„Моят ярем е милостив и моят товар — лек“

„Вземете моя ярем върху си и научете се от мене.“ — МАТЕЙ 11:29, NW.

1, 2. (а) Какво си изпитвал в живота си, което ти донася освежение? (б) Какво трябва да направи човек, за да получи освежението, което Исус обещал?

ХЛАДЕН душ в края на един горещ и влажен ден, или здрав сън през нощта след дълго и изморително пътуване — колко освежаващо е това! Същото е и когато от раменете ти бъде вдигнат тежък товар, или когато бъдат простени грехове и простъпки. (Притчи 25:25; Деяния 3:19) Освежението, което донасят такива ободряващи преживявания, ни обновява и ние се чувствуваме стимулирани да продължаваме напред.

² Всички, които се чувствуват обременени и уморени, могат да дойдат при Исус, тъй като той им е обещал точно това — освежение. Но за да намери освежението, което е толкова желателно, има нещо, което човек трябва да бъде готов да направи. „Вземете моя ярем върху си и научете се от мене . . . — казал Исус — и ще намерите освежение за душите си.“ (Матей 11:29, NW) Какъв е този ярем? Как той донася освежение?

Милостив ярем

3. (а) Какъв вид яреми били използувани в библейски времена? (б) Какво фигуративно значение се свързва с един ярем?

³ Живеейки в земеделско общество, Исус и неговите слушатели били добре запознати с ярема. Обикновено яремът е едно дълго парче дърво с две вдлъбнатини от долната страна, в които влизат вратовете на двойка впрегатни животни, обикновено волове, за да бъдат впрегнати заедно да теглят рало, каруца или някакъв друг товар. (1 Царе 6:7) Подобни яреми (или кобилици) били използувани също и от хора. Това били просто дървени пръчки, които се носели на раменете, с товар, прикачен към всеки край. С тях работниците можели да носят тежки товари. (Йеремия 27:2; 28:10, 13) Тъй като се свързва с бреме и тежък труд, яремът често е използуван фигуративно в Библията, за да символизира господство и контрол. — Второзаконие 28:48; 3 Царе 12:4; Деяния 15:10.

4. Какво е изобразено чрез ярема, който Исус предлага на онези, които идват при него?

⁴ Тогава какъв е яремът, който Исус поканил онези, които идват при него за освежение, да вземат на себе си? Припомни си, че той казал: „Вземете моя ярем върху си и научете се от мене.“ (Матей 11:29, NW) Някой, който учи, е ученик. Следователно да поемеш ярема на Исус, означава просто да станеш негов ученик. (Филипяни 4:3, NW) Това обаче изисква нещо повече, отколкото само интелектуално да признаваш неговите учения. То изисква действия в съгласие с тях — да вършиш работата, която той вършел, и да живееш по начина, по който той живял. (1 Коринтяни 11:1; 1 Петър 2:21) Това изисква охотно подчинение спрямо неговата власт и спрямо онези, на които той дава власт. (Ефесяни 5:21; Евреи 13:17) Това означава да станеш отдаден, покръстен християнин, като приемеш всички привилегии и отговорности, които идват с едно такова отдаване. Това е яремът, който Исус предлага на всички, които идват при него за утеха и освежение. Готов ли си ти да го приемеш? — Йоан 8:31, 32.

5. Защо няма да бъде жестоко преживяване това да поемеш ярема на Исус?

⁵ Да намериш освежение, като поемеш ярем — това не е ли противоречие? Всъщност не е, тъй като Исус казал, че неговият ярем е „милостив“. Тази дума има значението на мек, приятен, приемлив. (Матей 11:30, NW; Лука 5:39; Римляни 2:4; 1 Петър 2:3) Като професионален дърводелец, Исус най–вероятно е правел рала и яреми и е знаел как да оформи един ярем, за да се постави така, че да може да бъде извършено максимално количество работа по възможно най–удобния начин. Може би той е подплатявал яремите с плат или кожа. Много яреми са направени по този начин, за да не протриват или търкат прекалено врата. По същия начин фигуративният ярем, който Исус ни предлага, е „милостив“. И макар че това да бъдеш негов ученик включва някои задължения и отговорности, то не е жестоко или потискащо преживяване, но е освежаващо. Заповедите на неговия небесен Баща, Йехова, също не са тежки. — Второзаконие 30:11; 1 Йоан 5:3.

6. Какво може да е имал предвид Исус, когато казал: „Вземете моя ярем върху си“?

⁶ Има още нещо, което прави товара на Исус „милостив“, или лесен за носене. Когато казал: „Вземете моя ярем върху си“, той може да е имал предвид или едното, или другото от следните две неща. Ако е имал предвид двойния ярем, т.е. такъв, който свързва две впрегатни животни заедно, за да теглят товара, тогава той ни кани да дойдем под същия ярем с него. Каква благословия би било това — да имаме Исус до себе си, за да тегли товара ни заедно с нас! От друга страна, ако Исус е имал предвид ярема (или кобилицата), който използували обикновените работници, тогава той ни предлага средството, чрез което можем да направим товара, който носим, по–лек или по–лесен за справяне с него, независимо какъв е той. И в единия, и в другия случай неговият ярем е източник на истинско освежение, тъй като той ни уверява: „Защото аз съм с кротък нрав и със смирено сърце.“

7, 8. Каква грешка правят някои, когато се чувствуват подложени на натоварване?

⁷ Какво тогава трябва да правим, ако чувствуваме, че товарът от житейски проблеми, който носим, става непоносим и че сме подложени на натоварване до краен предел? Някои може неправилно да мислят, че яремът на това да бъдеш ученик на Исус Христос е прекалено тежък или изисква прекалено много усилия, макар че всъщност ежедневните житейски грижи са това, което им тежи. Някои хора в това положение престават да посещават християнските събрания, или се въздържат от участие в проповедната служба, мислейки може би, че ще получат някаква утеха. Това обаче е сериозна грешка.

⁸ Ние разбираме, че яремът, който Исус предлага, е „милостив“. Ако не сме го сложили правилно, той ще протрива. В този случай трябва да разгледаме по–отблизо ярема върху раменете си. Ако поради някаква причина яремът е повреден или не е поставен правилно, използуването му не само че ще изисква повече усилия от наша страна, но и в резултат на това ще причини болка. С други думи, ако теократичните дейности започват да изглеждат като товар за нас, трябва да проверим и да разберем дали ги носим по правилен начин. Какви са нашите мотиви за това, което правим? Дали сме добре подготвени, когато отиваме на събрание? Дали сме физически и умствено заредени, когато отиваме на проповедна служба? Дали се радваме на близки и здрави взаимоотношения с другите в сбора? И, преди всичко, какви са нашите лични взаимоотношения с Йехова Бог и с неговия Син, Исус Христос?

9. Защо християнският ярем не трябва никога да е непоносим товар?

⁹ Когато ние всеотдайно приемаме ярема, който Исус предлага, и се научим да го носим правилно, няма причина той да изглежда като непоносим товар. Всъщност, ако можем да си представим ситуацията — Исус под същия ярем с нас, — няма да ни е трудно да видим кой в действителност носи по–голямата част на товара. Това не е много по–различно от едно детенце, което се държи за дръжката на своята количка, като си мисли, че то я бута напред, но в действителност, разбира се, неговият баща (или майка) е този, който прави това. Като любещ Баща, Йехова Бог е добре запознат с нашите ограничения и слабости и той откликва на нашите нужди посредством Исус Христос. „Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса“ — казал Павел. — Филипяни 4:19; сравни Исаия 65:24.

10. Какво е преживяла една християнка, която сериозно е приела да бъде ученичка на Исус?

¹⁰ Много отдадени християни са започнали да разбират това чрез личен опит. Ето например, Джени, която смята, че да служи като помощен пионер всеки месец и да работи целодневно много напрегната светска работа, я поставя под голям стрес. Но тя мисли, че пионерската служба всъщност ѝ помага да запази равновесието си. Да помага на хората да научат библейската истина и да ги вижда, че променят живота си, за да спечелят божието одобрение — това е, което ѝ носи най–голяма радост в нейния зает живот. Тя от все сърце се съгласява с думите на онази притча, която казва: „Благословията на Йехова — тя носи богатство, и той не добавя болка към нея.“ — Притчи 10:22, NW.

Лек товар

11, 12. Какво е имал предвид Исус, когато казал: ‘Моят товар е лек’?

¹¹ Освен че ни обещава един „милостив“ ярем, Исус ни уверява: ‘Моят товар е лек.’ Един „милостив“ ярем вече прави работата по–лесна; а ако и товарът е облекчен, работата наистина е едно удоволствие. Какво обаче имал предвид Исус с това изказване?

¹² Разгледай какво ще направи един земеделец, когато иска да смени работата на своите животни, да кажем, оран на една нива с теглене на каруца. Той първо ще махне ралото и след това ще прикачи каруцата. За него ще бъде нелогично да прикачи към животните както ралото, така и каруцата. По същия начин Исус не казва на хората да поставят неговия товар върху товара, който те вече носят. Той казал на своите ученици: „Никой служител не може да служи на двама господари.“ (Лука 16:13) Така Исус предлагал на хората избор. Дали те щели да предпочетат да носят тежкия товар, който вече имали, или щели да го оставят и да приемат онова, което той им предлагал? Исус любещо ги поощрил: ‘Моят товар е лек.’

13. Какъв товар носели хората по времето на Исус, и с какъв резултат?

¹³ По времето на Исус хората се мъчели под един тежък товар, който им бил наложен от потисническите римски управители и от придържащите се към буквата, лицемерни религиозни водачи. (Матей 23:23) В стремежа си да се освободят от товара на римляните, някои хора се опитали да вземат нещата в свои ръце. Те се замесили в политически борби само за да стигнат до пагубен край. (Деяния 5:36, 37) Други били решени да подобрят своето положение, като се задълбочат в материалистични стремежи. (Матей 19:21, 22; Лука 14:18–20) Когато Исус им предложил път към облекчение, като ги поканил да станат негови ученици, не всички били готови да приемат. Те се колебаели да оставят товара, който носели, макар той да бил тежък, и да вземат неговия товар. (Лука 9:59–62) Колко трагична грешка!

14. Как могат да ни натоварват житейските грижи и материалните желания?

¹⁴ Ако не сме внимателни, можем да направим същата грешка и днес. Това да станем ученици на Исус ни освобождава от усилията за постигане на същите цели и стойности, както хората от света. Макар че също трябва да работим усилено, за да задоволим ежедневните си потребности, ние не превръщаме тези неща в център на своя живот. Но въпреки това житейските грижи и примамката на материалните удобства могат да имат силно влияние върху нас. Ако допуснем това, такива желания могат дори да задушат истината, която пламенно сме приели. (Матей 13:22) Можем дотолкова да бъдем погълнати от изпълняването на тези желания, че нашите християнски отговорности да станат отегчителни задължения, които искаме просто да свършим набързо, за да ни се махнат от пътя. Тогава със сигурност не бихме могли да очакваме някакво освежение да дойде от службата ни за Бога, ако тя е извършвана с такава нагласа.

15. Какво предупредил Исус относно материалните желания?

¹⁵ Исус посочил, че един изпълнен с удовлетворение живот идва не като полагаме усилия да изпълним всички свои желания, но като се погрижим за по–важните неща в живота. „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете — напомнил той. — Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“ След това той насочил вниманието към небесните птици и казал: „[Те] не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни.“ Говорейки за кремовете в полето, той казал: „[Те] не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.“ — Матей 6:25–29.

16. Какво показва опитът относно следването на материалните цели?

¹⁶ Можем ли да научим нещо от тези прости примери? Често срещан факт от живота е това, че колкото повече човек се старае да подобри своето материално положение в живота, толкова повече се уплита в преследването на светски цели и толкова по–тежък става товарът на раменете му. Светът е пълен с предприемачи, които са платили за своя материален успех с разрушени семейства, разбити бракове, съсипано здраве и други неща. (Лука 9:25; 1 Тимотей 6:9, 10) Нобеловият лауреат Алберт Айнщайн веднъж казал: „Богатство, публичен успех, известност, лукс — за мен тези неща винаги са били достойни за презрение. Аз смятам, че един прост и непретенциозен начин на живот е най–доброто за всеки един човек.“ Това е само едно повторение на думите на простия съвет на апостол Павел: „Това е средство за голяма печалба — тази преданост към Бога заедно със задоволство от малкото.“ — 1 Тимотей 6:6, NW.

17. Какъв начин на живот препоръчва Библията?

¹⁷ Има един важен елемент, който не бива да пренебрегваме. Макар че „един прост и непретенциозен начин на живот“ има много предимства, не той сам по себе си носи удовлетворение. Има много хора, чийто начин на живот е прост по силата на обстоятелствата, но те в никакъв случай не са удовлетворени или щастливи. Библията не ни подканя да се откажем от материалните радости и да живеем като отшелници. Ударението пада на предаността към Бога, а не на задоволството от малкото. Само когато съберем и двете неща, имаме средство за „голяма печалба“. Каква печалба? По–нататък в същото това писмо Павел посочва, че онези, които не „се надяват на непостоянното богатство, а на Бога“, ще „събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот“. — 1 Тимотей 6:17–19.

18. (а) Как човек може да намери истинско освежение? (б) Как трябва да гледаме на промените, които може би трябва да направим?

¹⁸ Ще получим освежение, ако се научим на това да свалим своя личен тежък товар, който може би носим, и да вземем лекия товар, който Исус предлага. Много хора, които са преустроили живота си така, че да могат да участвуват по–пълно в службата за Царството, са намерили пътя към един щастлив и удовлетворителен живот. Разбира се, необходими са вяра и смелост, за да се предприеме такава стъпка, и може да има препятствия по пътя. Но Библията ни напомня: „Който се взира във вятъра, няма да сее; и който гледа на облаците, няма да жъне.“ (Еклисиаст 11:4) Много неща не са толкова трудни в действителност, ако вече сме решили твърдо да ги направим. Най–трудната част изглежда е да решим. Можем да се изтощим, като се борим с тази мисъл или ѝ се противопоставяме. Ако напрегнем умовете си и приемем предизвикателството, може би ще бъдем изненадани да открием каква благословия ще е то. Псалмистът подканя: „Вкусете и вижте, че Господ е благ.“ — Псалм 34:8; 1 Петър 1:13.

„Освежение за душите си“

19. (а) Какво можем да очакваме, при положение че световните условия продължават да се влошават? (б) В какво сме уверѐни, докато сме под ярема на Исус?

¹⁹ Апостол Павел напомнил на учениците от първи век: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“ (Деяния 14:22) Това продължава да е вярно и днес. Тъй като световните условия продължават да се влошават, натискът, който идва върху всички, които са решени да живеят живот на праведност и преданост към Бога, ще става дори по–голям. (2 Тимотей 3:12; Откровение 13:16, 17) Но ние се чувствуваме по начина, по който Павел се чувствувал, когато казал: „Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени.“ Причината за това е, че можем да разчитаме на Исус Христос да ни дава сила, надхвърляща нормалната. (2 Коринтяни 4:7–9) Като приемем всеотдайно ярема на това да бъдем ученици, ще се радваме на изпълнението на Исусовото обещание: „Ще намерите освежение за душите си.“ — Матей 11:29, NW.

Можеш ли да обясниш?

◻ Какъв е милостивият товар, който Исус предложил?

◻ Какво трябва да направим, ако чувствуваме, че нашият ярем става товар?

◻ Какво имал предвид Исус, когато казал: ‘Моят товар е лек’?

◻ Как можем да бъдем сигурни, че нашият товар ще остане лек?