„Макар че никога не сте го видели, вие го обичате“
„Макар че никога не сте го видели, вие го обичате. Макар че не го виждате понастоящем, въпреки това вие проявявате вяра в него и се радвате неимоверно много.“ — 1 ПЕТЪР 1:8, NW.
1. Как някои набожни хора се опитват да покажат предаността си към Исус, макар че никой от живеещите днес на земята не го е виждал?
НИКОЙ от живеещите сега на земята човеци не е виждал Исус Христос. Но въпреки това милиони хора твърдят, че го обичат. Всяка година на 9 януари по улиците на Манила (Филипините) бива теглена една статуя на Исус Христос в човешки ръст, носеща кръст, като това е част от смятаната за най–масова, най–зрелищна проява на общоприетата религия в страната. Възбудената тълпа се бута и блъска; хората дори се катерят един върху друг в трескавите си усилия да се докоснат до изображението. Много от присъствуващите участници са привлечени главно от тържественото шествие. Но несъмнено сред тях има и хора, които изпитват искрено влечение към Исус. Като доказателство те може би носят кръстчета или може би редовно ходят на църква. Но дали такова идолопоклонство може да се смята за истинско поклонение?
2, 3. (а) Кои от Исусовите последователи го видели и чули в действителност? (б) Кои други хора от първи век обичали Исус и вярвали в него, макар че никога не го били виждали лично?
2 През първи век в римските провинции Юдея, Самария, Перея и Галилея имало много хиляди хора, които лично били виждали и чували Исус Христос. Те слушали, когато той обяснявал стоплящи сърцето истини относно Царството на Бога. Те били очевидци на чудесата, които той извършвал. Някои от тях станали негови отдадени ученици, убедени, че той е „Христос, Син на живия Бог“. (Матей 16:16) Но онези, до които апостол Петър писал своето първо вдъхновено писмо, не били сред тях.
3 Хората, към които се обръщал Петър, живеели в римските провинции Понт, Галатия, Кападокия, Азия и Витиния — намиращи се в района на днешна Турция. На тези хора Петър писал: „Макар че никога не сте го видели, вие го обичате. Макар че не го виждате понастоящем, въпреки това вие проявявате вяра в него и се радвате неимоверно много с неизразима и славна радост.“ (1 Петър 1:1, 8, NW) Как те опознали Исус толкова добре, че го обикнали и проявявали вяра в него?
4, 5. Как тези хора, които никога не били виждали Исус, научили за него достатъчно, за да могат да го обичат и да вярват в него?
4 Явно някои от тях били в Йерусалим, когато апостол Петър свидетелствувал на множествата, присъствуващи на празника на Петдесетница през 33 г. от н.е. След празника много от учениците останали в Йерусалим, за да получат по–нататъшни напътствия от апостолите. (Деяния 2:9, 41, 42; сравни 1 Петър 1:1.) Освен това при многобройните си мисионерски пътувания апостол Павел извършвал пламенна служба и сред хората, живеещи в областта, до която по–късно Петър изпратил първото библейско писмо, носещо неговото име. — Деяния 18:23; 19:10; Галатяни 1:1, 2.
5 Защо тези хора, които никога не били виждали Исус, били толкова силно привлечени от него? А защо днес още милиони по цялото земно кълбо дълбоко го обичат?
Нещата, които те чули
6. (а) Какво щеше да научиш, ако беше чул Петър да свидетелствува за Исус на Петдесетница през 33 г. от н.е.? (б) Какво въздействие оказало това на около 3000 от присъствуващите тогава?
6 Какво щеше да научиш за Исус, ако беше в Йерусалим, когато Петър говорел на онова празнично множество през 33 г. от н.е.? Чудесата, които Исус извършил, показвали извън всяко съмнение, че той бил изпратен от Бога. И макар че грешните хора убили Исус, той вече не бил в гроба, но бил възкресен и бил възвеличен в небесата до дясната ръка на Бога. Да, Исус наистина бил Христос, Месията, за когото били писали пророците. И чрез Исус Христос светият дух бил излян върху неговите последователи, така че те веднага можели да свидетелствуват на хора от много народи за великолепните неща, които Бог вършел чрез своя Син. Сърцата на много от хората, които слушали Петър тогава, били дълбоко развълнувани и около 3000 души били покръстени като християнски ученици. (Деяния 2:14–42) Ако ти беше там, щеше ли да предприемеш такова решително действие?
7. (а) Какво можеше да научиш, ако беше в Антиохия, когато апостол Павел проповядвал там? (б) Защо някои хора от множеството станали вярващи и започнали да споделят добрата новина с другите?
7 Какво още можеше да научиш за Исус, ако беше сред присъствуващите, когато апостол Павел поучавал в Антиохия, в римската провинция Галатия? Щеше да чуеш апостол Павел да обяснява, че това, че Исус бил осъден на смърт от управниците в Йерусалим, е било предсказано от пророците. Още щеше да чуеш за свидетелства на очевидци на Исусовото възкресение. И несъмнено щеше да ти направи силно впечатление обяснението на Павел, че чрез възкресяването на Исус от мъртвите Йехова потвърдил, че това наистина е божият Син. Нима твоето сърце нямаше да бъде стоплено от познанието, че прошката на греховете, възможна чрез вяра в Исус, би могла да доведе до вечен живот? (Деяния 13:16–41, 46, 47; Римляни 1:4) Разбирайки значението на онова, което чули, някои хора в Антиохия станали ученици и активно споделяли добрата новина с другите, дори и когато това означавало, че ще се сблъскат със силно преследване. — Деяния 13:42, 43, 48–52; 14:1–7, 21–23.
8. Какво би могъл да научиш, ако присъствуваше на събранието на ефеския сбор, когато там било получено писмото на Павел до тези християни?
8 А ако ти беше заедно с християнския сбор в Ефес, в римската провинция Азия, когато било получено вдъхновеното писмо на Павел до учениците там? Какво щеше да научиш от него за Исусовата роля в божията цел? В това писмо Павел обяснил, че чрез Христос всички неща на небето и на земята ще бъдат доведени отново в хармония с Бога, че божият дар чрез Христос бил предложен на хората от всички народи, че хората, които са били мъртви в очите на Бога поради греховете си, са били съживени чрез вяра в Христос, и че в резултат на тази мярка отново е станало възможно хора да станат обичани синове на Бога. — Ефесяни 1:1, 5–10; 2:4, 5, 11–13.
9. (а) Какво може да ти помогне да прецениш дали ти лично разбираш значението на онова, което Павел написал до Ефесяните? (б) Как братята от римските провинции, споменати от Петър, били повлияни от онова, което научавали за Исус?
9 Дали признателността за всичко това щеше да задълбочи любовта ти към божия Син? Дали тази любов щеше да окаже влияние на ежедневния ти живот, както насърчил апостол Павел в глави 4–6 на Ефесяни? Дали тази признателност щеше да те подтикне внимателно да изследваш какво за теб е най–важното в живота? Дали заради любовта си към Бога и благодарността си към божия Син ти щеше да направиш нужните промени, така че вършенето на божията воля наистина да стане център на твоя живот? (Ефесяни 5:15–17) Относно начина, по който християните в Азия, Галатия и другите римски провинции били повлияни от онова, което научавали, апостол Петър им писал: „Макар че никога не сте го видели [Исус Христос], вие го обичате. . . . Вие проявявате вяра в него и се радвате неимоверно много.“ — 1 Петър 1:8, NW.
10. (а) Какво несъмнено допринесло за любовта на ранните християни към Исус? (б) Как можем и ние да извлечем полза?
10 Имало още нещо друго, което несъмнено допринесло за любовта към божия Син, която изпитвали тези първи християни, към които се обръщал Петър. Какво било то? По времето, когато Петър писал своето първо писмо, най–малко две от евангелията — на Матей и на Лука — вече били на разположение. Онези от християните от първи век, които никога не били виждали Исус, можели да четат тези евангелски повествования. Ние също можем да ги четем. Евангелията не са плод на въображението; те носят всички белези на най–достоверна история. В тези вдъхновени повествования ние намираме много неща, които засилват любовта ни към божия Син.
Духът, който той проявил
11, 12. Какво относно духа, който Исус проявил спрямо другите хора, те кара да го обичаш?
11 От тази писмена история на Исусовия живот ние научаваме как той се отнасял към другите хора. Духът, който той проявил, докосва сърцата на хората дори и днес, повече от 1960 години след като той умрял. Всеки жив човек е обременен с последиците от греха. Милиони хора са жертви на несправедливост, борят се с болести или по други причини изпитват съкрушаващо разочарование. За всички тях Исус казва: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху си и научете се от мене, защото аз съм с кротък нрав и със смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си. Защото моят ярем е милостив и моят товар — лек.“ — Матей 11:28–30, NW.
12 Исус проявил милостива загриженост към бедните, гладните и опечалените. Когато се наложило от обстоятелствата, той дори нахранил големи множества по чудодеен начин. (Лука 9:12–17) Той ги освободил от заробващи традиции. Освен това той изградил тяхната вяра в осигурената от Бога мярка за премахването на политическото и икономическото потисничество. Исус не съкрушил духа на онези, които вече били потъпкани. С нежност и любов той умело привдигнал кротките. Той освежил онези, които били като скършени тръстики, превити надве, и онези, които били като мъждеещи ленени фитили пред угасване. И до днес неговото име вдъхва надежда, дори и в сърцата на онези, които никога не са го виждали. — Матей 12:15–21; 15:3–10.
13. Защо начинът, по който Исус се отнасял към грешниците, привлича хората?
13 Исус не одобрявал вършенето на зло, но проявявал разбиране към хората, които правели грешки в живота, но показвали разкаяние и се обръщали към него за помощ. (Лука 7:36–50) Той сядал на трапеза с хора, които били презирани в обществото, ако смятал, че това ще даде възможност да им се помогне в духовно отношение. (Матей 9:9–13) В резултат на духа, който той проявил, милиони хора, живеещи в подобни условия, които никога не са виждали Исус, са подтикнати да го опознаят и да повярват в него.
14. Какво те привлича в начина, по който Исус помогнал на болните, недъгавите или опечалените хора?
14 Начинът, по който Исус се отнасял към болните или недъгавите, показва неговата сърдечност и състрадание, както и това, че той е в състояние да облекчи страданията им. Затова, когато един прокажен от главата до петите, болен човек се обърнал към него и помолил за помощ, Исус не се отвратил от вида му. И не казал на мъжа, че независимо от съжалението, което изпитва спрямо него, болестта е толкова напреднала, че нищо не може да се направи. Мъжът молел: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“ Без колебание Исус протегнал ръка и докоснал прокажения, казвайки: „Искам; бъди очистен.“ (Матей 8:2, 3) При друг случай една жена се опитала да се излекува, като незабелязано докосне крайчеца на дрехата му. Исус се отнесъл към нея по милостив и успокояващ начин. (Лука 8:43–48) А когато срещнал едно погребално шествие, той бил изпълнен с жал към опечалената вдовица, чийто единствен син бил умрял. Макар че бил отказал да използува дадената му от Бога сила, за да осигури по чудодеен начин храна за себе си, Исус щедро я използувал, за да възкреси мъртвеца и да го върне на майка му. — Лука 4:2–4; 7:11–16.
15. Как ти влияят четенето на разказите за Исус и размисълът върху тях?
15 Когато четем тези разкази и размишляваме върху духа, който проявил Исус, любовта ни към този, който дал човешкия си живот, за да можем ние да живеем вечно, се засилва. Макар че никога не сме го виждали, ние се чувствуваме привлечени към него и искаме да следваме стъпките му. — 1 Петър 2:21.
Неговото смирено упование на Бога
16. Към кого най–вече насочвал Исус вниманието, и какво ни насърчавал той да правим?
16 Над всичко останало Исус насочил своето и нашето внимание към небесния си Баща, Йехова Бог. Той посочил най–голямата заповед на Закона, като казал: „Трябва да обичаш Йехова твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си ум.“ (Матей 22:36, 37, NW) Той подканил учениците си: „Имайте вяра в Бога.“ (Марко 11:22) Когато те били изправени пред сериозно изпитание на вярата си, той ги подканил: „Молете се непрекъснато.“ — Матей 26:41, NW.
17, 18. (а) Как Исус проявил смиреното си упование в своя Баща? (б) Защо това, което той направил, е толкова важно за нас?
17 Сам Исус дал пример за това. Молитвата била важна част от неговия живот. (Матей 14:23; Лука 9:28; 18:1) Когато настъпил моментът да избира своите апостоли, Исус не разчитал на собствената си преценка, макар че преди всички ангели в небесата били под неговия надзор. Смирено той прекарал цяла нощ в молитва към Баща си. (Лука 6:12, 13) Когато бил изправен пред арест и мъчителна смърт, Исус отново се обърнал към Баща си с искрена молитва. Той не възприел нагласата, че познава добре Сатан и лесно би могъл да се справи с всичко, което този зъл противник може да измисли. Исус съзнавал колко е важно да не се провали. Какъв укор щял да нанесе неговият провал върху Баща му! И каква загуба щяло да означава това за човечеството, чиито перспективи за живот зависели от жертвата, която Исус щял да принесе!
18 Исус се молел многократно — когато бил с апостолите си в една горна стая в Йерусалим, и дори още по–горещо, когато бил в Гетсиманската градина. (Матей 26:36–44; Йоан 17:1–26; Евреи 5:7) Когато страдал на мъченическия стълб, той не отвръщал със зло на онези, които го хулели. Вместо това се молел за онези, които постъпвали зле поради невежество: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34) Той поддържал ума си насочен към Баща си, ‘предавайки делото Си на Този, Който съди справедливо’. Последните думи, които той изрекъл на мъченическия стълб, били молитва към неговия Баща. (1 Петър 2:23; Лука 23:46) Колко сме благодарни, че с пълно упование на Йехова Исус вярно изпълнил задачата, възложена му от неговия Баща! Колко дълбоко обичаме ние Исус Христос заради това, което е направил, макар че никога не сме го виждали!
Изразяване на нашата любов към него
19. Какви обичаи бихме избягвали като напълно неуместни, когато проявяваме любовта си към Исус?
19 Как можем да докажем, че любовта, която твърдим, че изпитваме, не е само на думи? Тъй като Баща му, когото Исус обичал, забранил да се правят изображения, а също и тези изображения впоследствие да бъдат превръщани в обекти на поклонение, тогава несъмнено ние не бихме отдали почит на Исус, ако носим едно такова изображение на верижка на врата си, или пък ако теглим нещо такова по улиците. (Изход 20:4, 5; Йоан 4:24) Не бихме отдавали почит на Исус, ако дори и няколко пъти седмично посещаваме религиозни служби, а пък не живеем в хармония с неговите учения през останалите дни. Исус казал: „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми.“ — Йоан 14:21, 23; 15:10.
20. Кои са някои неща, които ще покажат дали ние наистина обичаме Исус?
20 Какви заповеди ни дал той? Най–важната — да се покланяме само на истинския Бог Йехова, и на никой друг. (Матей 4:10; Йоан 17:3) Поради своята роля в изпълнението на божията цел Исус учел също, че трябва да проявяваме вяра в него като божи Син, и че трябва да показваме тази вяра, като отхвърляме злите дела и като ходим в светлината. (Йоан 3:16–21) Той ни напътствувал да търсим първо божието Царство и божията праведност, като поставяме тези неща преди загрижеността за физическите си нужди. (Матей 6:31–33) Той заповядал да се обичаме помежду си така, както той ни обичал. (Йоан 13:34; 1 Петър 1:22) И ни възложил да свидетелствуваме относно божията цел, както свидетелствувал и самият той. (Матей 24:14; 28:19, 20; Откровение 3:14) Макар че никога не са виждали Исус, около пет милиона Свидетели на Йехова днес са подбуждани от искрена любов към Исус да спазват тези заповеди. Това, че не са виждали лично Исус, изобщо не намалява решимостта им да бъдат послушни. Те си припомнят онова, което Господарят им казал на апостол Тома: „Защото ме видя ли повярва? Щастливи са ония, които не виждат и въпреки това вярват.“ — Йоан 20:29, NW.
21. Каква полза извличаме ние, като присъствуваме на Възпоменанието на Христовата смърт, което тази година ще се проведе в неделя, 23 март?
21 Надяваме се, че ти ще бъдеш сред онези хора, които ще се съберат по целия свят в Залите на Царството на Свидетелите на Йехова, в неделя, 23 март 1997 г., след залез слънце, за да припомнят най–големия израз на божията любов към човечеството и да отбележат смъртта на неговия лоялен Син, Исус Христос. Онова, което ще бъде казано и направено на това чествуване, трябва да засили нашата любов към Йехова и Сина му, и така да задълбочи желанието ни да спазваме божиите заповеди. — 1 Йоан 5:3.
Как би отговорил?
◻ Как онези, към които била отправена първата книга на Петър, опознали и обикнали Исус?
◻ Кои са някои от чутите от ранните християни неща, които ти правят силно впечатление?
◻ Какво относно духа, проявен от Исус, засилва твоята любов към него?
◻ Защо Исусовото смирено упование на Бога е толкова важно за нас?
◻ Как можем ние да проявим своята любов към Исус Христос?
[Снимки на страници 16, 17]
Ние се чувствуваме привлечени към Исус, поради духа, който проявил той