Дали съмненията относно Исус са оправдани?

ДАЛИ Исус от Назарет наистина вършел чудеса? Дали той бил възкресен от мъртвите, както твърдели неговите ученици? Дали изобщо е имало такава личност? В нашата съвременна епоха изглежда мнозина не могат да отговорят на тези въпроси със сигурност. Защо? Защото те хранят съмнения относно Исус, а съмненията са чувства на несигурност, когато не знаеш дали нещо е истина и дали е възможно. Но дали чувствата на несигурност спрямо Исус са оправдани? Нека да видим.

Как били посети съмненията относно Исус

Някои немски теолози от края на 19–и и началото на 20–и век обрисували Исус като „въображаем герой на древната Църква“. Това, че те поставили под съмнение историческата достоверност на Исус, довело до спорове между учените от началото на този век, спорове, които стигнали до широката публика по онова време и продължават да оказват влияние и днес. Например, едно неотдавнашно изследване в Германия разкри, че 3 процента от анкетираните вярват, че Исус „никога не е живял“ и че „апостолите са го измислили“. Да, семената на съмненията относно Исус, които били посети в началото на този век, намират плодородна почва в сърцата на хората дори и днес.

Защо изводът, че Исус е бил „измислен“, просто не е оправдан? Библейският учен–изследовател Волфганг Трилинг казва: „Спорът за това дали Исус е живял някога, с други думи, дали е историческа личност, или мит, беше приключен. Въпросът беше разрешен по научен начин, поне дотолкова, че хората със сериозна нагласа вече не гледат на проблема като на теоретичен въпрос.“ Въпреки това обаче някои хора все още се съмняват, че Исус е съществувал. Поради това нека проучим сега как човек може да докаже, че Исус е историческа личност, а също така и да премахне останалите съмнения относно него.

Свидетелства, които отхвърлят съмненията

Позорната екзекуция на Исус като презрян престъпник представя „най–убеди-телния аргумент против опонентите на Исусовата историческа достоверност“ — казва Трилинг. Защо? Защото екзекуцията „спънала, и дори възпрепятствувала разпространението на новата вяра сред юдеи и неюдеи“. (Сравни 1 Коринтяни 1:23.) Щом екзекуцията на Исус Месията била такава дързост както за юдеи, така и за езичници, тогава тя едва ли би могла да бъде измислена от апостолите! Освен това смъртта на Исус е засвидетелствувана като исторически факт не само от четирите евангелия, но също и от римския писател Тацит, както и от юдейския Талмуд.a

Други събития от живота на Исус също се смятат за вътрешно доказателство за достоверността на евангелията, а следователно и на онова, което те ни казват за него. Например, дали последователите на Исус биха измислили произхода му от Назарет — място, което не изглежда особено значимо? Или дали е голяма вероятността те да измислят предаването му от Юда, един доверен другар? Дали изглежда реалистично да се смята, че те ще измислят разказа за това как Исус бил изоставен от останалите ученици по такъв страхлив начин? Безспорно не е логично учениците да измислят такива подробности, които са толкова срамни за тях, и след това да ги прогласяват надлъж и нашир! Освен това начинът на поучаване, който използувал Исус, се характеризирал с уникален стил. Юдейската литература от първи век не съдържа нищо, което да може да се сравни с неговите притчи. Каква неизвестна личност би могла да „съчини“ такъв шедьовър като Проповедта на планината? Всички тези доводи събрани заедно потвърждават достоверността на евангелията като повествования за живота на Исус.

Съществуват и външни доказателства за това, че Исус е бил историческа личност. Четирите евангелия го представят на един конкретен, изпълнен с точни подробности исторически фон. Места, като например Витлеем и Галилея, известни личности и групи от хора, като например Понтий Пилат и фарисеите, както и юдейски обичаи и други особености не били просто съчинени. Те образували част от структурата на живота през първи век, и са потвърдени както от източници извън Библията, така и от археологическите находки.

Следователно, налице са убедителни доказателства — както вътрешни, така и външни, — че Исус е историческа личност.

И все пак много хора хранят съмнения относно чудесата, свързани с него. Да, според анкетата, цитирана по–горе, само малцина от ходещите на църква в Германия твърдо вярват, че чудесата на Исус, както и неговото възкресение са „станали наистина“. Дали съмненията относно чудесата на Исус и неговото възкресение са оправдани?

Защо някои хора се съмняват в чудесата на Исус

Матей 9:18–36 съобщава, че Исус по чудодеен начин изцелявал болни, възкресявал мъртви и изгонвал демони. Историкът професор Хуго Щаудингер казва: „Прекалено малка е вероятността, а от гледна точка на историята е и невъзможно, всички тези изключителни сведения да са резултат просто на едно живо въображение.“ Защо? Защото изглежда, че най–ранните евангелия били написани по времето, когато повечето от очевидците на тези чудеса все още били живи! По–нататъшно потвърждение се намира в това, че — както продължава Щаудингер — юдейските противници „изобщо не отричали, че Исус вършел забележителни дела“. Игнорирайки всички други доказателства и основавайки своята преценка единствено на това външно доказателство, намираме, че чудесата на Исус определено заслужават да им вярваме. — 2 Тимотей 3:16.

Макар че „повечето немци са убедени, че Исус изцелявал болни хора“, мнозина се съмняват относно силата зад тези изцеления. Например, един много известен немски теолог публично заявил, че изцеленията, извършени от Исус, били резултат от силата на внушението, действуваща върху хората, страдащи от психически проблеми. Дали това е разумно обяснение?

Помислете върху следното. Марко 3:3–5 съобщава, че Исус излекувал изсъхналата ръка на един мъж. Но дали една изсъхнала ръка може да бъде следствие на психични проблеми? Категорично не. Следователно, това изцеление не може да бъде приписано на силата на внушението. Тогава какво давало на Исус силата да върши чудеса? Професор Щаудингер признава: „Щом няма закони с абсолютна валидност и щом човек не отрича напълно Бога, тогава по принцип не може да бъде изключена възможността Бог, чиято сила надхвърля човешката, да може да извърши неща, които не са обикновени.“ Да, наистина, с помощта на ‘божията сила’ Исус изцелявал буквално хора, които били болни. Следователно, няма основания за съмнения в истинността на неговите чудеса. — Лука 9:43, NW; Матей 12:28.

Както изразява това The American Peoples Encyclopedia [„Енциклопедия на американския народ“], ако най–голямото от всички чудеса — възкресението на Исус — е станало наистина, то тогава всички други чудеса, съобщени в евангелията, „са напълно в областта на възможното“. Дали Исус наистина бил възкресен от мъртвите?

Дали съмненията относно Исусовото възкресение са оправдани?

Да разгледаме най–напред едно много силно обстоятелство, което подкрепя достоверността на възкресението на Исус — неговия празен гроб. Фактът, че гробът на Исус бил намерен празен, не бил оспорван от неговите съвременници, дори и от неговите противници. (Матей 28:11–15) Измамата би могла лесно да бъде разобличена! Споменатият вече справочник с основание прави извода: „Изобщо не е било предоставяно никакво валидно обяснение за празния гроб, освен библейското изречение ‘няма Го тук; защото възкръсна’ (Мат. 28:6).“

Някои хора възразяват, казвайки, че единствено учениците на Исус всъщност прогласявали навсякъде, че той бил възкресеният Месия. Това е така. Но нима истинността на тяхното съобщение не е здраво закотвена в историческия факт, и особено смъртта и възкресението на Исус? Разбира се. Апостол Павел съзнавал връзката между тези неща, когато писал: „Ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра. При това ние се намираме и лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа.“ — 1 Коринтяни 15:14, 15; сравни Йоан 19:35; 21:24; Евреи 2:3.

През първи век имало много хора, за които се знаело добре кои са, и които могли да свидетелствуват, че Исус се появил след смъртта си. Сред тях били 12–те апостоли и Павел, както и повече от 500 други очевидци.b (1 Коринтяни 15:6) Да не забравяме също и причината, поради която Матия отговарял на изискванията да замести неверния апостол Юда. Деяния 1:21–23 съобщава, че Матия могъл да свидетелствува за възкресението на Исус и по–ранни събития, свързани с Него. Ако животът и възкресението на Исус са били измислица, а не факт, тогава такова изискване за назначаване би било абсолютно безсмислено.

Тъй като толкова много очевидци от първи век могли да свидетелствуват за живота, чудесата, смъртта и възкресението на Исус, християнството се разпространило сравнително бързо из римската империя, въпреки гореспоменатите пречки. Неговите последователи били готови да издържат трудности, преследване и дори смърт, за да прогласяват навсякъде възкресението и основната истина, произтичаща от него. Коя истина? Че неговото възкресение е било възможно единствено поради силата на Бога. И защо Йехова Бог възкресил Исус от мъртвите? Отговорът на този въпрос показва кой е исторически съществуващият Исус.

В деня на Петдесетница апостол Петър смело заявил на смаяните юдеи в Йерусалим: „Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате. Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: ‘Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете Ти за Твое подножие’. И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.“ (Деяния 2:32–36) Да, Йехова Бог направил Исус от Назарет „и Господ и Помазаник“. Дали съмненията относно неговата роля в тази част от божията цел са основателни?

Защо да се съмняваме в настоящата роля на Исус?

Как могат да бъдат разпръснати всички съмнения относно личността и ролята на Исус? Чрез факта, че той явно бил истински пророк. Той предсказал войните, глада, земетресенията, престъпленията и липсата на любов, които виждаме днес. Освен това той предсказал: „Тази добра новина на царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде краят.“ (Матей 24:3–14, NW) Изпълнението на тези пророчества доказва, че Исус е възкресеният Христос, управляващ невидим „всред враговете си“, и че скоро той ще донесе божия нов свят. — Псалм 110:1, 2; Даниил 2:44; Откровение 21:1–5.

Днес, повече от всякога досега, човечеството неотложно се нуждае от Спасител, притежаващ свръхчовешка мъдрост. Защо да се съмняваме, че Исус е онзи, който е избран с основание, за да спаси човечеството? Йоан, който бил очевидец на впечатляващите чудеса и на възкресението на Исус, заявил: „И ние видяхме и свидетелствуваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на Света.“ (1 Йоан 4:14; сравни Йоан 4:42.) Точно както нямаме основания да се съмняваме в съществуването, чудесата, смъртта и възкресението на Исус, така нямаме основания да се съмняваме и в това, че той е поставен от Йехова Бог до десницата Му като законен Цар. Няма съмение, че Исус от Назарет е Царят на божието Царство и ‘Спасителят на Света’. — Матей 6:10.

[Бележки под линия]