Възнагражденията за постоянството

ТЯ БИЛА гъркиня и живеела във Финикия през 32 г. от н.е. Дъщеря ѝ била много болна и жената отчаяно търсела изцеление за нея. Като чула за един странник, който посетил областта ѝ — един чужденец, за когото се говорело, че има силата да изцелява болните, — тя решила да се срещне с него и да измоли помощта му.

Когато го видяла, тя паднала на колене, умолявайки: „Смили се за мене, Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.“ С тези думи гъркинята умолявала Исус да излекува дъщеря ѝ.

Можеш ли да си представиш смелостта и смирението, които ѝ били нужни, за да направи това? Исус бил авторитетна личност с известна власт и репутация, и преди това бил дал да се разбере, че не иска никой да знае къде се намира. Той бил завел апостолите си във Финикия, за да имат малко почивка, от която толкова много се нуждаели, а не за да работят сред езичниците, които били невярващи. Освен това Исус бил юдей, а тя езичничка, и несъмнено знаела за нежеланието на юдеите да общуват с презираните хора от народите. Въпреки всичко тя била твърдо решена да намери изцеление за детето си.

Исус и апостолите му се опитали да накарат жената да престане да търси помощ по това време. Отначало Исус не говорел с нея. След това, поради нейните повтарящи се, постоянствуващи викове, апостолите изтощени казали на Исус: „Отпрати я, защото вика подире ни.“

Но тя не приела отрицателния отговор. Вместо това се хвърлила в краката на Исус с думите: „Господи, помогни ми.“

Като изтъкнал, че неговата основна задача е спрямо синовете на Израил, и като в същото време изпитвал вярата и решимостта ѝ, Исус милостиво ѝ обяснил: „Не е прилично да се вземе хлябът на децата [на Израил] и да се хвърли на кученцата [езичниците].“

Вместо да се обиди от отрицателните думи за нейния народ, тя смирено настоявала в молбата си, като отговорила: „Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“

Исус възнаградил постоянството на тази гъркиня, като похвалил вярата ѝ и удовлетворил молбите ѝ. Представи си радостта ѝ, когато тя се върнала в къщи и намерила дъщеря си напълно излекувана! — Матей 15:21–28; Марко 7:24–30.

Подобно на тази жена от първи век, и ние трябва да постоянствуваме в своите усилия да угодим на Йехова и да спечелим благоволението му. Както в случая на тази гъркиня, Библията ни уверява, че нашето постоянство „да вършим добро“ ще бъде богато възнаградено. — Галатяни 6:9.

Какво е постоянство? Защо е необходимо? Какви фактори могат да ни накарат да загубим това качество, да се откажем или да се предадем? Какви възнаграждения можем да очакваме да получим, ако проявяваме постоянство днес в службата на нашия Създател и Баща Йехова?

Един речник определя глагола „постоянствувам“ като „придържам се твърдо и непоколебимо към дадена цел, състояние или предприятие, независимо от пречки, предупреждения или неуспехи. . . . продължавам да съществувам; трая“.

Библията многократно подканя служителите на Йехова да постоянствуват във вършенето на неговата воля. Например, на нас ни се казва ‘да продължаваме да търсим първо царството’, да ‘държим доброто’, да бъдем „в молитва постоянни“ и да „се не уморяваме“ в правенето на добро. — Матей 6:33, NW; 1 Солунци 5:21; Римляни 12:12; Галатяни 6:9.

В ежедневния живот постоянството е качество, което всички ние трябва да притежаваме и да развиваме, за да преживеем. Без него ние не можем да постигнем нищо, което има истинска, трайна стойност. Да разгледаме примера на едно бебе, което се опитва да се изправи и да пристъпи с първите си колебливи крачки. Рядко някое детенце може да се научи да стои изправено и да ходи без проблеми в рамките на един–единствен ден. Вероятно като бебета всички ние сме опитвали много пъти и много пъти сме претърпявали неуспех, преди най–сетне да постигнем някакъв напредък в ходенето. Какво щеше да стане, ако след първото падане бяхме решили да прекратим опитите? Вероятно все още щяхме да пълзим наоколо на четири крака! Постоянството е необходимо за постигането на заслужаващи цели и за придобиването на увеличени умения и чувство за собствено достойнство. Както казва една позната поговорка, „победителите никога не се отказват, и отказващите се никога не побеждават“.

Дългогодишните пионери разбират, че не специалните способности или дарби са гаранция за успеха. За него е необходимо качеството да останеш верен на назначението си, да си решен да вършиш изцяло волята на Йехова и при сблъсък с временни неуспехи, дори и при депресия. Целта да имаме вечен дял в благословиите на Бога трябва да бъде държана на ясен фокус.

Да, всички ние, които искаме да придобием благоволението на Йехова и които искаме да победим в състезанието за живот, имаме нужда от постоянство, непоколебимост и издръжливост. Без тези качества бихме могли да изгубим благоволението на Йехова и наградата на истинския живот. — Псалм 18:20; Матей 24:13; 1 Тимотей 6:18, 19.

Често за един християнин е по–трудно да прояви постоянство спрямо духовните си дейности, отколкото спрямо другите си задължения. Един мъж може да работи усилно в светската си работа, за да осигури материалните потребности на семейството си, но може да се окаже ‘твърде изморен’, за да води редовно библейско изучаване със своята съпруга и с децата. Какви фактори правят постоянството в християнските дела толкова трудно за мнозина?

Един от тях е обезсърчаването, което произтича от личните ни неуспехи и слабости. Ако постоянно разсъждаваме негативно за своите грешки, можем да се отчаем и да се откажем, смятайки, че Йехова никога няма да бъде в състояние да ни прости всичките грехове.

Друг фактор е светската атмосфера на неморалност, корупция и омраза. (1 Йоан 2:15, 16) Един от „добрите навици“, които светското въздействие може да развали или повреди, е християнското постоянство. — 1 Коринтяни 15:33, NW.

Нашето постоянство в проповедната дейност може да бъде отслабено от публично противопоставяне или равнодушие спрямо святата ни служба. Поради чувство за безизходица ние можем да стигнем до извода, че хората в нашия район просто не искат истината. Това може да ни накара да се питаме: ‘Каква полза има от всичко това?’ и да се откажем от специалната привилегия на проповедната служба.

Ние можем да бъдем повлияни и от духа на света, свързан с угаждането на себе си. Защо да полагаме усилия и да правим такива големи жертви, като изглежда, че всички останали си живеят живота и много–много не се напрягат? — Сравни Матей 16:23, 24.

За да постоянствуваме във вършенето на волята на Йехова, ние трябва да облечем християнската личност и да живеем според духа, а не според плътта. (Римляни 8:4–8; Колосяни 3:10, 12, 14) Ако притежаваме гледната точка на Йехова по този въпрос, това ще ни помогне да продължаваме да вършим своите жизненоважни духовни дейности. — 1 Коринтяни 16:13.

Примери на постоянство

Йехова ни е осигурил много вдъхновяващи примери на свои служители, които са останали верни и предани спрямо него при много сурови изпитания. Като ги разгледаме, ние можем да видим как можем да развием и прилагаме на практика християнско постоянство и защо то е толкова ценно.

Най–големият пример е Исус, който изстрадал толкова много неща, за да възвеличи името на Йехова. Библията ни насърчава да изучаваме внимателно неговите дела на непоколебима преданост: „Тогава, тъй като имаме такъв голям облак от свидетели около нас, нека също отхвърлим всяка тежест и греха, който лесно ни оплита, и нека бягаме с издръжливост в състезанието, което ни е определено, като не отклоняваме погледа си от Исус, главния деятел и усъвършенствувател на вярата ни. Защото за радостта, която му предстоеше, той издържа мъченически стълб, презирайки срама, и седна отдясно на трона на Бога. Наистина, вглеждайте се внимателно в онзи, който издържа противопоставящите се думи на грешниците, говорещи срещу собствените си интереси, та да не се уморите и откажете в душите си.“ — Евреи 12:1–3, NW.

Състезанието за живот е на дълги разстояния, не е само един кратък спринт. Затова ние имаме нужда от подобно на Христовото постоянство. Целта, или финалната линия може да не е видима през по–голямата част от състезанието. Тя трябва да бъде ясна в очите на разума ни, така че да можем да се стремим към нея в представите си през целия изпълнен с напрежение път. Исус имал пред себе си една такава представа, това била „радостта, която му предстоеше“.

Какво съдържа тази радост за християните днес? Първо, това е наградата на безсмъртен живот в небесата за малцина и вечен живот на земята за мнозина. Освен това, тук се съдържа и чувството на удовлетворение, произтичащо от това да знаеш, че си зарадвал сърцето на Йехова и си участвувал в осветяването на божието име. — Притчи 27:11; Йоан 17:4.

В тази радост са включени и близките, прекрасни взаимоотношения с Йехова. (Псалм 40:8; Йоан 4:34) Тези взаимоотношения ни вливат сили и поддържат живота ни, като ни дават сила да бягаме в състезанието с издръжливост и да не се отказваме. Освен това Йехова благославя тези взаимоотношения, като излива своя свети дух върху служителите си, което има за резултат увеличаване на радостта и на радостната дейност. — Римляни 12:11; Галатяни 5:22.

Полезно е и разглеждането на примера, който е дал Йов за непоколебима вяра. Той бил несъвършен и имал ограничено познание за своето положение. Така че понякога изпадал в състояние на самооправдание и отчаяние. Но той последователно проявявал твърда решимост да запази лоялността си към Йехова и никога да не го остави. (Йов 1:20–22; 2:9, 10; 27:2–6) Йехова възнаградил Йов за неговата непоколебима преданост, като го благословил в духовно и в материално отношение, а също и му дал надежда за вечен живот. (Йов 42:10–17; Яков 5:10, 11) Като Йов, и ние можем днес да преживяваме големи страдания и загуби, но ние също можем да бъдем уверени в това, че Йехова ще благослови вярната ни издръжливост. — Евреи 6:10–12.

В днешно време Свидетелите на Йехова като цяло проявяват християнско постоянство във вършенето на волята на Йехова. Например, тяхната изпълнена с постоянство работа от къща на къща и останалата публична проповедна дейност са привлекли към тях и към посланието им целосветското внимание. Средствата за масова информация многократно са споменавали тяхната пламенност и решимост да проповядват добрата новина въпреки противопоставянето и изпитанията. Веднъж дори беше публикувано следното обобщение: „Свидетелите на Йехова не пропускат никого!“ — Матей 5:16.

Йехова е благословил изпълнените с постоянство усилия на Свидетелите с повече плодове в службата. Обърнете внимание на случилото се с някои находчиви Свидетели в Италия през 60–те години, когато там имаше около 10 000 Свидетели, проповядващи на население от 53 000 000 души. В един град с 6000 души население нямало нито един Свидетел. Братята, които ходели там, се сблъскали с враждебна реакция на своята служба.

Всеки път, когато братята отивали там да проповядват, много от жените, и дори и мъжете от града събирали момчетата и ги карали да вървят след Свидетелите и да ги освиркват, вдигайки голям шум. След няколко минути подобно поведение братята били принудени да си тръгнат и да отидат в друг град. В стремежа си да дадат поне веднъж цялостно свидетелство на всички жители на града, братята решили да проповядват там само в много дъждовно време, надявайки се, че тогава няма да бъдат обезпокоявани от младежите. Те установили, че хората от градчето нямали желание да се мокрят, за да пречат на вестителите. По този начин било дадено добро свидетелство. Били намерени заинтересувани хора. Били започнати нови библейски изучавания. В следствие на това в този малък град не само бил основан процъфтяващ сбор, но проповедната работа започнала да бъде вършена и при слънчево време. Йехова продължава да благославя постоянството на своите Свидетели в тази област и в цяла Италия. Сега в тази страна има над 200 000 Свидетели на Йехова.

Възнагражденията за постоянствуването във вършенето на онова, което е правилно, са много големи. Чрез силата на божия дух Свидетелите на Йехова извършват дело, което няма равно на себе си в човешката история — проповядването на добрата новина на Царството пред милиони хора по домовете им и другаде. (Захария 4:6) Те с радост виждат изпълнението на пророчествата на Библията в смайващия растеж и жизненост на земната организация на Йехова. (Исаия 54:2; 60:22) Те запазват чиста съвест спрямо Бога и се радват на надеждата за вечен живот. И най–много от всичко те се радват на близки взаимоотношения със Създателя, Йехова Бог. — Псалм 11:7.

[Снимка на страница 25]

Исус възнаградил смиреното постоянство на тази гъркиня

[Снимка на страница 26]

Живот в рая е едно от нещата, които са част от радостта, която предстои на християните днес