Великден или Възпоменанието — кое от двете трябва да чествуваш?

НА 7 АПРИЛ, когато зората разпръсне светлината си по хоризонта, милиони хора ще приветствуват най–светия за тях ден в годината — Великден. В древността това име се отнасяло за 120–дневния период на празненства и пости, който започвал с празника, наричан Септуагесима, и завършвал на т.нар. Ден на Света троица. В днешно време името Великден се отнася за един–единствен ден, който чествува възкресението на Исус — неделята на Великден.

Но в една по–ранна вечер на същата тази седмица, милиони други хора ще се съберат, за да празнуват Възпоменанието на Христовата смърт, известно също като Вечерята на Господаря. Това е едно тържество, което самият Исус установил през своята последна нощ на земята. Тогава той казал на своите ученици: „Това правете за Мое възпоменание.“ — Лука 22:19.

Кое от двете трябва да чествуваш?

Произходът на Великден

Името Великден, или Истър, както е използувано в много страни, не се намира в Библията. Книгата Medieval Holidays and Festivals [„Средновековни празници и празненства“] ни казва, че „празникът е кръстен на езическата Богиня на зората и пролетта, Еостра“. И коя била тази богиня? „Еостра била тази, която, според легендата, отворила вратите на Валхала, за да приеме Балдер, наречен Белият Бог, заради чистотата му, и също така Богът–слънце, защото челото му давало светлина на човечеството“ — отговаря The American Book of Days [„Американска книга за празничните дни“]. Тя добавя: „Няма съмнение, че в ранните си дни Църквата е приела старите езически обичаи и им е придала християнско значение. Тъй като празникът на Еостра бил празник на подновяването на живота през пролетта, било лесно от него да се направи празник на възкресението на Исус от мъртвите, на този Исус, чието евангелие те проповядвали.“

Това заимствуване обяснява как в някои страни са се появили великденските обичаи като великденските яйца, великденският заек и козунаците с кръст отгоре. Разглеждайки обичая на правене на козунаци с кръст, „с техните лъскави загорели връхчета, белязани с . . . кръст“, книгата Easter and Its Customs [„Великден и неговите обичаи“] казва: „Кръстът бил езически символ дълго преди да придобие вечното си значение от събитията през първия Велик петък, а хлябът и сладкишите понякога били белязвани с него още в предхристиянските времена.“

Тези неща не се споменават никъде в Писанията, нито пък има някакво доказателство за това, че ранните ученици на Исус са вярвали в тях. Всъщност апостол Петър ни казва да ‘пожелаваме като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснем чрез него към спасение’. (1 Петър 2:2) Така че защо църквите на т.нар. християнство са приели тези явно езически символи в своите вярвания и обичаи?

Книгата Curiosities of Popular Customs [„Любопитни неща за известните обичаи“] отговаря: „Било е неизменна политика на ранната Църква да придава християнско значение на онези от просъществувалите езически церемонии, които не можели да бъдат изкоренени. В случая с Великден обръщането било особено лесно. Радостта от изгряването на естественото слънце и от събуждането на природата от зимната смърт, станала радост от изгряването на Слънцето на праведността при възкресението на Христос от гроба. Някои от езическите тържества, които се провеждали около 1 май, също били преместени, за да отговарят на празнуването на Великден.“ Вместо да избягват популярните езически обичаи и магьоснически ритуали, религиозните водачи ги оправдавали и им придавали „християнско значение“.

‘Но какво лошо има в това?’ — може да се питаш. Някои хора мислят, че няма нищо лошо. „Когато религия като християнството идва при хората от другаде, тя приема и ‘покръства’ някои от народните обичаи, които произлизат от по–старите религии — казва Алън У. Уотс, епископален свещеник, в своята книга Easter—Its Story and Meaning [„Великден — неговата история и значение“]. — Християнството избира и вмъква в своите богослужения народни тържества, които изглежда, че подчертават същите вечни принципи, поучавани от Църквата.“ За мнозина фактът, че техните църкви одобряват тези празненства и ги смятат за свети, е достатъчна причина те да ги приемат. Но така се пропускат важни въпроси. Какво мисли Бог за тези обичаи? Дали той ни е дал някакви напътствия, които да следваме в това отношение?

Да познаем божия възглед

„Великден, Празникът на възкресението на нашия Господар, е най–голямото от всички празненства на християнската Църква“ — казва Кристина Хол в книгата си „Великден и неговите обичаи“. Други писатели са на същото мнение. „Нито един свят ден или празненство в християнската година не може да се сравни по важност с неделята на Великден“ — отбелязва Робърт Дж. Майърз в книгата Celebrations [„Празници“]. Това обаче повдига някои въпроси. Ако празнуването на Великден е толкова важно, защо в Библията няма конкретна заповед да се прави това? Дали някъде е записано, че ранните ученици на Исус са чествували неделята на Великден?

Библията не пропуска да дава напътствия относно това какво трябва или какво не трябва да бъде празнувано. Бог бил много конкретен в това отношение пред древния народ на Израил, а както беше посочено по–горе, на християните били дадени ясни напътствия да продължават да чествуват Възпоменанието на Исусовата смърт. (1 Коринтяни 11:23–26; Колосяни 2:16, 17) Едно ранно издание на The Encyclopædia Britannica [„Енциклопедия Британика“] ни казва: „Няма никакво упоменаване за чествуване на Великденско тържество в Новия завет или в писанията на апостолските Отци. Идеята за светостта на определени специални дни отсъствувала от мисленето на първите християни. . . . Нито Господарят, нито неговите апостоли са давали нареждания за спазването на този или на други празници.“

Някои смятат, че радостта на такива празници и щастието, което те носят, са достатъчни оправдания за тяхното чествуване. Можем да се поучим обаче от случая, когато израилтяните приели един египетски религиозен обичай и го преименували на „празник на Йехова“. Те също така ‘седнали да ядат и да пият’ и ‘станали да играят’. Но техните действия много разгневили Йехова Бог и той строго ги наказал. — Изход 32:1–10, NW, 25–28, 35.

Божието Слово е много ясно. Не може да има нищо общо между „светлината“ на истинските вярвания и „тъмнината“ на Сатановия свят; не може да има „съгласие“ между Христос и езическото поклонение. Казано ни е: „Затова ‘Излезте изсред тях и отделете се’, казва Господ, ‘и не се допирайте до нечисто’; и ‘Аз ще ви приема’.“ — 2 Коринтяни 6:14–18.

Тъй като в Библията за християните е заповядано само празнуването на Възпоменанието — а не на Великден, — именно то трябва да бъде чествувано. Затова как можем да го празнуваме достойно?

[Снимка на страница 5]

Израилтянският „празник на Йехова“ много разгневил Бога

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Cover: M. Thonig/H. Armstrong Roberts