Ще имат ли някога мир страдащите?
ДАЛИ би искал да видиш края на страданията не само за теб самия, но и за цялото човечество? Разгледай следните примери:
Соня преживяла големи страдания.a Първо, тя разбрала, че в продължение на десет години съпругът ѝ имал любовна връзка с друга жена. След това най–малкият ѝ син бил заразен с вируса на СПИН и починал. Две години по–късно другият ѝ син се разболял и скоро и той починал от СПИН. „Последната фаза на болестта му продължи много дълго — спомня си Соня. — Той страдаше от силна депресия, окапа му косата и не можеше да вижда добре. Беше много тъжно.“
Фабиана, студентка в един бразилски университет, била загрижена относно социалната несправедливост в света. Тогава собственият ѝ живот бил засегнат от една трагедия. Нейният брат, страдащ от депресия, се самоубил. Когато Фабиана останала без работа, една приятелка ѝ предложила да потърси пай–ди–санту (знахар), като мислела, че за да изпитва такива нещастия, Фабиана трябва да е била прокълната от някого! Но пай–ди–санту не донесъл никаква утеха. Вместо това Фабиана се чувствувала измъчвана, не можела да спи заради нещастието си.
Страданието на Ана започнало много рано в живота ѝ. „Когато бях на една година — споделя тя, — майка ми ме изостави, затова баба ми ме взе при себе си.“ След това, когато Ана била едва на три години, баба ѝ починала. Ана била изпратена в едно сиропиталище в Рио де Жанейро, където останала до 13–годишна възраст. „Отнасяха се много зле с нас там и станах непокорна — казва тя. — Докато растях, се борех с почти всичко.“
Страданието изглежда засяга живота на всеки човек по един или по друг начин. Наистина, всеки ден се натъкваме на разкази за човешко страдание — когато гледаме, четем или слушаме новините. „Едва през нашата . . . ера на масови съобщения стана на практика невъзможно да се избегнат постоянните бомбардировки от лоши новини — пише д–р Мери Сайкс Уайли. — Войни, природни бедствия, промишлени катастрофи, касапници по магистралите, престъпност, тероризъм, сексуално малтретиране, изнасилвания, насилие в дома — всичко това прави от травмата ужасен и ежедневен лайтмотив на 20–и век.“ Християнският апостол Павел реалистично обобщил преживяванията на хората: „Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи.“ — Римляни 8:22.
А ти? Дали ти изпитваш някакво страдание? Каква утеха можеш да очакваш? Дали някога ще имаш истински мир? Соня, Фабиана и Ана намерили истинска утеха и истински мир! Можеш да прочетеш за това в следващата статия.
[Бележки под линия]
a Имената в тази статия са променени.