Защо да се боим от Бога, а не от хората?
„ДА трепериш от човека туря примка; а който се уповава на Йехова, ще бъде поставен високо“ (Притчи 29:25). Цитираната тук стара притча предупреждава пред този вид страх, който действително е отрова за ума — страха от човека. Това чувство е сравнено с примка. Защо? Когато малко животно, например заек, попадне в примка, е съвсем безпомощно. То би искало да избяга, но клопката държи неумолимо. Всъщност жертвата е обезсилена.
Ако нас ни е обхванал страх от човека, тогава в много огношения приличаме на такъв заек. Бихме могли да знаем, какво трябва да направим; възможно е дори, че бихме искали това да направим. За съжаление, страхът би ни държал нас в робство. Бихме били съвсем парализирани, неспособни за действие.
Примката на страха от човека
Да разгледаме няколко библейски примера на хора, които попаднаха в примката на страха от човека. По времето на Исус Навиев, бяха изпратени 12 мъже да съгледат Ханаанската земя, преди да навлезат в нея израилтяните. Разузнавачите се върнаха и съобщиха, че страната е плодородна и богата, точно както каза Бог. Но десет души от тях се изплашиха от силата на нейните жители. Обхванати от страх от човека, преувеличиха своето сведение за силата на хананеите и страха обхвана целия народ. Израилтяните отказаха да послушат заповедта на Бога да навлезат в Ханаан и да го превземат. В резултат на това всички възрастни мъже, с изключение само на някои, в течение на 40 години трябваше да умрат в пущинака (Числа 13:21 до 14:38).
Жертва на страха стана също Йона. Когато трябваше да проповядва в големия град Ниневия, „стана та побегна в Тарсис от лицето на Йехова“ (Йона 1:3). Защо? Жителите на Ниневия бяха считани за много безмилостни и брутални хора, и Йона несъмнено знаеше за това. Страхът от човека го накара да бяга в противоположно направление. Верно е, че накрая той прие назначената му задача, но направи това след получаването на необходимото наказание от Йехова (Йона 1:4, 17). Също царете могат да се страхуват от хората. Веднъж цар Саул не се подчини на изричната заповед на Йехова. Как се е оправдал? „Не изпълних повелението на Йехова и твоите думи, понеже се уплаших от народа и послушах неговия глас“ (1 Самуилова [бъл. 1 Царете] 15:24). Няколко века по-късно, по време на обсадата на Ерусалим от халдейците, верния пророк Еремия съветваше цар Седекия да предаде града и по такъв начин да избегне голямо кървопролитие. Обаче Седекия не го послуша. Защо? Той призна на Еремия: „Аз се боя от юдеите, които прибегнаха към халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да ме поругаят“ (Еремия 38:19).
Дори апостолите понякога обхващаше страх. В деня на своята смърт, Исус предупреди, че всичките негови последователи ще го напуснат. Но Петър смело заяви: „Господарю, готов съм да отида с тебе не само в тъмница, а и на смърт“ (Лука 22:33; Матей 26:31, 33). Какво самонадценяване! Само няколко часа по-късно Петър боязливо отрече общуването с Исус, и дори познанството с него. Обезсили го страх от човека! Такъв страх е действително отрова за ума.
От кого трябва да се боим?
Как ние можем да преодолеем страх от човека? Трябва да заместим това чувство с по-здрав страх. За проявяването на такъв вид страх насърчаваше същия апостол Петър, пишейки: „Бойте се от Бога“ (1 Петър 2:17). Ангелът, когото видя Йоан, в Откровението, призоваваше всички хора: „Бойте се от Бога и въздайте нему слава“ (Откровение 14:7). За такъв вид страх насърчаваше мъдрия цар Соломон, който заяви: „Нека чуем свършека на всичкото слово. Бой се от Бога и пази заповедите му, понеже това е цялото задължение на човека“ (Еклисиаст 12:13). Да, боязън от Йехова е едно задължение.
Този вид боязън донася благодеяния. Псалмистът пише: „Несъмнено неговото [от Йехова] спасение е близо при ония, които му се боят“ (Псалм 85:10). А една библейска притча силно уверява: „Боязънта от Йехова, тя прибавя дни“ (Притчи 10:27). Действително боязънта от Йехова е здраво и полезно чувство. Но може би ще кажеш: „Йехова е Бог, който обича. Защо трябва да изпитваме боязън от един Бог, който е любов“?
Защо да се боим от Бога, който е любов?
Боязънта от Йехова няма нищо общо с непреодолимия парализиращ страх, какъвто обхваща хората в някои ситуации. Тя прилича на страха, който детето изпитва от бащата, въпреки че го обича и знае, че също е обичано от него.
Боязънта от Бога означава всъщност дълбоко страхопочитание към Създателя, произлизащо от признаването на факта, че Той е съвършено олицетворение на справедливостта, правосъдието, мъдростта и любовта. Включва здраво опасение от нехаресването от Бога, защото е най-висшият съдия, който има властта да награждава и наказва. Апостол Павел написа: „Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог“ (Евреи 10:31). Любовта на Бога не можем да смятаме за нещо, което ни се полага, не можем също да пренебрегваме неговата преценка. Именно затова Библията ни припомня: „Боязънта от Йехова е начало на мъдростта“ (Притчи 9:10).
Обаче трябва да помним, че макар Йехова да има мощ да накаже тези, които не го слушат — и често това е правил —, не е нито жесток, нито кръвожаден. Той наистина е Бог на любовта, въпреки, че понякога, като всеки обичащ баща, може основателно да се разсърди (1 Йоан 4:8). Поради това боязънта пред него е желателна. Склонява ни да се подчиняваме на неговите закони, наредени за нашето добро. Съобразяването с Божиите закони допринася винаги щастие, докато тяхното нарушаване винаги носи лоши последствия (Галатяни 6:7, 8). Вдъхновеният псалмист написа: „Бойте се от Йехова, вие негови светии; защото за боещите се от него няма оскъдност“ (Псалм 34:9).
От кого ти се боиш?
Как боязънта от Бога ни помага да преодолеем страха от човека? Хората могат да се подиграват с нас, дори да ни преследват за правилното поведение и по такъв начин упражняват натиск върху нас. Обаче имайки дълбоко уважение към Бога и боязънта пред него, ние ще отстояваме за това, което е правилно, за да не го разсърдиме. От друга страна любовта към Бога ще ни насърчава към действия, които се харесват на него. Освен това помним, че Бог обилно възнаграждава тези, които правилно постъпват. Това ни скланя да го обичаме още повече и ни подсилва в желанието да вършим неговата воля. По такъв начин уравновесения ни възглед за Йехова ни помага да преодолеем страха от хората.
Много хора например под натиск започват да правят това, което е лошо, само поради страха, какво ще помислят за тях другите. Младежта често пуши цигари, лошо се изразява, хвали се със своя сексуален опит (действителен или измислен), а също така експерементира с алкохола и наркотици. Защо? Не винаги поради удоволствието; понякога причината е страх, какво в противен случай биха казали връстниците. Присмивките и подигравките могат да бъдат за младите толкова трудно издържими, колкото физическо преследване.
Възрастен човек също може да се поддаде на натиска и да постъпи лошо. Да предположим, че шефа принуждава служещия да напише преувеличена цена на сметката или да попълни нечестно данъчна декларация, за да намали данъка плащан от фирмата. Християнинът може да си помисли, че ако не изпълни нареждането на шефа, ще загуби своята работа. По такъв начин страхът от човека може да го склони да направи това.
И в двата случая здравата боязън от Бога и уважението към неговите заповеди ще помогнат на християнина да преодолее парализиращия го страх от човека. А любовта към Бога няма да му позволи да направи нещо, което той забранява (Притчи 8:13). Освен това вярата в Бога ще го самоувери, че ако постъпи съгласно своята съвест, обучена въз основа на Библията, то независимо от последиците Бог ще го подкрепи. Апостол Павел изрази своята вяра със следните думи: „За всичко имам сила чрез оногова, който ме подкрепява“ (Филипяни 4:13).
Библията съдържа многобройни примери на мъже и жени, които останаха верни на Йехова дори при най-сурови изпитания. Тези служители на Йехова „изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож“ (Евреи 11:36, 37). Въпреки всичко те не позволиха да ги обхване страх от човека. Те се придържаха към същата мъдра директива, която Исус по-късно даде на своите ученици: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро бойте се от оногова, който може и душа и тяло да погуби в Геена“ (Матей 10:28).
Слушането на този съвет на Исус, да се боим повече от Бога, отколкото от човека, помогна също на първите християни да издържат всякакви изпитания, трудности и преследвания „за благовестието“ (Филимон 13). Забележителен пример в това отношене даде апостол Павел. В своето второ послание към Коринтяните той обясни как боязънта от Бога го окуражаваше да издържи условията в тъмници, бичувания, биене с камъни, корабокрушения, различни опасности по пътища, неспане, глад, жажда студ и голота (2 Коринтяни 11:23–27).
Освен това боязънта от Бога подкрепваше първите християни да издържат жестоките преследвания от страна на римската империя, когато някои от тях бяха дори хвърлени на арената като плячка за дивите животни. По време на средновековието смелите привърженици на християнизма бяха изгаряни на клада, само поради това, че не искаха да се откажат от своята вяра. По време на Втората световна война истинските християни предпочитаха да страдат и да умрат в концентрационни лагери, отколкото да направят нещо, което не би се харесвало на Бога. Каква сила е боязънта от Бога! Тъй като даваше сили на християните да преодолеят страха по време на такива страшни ситуации, сигурно може и нас да подкрепи, независимо от положението, в което бихме изпаднали.
Днес Сатана прави всичко, каквото е възможно за да ни принуди към действие, което не се харесва на Бога. Истинските християни трябва да притежават същата решителност, която имаше апостол Павел, когато писа: „Ние обаче не сме от ония, които отстъпват назад, та се погубват, а от тия, които вярват, та им се спасява душата“ (Евреи 10:39). Боязънта от Йехова е истински източник на сили. Когато го притежаваме, тогава можем „дързостно да кажем: ,Йехова ми е помощник; няма да се убоя; Какво може да ми стори човек‘“ (Евреи 13:6).
[Снимка на страница 7]
Боязънта от Бога подкрепяше Павел и му даваше сили да издържи всичко, между другото бичувания, тъмници и дори корабокрушения (2 Коринтяни 11:23–27).