Въпроси на читатели

Щом като Свидетелите на Йехова се стремят да бъдат честни и се доверяват един на друг, защо смятат, че е важно да се прави писмен договор, когато между тях има бизнес отношения?

Тяхната постъпка е библейска, практична и любеща. Как така? Нека да разгледаме тези аспекти на бизнес договорите.

Библията съдържа писмена хроника на отношенията на Бога с неговия договорен народ — израилтяните. Тя описва бизнес взаимоотношения между истински поклонници. Битие, глава 23, съдържа едно повествование, което можем да разгледаме. Когато неговата любима Сара умряла, Авраам искал да получи място за гробница. Той започнал да преговаря с ханаанците, живеещи близо до Хеврон. Стихове 7–9 показват, че той предложил точна цена за земята, която искал. Десети стих показва, че това предложение било направено публично, пред другите хора, седящи при градските порти. Стих 13 показва, че собственикът предложил да даде земята на Авраам, но той отговорил, че ще я вземе само срещу цена. И стихове 17, 18 и 20 обясняват, че точно така и станало, като това било потвърдено „пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град“.

Дали ситуацията би била по–различна, ако двамата бизнес партньори са участници в истинското поклонение? Тридесет и втора глава от Йеремия дава отговор. От стих 6 нататък виждаме, че Йеремия трябвало да купи земя от братовчед си. Девети стих показва, че те се споразумели за една честна цена. Сега прочети стихове 10–12: „И като написах [аз, Йеремия] записа и ударих печат, повиках свидетели и претеглих среброто във везните. Тогава взех записа за покупката, както запечатания, съдържащ споразуменията и условията, така и отворения; и предадох записа за покупката на Варуха, син на Нирия, Маасиевия син, пред стриковия ми син Анамеил, и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всичките юдеи, които седяха в двора на стражата.“

Да, макар че Йеремия имал бизнес със събрат поклонник, и дори с роднина, той извършил някои разумни юридически процедури. Били изготвени два писмени документа — единият бил оставен отворен за справки, а вторият бил запечатан, за да служи като доказателство, ако някога възникнат съмнения относно точността на отворения документ. Всичко това било извършено „пред тях“, както казва стих 13. Така че това били открити, законни бизнес отношения пред свидетели. Ясно е, че това е библейски прецедент, показващ, че истинските поклонници правят нещата по такъв потвърден и документиран начин.

Това е и практичен начин. Знаем колко са верни думите, че „на всичките се случва според времето и случая“. (Еклисиаст 9:11) Това се отнася и за предани и верни християни. В Яков 4:13, 14 то е изразено така: „Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди–кой си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, — когато вие не знаете какво ще бъде утре.“ Така че ние можем да започнем някаква дейност, като например купуването на нещо, извършването на договорена работа или услуга, или произвеждането на някакъв предмет за друг човек. Но какво ще стане утре, или през следващия месец, или следващата година? Какво ще стане, ако ние (или другата страна) претърпим злополука? Това може да направи удържането на договора невъзможно. Да предположим, че не можем да свършим работата или да извършим услугата, или може би за другия човек е невъзможно да плаща вноските или да върши своята част от споразумението. Ако няма писмено споразумение, могат да възникнат истински проблеми — проблеми, които биха могли да бъдат избегнати или уредени при наличието на един прост писмен договор.

Да не забравяме и това, че несигурният характер на много от аспектите на живота може да означава, че някой друг ще трябва да се погрижи и да уреди нашите бизнес дела (или тези на другия човек). Яков добавил в стих 14: „Защото вие сте па̀ра, която се явява, и после изчезва.“ В действителност ние неочаквано можем да умрем. Едно писмено споразумение, или договор, би позволило, практически погледнато, другите да продължат да се грижат за нещата, ако нещо неочаквано се случи с която и да било от двете страни.

В известен смисъл това води също и до третия аспект — писмените договори са любещи. Безспорно, ако една от двете страни на даден договор умре или преживее инвалидизираща злополука, би било любещо, ако един християнин е осигурил писмен документ за своите задължения или финансови очаквания. И вместо да показва недоверие, това показва любов към брата, с който имаме взаимоотношения, ако направим писмен договор, който ясно ще показва точно какво е задължен да върши той или какво трябва да получи. Тази любеща стъпка ще сведе до минимум причините за неприязнени чувства или обида, ако една от несъвършените страни на договора забрави някои подробности или отговорности. А кой от нас не е несъвършен, забравящ или неразбиращ някои подробности или намерения? — Матей 16:5.

Има и други начини, по които правенето на писмени бизнес споразумения отразява любов към нашия брат, към нашето семейство и към сбора като цяло. Но трябва да е ясно, че освен че са любещи, такива писмени документи, съдържащи уместни подробности, са практични и библейски.