Чудесата на Исус — история или мит?

„В четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.“ — Матей 14:25.

ЗА МИЛИОНИ хора по света вярата, че Исус Христос е правел чудеса, е почти толкова важна, колкото вярата в Бога. Писателите на евангелията — Матей, Марко, Лука и Йоан — описват около 35 от чудесата на Исус. Но техните разкази подсказват, че той извършил много повече свръхестествени дела. — Матей 9:35; Лука 9:11.

Тези чудеса не били извършвани за развлечение. Те били свързани с твърдението на Исус, че той бил Синът на Бога, дългоочакваният Месия. (Йоан 14:11) Моисей извършил чудодейни знамения, когато се представил пред поробения народ на Израил. (Изход 4:1–9) Логично е тогава от Месията, за който било пророкувано, че ще бъде по–велик от Моисей, да се очаква да представи някакви знамения, доказващи, че е подкрепен от Бога. (Второзаконие 18:15) Затова Библията нарича Исус „мъж засвидетелствуван между [юдеите] от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения“. — Деяния 2:22.

През миналите времена хората като цяло приемали без да се съмняват Исус, представен от Библията като вършител на чудеса. Но през последните десетилетия писателите на евангелията бяха атакувани от критиците. В своята книга Deceptions and Myths of the Bible [„Измамите и митовете на Библията“] Лойд Греъм споменава библейския разказ за това как Исус ходел по водата и стига до там да каже: „Необходима е голяма доза невежество, за да се повярва на това буквално, и въпреки всичко, буквално милиони му вярват. И после се чудим какво му е на нашия свят. Как може човек да очаква по–добър свят от такова невежество?“

Невъзможни ли?

Но подобни критики не са логични. „Български тълковен речник“ (Издателство на БАН, 1993 г.) определя чудо като „явление, факт, необясним с наш разум и познание“. Според това определение един цветен телевизор, един радиотелефон или един портативен компютър биха били смятани за чудо само преди един век! Дали е логично човек да бъде догматичен и да нарече нещо невъзможно само защото не можем да го обясним със сегашното научно познание?

Да помислим и върху един друг факт: На оригиналния гръцки език, на който бил написан „Новият завет“, думата, използувана за „чудо“ била дѝнамис — дума, която по принцип означава „сила“. Тя бива предадена и като „велики дела“ или „способност“. (Лука 6:19; 1 Коринтяни 12:10; Матей 25:15) Библията твърди, че чудесата на Исус били проява на „Божието величие“. (Лука 9:43) Дали такива дела биха били невъзможни за Всемогъщия Бог — Онзи, който притежава ‘голямо могъщество’? — Исаия 40:26, „Синодален превод“, 1993 г.

Доказателства за автентичност

Едно по–подробно разглеждане на четирите евангелия дава по–нататъшни доказателства за тяхната достоверност. Първо, тези повествования са явно различни от приказките и легендите. Да разгледаме например измислените разкази за Исус, които се появили във вековете след смъртта му. Апокрифното „Евангелие на Тома“ разказва: „Когато това момче Исус беше петгодишно . . . , то мина през селото и едно дете се затича и го блъсна по рамото. Исус се ядоса и му каза: ‘Няма да продължиш пътя си’, и детето веднага падна и умря.“ Не е трудно да се разбере какво представлява този разказ в действителност — една нагласена измислица. Освен това своенравното, злонамерено дете, изобразено тук, няма нищо общо с Исус от Библията. — Противопостави Лука 2:51, 52.

Да разгледаме сега автентичните евангелски повествования. В тях няма преувеличение и фантастични нотки. Исус вършел чудеса, откликвайки на истинска потребност, а не за да задоволи своя прищявка. (Марко 10:46–52) Исус никога не използувал силата си за своя изгода. (Матей 4:2–4) И той никога не я използувал, за да се покаже. Всъщност, когато любопитният цар Ирод поискал Исус да извърши чудодейно „знамение“, Исус ‘нищо не му отговорил’. — Лука 23:8, 9.

Чудесата на Исус се намират и в ярък контраст с делата на професионалните илюзионисти, магьосници и чудодейци–изцелители. Неговите мощни дела винаги възвеличавали Бога. (Йоан 9:3; 11:1–4) В неговите чудеса нямало изпълнени с емоции ритуали, магически заклинания, показни прояви, трикове и хипноза. Когато срещнал един сляп просяк на име Вартимей, който извикал: „Учителю, [нека] да прогледам“, Исус просто му казал: „Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледа.“ — Марко 10:46–52.

Евангелските повествования показват, че Исус вършел своите велики дела без декори, без специални сценични ефекти или триково осветление. Те били извършвани навън под открито небе, често пред многобройни очевидци. (Марко 5:24–29; Лука 7:11–15) За разлика от опитите на съвременните изцелители, Исусовите усилия да изцели някого никога не се проваляли поради това, че на някой болен уж му липсвала вяра. Матей 8:16 казва: „И изцели всичките болни.“

В своята книга “Many Infallible Proofs:” The Evidences of Christianity [„‘Много неопровержими свидетелства’: Доказателствата за християнството“] ученият Артър Пирсън казва за чудесата на Христос: „Тяхната многобройност, незабавният и цялостен характер на изцеленията, които той извършил, както и това, че липсвал макар и един неуспех в усилията дори и за възкресяване на мъртви, поставят на безкрайно разстояние едни от други тези чудеса и тъй наречените чудеса на тази или която и да било друга епоха.“

Потвърждение от светски източници

Пирсън предлага и още един довод, който подкрепя евангелските повествования, като казва: „Няма по–забележително потвърждение на чудесата от Писанията от мълчанието на враговете.“ Юдейските водачи имали множество силни причини да искат да дискредитират Исус, но чудесата му били толкова широко известни, че противниците не смеели да ги отрекат. Единственото, което можели да направят, било да припишат тези дела на демонични сили. (Матей 12:22–24) Векове след смъртта на Исус, писателите на юдейския Талмуд продължавали да казват, че Исус имал чудодейни сили. Според книгата Jewish Expressions on Jesus [„Изказвания на юдеите за Исус“] те го отхвърлили като човек, който „следвал практиката на магьосничеството“. Дали би било възможно едно такова изказване, ако съществувала и най–малката възможност чудесата на Исус да бъдат отхвърлени просто като мит?

По–нататъшно доказателство намираме при църковния историк от четвърти век Евсевий. В своята книга The History of the Church From Christ to Constantine [„Историята на църквата от Христос до Константин“] той цитира някой си Квадратий, който изпратил писмо до императора в защита на християнството. Квадратий писал: „Делата на нашия Спасител винаги можеха да бъдат видени от всички, защото бяха истински — хората, които бяха излекувани, и онези, които бяха възкресени от мъртвите, които не бяха видени само в мига, когато бяха излекувани или възкресени, но бяха винаги там, за да бъдат видени, не само когато Спасителят бе сред нас, но и дълго време след Неговото заминаване; всъщност, някои от тях са доживели чак до моето време.“ Ученият Уилям Баркли забелязал: „Квадратий казва, че и по негово време хората, върху които са били извършени чудесата, били налице. Ако това не било истина, нямало да има нищо по–лесно за римското правителство от това да го нарече лъжа.“

Вярата в чудесата на Исус е логична, рационална и изцяло в хармония с доказателствата. Но чудесата на Исус не са мъртва история. Евреи 13:8 ни напомня: „Исус Христос е същият вчера днес и до века.“ Да, той е жив в небесата днес, в състояние е да използува чудодейни сили по много по–грандиозен начин, отколкото направил това, като бил като човек на земята. Освен това евангелските повествования за неговите чудеса (1) са практически уроци за християните днес, (2) разкриват привлекателни аспекти от личността на Исус и (3) насочват към едно време в близко бъдеще, когато ще станат дори още по–величави неща!

Следващата статия ще се съсредоточи върху три много познати библейски разказа, за да онагледи тези мисли.