялата Библия още не била превеждана на руски език.

Наистина, Библията съществувала на старославянски, език, който бил предшественик на съвременния руски. Но до средата на 19–и век старославянският отдавна вече не бил употребяван, с изключение на религиозните служби, на които бил използуван от духовниците. Подобна ситуация съществувала и на Запад, където католическата църква се опитвала да остави Библията само на латински език дълго след като той бил мъртъв език.

Макарий и Павски се опитали да направят Библията достъпна за обикновения човек. Затова откриването на отдавна забравения им труд дало възможност да се възстанови една важна част от литературното и религиозното наследство на Русия.

Но кои били Макарий и Павски? И защо техните усилия да преведат Библията на разговорния език на хората срещнали такъв отпор? Разказът за това е както изключително интересен, така и укрепващ вярата за всички, които обичат Библията.

Необходимостта от Библия на руски език

Макарий и Павски не били първите, които съзнавали необходимостта от това Библията да бъде преведена на езика на обикновените хора. Сто години преди това руският цар Петър I, или Петър Велики, също видял необходимостта от това. Забележително е, че той гледал на Светото писание с уважение, и като негови се цитират думите: „Библията е книга, която се извисява над всички други и съдържа всичко, отнасящо се до дълга на човека спрямо Бога и спрямо неговия ближен.“

Затова през 1716 г. Петър наредил на царския си двор да отпечата Библията в Амстердам на негови разноски. Всяка страница трябвало да съдържа руския текст в една колона и успоредно в друга колона текста на холандски. Само година по–късно, през 1717 г., била готова частта на Християнските гръцки писания, или „Новия завет“.

До 1721 г. холандският текст на четиритомния превод на Еврейските писания също бил отпечатан. Едната колона била оставена празна, за да бъде попълнена по–късно с текста на руски език. Петър дал Библиите на Светия синод на Руската православна църква — върховния религиозен орган на църквата, — за да довърши отпечатването и да ръководи разпространението. Но Синодът не довършил започнатото.

Преди да минат четири години, Петър умрял. Какво станало с неговите Библии? Празната колона, предназначена за руския текст, никога не била запълнена. Библиите били натрупани на големи купове в едно мазе, където изгнили — по–късно не могъл да бъде намерен нито един запазен екземпляр! Решението на Синода било да „продаде всичко, каквото било останало, на търговците“.

Опитите за превод започват

През 1812 г. Джон Патерсън, член на Британското и чуждестранно библейско дружество, пристигнал в Русия. Патерсън събудил интереса на интелигенцията в Санкт Петербург относно образуването на Библейско дружество. На 6 декември 1812 г. — същата година, през която руските войски отблъснали настъпващата армия на Наполеон I, — цар Александър I одобрил устава на Руското библейско дружество. През 1815 г. царят заповядал на председателя на дружеството, принц Александър Голицин, да внуши на управляващия Синод, че „руснаците също трябва да имат възможността да четат Словото на Бога на своя руски майчин език“.

Похвално било това, че бил одобрен преводът на Еврейските писания на руски направо от езика на оригинала, от еврейски. Защото основата за преводите на Еврейските писания на старославянски бил древният гръцки превод „Септуагинта“. На онези, които получили задачата да преведат Библията на руски, било казано, че основните принципи на превода трябва да бъдат точност, яснота и чистота. Какво станало с тези ранни опити за превеждането на Библията на руски език?

Смъртоносен удар за превода на Библията?

Консервативните елементи както в църквата, така и в правителството скоро започнали да се страхуват от чуждо религиозно и политическо влияние. Освен това някои църковни водачи заявили, че църковнославянският език — езикът на религиозните служби — изразявал посланието на Библията по–добре, отколкото го изразявал руският.

Така през 1826 г. било разпуснато Руското библейско дружество. Няколко хиляди екземпляра от преводите, издадени от Библейското дружество, били изгорени. В резултат на това Библията била изместена от ритуалите и традициите. Следвайки образеца, даден от католическата църква, Синодът постановил през 1836 г.: „Позволено е всеки отдаден мирянин да слуша [как се четат] Писанията, но не е позволено някой да чете части от Писанията, особено Стария завет, без ръководство.“ Изглеждало, че на превода на Библията бил нанесен смъртоносен удар.

Работата на Павски

Междувременно Герасим Павски, професор по еврейски език, се заел със задачата да преведе Еврейските писания на руски. През 1821 г. той завършил един превод на Псалмите. Царят бързо го одобрил и през януари 1822 г. книгата Псалми била издадена за читателите. Тя срещнала незабавен прием и трябвало да бъде препечатвана още 12 пъти — като достигнала 100 000 екземпляра!

Научните усилия на Павски му спечелили уважението на много езиковеди и теолози. Той е описван като прям и честен човек, който стоял над заобикалящите го интриги. Независимо от противопоставянето, което църквата оказвала спрямо Руското библейско дружество, и от факта, че някои хора смятали, че то представлява чужди интереси, професор Павски продължил да превежда стихове от Библията на руски в своите лекции. Студентите, които му се възхищавали, преписвали неговите преводи и след време могли да съберат делото му. През 1839 г. те се осмелили да издадат 150 екземпляра в академичната печатница без разрешението на цензорите.

Преводът на Павски направил силно впечатление на читателите и търсенето му продължило да расте. Но през 1841 г. до Синода било отправено анонимно оплакване относно това колко „опасен“ е този превод, в което се твърдяло, че преводът се отклонява от православното учение. Две години по–късно Синодът издал декрет: „Да се конфискуват всички съществуващи ръкописни и печатни екземпляри на превода на Г. Павски на Стария завет и да се унищожат.“

Прослава на името на Бога

Въпреки това Павски бил събудил отново интереса към превода на Библията. Освен това той бил създал важен прецедент за бъдещите преводачи по отношение на друг важен въпрос — божието име.

Руският учен Корсунски обяснява: ‘Самото име на Бога, най–святото от неговите имена, се състояло от четири еврейски букви יהוה и днес се произнася Йехова.’ В древните екземпляри на Библията само в Еврейските писания това характерно име на Бога се появява хиляди пъти. Но юдеите погрешно започнали да вярват, че божественото име е твърде свято, за да бъде писано или произнасяно. Относно това Корсунски пише: ‘Устно или писмено обикновено то било замествано с Адонай, дума, която най–често се превежда с „Господар“.’

Ясно е, че неупотребата на божието име се дължала на суеверие, а не на богоугодно страхопочитание. Няма място в Библията, което да възпира употребата на божието име. Бог сам казал на Моисей: „Това трябва да кажеш на синовете на Израил: ‘Йехова, Богът на бащите ви, . . . ме изпрати при вас.’ Това е името ми довека, и това е възпоменание за мен от поколение в поколение.“ (Изход 3:15, NW) Писанията многократно подканят поклонниците: „Благодарете на Йехова! Призовавайте името му.“ (Исаия 12:4, NW) Но въпреки това повечето преводачи предпочели да следват юдейската традиция и избягвали да употребяват божието име.

Павски обаче не следвал тези традиции. Само в превода му на Псалмите името Йехова се появява над 35 пъти. Неговата смелост щяла да окаже значително влияние върху един от неговите съвременници.

Архимандрит Макарий

Този съвременник бил архимандрит Макарий, руски православен мисионер, който притежавал забележителни езиковедски умения. Когато бил само на седем години, той можел да превежда кратки руски текстове на латински. Когато бил на 20 години, той вече знаел еврейски, немски и френски. Но смирената нагласа и дълбокото чувство за неговата отговорност пред Бога му помогнали да избегне капана на самоувереността. Той многократно търсел съвета на други езиковеди и учени.

Макарий искал да реформира мисионерската дейност в Русия. Той смятал, че преди да може християнството да бъде занесено при мюсюлманите и евреите в Русия, църквата трябвало да „просвети масите, като основе училища и разпространи Библията на руски език“. През март 1839 г. Макарий пристигнал в Санкт Петербург, като се надявал да получи разрешение да преведе Еврейските писания на руски.

Макарий вече бил превел библейските книги Исаия и Йов. Но Синодът отказал да му даде разрешение да преведе Еврейските писания на руски. Всъщност на Макарий дори било казано да забрави самата идея за това да превежда Еврейските писания на руски език. Синодът издал наредба, с дата 11 април 1841 г., с която заповядвал Макарий „да излежи от три до шест седмици наказание в дома на епископа на Томск, за да очисти съвестта си молитвено и на колене“.

Смелата позиция на Макарий

От декември 1841 г. до януари 1842 г. Макарий изтърпял наказанието си. Но щом това било изпълнено, той веднага започнал да превежда останалата част от Еврейските писания. Той се бил снабдил с превода на Павски на Еврейските писания и го използувал, за да провери своя превод. Като Павски, и той отказал да замъглява божието име. Всъщност името Йехова се среща над 3500 пъти в превода на Макарий!

Макарий изпратил екземпляри от своя труд на свои съмишленици. Макар че няколко ръкописни екземпляра били разпространени, църквата продължавала да спира издаването на труда му. Макарий искал да издаде Библията си в чужбина. В навечерието на своето заминаване той се разболял и скоро след това умрял през 1847 г. Неговият превод на Библията изобщо не бил издаден, докато той бил жив.

Най – после издаден!

Накрая политическите и религиозните ветрове задухали от друга посока. Един нов либерализъм обхванал страната и през 1856 г. Синодът отново разрешил Библията да бъде преведена на руски език. В тази по–благоприятна атмосфера Библията на Макарий била публикувана на части в списание „Православен преглед“ между 1860 и 1867 г., под заглавието „Опит за превод на руски език“.

Архиепископът на Чернигов Филарет, изследовател на руската религиозна литература, оценил Библията на Макарий така: „Преводът му е верен на еврейския текст и езикът е чист и подходящ за предмета на превода.“

Но Библията на Макарий изобщо не била издадена за широкия кръг читатели. Всъщност тя била почти напълно забравена. През 1876 г. най–после цялата Библия — както Еврейските, така и Гръцките писания — била преведена на руски с одобрението на Синода. Тази пълна Библия често е наричана синодален превод. Каква ирония е това, че преводът на Макарий, заедно с превода на Павски, послужил като основен източник на този „официален“ превод на Руската православна църква. Но божието име било използувано само на няколко от местата, на които се появява на еврейски език.

Библията на Макарий днес

Библията на Макарий останала неизвестна до 1993 г. Както беше споменато във встъплението, тогава екземпляр от нея бил намерен в стари списания „Православен преглед“ в отдела за редки книги на Руската народна библиотека. Свидетелите на Йехова оцениха стойността на това тази Библия да бъде достъпна за широк кръг читатели. Библиотеката даде разрешение на религиозната организация на Свидетелите на Йехова в Русия да получи екземпляр от Библията на Макарий, така че да може да бъде подготвена за печат.

След това Свидетелите на Йехова уредиха почти 300 000 екземпляра от тази Библия да бъдат отпечатани в Италия, за да бъдат разпространени в цяла Русия и в много други страни, където се говори руски. Освен превода на Макарий на по–голямата част от Еврейските писания, това издание на Библията съдържа превода на Павски на Псалмите, както и разрешения от православната църква синодален превод на Гръцките писания.

През януари тази година издаването ѝ беше обявено на пресконференция в Санкт Петербург (Русия). (Виж страница 26.) Безспорно руските читатели ще бъдат просветени и образовани от тази нова Библия.

Да, издаването на тази Библия несъмнено е религиозен и литературен триумф! То е също така и укрепващо вярата напомняне за истинността на думите в Исаия 40:8: „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане довека.“

[Блок/Снимка на страница 26]

Тази Библия получава похвалата на критиците

„ИЗДАДЕН е още един литературен паметник — Библията на Макарий.“ С това встъпление вестник „Комсомолская правда“ обяви издаването на Библията на Макарий.

След като отбелязва, че едва „преди 120 години“ Библията се е появила за първи път на руски език, вестникът се оплаква: „Години наред църквата се противопоставяше на превода на светите книги на един лесен за четене език. След като отхвърли редица преводи, най–накрая църквата одобри един от тях през 1876 г. и той стана известен като синодалния превод. Но той не беше допускан в църквите. Там и до днес единствената Библия, която бива призната, е на старославянски език.“

Вестник „Санктпетербургско ехо“ също посочва колко е ценно издаването на Библията на Макарий, като казва: „Авторитетни църковни учени от Санктпетербургския държавен университет, от Педагогическия институт „Херцен“ и от Държавния музей по религиозна история дадоха висока оценка на това ново издание на Библията.“ Говорейки за превода на Библията на руски, направен от Макарий и Павски през първата половина на миналия век, вестникът отбелязва: „Дотогава в Русия Библията можела да бъде четена единствено на старославянски, разбиран само от членовете на духовенството.“

Издаването на Библията на Макарий от Свидетелите на Йехова беше съобщено по време на една пресконференция в началото на тази година. Местният ежедневник „Невское время“ отбеляза: „Авторитетни учени . . . подчертаха, че изданието трябва да бъде оценено като факт с огромно значение в културния живот на Русия и на Санкт Петербург. Независимо от това какво мисли човек за дейността на тази религиозна организация, издаването на този неизвестен досега превод на Библията несъмнено е от голяма полза.“

Безспорно всички, които обичат Бога, се радват, когато неговото писано Слово е достъпно на език, четен и разбиран от обикновените хора. От всички страни хората, които обичат Библията, се радват, че още един превод на Библията е на разположение на милионите хора по целия свят, които говорят руски език.

[Снимка]

Издаването на Библията на Макарий беше обявено на тази пресконференция

[Снимка на страница 23]

Руската национална библиотека, където беше намерено скритото съкровище

[Снимка на страница 23]

Петър Велики се опитал да издаде Библията на руски език

[Източник]

Corbis-Bettmann

[Снимка на страница 24]

Герасим Павски, който допринесъл за превода на Библията на руски

[Снимка на страница 25]

Архимандрит Макарий, чието име носи новото издание на Библията на руски