Йехова управлява със състрадание

ПРЕЗ историята много човешки управници са упражнявали властта си, като безчувствено са пренебрегвали страданието на своите поданици. Йехова обаче показал, че може и да не е така, като избрал един народ — Израил — и управлявал над него със състрадание.

Когато израилтяните все още били роби в древния Египет, Йехова чул техните викове за помощ. „През цялото време на тяхното страдание и той страдаше с тях . . . В своята любов и в своето състрадание той ги откупи.“ (Исаия 63:9, NW) Йехова избавил хората от народа на Израил, осигурил им чудодейна храна и ги завел в тяхна собствена земя.

Състраданието на Йехова се проявило по–късно в законите, които той дал на своя народ. Той заповядал на израилтяните да се отнасят състрадателно към сираците, вдовиците и чужденците. Те не бивало по несправедлив начин да се възползуват от недъгавите.

Законът изисквал да се проявява състрадание към нуждаещите се. Бедните можели да съберат онова, което било оставено след жетвата. Дълговете били анулирани в годината на сабат (всяка седма година). Всяка наследствена земя, която била продадена, трябвало да бъде върната на годината на юбилей (всяка петдесета година). В изданието Ancient Israel—Its Life and Institutions [„Древният Израил — животът и институциите в него“] се казва: „В Израил в действителност изобщо не са съществували социални класи в съвременния смисъл на думата.“ „В ранните дни на заселването си всички израилтяни се радвали на горе–долу еднакъв стандарт на живот.“ — Левит 25:10; Второзаконие 15:12–14; 24:17–22; 27:18.

Подражавайки на състраданието на Йехова

Служителите на Бога са вдъхновени от неговото състрадание. Например, през историята някои нови царе убивали оцелелите членове на предишната царска династия. Но служителят на Йехова Давид не направил така. След смъртта на цар Саул Давид запазил Мемфивостей, оцелелия внук и наследник на Саул. „Царят пожали Мемфивостея, син на Йонатана, Сауловия син.“ — 2 Царе 21:7.

Никой друг човек не е подражавал на състраданието на Йехова така, както правел това Исус. Много от неговите чудеса били подтикнати от богоугодно състрадание. Веднъж един прокажен го умолявал: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Исус бил подтикнат от съжаление и го докоснал с думите: „Искам, бъди очистен.“ (Марко 1:40–42) Друг път големи множества вървели след Исус. Сред глъчката Исус обърнал внимание на двама слепи мъже, които викали: ‘Смили се над нас, Господи, Сине Давидов! Исус се смилил и се допрял до очите им; и веднага прогледнали.’ — Матей 20:29–34.

Големите множества не пречели на чувствата на Исус към другите. Веднъж той казал: „Жалко Ми е за народа“, защото хората не били яли от известно време. Затова ги нахранил по чудодеен начин. (Марко 8:1–8) Когато обикалял, Исус не само поучавал множествата, но и виждал техните нужди. (Матей 9:35, 36) След една такава обиколка Исус и неговите ученици нямали свободно време дори да се нахранят. Библейското повествование ни казва: „И отидоха с ладията на уединено място насаме. А като отидоха, людете ги видяха, и мнозина ги познаха; и от всичките градове се стекоха там пеша, и ги изпревариха. И Исус като излезе, видя едно голямо множество, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и почна да ги поучава много неща.“ — Марко 6:31–34.

Това, което подбуждало Исус, не били само болестите и бедността на хората, но и тяхното духовно състояние. Техните водачи ги експлоатирали, затова Исус ‘се смилил за тях’. Гръцката дума за ‘се смилил за тях’ означава „да изпита дълбока вътрешна жал“. Исус наистина бил състрадателен човек!

Състрадание в един жесток свят

Днес Исус Христос е Цар в небесното Царство на Йехова. Както в древния Израил, и днес Бог управлява своя народ със състрадание. „‘Те несъмнено ще станат мои — казва Йехова на войнствата — в деня, в който аз ще създам специално притежание. И аз ще проявя състрадание към тях.’“ — Малахия 3:17, NW.

Онези, които искат да изпитат състраданието на Йехова, трябва да подражават на неговия начин на действие. Вярно, ние живеем в свят, в който хората се интересуват повече от това да запазят своя начин на живот, отколкото от това да помогнат на нуждаещите се. Хората, притежаващи власт, често търсят изгода за сметка на сигурността на работниците и потребителите. Във 2 Тимотей 3:1–4 Библията точно описва моралната атмосфера в наше време, която е убила състраданието в сърцата на толкова много хора.

Въпреки всичко вероятно можем да намерим възможности за проява на състрадание. Дали не бихме могли да предложим някаква помощ, от която се нуждаят нашите ближни? Дали няма някой болен, когото можем да посетим? Дали не можем да утешим потиснатите в хармония със съвета: ‘Говорете утешително на потиснатите души, подкрепяйте слабите’? — 1 Солунци 5:14, NW.

Състраданието ще ни помогне също да избягваме да реагираме грубо, когато другите правят грешки. Казва ни се: „Всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас; а бивайте един към друг благи, милосърдни [състрадателни — NW ]; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.“ — Ефесяни 4:31, 32.

Състраданието ще ни помогне да избягваме склонността към злоупотреба с властта. Библията казва: „Облечете се с нежната привързаност на състраданието, с милост, смирение, мекота и дълготърпение.“ (Колосяни 3:12, NW ) Смирението ни дава възможност да се поставим на мястото на онези, които се намират под нашия надзор. Да бъдеш състрадателен означава да бъдеш смирен и разумен, вместо да бъдеш човек, на когото е трудно да се угоди. Стремежът да се постигне ефективност не бива да бъде причина да се отнасяме към хората сякаш са просто части на една машина. Освен това в семейството състрадателните съпрузи помнят, че техните съпруги са ‘по–слаби съдове’. (1 Петър 3:7) Размишляването върху примера на състрадание, даден от Исус, може да ни помогне във всичко това.

Щом Исус изпитвал толкова дълбоки чувства към хората по време на своята земна служба, можем да бъдем сигурни, че днес той е състрадателен Управник и ще продължава да бъде такъв. В Псалм 72 се казва пророчески за него: „Той ще съди справедливо угнетените между людете, ще избави чадата на немотните, и ще смаже насилника. Той ще владее от море до море, и от Ефрат до краищата на земята. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните.“ — Псалм 72:4, 8, 13.

Божието Слово предсказва: „С правда ще съди сиромасите, и с правота ще решава за смирените на страната; . . . ще умъртви нечестивия.“ След като описва как дори някои подобни на зверове хора ще променят поведението си, пророчеството продължава: „Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми свята планина; защото земята ще се изпълни със знание за Господа, както водите покриват дъното на морето.“ (Исаия 11:4–9) Да, това пророчество обещава едно целосветско общество от хора, които познават Йехова и подражават на неговия състрадателен начин на действие!