Въпроси на читатели

Първо Йоан 4:18 ни казва: „В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха.“ Но Петър писал: „Обичайте братството; от Бога се бойте.“ (1 Петър 2:17) Как можем да приведем в съгласие тези два стиха?

И Петър, и Йоан били апостоли, които се били учили директно от Исус Христос. Затова можем да бъдем сигурни, че онова, което те са писали, е в съгласие. Що се отнася до цитираните по–горе стихове, ключът се крие в това, че двамата апостоли писали за различни видове страх.

Нека да разгледаме най–напред напътствието на Петър. Както показва контекстът, Петър предлагал на събратята си християни вдъхновен съвет относно тяхната нагласа спрямо имащите авторитет. С други думи, той обсъждал правилния възглед за подчинението в някои области. Затова той посъветвал християните да бъдат подчинени на мъжете, които имали позиции на авторитет в човешките правителства като царе или управници. (1 Петър 2:13, 14) Продължавайки, Петър писал: „Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте.“ — 1 Петър 2:17.

При разглеждане в контекста става ясно, че когато Петър казал, че християните трябва да ‘се боят от Бога’, той имал предвид дълбоко, изпълнено с уважение страхопочитание спрямо Бога, страх да не извършат нещо, което не е угодно на най–висшия авторитет. — Сравни Евреи 11:7.

А изказването на апостол Йоан? Преди това в 1 Йоан, глава 4, апостолът обсъжда необходимостта да се изпитват „вдъхновените изказвания“ (NW), като например онези, които идвали от фалшиви пророци. Тези изказвания със сигурност не идват от Йехова Бог; те идват от злия свят или го отразяват.

За разлика от това помазаните християни са „от Бога“. (1 Йоан 4:1–6) Затова Йоан подканял: „Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога.“ Бог поел инициативата в проявяването на любов — той ‘пратил Сина Си като умилостивение за греховете ни’. (1 Йоан 4:7–10) Как трябва да откликнем ние?

Ясно е, че трябва да останем в единство с нашия любещ Бог. Ние не трябва да изпитваме ужас пред него, нито да треперим пред перспективата да се обърнем към него в молитва. Преди това Йоан напътствувал: „Ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение [свобода на изказа — NW] спрямо Бога; и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му.“ (1 Йоан 3:21, 22) Да, чистата съвест ни дава свободата да се обърнем към Бога без парализиращ или възпиращ страх. Подбудени от любов, ние се чувствуваме свободни да се обърнем към Йехова в молитва. В това отношение „в любовта няма страх“.

Тогава нека да свържем двете мисли. Един християнин винаги трябва да изпитва почтителен страх от Йехова, породен от дълбока почит към Неговата позиция, сила и справедливост. Но ние също така обичаме Бога като свой Баща и чувствуваме близост спрямо него и свобода да се обърнем към него. Вместо да бъдем възпирани от ужас пред него, ние имаме доверие, че можем да се обърнем към него така, както едно дете се чувствува свободно да се обърне към един любещ родител. — Яков 4:8.