‘Богът на мира’ е загрижен за страдащите

БИБЛИЯТА ясно показва, че страданието не било непознато за Давид в древността. В продължение на няколко години той живял като бежанец, безмилостно преследван от един зъл и упорит цар, който бил решен да го убие. По време на този период на страдания Давид се криел на уединени места. Но той правел още нещо. Той горещо се молел на Йехова относно своето нещастие. „С гласа си не преставах да викам към Йехова за помощ — писал той по–късно относно своето изпитание. — Пред него не преставах да изливам грижите си; пред него не спирах да разказвам за своите беди.“ — Псалм 142:1, 2, NW.

Днес някои хора биха се подигравали с това, че Давид уповавал на Бога. Те биха казали, че молитвата е само една психологическа патерица и че на практика тя е загуба на време. Но доверието на Давид в Бога не било напразно, тъй като в крайна сметка враговете му били поразени. Спомняйки си за своето изпитание, Давид писал: „Страдащият извика и самият Йехова го чу. И от всичките му беди Той го спаси.“ (Псалм 34:6, NW) Истинският Бог, към когото Давид се обърнал, на друго място е наречен „Бог на мира“. (Филипяни 4:9; Евреи 13:20) Дали той ще донесе утеха от страданията, която да доведе до мир за нас?

Йехова е загрижен за теб

Йехова не пренебрегва нещастието на своя народ. (Псалм 34:15) Той обръща внимание не само на нуждите на своите служители като група, но също така и на нуждите на всеки отделен човек, който се бои от него. При освещаването на храма в древния Йерусалим, Соломон умолявал Йехова да изслуша ‘всяка молитва, всяка молба, която може да се появи от страна на всеки човек или на целия народ Израил, тъй като всеки знае бедите си и болката си’. (2 Летописи 6:29, NW) Както признал Соломон, всеки човек понася свои лични страдания. За някой това може да е физическа болест. За друг — емоционално страдание. Някои може да страдат заради смъртта на близък човек. Безработицата, икономическите трудности и семейните проблеми също са често срещани страдания в тези трудни времена.

Помисли за момент за „бедите си и болката си“. Понякога може би си изпитвал същото, което изпитвал псалмистът Давид, който писал: „Чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, и утешители, но не намерих.“ Ти обаче можеш да бъдеш уверен, че Бог е загрижен за твоето положение, тъй като по–късно в същия псалм Давид писал: „Йехова слуша бедните и наистина няма да презре своите затворници.“ — Псалм 69:20, 33 (NW).

Ако приложим думите на Давид в широк смисъл, можем да бъдем сигурни, че Създателят на човечеството слуша молитвите на онези, които, образно казано, са затворени чрез своите страдания. Освен това той реагира на тяхното тежко състояние. Разгледай следните изказвания, които разкриват съчувствието на Йехова към страдащите.

„Да не угнетявате вдовица или сираче. Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им, и гневът Ми ще пламне.“ — Изход 22:22–24.

„А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?“ — Лука 18:7.

„Той ще избавя сиромаха, когато вика, и угнетения и безпомощния. Ще се смили за сиромаха и немотния, и ще спаси душите на немотните. От угнетение и насилие ще изкупи душите им; и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.“ — Псалм 72:12–14.

„Който докача вас [божия народ на земята], докача зеницата на окото Му.“ — Захария 2:8.

Тези няколко примера показват дълбоката загриженост на нашия Създател за добруването на неговия народ. Следователно имаме основателна причина да следваме съвета на апостол Петър: „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ (1 Петър 5:7) Но как ще ни помогне Бог във време на страдания?

Как Бог помага на страдащите

Както видяхме, когато Давид изпитвал някакво страдание, той горещо се молел на Бога за ръководство. В същото време той поемал инициативата да облекчи ситуацията, като проявявал находчивост, за да избяга от преследвачите си. Така упованието в Йехова, съчетано с личните му усилия, помогнало на Давид да издържи страданията си. Какво можем да научим от това?

Когато се сблъскаме със страдание, несъмнено не би ни навредило да проявим разумна инициатива, за да разрешим проблема. Например, ако един християнин се окаже безработен, нима няма да положи големи усилия да си намери работа? Или ако страда от физическа болест, нима няма да потърси лекарски съвет? Наистина, дори Исус, който имал силата да изцелява всякакви болести, признал, че ‘болните имат нужда от лекар’. (Матей 9:12; сравни 1 Тимотей 5:23.) Разбира се, някои нещастия не могат да бъдат премахнати; те просто трябва да бъдат издържани. Но истинският християнин не гледа на самото страдание като на нещо добро, както правят някои други хора. (Сравни 3 Царе 18:28.) Вместо това той прави каквото е възможно, за да се справи със страданието.

В същото време обаче е разумно да представим проблема пред Йехова в молитва. Защо? Първо, като се осланяме на своя Създател, ние биваме подпомогнати да ‘се грижим за по–важните неща’. (Филипяни 1:10, NW) Например, когато търсим работа, молитвеното упование в Бога ще ни помогне да не приемаме работа, която е в противоречие с библейските принципи. Ще избегнем също това да ‘се отстраним от вярата’ поради любов към парите. (1 Тимотей 6:10) Наистина, когато вземаме сериозни решения — относно работа или друг аспект на живота, — трябва да следваме съвета на Давид: „Възложи бремето си на Йехова, и той самият ще те подкрепи. Той никога няма да позволи праведният да се поклати.“ — Псалм 55:22, NW.

Молитвата ни помага също да запазим умственото си равновесие, така че страданието ни да не ни превъзмогне. Апостол Павел писал: „Във всичко чрез молитва и молба заедно с благодарност нека исканията ви станат известни на Бога.“ С какъв резултат? „Божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ви и мисловните ви способности чрез Христос Исус.“ (Филипяни 4:6, 7, NW) Да, мирът, божият мир. Този мир „надвишава всяка мисъл“, затова той може да ни направи устойчиви, когато сме обременени с потискащи емоции. Той ще ‘пази сърцата ни и мисловните ни способности’, като така ще ни помогне да избягваме прибързани и неразумни реакции, които могат да добавят още към нашето страдание. — Еклисиаст 7:7.

Молитвата може да направи още нещо. Тя може да промени начина, по който се развива ситуацията. Разгледай един библейски пример. Когато апостол Павел бил в затвора в Рим, той насърчавал събратята християни да се молят за него. Защо? „Особено ви се моля да правите това — писал им той, — за да ви бъда по–скоро възвърнат.“ (Евреи 13:19) Павел знаел, че настойчивите молитви на неговите братя по вяра можели да променят това кога той ще бъде освободен. — Филимон 22.

Дали молитвата ще промени изхода от твоето страдание? Възможно е. Трябва да съзнаваме обаче, че Йехова не винаги отговаря на нашите молитви по начина, по който ние очакваме. Павел например, се молел непрестанно относно своя „трън в плътта“ — вероятно физически проблем, свързан със зрението му. Вместо да премахне страданието, Бог казал на Павел: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена.“ — 2 Коринтяни 12:7–9.

Така че понякога страданията ни може да не бъдат премахнати. Вместо това ще имаме възможност да докажем упованието си на нашия Създател. (Деяния 14:22) Освен това можем да бъдем уверени, че дори и Йехова да не премахне страданието, той ще ‘даде и изходен път, така щото да можем да го издържим’. (1 Коринтяни 10:13) Да, Йехова с основание е наречен „Бог на всяка утеха, Който ни утешава във всяка наша скръб“. (2 Коринтяни 1:3, 4) Той ни дава това, от което се нуждаем, за да издържаме с голям вътрешен мир.

Скоро — един свят без страдания!

Създателят обещава, че посредством своето Царство скоро ще сложи край на човешкото страдание. Как ще извърши той това? Като премахне Сатан Дявола, главния подбудител на страданията и най–големия враг на мира, който Библията идентифицира като ‘бога на тоя свят’. (2 Коринтяни 4:4) Но скоро властта му над човечеството ще бъде прекратена. Неговото отстраняване ще отвори пътя за идването на многобройни благословии върху онези, които се боят от Бога. Библията обещава, че Йехова ще „обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“. — Откровение 21:1–4.

Дали мисълта за един свят без страдания звучи прекалено хубаво, за да е истина? Ние толкова сме свикнали да живеем с нещастието, че ни е трудно да си представим, че няма да го има. Но именно това — да няма страх, тревоги и безпокойство — е била целта на Бога при създаването на човечеството, и неговата цел ще успее. — Исаия 55:10, 11.

Това е надеждата, която намериха Соня, Фабиана и Ана, споменати в уводната статия. Соня, чиито двама сина починали от СПИН, се успокоила много от надеждата, която Библията съдържа — възкресение за праведните и за неправедните. (Деяния 24:15) „Едно е сигурно — казва тя, — че надеждата ни надхвърля всяка болка.“

Докато още живеела в сиропиталището, Ана била посетена от една Свидетелка на Йехова. „Тя ми показа божието име в Библията — казва Ана — и аз плаках от радост. Много се нуждаех от помощ и научих, че има Бог, който е загрижен за нас.“ След като напуснала сиропиталището, Ана приела библейско изучаване и научила повече за обещанията на Йехова. След това тя отдала живота си на Йехова и символизирала това чрез покръстване. „Оттогава продължавам да уповавам на Йехова в молитва и изпитвам утехата на уверението, че той ще ми помага.“

Фабиана също намерила много утеха и вътрешен мир в страданието си, като научила за божието обещание за бъдещето. „Научаването на истината от Библията е като излизане от едно много тъмно и мрачно място и влизане в ясна, светла и приятна стая.“ — Сравни Псалм 118:5.

Но как и кога ще дойде буквалният мир по цялото земно кълбо? Нека да разберем това от следващите статии.

[Блок на страница 6]

Многото аспекти на страданието

▪ Приблизително една четвърт от населението на света живее в крайна бедност, а още милиони хора живеят при нечовешки условия, които застрашават тяхното оцеляване.

▪ Над 200 милиона деца страдат от недохранване.

▪ Всяка година диарията убива около три милиона деца под петгодишна възраст.

▪ Инфекциозните заболявания убиха около 16,5 милиона души само през 1993 г. Тъй като някои страни класифицират различно болестите, реалният брой може да бъде много по–висок.

▪ Приблизително 500 милиона души са засегнати от някакъв вид душевна болест.

▪ Степента на самоубийствата нараства по–бързо сред младежите, отколкото сред всички други възрастови групи.

▪ „Гладът и безработицата опетниха света — казва списанието „Куриер на Юнеско“. — В седемте най–богати държави на света има 35 милиона безработни, а само в Бразилия има 20 милиона работници, за които дори това да имат работа не означава, че ще могат да се нахранят.“

[Снимка на страница 7]

Молитвата може да ни помогне да се съсредоточим върху божието обещание за един свят без страдания