Утеха за онези с „унил дух“

ДНЕС светът на Сатан е ‘изгубил всякакво чувство за морал’. (Ефесяни 4:19, NW; 1 Йоан 5:19) Прелюбодейството и блудството са приели размерите на целосветска епидемия. В много страни 50 и повече процента от браковете завършват с развод. Хомосексуализмът е широко приет. Сексуалното насилие — изнасилването — е често срещано в новините. Порнографията е индустрия за милиарди долари. — Римляни 1:26, 27.

Сред най–отвратителните перверзии е сексуалното малтретиране на невинни деца. Както мъдростта на сатанския свят, сексуалното малтретиране на деца е ‘животинско, бесовско’. (Яков 3:15) Списание „Тайм“ казва, че само в Съединените щати „всяка година учители и лекари довеждат до знанието на властите над 400 000 достоверни случая на сексуални атаки“. Когато жертвите на това малтретиране пораснат, много от тях продължават да носят болезнени рани и тези рани са истински! Библията казва: „Духът [умствената нагласа, вътрешните чувства и мисли] на човека ще го подпира в немощта му; кой може да подига унилия [наранен, засегнат] дух?“. — Притчи 18:14.

Добрата новина за божието Царство призовава хора от всеки вид, включително „сърцесъкрушените“ и онези с „унил дух“. (Исаия 61:1–4) Не е учудващо, че мнозина, които изпитват емоционална болка, отговарят на поканата: „Който е жаден, нека дойде. Който иска, нека вземе даром водата на живота.“ (Откровение 22:17) Християнският сбор може да бъде място за утеха за такива хора. Те се радват да научат, че страданията скоро ще бъдат нещо минало. (Исаия 65:17) Дотогава обаче те може би имат нужда да бъдат ‘утешавани’ и раните им да бъдат ‘превързани’. Павел уместно посъветвал християните: „Да говорите утешително на потиснатите души, да подкрепяте слабите, да проявявате дълготърпение към всички.“ — 1 Солунци 5:14, NW.

„Потиснати спомени“

През последните години някои хора са ‘сърцесъкрушени’ поради причини, които на другите хора е трудно да разберат. Това са възрастни, които въз основа на това, което се описва като „потиснати спомени“, казват, че когато са били деца са били жертва на сексуално малтретиране.a Някои хора не са и помисляли, че са били сексуално малтретирани, докато неочаквано не са изпитали възвръщане на впечатления и „спомени“ за някой възрастен (или възрастни), който ги е малтретирал, когато са били млади. Дали някой в християнския сбор има такива тревожни мисли? В някои страни — да, и тези отдадени хора могат да изпитват дълбока депресия, гняв, вина, срам или самота. Като Давид те могат да се чувствуват изолирани от Бога и да възклицават: „Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във време на неволя?“. — Псалм 10:1.

Много аспекти на тези „спомени“ не са добре разбрани от специалистите по душевното здраве. Въпреки това такива „спомени“ могат да засегнат духовността на някои отдадени християни. Затова ние гледаме с доверие на божието Слово за ръководство относно това как да се отнасяме към тях. Библията дава ‘разбиране за всичко’. (2 Тимотей 2:7; 3:16) Тя също помага на всички, които са засегнати от подобно нещо, да вярват в Йехова, ‘Отеца на милостивите и Бога на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб’. — 2 Коринтяни 1:3, 4.

Дали наистина се е случило?

В света съществува голям спор относно това какво представляват тези „спомени“ и до каква степен те представят неща, които в действителност са се случили. Свидетелите на Йехова „не са от света“ и не вземат страна в този спор. (Йоан 17:16) Според публикуваните сведения „спомените“ понякога са доказвали, че са верни. Например, след като един застрахователен агент, Франк Фицпатрик, „си спомнил“, че е бил сексуално малтретиран от някакъв свещеник, почти сто други човека дошли да се оплачат, че и те са били малтретирани от същия свещеник. Според сведенията свещеникът признал за малтретирането.

Забележително е все пак, че голям брой хора не са в състояние да подкрепят своите „спомени“. Някои хора, засегнати по този начин, са имали живи спомени за някакъв човек, който ги малтретира или за малтретиране, което е било извършено на определено място. По–късно обаче основателни доказателства за противното са изяснили, че тези „припомнени“ детайли не могат да бъдат истина.

Да даваме прибежище

Въпреки всичко как може да се даде утеха на онези, които са с „унил дух“, поради такива „спомени“? Спомни си притчата на Исус за добрия самарянин. Един мъж бил нападнат от крадци, бит и ограбен. Когато самарянинът минал през това място, той се смилил за ранения човек. Какво направил? Дали настоявал да чуе всеки детайл относно побоя? Или поискал описанието на крадците и веднага тръгнал да ги преследва? Не. Човекът бил наранен! Затова самарянинът внимателно превързал раните му и любещо го завел на безопасно място в близката гостилница, където той могъл да се възстанови. — Лука 10:30–37.

Вярно е, че има разлика между физически рани и „унил дух“, причинен от действително сексуално малтретиране в детството. Но и двете причиняват голямо страдание. Следователно това, което самарянинът направил за ранения юдей, показва какво може да се направи, за да се помогне на някой страдащ събрат по вяра. Най–важното е да се даде любеща утеха и да му се помогне да се възстанови.

Дяволът поразил верния Йов, очевидно уверен, че било емоционалната, или физическата болка ще пречупят неговата лоялност. (Йов 1:11; 2:5) Оттогава Сатан често се опитва да използува страданието — независимо дали го причинява директно или не, — за да отслаби вярата на божиите служители. (Сравни 2 Коринтяни 12:7–9.) Можем ли да се съмняваме, че Дяволът днес използува малтретирането на деца и „унилия дух“ на много възрастни, които са пострадали по този начин (или са притеснявани от „спомени“, че са били пострадали), за да се опита да отслаби вярата на християните? Подобно на Исус под атаката на Сатан, християнинът, който изпитва болка, но категорично отказва да изостави своята лоялност, казва: „Махни се, Сатано.“ — Матей 4:10.

Стой духовно силен

„Верният и разумен слуга“ публикува информация, за да ни помогне да се справим с духовната и физическата болка, причинена от малтретирането на деца. (Матей 24:45–47) Опитът показва, че на страдащия може да се помогне, ако той уповава в „Господа и в силата на Неговото могъщество“, като облече „Божието всеоръжие“. (Ефесяни 6:10–17) Това оръжие включва библейската „истина“, която показва, че Сатан е главният противник, който разпръсква тъмнината, в която той и неговите поддръжници работят. (Йоан 3:19) След това се споменава „правдата за бронен нагръдник“. Засегнатият трябва да се стреми да поддържа праведните стандарти. Например някои изпитват силен подтик да навредят на себе си или да извършат неморалност. Всеки път, когато устояват на този подтик, те печелят победа!

Духовното всеоръжие включва също „благовестието на мира“. Говоренето на другите за целите на Йехова укрепва както говорещия, така и този, който слуша. (1 Тимотей 4:16) Ако ти си с „унил дух“ и заради това ти е трудно да говориш за добрата новина, опитай се да придружиш друг християнин, докато той (или тя) извършва тази жизненоважна работа. И не забравяй „вярата за щит“. Имай вяра, че Йехова те обича и че ще възстанови всичко, което си изгубил. Вярвай безрезервно, че Исус също те обича и той доказа това, като умря за теб. (Йоан 3:16) Сатан винаги фалшиво е твърдял, че Йехова не се грижи за своите служители. Това е само още една от неговите груби, порочни лъжи. — Йоан 8:44; сравни Йов 4:1, 15–18; 42:10–15.

Ако поради сърдечна болка ти е трудно да повярваш, че Йехова се грижи за теб, ще намериш помощ, ако се събираш с други, които силно вярват, че той прави това. (Псалм 119:107, 111; Притчи 18:1; Евреи 10:23–25) Не допускай Сатан да ти отнеме наградата на живота. Помни, че ‘шлемът на спасението’ е част от всеоръжието; такъв е и ‘мечът на духа’. Библията е вдъхновена от светия дух, който Сатан не може да победи. (2 Тимотей 3:16; Евреи 4:12) Нейните лечебни думи могат да облекчат емоционалната болка. — Сравни Псалм 107:20; 2 Коринтяни 10:4, 5.

Накрая, непрестанно се моли за сила да издържиш. (Римляни 12:12; Ефесяни 6:18) Идващата от сърцето молитва поддържала Исус по време на силна емоционална болка, тя може да помогне и на теб. (Лука 22:41–43) Дали ти е трудно да се молиш? Помоли другите да се молят с теб и за теб. (Колосяни 1:3; Яков 5:14) Светият дух ще подкрепи твоите молитви. (Сравни Римляни 8:26, 27.) Подобно на болните от мъчителна физическа болест, така и някои хора с дълбоки емоционални рани може би няма да бъдат напълно излекувани в тази система на нещата. Но с помощта на Йехова ние можем да издържим, а издръжливостта е победа, както това било в случая на Исус. (Йоан 16:33) „Уповавайте на [Йехова], люде, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище.“ — Псалм 62:8.

А набеденият извършител на малтретирането?

Човек, който действително малтретира сексуално деца, е изнасилвач и трябва да бъде смятан за такъв. Всеки, който е бил жертва на такова малтретиране, има правото да съди извършителя. Но обвинението не трябва да бъде направено прибързано, ако се основава единствено на „потиснати спомени“ за малтретиране. В този случай най–важното нещо за страдащия е да възвърне до известна степен емоционалната си стабилност. Като мине известно време, той може да бъде в по–добра позиция да прецени „спомените“ и да реши какво иска да направи относно тях, ако изобщо предприеме нещо.

Обърни внимание на случая на Дона. Според сведенията тя започнала да страда от смущения в храненето и отишла при специалист — явно човек със съмнителна компетентност. Скоро след това тя започнала да обвинява баща си в кръвосмешение и той бил изправен пред съд. Съдебните заседатели не постигнали съгласие, така че бащата не отишъл в затвора, но трябвало да плати 100 000 долара за разноските по делото. Накрая, след всичко това, Дона казала на родителите си, че вече не вярва, че малтретирането е било действително!

Соломон мъдро казал: „Не бързай да излезеш, за да се караш.“ (Притчи 25:8) Ако има някаква основателна причина да се подозира, че набеденият виновник продължава да малтретира деца, може да бъде направено предупреждение. Старейшините на сбора могат да помогнат при такъв случай. Ако няма такова основание, не избързвай. В крайна сметка може би ще искаш да оставиш нещата да утихнат. Ако обаче искаш да се срещнеш лице в лице с виновника (след като първо си преценил как ще се чувствуваш при евентуалните отговори), имаш право да го направиш.

През времето, когато някой, който има „спомени“, се лекува, може да се породят неприятни ситуации. Например, един човек може да вижда ярки умствени образи на това как бива малтретиран от някого, когото той (или тя) вижда всеки ден. Не могат да бъдат определени никакви правила за справянето с този случай. „Всеки има да носи своя си товар.“ (Галатяни 6:5) Понякога някой може да смята, че близък или дори член на семейството е участвувал в това. Когато се стигне до разпознаването на някой извършител, не забравяй, че някои „потиснати спомени“ имат съмнителен произход. В такъв случай, докато въпросът се установи извън съмнение, това, че се поддържа контакт със семейството — най–малко чрез посещения, писма или по телефона, — ще покаже, че този човек се опитва да следва Писанията. — Сравни Ефесяни 6:1–3.

Какво могат да направят старейшините?

Ако старейшините бъдат потърсени от член на сбора, който изпитва възвръщане на впечатления или „потиснати спомени“ за малтретиране в детството, обикновено двама от тях биват назначени да окажат помощ. Тези старейшини трябва любезно да насърчават страдащия да се съсредоточи през това време върху справянето с емоционалната депресия. Имената на всички „припомнени“ извършители на малтретирането трябва да се пазят в пълна конфиденциалност.

Най–важната задача на старейшините е да действуват като пастири. (Исаия 32:1, 2; 1 Петър 5:2, 3) Те трябва да бъдат особено внимателни да ‘се облекат с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение’. (Колосяни 3:12) Нека да слушат по любещ начин и след това да прилагат изцелителните думи от Писанията. (Притчи 12:18) Някои хора, които страдат от болезнени „спомени“, са изказали благодарност за това, че старейшини правят редовни посещения или дори се обаждат по телефона, за да проверят какво е състоянието. Не е необходимо тези контакти да отнемат много време, но те показват, че организацията на Йехова е загрижена. Когато страдащият осъзнае, че неговите християнски братя наистина го обичат, това може да му помогне да възстанови в значителна степен емоционалното си равновесие.

Какво става, ако страдащият реши да отправи обвинение?b Тогава двамата старейшини могат да го посъветват, че във връзка с принципа в Матей 18:15 той трябва лично да отиде при обвинения, за да разговарят по въпроса. Ако обвинителят не е емоционално способен да направи това лице в лице, то може да бъде направено по телефона или може би чрез писмо. По този начин на обвинения се дава възможност да се изкаже пред Йехова относно своя отговор на обвинението. Той дори може да представи доказателства, че не е могъл да извърши това малтретиране. Или може би обвиненият ще си признае и ще се стигне до помирение. Каква благословия би било това! Ако има самопризнание, двамата старейшини могат да поемат нататък нещата в съгласие с принципите от Писанията.

Ако обвинението е отхвърлено, старейшините трябва да обяснят на обвинителя, че нищо повече не може да бъде направено по дисциплинарен път. И сборът ще продължи да гледа на обвиняемия като на невинна личност. Библията казва, че трябва да има двама или трима свидетели преди да бъдат предприети дисциплинарни мерки. (2 Коринтяни 13:1; 1 Тимотей 5:19) Дори и повече от един човек да „си спомня“ за малтретиране от същата личност, естеството на тези спомени е много несигурно, за да се основат на него дисциплинарни решения, без да са поддържани от други факти. Това не означава, че такива „спомени“ са смятани за неистински (или че те са смятани за истина). Но библейските принципи трябва да бъдат следвани в установяването на проблема по дисциплинарен път.

А ако някой обвинен — макар и отричащ греха — е наистина виновен? Дали той ‘ще избегне наказанието си’, образно казано? Безспорно няма да го избегне! Въпросът относно неговата вина или невинност може спокойно да бъде оставен в ръцете на Йехова. „Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле.“ (1 Тимотей 5:24; Римляни 12:19; 14:12) Книгата Притчи казва: „Надеждата на праведните е радост, а очакването на нечестивите е напразно.“ „Когато умира нечестивият, ожиданото от него загива.“ (Притчи 10:28; 11:7) В края на краищата Йехова Бог и Христос Исус дават справедлива присъда завинаги. — 1 Коринтяни 4:5.

Да се противопоставим на Дявола

Какво доказателство е това за тяхната вътрешна сила и тяхната любов към Бога, когато отдадени личности издържат при сблъсък с физическа или емоционална болка! И какво свидетелство е това за силата на духа на Йехова да ги поддържа! — Сравни 2 Коринтяни 4:7.

За такива хора се отнасят думите на Петър: „Съпротивете се [на Сатан], стоейки твърди във вярата.“ (1 Петър 5:9) Това не е лесно. Понякога дори може да е трудно да се мисли ясно и логично. Но не се обезсърчавай! Скоро Дяволът и неговите коварни дела няма вече да съществуват. Наистина, ние копнеем за времето, когато „сам Бог . . . ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина“. — Откровение 21:3, 4.

[Бележки под линия]