Любеща покана към уморените

„Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа.“ — МАТЕЙ 11:28, NW.

1. Какво видял Исус в Галилея по време на третата си проповедна обиколка?

МАЛКО преди началото на 32 г. от н.е. Исус бил на своята трета проповедна обиколка в областта на Галилея. Той пътувал по градове и села, ‘поучавал в синагогите им и проповядвал благовестието на царството; и изцелявал всякаква болест и всякаква немощ’. Като правел това, той виждал множествата и ‘се смилявал за тях, защото били отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир’. — Матей 9:35, 36.

2. Как Исус помагал на хората?

² Исус обаче направил повече, отколкото само да изпитва милост към множествата. След като наредил на своите апостоли да се молят на „Господаря на жетвата“, Йехова Бог, той ги изпратил да помагат на хората. (Матей 9:38; 10:1) След това той лично уверил хората относно пътя към истинското облекчение и утеха. Той отправил към тях тази стопляща сърцето покана: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа. Вземете моя ярем върху си и научете се от мене, защото аз съм с кротък нрав и със смирено сърце, и ще намерите освежение за душите си.“ — Матей 11:28, 29, NW.

3. Защо поканата на Исус е също толкова привлекателна и днес?

³ Днес ние живеем във време, когато мнозина се чувствуват силно потиснати и обременени. (Римляни 8:22; 2 Тимотей 3:1) За някои хора само изкарването на прехраната отнема толкова много от тяхното време и енергия, че им остава много малко за семейството, приятелите или каквото и да било друго. Мнозина са обременени от сериозна болест, страдания, депресия и други физически и емоционални проблеми. Чувствувайки натиска, някои хора се опитват да намерят облекчение, като се увличат в търсене на удоволствия, ядене, пиене, дори злоупотреба с наркотици. Това, разбира се, само ги вкарва в един порочен кръг, като им донася повече проблеми и натиск. (Римляни 8:6) Ясно е тогава, че любещата покана на Исус звучи точно толкова привлекателно днес, колкото и по онова време.

4. Какви въпроси трябва да разгледаме, за да извлечем полза от любещата покана на Исус?

⁴ На какво обаче били подложени хората по времето на Исус, така че изглеждали „отрудени и пръснати“, като подтиквали Исус да изпитва милост към тях? Какви били бремената и товарите, които трябвало да носят, и как поканата на Исус им помагала? Отговорите на тези въпроси могат да ни помогнат много, за да се възползуваме от Исусовата любеща покана към уморените.

Онези, които ‘са отрудени и обременени’

5. Защо било уместно именно апостол Матей да съобщи за това събитие от службата на Исус?

⁵ Интересно е, че само Матей съобщава за това събитие в службата на Исус. Бидейки бирник, Матей, който бил също така познат като Левий, бил добре запознат с един конкретен товар, който носели хората. (Матей 9:9; Марко 2:14) Книгата Daily Life in the Time of Jesus [„Всекидневният живот по времето на Исус“] казва: „Данъците, които [юдеите трябвало] да плащат в пари и по друг начин, били извънредно тежки, и те били още по–тежки поради това, че за тях съществували две успоредни форми на облагане — граждански данъци и религиозни данъци; и нито едната от тях не била лека.“

6. (а) Каква била данъчната система, която се използувала по времето на Исус? (б) Защо бирниците имали толкова лоша репутация? (в) Какво смятал Павел, че е необходимо да напомни на събратята си християни?

⁶ Това, което правело всичко особено тежко, била данъчната система по онова време. Римските чиновници преотстъпвали правото на събиране на данъци в провинциите на лицата, предлагащи най–висока цена. Те на свой ред наемали хора в местните общини, за да надзирават конкретната работа по събирането на данъците. Всеки един в тази пирамидна система се чувствувал напълно оправдан да прибавя към данъците своята собствена такса, или дял. Например Лука разказва, че имало ‘един човек, на име Закхей, който бил началник на бирниците, и богат’. (Лука 19:2) ‘Началникът на бирниците’ Закхей и онези, които били под неговия надзор, очевидно изградили богатството си върху бедствуващото състояние на хората. Злоупотребата и корупцията, породени от една такава система, карали хората да нареждат бирниците сред грешниците и блудниците, като вероятно това било заслужено в повечето случаи. (Матей 9:10; 21:31, 32; Марко 2:15; Лука 7:34) Тъй като хората усещали един почти непоносим товар, не е чудно тогава, че апостол Павел чувствувал нуждата да напомни на своите събратя християни да не се дразнят под игото на римляните, но да ‘отдават на всички дължимото: комуто се дължи данък, данъка; комуто мито, митото’. — Римляни 13:7а; сравни Лука 23:2.

7. Как римските наказателни закони увеличавали товара на хората?

⁷ Павел също така напомнил на християните да отдават „комуто [се дължи] страх, страха; комуто почит, почитта“. (Римляни 13:7б) Римляните били известни с жестокостта и строгостта на своите наказателни закони. Бой с камшик, с пръчка, дълговременен затвор и екзекуции били използувани често, за да държат хората в подчинение. (Лука 23:32, 33; Деяния 22:24, 25) Дори на юдейските водачи била дадена властта да налагат такива наказания, както им било угодно. (Матей 10:17; Деяния 5:40) Една такава система безспорно била много потисническа, дори напълно деспотична, за всеки, който живеел под управлението ѝ.

8. Как религиозните водачи налагали товар на хората?

⁸ По–лош обаче от римските данъци и закони бил товарът, който бил налаган на обикновените хора от религиозните водачи по онова време. Всъщност това изглежда била най–важната причина за загриженост от страна на Исус, когато описвал хората като „отрудени и обременени“. Исус казал, че вместо да дават на потиснатите хора надежда и утеха, религиозните водачи ‘свързвали тежки и непоносими бремена, и ги налагали върху плещите на хората, а самите те не искали нито с пръста си да ги помръднат’. (Матей 23:4; Лука 11:46) Не може да не се забележи в Писанията безпогрешното описание на религиозните водачи — особено на книжниците и фарисеите — като надменна, коравосърдечна и лицемерна група. Те гледали отвисоко на обикновените хора, като на необразовани и нечисти, и презирали чужденците, живеещи сред тях. Един коментар относно тяхната нагласа отбелязва: „Един мъж, който претоварва кон, в наши дни е виновен пред закона. Какво да кажем за човек, който стоварва 613 заповеди върху ‘простолюдието’, което нямало религиозна подготовка; и тогава, без да направи нищо, за да помогне на тези хора, ги осъжда като безбожници?“ Разбира се истинският товар бил не законът на Моисей, но многото традиции, наложени на народа.

Истинската причина за трудностите

9. Как състоянието на народа по времето на Исус можело да се сравни с това по времето на цар Соломон?

⁹ Понякога материалният товар върху хората бил тежък, така че имало широко разпространена бедност. Израилтяните трябвало да плащат разумните данъци, възложени от Моисеевия закон. После, при управлението на Соломон, хората се грижели за много скъпоструващи национални проекти, като построяването на храма и други сгради. (3 Царе 7:1–8; 9:17–19) Но Библията ни казва, че хората ‘ядяли, пиели и се веселяли. . . . Юда и Израил живеели безопасно, всеки под лозята си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона’. (3 Царе 4:20, 25) Какво станало причина за промяната?

10. Каква била причината за положението на Израил до първи век?

¹⁰ Докато народът устоявал твърдо в истинското поклонение, хората се радвали на благосклонността на Йехова и били благословени със сигурност и благоденствие въпреки големите национални разходи. Но Йехова предупредил, че ако те ‘се отклонят от Него и не опазят заповедите Му’, ще понесат сериозен обрат. Всъщност „Израил [щял да] бъде за поговорка и поругание между всичките племена“. (3 Царе 9:6, 7) Нещата се развили точно по този начин. Израил попаднал под чуждо владичество и някогашното славно царство било доведено до положението на обикновена колония. Каква скъпа цена платили израилтяните заради това, че пренебрегнали своите духовни задължения!

11. Защо Исус смятал, че хората са „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“?

¹¹ Всичко това ни помага да разберем защо Исус смятал, че хората, които видял, били „отрудени и пръснати“. Това били израилтяни, народът на Йехова, които като цяло се опитвали да живеят според божиите закони и да принасят своето поклонение по приемлив начин. Въпреки това те били експлоатирани и потиснати не само от политическите и икономическите власти, но и от отстъпническите религиозни водачи измежду тях. Те били „като овце, които нямат пастир“, защото нямало кой да се грижи за тях или да ги защити. Те имали нужда от помощ, за да се справят с прекалено суровата действителност. Колко навременна била любещата и мила покана на Исус!

Поканата на Исус днес

12. Какъв натиск усещат днес божиите служители и други искрени хора?

¹² В много отношения днес нещата са подобни на това. Искрените хора, които се опитват да си изкарват хляба по честен начин, намират, че натискът и изискванията от страна на корумпираната система на нещата са труднопоносими. Дори онези, които са отдали живота си на Йехова, не са имунизирани срещу това. Сведенията показват, че хора измежду служителите на Йехова намират, че е все по–трудно да изпълняват своите отговорности, макар че искат да правят това. Те се чувствуват отрудени, претоварени, съсипани. Някои дори смятат, че за тях би било облекчение, ако могат просто да захвърлят всичко на вятъра и да изчезнат някъде, за да могат да съберат силите си. Дали някога си изпитвал същото? Дали знаеш някой твой близък, който е в същата ситуация? Да, стоплящата сърцето покана на Исус има много голямо значение за нас днес.

13. Защо можем да бъдем сигурни, че Исус може да ни помогне да намерим почивка и освежение?

¹³ Преди Исус да отправи своята любеща покана, той казал: „Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.“ (Матей 11:27) Заради тези близки взаимоотношения между Исус и неговия Баща, ние сме уверѐни, че като приемем поканата на Исус и станем негови ученици, можем да влезем в близки, лични взаимоотношения с Йехова, ‘Бога на всяка утеха’. (2 Коринтяни 1:3; сравни Йоан 14:6) Освен това, тъй като ‘всичко Му е било предадено’, самият Исус Христос има силата и властта да облекчава нашите товари. Кои товари? Онези, които са наложени от корумпираната политическа, търговска и религиозна система, както и товара, наложен от нашите наследени грях и несъвършенство. Каква насърчителна и вдъхваща увереност мисъл!

14. От какъв изнуряващ труд можел Исус да даде освежение?

¹⁴ Исус продължил, като казал: „Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа.“ (Матей 11:28, NW) Несъмнено тук Исус не говорел против усилния труд, тъй като той често съветвал своите ученици да напрягат сили във възложената им работа. (Лука 13:24) Но думата „отрудени“ („полагащи непосилен труд“ — Kingdom Interlinear [„Подреден превод на Царството“]) говори за продължителен и изнуряващ труд, чийто резултат често е незадоволителен. А думата „обременени“ носи мисълта за натоварване над нормалните възможности. Разликата между тези две неща може да бъде оприличена на разликата между мъж, който копае за скрито съкровище, и друг, който копае дупки в трудов лагер. Те извършват еднакво тежка работа. При единия работата е предприета с ентусиазъм, при другия тя е един безкраен робски труд. Разликата е причинена от целта на работата или липсата на цел.

15. (а) Какви въпроси трябва да си зададем, ако мислим, че носим тежък товар на плещите си? (б) Какво може да се каже за източника на нашите товари?

¹⁵ Дали смяташ, че ‘си отруден и обременен’, че прекалено много неща изискват твоето време и енергия? Дали товарите, които носиш, изглеждат твърде тежки за теб? Ако е така, може да е от полза да се запиташ: ‘От какво съм отруден? Какъв вид товар нося?’ В това отношение един библейски коментатор забелязал преди повече от 80 години: „Ако разгледаме товарите на живота, те попадат в две категории; можем да ги определим като такива, които сами си налагаме, и такива, които са неизбежни: такива, които се дължат на нашите действия, и които не се дължат на тях.“ След това той добавил: „Мнозина от нас може би ще бъдат изненадани, след един стриктен самоанализ да открият колко голям процент от своите товари си налагаме сами.“

16. Какви товари можем неразумно да си наложим сами?

¹⁶ Кои са някои от товарите, които може да си наложим сами? Днес ние живеем в един материалистичен, обичащ удоволствията и неморален свят. (2 Тимотей 3:1–5) Дори и отдадените християни са под постоянен натиск да следват модата и начина на живот на света. Апостол Йоан писал относно „похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота“. (1 Йоан 2:16) Това са силни влияния, които лесно могат да ни засегнат. Известно е, че някои хора са склонни да затънат в дългове, с цел да се радват на повече светски удоволствия или да поддържат определен начин на живот. Тогава те установяват, че трябва да прекарат необикновено много време в работа, или да започнат да работят на няколко места, за да имат пари да платят дълговете си.

17. Какво положение може да направи още по–трудно носенето на товара, и как това може да бъде поправено?

¹⁷ Макар че човек може да си мисли, че не е погрешно да има или да прави някои от нещата, които другите имат или правят, важно е да се анализира дали той не увеличава ненужно товара си. (1 Коринтяни 10:23) Тъй като човек може да носи само определено количество, за да се поеме друг товар, нещо трябва да бъде отстранено. Често това са неща, необходими за нашето духовно благополучие — личното изучаване на Библията, посещението на събранията и проповедната служба, — които се отстраняват най–напред. Резултатът е загуба на духовна сила, което от своя страна прави дори още по–трудно носенето на товара. Исус Христос предупредил относно тази опасност, когато казал: „Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка.“ (Лука 21:34, 35; Евреи 12:1) Трудно е да се види и да се избегне някакъв капан, когато човек е обременен и изнурен.

Утеха и освежаване

18. Какво предложил Исус на онези, които дошли при него?

¹⁸ Затова Исус любещо предложил лекарството: „Елате при мене . . . и аз ще ви освежа.“ (Матей 11:28, NW) Думите „освежа“ тук и „освежение“ в стих 29 идват от гръцките думи, които съответствуват на думата, която преводът „Септуагинта“ използува, за да предаде еврейската дума за „сабат“ или „спазване на сабат“. (Изход 16:23) Така че Исус не обещал, че онези, които дойдат при него, няма да имат повече работа, а обещал, че ще ги освежи, така че да бъдат годни за работата, която трябва да извършват в съгласие с божията цел.

19. Как човек ‘идва при Исус’?

¹⁹ Как обаче някой ‘идва при Исус’? Исус казал на своите апостоли: „Ако някой иска да тръгне след мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне мъченическия си стълб и непрекъснато да ме следва.“ (Матей 16:24, NW) Следователно, да дойдеш при Исус означава да подчиниш собствената си воля на волята на Бога и на Христос, да приемеш определен товар от отговорност, да правиш това постоянно. Дали това е прекалено много? Дали цената е твърде висока? Нека да разгледаме какво казал Исус, след като отправил любещата покана към уморените.

Можеш ли да си спомниш?

◻ В какво отношение били обременени хората по времето на Исус?

◻ Каква била истинската причина за трудностите на хората?

◻ Как трябва да изследваме себе си, ако се чувствуваме много обременени?

◻ Какви товари можем неразумно да си налагаме сами?

◻ Как можем да получим освежението, което Исус обещал?

[Снимка на страница 6]

Какви са някои от товарите, които можем да си наложим сами?

[Информация за източника на снимката на страница 6]

С разрешението на Министерството по туризма на Бахамските острови