Празнувай Възпоменанието достойно

ВЕЧЕРТА на 14 нисан 33 г. от н.е. Исус установил Възпоменанието.a Той тъкмо бил свършил празнуването на пасхата със своите 12 апостоли, така че можем да бъдем сигурни относно датата. След като отпратил предателя, Юда, Исус ‘взел хляб и като благословил, разчупил, дал им, и рекъл: Вземете, яжте; това е Моето тяло. Взел и чашата, благословил, и дал им; и те всички пили от нея. И рекъл им: Това е Моята кръв на новия завет [договор — NW], която се пролива за мнозина’. — Марко 14:22–24.

Исус заповядал на своите ученици да правят възпоменание на смъртта му поради нейната важност. (Лука 22:19; 1 Коринтяни 11:23–26) Неговата жертва била единствената, която можела да изкупи човечеството от проклятието на наследените грях и смърт. (Римляни 5:12; 6:23) Хлябът и виното, които той използувал, били символи на неговото съвършено тяло и неговата кръв. Знаейки датата, на която Исус установил Възпоменанието, ние можем да празнуваме това събитие всяка година на съответния ден, точно както се правело с юдейската Пасха. Но ние трябва да правим това достойно. Защо?

Апостол Павел казал, че онези, които вземат от символите на хляба и виното, ще ‘възвестяват смъртта на Господа, докле дойде Той’. (1 Коринтяни 11:26) Така празнуването щяло да бъде насочено към Исусовата смърт и нейното значение за човечеството. Това събитие щяло да бъде сериозно, момент за размишление върху добротата на Бога и върху признателността, която трябва да имаме към Йехова и неговия Син. (Римляни 5:8; Тит 2:14; 1 Йоан 4:9, 10) Затова Павел предупредил: „Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.“ — 1 Коринтяни 11:27.

Достойно — как?

Очевидно не би се харесало на Бога, ако оскверняваме случая, като участвуваме в съмнителни ритуали или като възприемаме езически обичаи. (Яков 1:27; 4:3, 4) Това изключва общоприетите великденски събития. Като следваме напътствието на Исус да ‘правим това за Негово възпоменание’, ние ще искаме да празнуваме Възпоменанието, точно както той го установил. (Лука 22:19; 1 Коринтяни 11:24, 25) Това би изключило декорацията, която била добавена към този празник от църквите на т.нар. християнство. New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] признава, че „днешната Тържествена служба се различава много от съвсем простата церемония, която следвали Христос и Неговите Апостоли“. И празнувайки тази Тържествена служба често, дори всеки ден, т.нар. християнство се отклонило от това, което Исус имал предвид, и го направило едно обикновено събитие.

Павел писал до християните в Коринт относно недостойното вземане от символите, защото в сбора се бил появил проблем относно Вечерята на Господаря. Някои хора не уважавали нейната святост. Те си донасяли своя вечеря и я яли преди или по време на събранието. Често те прекалявали с яденето и пиенето. Това ги правело сънливи и притъпявало сетивата им. Като не били умствено и духовно будни, те не можели да ‘разпознаят Господното тяло’ и така станали ‘виновни за грях против тялото и кръвта на Господа’. Междувременно онези, които нямали вечеря, били гладни и също се разсейвали. Всъщност нито един от тях не бил в състояние да вземе от символите с признателност и пълно разбиране за сериозността на събитието — че празнуването било възпоменание за смъртта на Господаря. Това довело до тяхното осъждане, тъй като те проявявали неуважение, дори презрение към това събитие. — 1 Коринтяни 11:27–34.

Необходима е проницателност

Някои са вземали от символите на Възпоменанието, макар по–късно да са осъзнавали, че не е трябвало да го правят. Онези, които правилно вземат от символите на Възпоменанието, са били избрани от Бога и за тази цел имат свидетелството на божия дух. (Римляни 8:15–17; 2 Коринтяни 1:21, 22) Не тяхното лично решение или решимост ги правят достойни. Бог е ограничил броя на онези, които ще управляват с Христос в небесата, на 144 000 души, относително малък брой в сравнение с всички онези, които се възползуват от жертвата на Исус. (Откровение 14:1, 3) Избирането започнало в дните на Исус, следователно днес има много малко съпричастни. И със смъртта на някои от тях този брой трябва да намалява.

Защо някой може погрешно да взема от символите? Това може да се дължи на предишни религиозни възгледи — че всички вярващи хора отиват на небето. Или може да е поради амбициозност или себелюбие — чувство, че някой заслужава повече от другите, и желание за известност. Може би това е резултат от силни емоции, предизвикани от сериозни проблеми или преживяна трагедия, които карат човек да изгуби интерес от живота на земята. Това може да стане също поради близко приятелство с някой, който има небесно призвание. Всички ние трябва да помним, че решението за това принадлежи единствено на Бога, а не е наше. (Римляни 9:16) Така че, ако човек, след като се е ‘изпитал’, открие, че той наистина не трябва да взема от символите, вече трябва да се въздържа да го прави. — 1 Коринтяни 11:28.

Надеждата, която Бог е поставил пред по–голямата част от човечеството, е тази за вечен живот на райска земя. Това е голяма благословия, която да очакваме, и която можем лесно да приемем. (Битие 1:28; Псалм 37:9, 11) Именно на земята верните хора ще видят отново своите възкресени близки и ще се срещнат с праведните хора от древността, като Авраам, Сара, Моисей, Раав, Давид и Йоан Кръстител — всички, които умрели преди Исус да е бил отворил пътя за небесен живот. — Матей 11:11; сравни 1 Коринтяни 15:20–23.

Онези със земна надежда празнуват Вечерята на Господаря достойно чрез своето присъствие и изпълнено с уважение внимание, макар че не вземат от хляба и виното. Те също се възползуват от жертвата на Исус, която им дава възможност да имат благоприятна позиция пред Бога. (Откровение 7:14, 15) Като слушат изнасяния доклад, признателността им към светите неща укрепва и желанието им да останат в единство с божия народ по цялата земя расте.

Тази година, след залез слънце, във вторник, 2 април, Възпоменанието ще бъде чествувано във всичките над 78 000 сбора на Свидетелите на Йехова по цялата земя. Ти ще присъствуваш ли?

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 8]

Свидетелите на Йехова празнуват Възпоменанието по веднъж всяка година