Уроци от чудесата на Исус
„НА ТРЕТИЯ ден имаше сватба в Кана галилейска . . . И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва: Вино нямат.“ Тази случка подготвила обстоятелствата за първото чудо на Исус. — Йоан 2:1–3.
Дали един такъв проблем не бил твърде маловажен, твърде обикновен, за да бъде занимаван Исус с него? Един библейски учен обяснява: „В Ориента гостоприемството било свещен дълг . . . Истинското гостоприемство, особено по време на сватбено тържество, изисквало свръхизобилие. Ако запасите свършели по време на едно сватбено тържество, семейството, както и младоженците, никога нямало да могат да изтрият срама от това.“
Затова Исус предприел нещо. Той видял „шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очищение“. Церемониалното измиване преди храна било обичай сред юдеите, и за да бъдат обслужени всички присъствуващи, били необходими големи количества вода. „Напълнете делвите с вода“ — поръчал Исус на онези, които прислужвали на гостите. Исус не бил „настойникът на угощението“, но говорел директно и авторитетно. Повествованието съобщава: „И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега [беше] превърната на вино.“ — Йоан 2:6–9; Марко 7:3.
Може би изглежда странно, че едно такова обикновено нещо като сватба ще послужи за сцена на първото чудо на Исус, но тази случка разкрива много за Исус. Той не бил женен и по–късно говорил за предимствата на безбрачието със своите ученици. (Матей 19:12) Но неговото присъствие на сватбеното тържество показало, че той съвсем не е бил противник на брака. Той бил уравновесен, подпомагал брачната уредба; гледал на нея като на нещо заслужаващо почит в очите на Бога. — Сравни Евреи 13:4.
Исус не бил такъв мрачен аскет, какъвто започнали да го рисуват по–късно църковните художници. Той явно се радвал на компанията на хората и не бил против това да се събира с тях. (Сравни Лука 5:29.) По този начин действията му създали прецедент за неговите последователи. Исус лично показал, че те не трябвало да бъдат излишно превъзнесени или мрачни, сякаш праведността означава безрадостност. Точно обратното, по–късно на християните било наредено: „Радвайте се всякога в Господа.“ (Филипяни 4:4) Християните днес внимават в това да държат почивката в правилните ѝ граници. Те намират радост в службата на Бога, но следвайки примера на Исус, понякога те намират време да се радват на компанията си в неофициална обстановка.
Обърни внимание също и на нежните чувства на Исус. Той не бил задължен да извърши чудо. В това отношение нямало пророчество, което трябвало да бъде изпълнено. Явно Исус просто бил подтикнат от загрижеността на своята майка и от тягостната ситуация на младоженците. Той изпитвал загриженост към техните чувства и искал да им спести срама. Нима това не изгражда у теб доверието, че Исус е истински загрижен за теб — дори и по отношение на всекидневните ти проблеми. — Сравни Евреи 4:14–16.
Тъй като всяка делва можела да побира „по две или три мери“ вода, чудото на Исус се отнасяло за голямо количество вино — може би 390 литра (105 галона)! (Йоан 2:6) Защо било необходимо толкова голямо количество? Исус не подкрепял пиянството — нещо, което Бог осъжда. (Ефесяни 5:18) Не, той просто показвал подобна на божията щедрост. Тъй като виното било често срещана напитка, каквото останело, можело да бъде използувано при други случаи. — Сравни Матей 14:14–20; 15:32–37.
Първите християни подражавали на щедростта на Исус. (Сравни Деяния 4:34, 35.) И хората на Йехова днес също са насърчавани ‘да дават’. (Лука 6:38) Но първото чудо на Исус има и пророческо значение. То сочи към едно бъдещо време, когато Бог щедро ще осигури „угощение от тлъсти неща, угощение от вина дългостояли на дрождията си“, като напълно премахне глада. — Исаия 25:6.
Но какво може да се каже за многобройните чудеса, които Исус извършил във връзка с физическо изцеление? Какво можем да научим от тях?
Правене на добро на сабат
„Стани, дигни постелката си и ходи.“ Исус казал тези думи на един мъж, който бил болен 38 години. Евангелското повествование продължава: „И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи.“ Колкото и да е чудно, не на всички се харесал този обрат на събитията. Повествованието казва: „Юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота [по време на сабат — NW].“ — Йоан 5:1–9, 16.
Сабатът бил замислен като ден за почивка и радост за всички. (Изход 20:8–11) Но по времето на Исус той се бил превърнал в хаос от потиснически, създадени от човека правила. Ученият Алфред Едерсхайм писал, че в обширните части на Талмуда, отнасящи се до закона за сабата, „сериозно се обсъждат, сякаш са от изключително важно религиозно естество, такива неща, за които едва ли някой би могъл да помисли, че ще предизвикат сериозен размисъл у човек със здрав разум“. (The Life and Times of Jesus the Messiah [„Животът и времето на Исус Месията“]) Равините придавали изключително значение на деспотични, произтичащи от лични хрумвания правила, които ръководели едва ли не всеки аспект на живота на един юдей — като често хладнокръвно пренебрегвали човешките чувства. Едно правило относно сабата гласяло: „Ако постройка се срути върху някой човек, и не е сигурно дали той е вътре, или не е, дали е жив, или е умрял, дали е езичник, или израилтянин, те могат да разчистят развалините върху него. Ако го намерят жив, могат да разчистят още от съборените върху него парчета; но ако [е] умрял, да го оставят.“ — Трактат „Йома“ 8:7, „Мишна“, преведен от Хърбърт Данби.
Как гледал Исус на такова педантично навлизане в подробности? Когато бил критикуван за това, че лекувал на сабат, той казал: „Отец Ми работи до сега, и Аз работя.“ (Йоан 5:17) Исус не вършел светска работа, за да забогатее. Не, той вършел волята на Бога. И както и на левитите било позволено да продължават святата си служба на сабат, така и Исус би могъл с основание да продължава да изпълнява възложените му от Бога задължения като Месия, без да нарушава божия Закон. — Матей 12:5.
Изцеленията, които Исус извършил на сабат, изобличили също така и юдейските книжници и фарисеи като ‘прекалено праведни’ — закостенели и неуравновесени в своето мислене. (Еклисиаст 7:16) Безспорно не било волята на Бога добрите дела да бъдат ограничени само в определени дни от седмицата, нито пък Бог бил замислил сабатът да бъде едно празно упражнение за следването на правила. В Марко 2:27 Исус казал: „Съботата [сабатът — NW] е направена за човека, а не човек за съботата.“ Исус обичал хората, а не деспотичните правила.
Затова е добре християните днес да не бъдат прекалено закостенели или насочени към правила в мисленето си. Хората в сборовете, които имат авторитет, се въздържат от това да обременяват другите с прекалени човешки правила и процедури. Примерът на Исус ни насърчава също да търсим възможности за правене на добро. Например, един християнин никога не би си помислил, че ще споделя добрата новина само когато участвува официално в службата от къща на къща, или когато изнася доклад на платформата. Християнинът — казва апостол Петър — трябва да бъде ‘винаги готов да отговаря . . . на всекиго, който го пита за неговата надежда’. (1 Петър 3:15) Вършенето на добро не е ограничено само в определено време.
Урок относно състраданието
Друго забележително чудо е записано в Лука 7:11–17. Според повествованието, Исус ‘отишъл в един град, наречен Наин; и с Него вървели учениците Му и едно голямо множество’. И до днес югоизточно от съвременното арабско село Наин могат да бъдат видени гробища. ‘И когато се приближил до градската порта’, той видял една шумна сцена. ‘Ето, изнасяли мъртвец, едничък син на майка си, която била и вдовица; и с нея имало голямо множество от града.’ Х. Б. Тристрам отбелязва, че „начинът на погребване не се е променил“ от древни времена до сега, като добавя: „Виждал съм жени, крачещи пред носилката, водени от професионалните оплаквачки. Те разперват нагоре ръце, скубят си косите, като жестикулират необуздано в отчаяние и печал, и крещят неспирно името на починалия.“ — Eastern Customs in Bible Lands [„Ориенталски обичаи в библейските земи“].
Всред този шумен хаос крачела една опечалена вдовица, и самото ѝ лице трябва да е изразявало неописуема болка. След като била загубила мъжа си, тя гледала на своя син, според думите на автора Хърбърт Лакияр, като на „опората на своята старост и утехата на своята самота — опората и стълба на дома. Загубата на нейния единствен син помела и последната останала опора“. (All the Miracles of the Bible [„Всички чудеса на Библията“]) Как реагирал Исус? Според изразителните думи на Лука, ‘Господ, като я видял, смилил се за нея и рекъл ѝ: Недей плака.’ Изразът „смили се“ е получен от една гръцка дума, която буквално означава „вътрешности“. Тя означава „да бъдеш развълнуван до дъното на душата си“. (Vine’s Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на Вайн на думите от Стария и Новия завет“]) Да, Исус бил развълнуван до дъното на душата си.
Вероятно Исусовата майка също вече била вдовица по това време, така че той познавал мъката от загубата на своя баща–осиновител Йосиф. (Сравни Йоан 19:25–27.) Вдовицата не трябвало да моли Исус. Спонтанно той ‘се приближил и се допрял до носилото’, въпреки факта, че според Моисеевия закон докосването до мъртвец правело човека нечист. (Числа 19:11) Чрез чудодейните си сили Исус могъл да премахне самия източник на нечистотата! „И рече: Момче, казвам ти, стани. И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.“
Какъв вълнуващ урок по състрадание! Християните не трябва да подражават на нелюбещата, студена нагласа, проявяваща се през тези ‘последни дни’. (2 Тимотей 3:1–5) Точно обратното, 1 Петър 3:8 подканя: „А, най–после, бъдете всички едномислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви.“ Когато някой познат се сблъска със смърт или сериозна болест, ние не можем да извършим възкресение, или да излекуваме болния. Но можем да предложим практическа помощ и утеха, може би като просто сме там и плачем с опечалените. — Римляни 12:15.
Това драматично възкресение, извършено от Исус, насочва също и към бъдещето — едно време, когато „всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат“! (Йоан 5:28, 29) По цялата земя хората, загубили близки в смъртта, лично ще усетят състраданието на Исус, когато починалите майки, бащи, деца и приятели се върнат от гроба!
Уроците от чудесата
Ясно е тогава, че чудесата на Исус били нещо повече от вълнуваща проява на сила. Те прославяли Бога, създавайки образец за християните, които са подканяни да ‘славят Бога’. (Римляни 15:6) Те насърчавали вършенето на добро, проявата на щедрост, проявата на състрадание. И нещо още по–важно — те служели като предварителна представа за мощните дела, които ще бъдат извършени по време на Христовото Хилядолетно управление.
Докато бил на земята, Исус извършил своите мощни дела в рамките на сравнително малка географска област. (Матей 15:24) Като възвеличен Цар, неговата власт ще обхване цялата земя! (Псалм 72:8) В миналото онези, които били чудодейно изцелени и възкресени от него, в крайна сметка умрели. При небесното му царуване грехът и смъртта ще бъдат премахнати изцяло, като по този начин ще стане възможен вечният живот. (Римляни 6:23; Откровение 21:3, 4) Да, чудесата на Исус сочат пътя към едно славно бъдеще. Свидетелите на Йехова са помогнали на милиони хора да развият надеждата, че ще бъдат част от него. Каква прекрасна представа за нещата, които скоро ще се случат, ни осигуряват чудесата на Исус Христос, докато дойде това време!
[Снимка на страница 7]
Исус превръща водата във вино