Подобаващото място на поклонението на Йехова в нашия живот
„Всеки ден ще Те благославям, и ще хваля Твоето име от века и до века.“ — ПСАЛМ 145:2.
1. Какво изисква Йехова по отношение на поклонението?
„АЗ, ЙЕХОВА, твоят Бог, съм Бог, изискващ изключителна преданост.“ (Изход 20:5, NW) Моисей чул това изявление от Йехова и го повторил по–късно, когато се обърнал към народа на Израил. (Второзаконие 5:9) В ума на Моисей нямало никакво съмнение, че Йехова Бог очаквал от своите служители да се покланят само на Него.
2, 3. (а) Какво показало по впечатляващ начин на израилтяните, че случилото се край Синайската планина е нещо необикновено? (б) Кои въпроси ще изследваме относно поклонението, принасяно от израилтяните, и поклонението, принасяно от божиите служители днес?
2 Когато били на стан край Синайската планина, израилтяните и членовете на ‘голямото разноплеменно множество’, които напуснали Египет заедно с тях, видели нещо необикновено. (Изход 12:38) То не приличало по нищо на поклонението на египетските богове, които вече били унизени от десетте удара, или бедствия. Когато Йехова показал присъствието си на Моисей, станали вдъхващи страх явления: гръмотевици, светкавици и оглушителен звук на рог, които накарали целият стан да се разтрепери. След това се появили огън и дим, като цялата планина се разтресла. (Изход 19:16–20; Евреи 12:18–21) Ако някой израилтянин имал нужда от допълнително доказателство, че онова, което ставало, било нещо необикновено, то щяло да се появи скоро. Не след дълго Моисей слязъл от планината, след като получил за втори път божиите закони. Според вдъхновеното повествование, ‘кожата на лицето [на Моисей] блестяла и [хората] се бояли да се приближат при него’. Какво незабравимо, свръхчовешко преживяване! — Изход 34:30.
3 Членовете на този играещ ролята на предобраз народ на Бога изобщо не си задавали въпроси относно мястото, което заемало поклонението на Йехова. Той бил техният Избавител. Те дължали живота си на Него. Той бил и техният Законодател. Но дали те продължили да поддържат поклонението на Йехова на първо място? А съвременните служители на Бога? Какво място заема поклонението на Йехова в техния живот? — Римляни 15:4.
Израилтянското поклонение на Йехова
4. Каква била подредбата на израилския стан по времето на пътуването през пустинята, и какво било в центъра на стана?
4 Ако можеше да погледнеш от птичи поглед Израил на стан в пустинята, какво щеше да видиш? Огромно, но подредено множество от шатри, подслоняващи вероятно около три или повече милиона души, в групи от по три племена на север, юг, изток и запад. Вглеждайки се по–отблизо, би забелязал също и друго групиране по–близо до средата на лагера. Тези четири по–малки групи от шатри били за семействата от племето на Леви. В самия център на стана, в една област, отделена с платнена стена, имало една уникална постройка. Това бил „шатърът за срещане“, или скинията, която израилтяните с „мъдро сърце“ построили според плана на Йехова. — Числа 1:52, 53; 2:3, 10, 17, 18, 25; Изход 35:10.
5. За какво служела скинията в Израил?
5 При всяко от около 40 места за стануване по време на пътуването си през пустинята израилтяните издигали скинията и тя се превръщала в център на техния стан. (Числа, глава 33) Затова Библията уместно описва Йехова като живеещ сред своя народ в самия център на стана им. Славата му изпълвала скинията. (Изход 29:43–46; 40:34; Числа 5:3; 11:20; 16:3) Книгата Our Living Bible [„Нашата жива Библия“] казва: „Това преносимо светилище било изключително важно, тъй като осигурявало религиозен обединяващ център за племената. Така то ги поддържало обединени през дългите години на пътуване в пустинята и направило възможни обединените действия.“ И нещо повече — скинията служела да напомня постоянно на израилтяните, че поклонението на Създателя е централно нещо в живота им.
6, 7. Каква сграда за поклонение сменила скинията, и каква роля играла тя за народа на Израил?
6 След като израилтяните стигнали в Обетованата земя, скинията продължавала да бъде център на поклонението на Израил. (Исус Навиев 18:1; 1 Царе 1:3) След време цар Давид замислил изграждането на постоянна постройка. Това се оказал храмът, изграден по–късно от сина му Соломон. (2 Царе 7:1–10) По време на освещаването му един облак се спуснал от горе, показвайки, че Йехова одобрява тази постройка. „Аз Ти построих дом за обитаване — молел се Соломон, — място, в което да пребиваваш вечно.“ (3 Царе 8:12, 13; 2 Летописи 6:2) Новопостроеният храм се превърнал в оста на поклонението на народа.
7 Три пъти годишно всички израилтяни от мъжки пол отивали в Йерусалим, за да присъствуват на радостни празници в храма, признавайки благословията на Бога. Тези срещи уместно били определени като „сезонни празници на Йехова“, съсредоточавайки вниманието върху поклонението на Бога. (Левит 23:2, 4, NW) Преданите на Бога жени идвали заедно със семействата си. — 1 Царе 1:3–7; Лука 2:41–44.
8. Как Псалм 84:1–12 свидетелствува за това колко е важно поклонението на Йехова?
8 Вдъхновените псалмисти с вълнуващи слова признали колко важно място заемало поклонението в техния живот. „Колко са мили Твоите обиталища [твоята скиния — NW] Господи на силите!“ — пели синовете на Корей. Те безспорно не хвалели просто някаква сграда. Не, те издигали гласовете си във възхвала на Йехова Бог, казвайки: „Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.“ Службата донасяла голямо щастие на левитите. „Блажени ония, които живеят в Твоя дом — заявили те. — Те всякога ще Те хвалят.“ Всъщност, всички израилтяни биха могли да пеят: „Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. . . . Те отиват от сила в сила; всеки от тях се явява пред Бога в Сион.“ Макар че пътуването на един израилтянин до Йерусалим можело да бъде дълго и уморително, силите му се възстановявали, когато стигнел в столицата. Сърцето му се изпълвало с радост, като възхвалявал привилегията си да се покланя на Йехова: „Защото един ден в Твоите дворове е по–желателен от хиляди други дни; предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието. . . . Господи на Силите, блажен оня човек, който уповава на Тебе.“ Тези изрази разкриват първенството, което израилтяните отреждали на поклонението на Йехова. — Псалм 84:1–12.
9. Какво станало с народа на Израил, когато членовете му не държали на преден план поклонението на Йехова?
9 За съжаление израилтяните не държали истинското поклонение на преден план. Те позволили предаността спрямо фалшиви богове да подкопае пламенността им спрямо Йехова. В следствие на това Йехова ги оставил на враговете им, позволявайки те да бъдат взети в плен във Вавилон. Когато били върнати в родината си след 70 години, Йехова осигурил за израилтяните подбуждащите призиви на верните пророци Агей, Захария и Малахия. Свещеникът Ездра и управителят Неемия подбудили хората на Бога да изградят отново храма и да възстановят истинското поклонение там. Но с минаването на вековете истинското поклонение отново загубило първостепенното си значение за народа.
Пламенността за истинското поклонение през първи век
10, 11. Какво място заемало поклонението на Йехова в живота на верните хора, когато Исус бил на земята?
10 В определеното от Йехова време се появил Месията. Верните хора очаквали спасение от Йехова. (Лука 2:25; 3:15) Евангелското повествование на Лука описва конкретно 84–годишната Ана като вдовица, която ‘не се отделяла от храма, дето нощем и денем служела Богу в пост и молитва’. — Лука 2:37.
11 „Моята храна — казал Исус — е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.“ (Йоан 4:34) Припомни си как реагирал Исус при сблъсъка със среброменителите в храма. Той обърнал масите им, както и столовете на ония, които продавали гълъби. Марко разказва: „[Исус] не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма. И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, ‘Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи’? а вие го направихте ‘разбойнически вертеп’.“ (Марко 11:15–17) Да, Исус дори не позволявал на никой да пресича за по–напряко през двора на храма, когато носел вещи за друга част на града. Действията на Исус подчертали отново съвета, който той бил дал преди това: „Но първо търсете [божието] царство и Неговата правда.“ (Матей 6:33) Исус ни оставил великолепен пример, като отдавал своята изключителна преданост на Йехова. Той наистина правел онова, което проповядвал. — 1 Петър 2:21.
12. Как учениците на Исус показали, че поставят поклонението на Йехова на първо място?
12 Исус оставил и образец, който неговите ученици да следват по начина, по който той изпълнил своята задача да освободи потиснатите, но верни юдеи от бремето на фалшивите религиозни практики. (Лука 4:18) Послушни на заповедта на Исус да правят ученици и да ги покръстват, първите християни смело прогласявали волята на Йехова във връзка с възкресения им Господар. На Йехова било много угодно първото място, което те отделяли на Неговото поклонение. Така един божи ангел по чудодеен начин освободил апостолите Петър и Йоан от затвора и им дал следните напътствия: „Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.“ Изпълнени с нови сили, те се подчинили. Всеки ден, както в йерусалимския храм, така и от къща на къща, ‘не преставали да поучават и да благовествуват . . . , че Исус е Христос’. — Деяния 1:8; 4:29, 30; 5:20, 42; Матей 28:19, 20.
13, 14. (а) Какво се опитвал да направи Сатан на божиите служители още от най–ранния период на християнството? (б) Какво продължават да правят верните служители на Йехова?
13 Когато противопоставянето на тяхното проповядване нараснало, Бог наредил на своите верни служители да запишат някои навременни съвети. „Всяка ваша грижа възложете на [Йехова], защото Той се грижи за вас — писал Петър скоро след 60 г. от н.е. — Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.“ Несъмнено първите християни намерили уверение в тези думи. Те знаели, че след като пострадат малко, Бог ще довърши обучението им. (1 Петър 5:7–10) През онези последни дни на юдейската система на нещата истинските християни издигнали любещото поклонение на Йехова до нови висоти. — Колосяни 1:23.
14 Както бил предсказал апостол Павел, настъпило отстъпничество, отвръщане от истинското поклонение. (Деяния 20:29, 30; 2 Солунци 2:3) Натрупалите се свидетелства от последните десетилетия на първи век били доказателство за това. (1 Йоан 2:18, 19) Сатан успял да засее фалшиви християни сред истинските, и по този начин затруднил различаването на „плевелите“ от подобните на жито християни. Въпреки всичко през изминалите столетия имало отделни хора, които поставяли поклонението на Бога на първо място, рискувайки дори живота си. Но едва в последните десетилетия на „времената на езичниците“ Бог отново събрал служителите си, за да извисят истинското поклонение. — Матей 13:24–30, 36–43; Лука 21:24.
Поклонението на Йехова извисено днес
15. Как пророчествата от Исаия 2:2–4 и Михей 4:1–4 се изпълняват от 1919 г. насам?
15 През 1919 г. Йехова дал сила на помазания остатък да предприеме смела целосветска свидетелска кампания, която постави поклонението на истинския Бог нависоко. С идването на символичните „други овце“ от 1935 г. насам, потокът на хора, които в духовен смисъл се изкачват към „планината на дома на Йехова“, расте непрекъснато. През служебната 1994 г. 4 914 094 Свидетели на Йехова го възхваляваха, като канеха и други да се присъединят към възвисеното му поклонение. В какъв контраст е това с духовния упадък на сектантските „хълмове“ на световната империя на фалшивата религия, и особено на псевдохристиянството! — Йоан 10:16; Исаия 2:2–4, NW; Михей 4:1–4, NW.
16. Какво трябва да правят всички служители на Бога с оглед на онова, което е предсказано в Исаия 2:10–22?
16 Привържениците на фалшивата религия смятат своите църкви и катедрали, и дори своите духовници за „издигнати“, приписвайки им грандиозни титли и почит. Но обърни внимание на онова, което предсказал Исаия: „Гордите погледи на човеците ще се унижат, и високоумието на човеците ще се наведе; а само Господ [Йехова — NW] ще се възвиси в оня ден.“ Кога ще стане това? По време на ‘голямата скръб’, която вече е доста наближила, когато „идолите съвсем ще изчезнат“. Като се има предвид неизбежността на това вдъхващо страх време, всички служители на Бога трябва да изследват сериозно въпроса какво място заема поклонението на Йехова в техния живот. — Исаия 2:10–22.
17. Как служителите на Йехова днес показват, че поставят на първо място поклонението на Йехова?
17 Като международно братство, Свидетелите на Йехова са добре познати със своята пламенност в проповядването на Царството. Тяхното поклонение не е просто формална религия, за която се отделя около един час седмично. Не, това е целият им начин на живот. (Псалм 145:2) И наистина, през последната година 636 000 Свидетели уредиха своите работи така, че да могат да участвуват в християнската служба целодневно. Останалите със сигурност не пренебрегват поклонението на Йехова. То заема важно място както в ежедневните им разговори, така и в публичното им свидетелствуване, дори и когато семейните им задължения изискват те да работят усилно светска работа.
18, 19. Посочи примери на насърчение, което може да си получил при четенето на биографични разкази на Свидетели?
18 Биографичните разкази на Свидетели, публикувани в „Стражева кула“, ни дават възможност да узнаем начините, по които различните братя и сестри са държали поклонението на Йехова на първо място в своя живот. Една млада сестра, която отдала живота си на Йехова, когато била на шест години, имала като своя цел мисионерската служба. Вие, млади братя и сестри, каква цел можете да изберете, която ще ви помогне да поставите поклонението на Йехова на първо място в своя живот? — Виж статията „Преследване на цел, поставена на шестгодишна възраст“ в „Стражева кула“ (англ.), 1 март 1992 г., страници 26–30.
19 Една овдовяла по–възрастна сестра дава друг хубав пример за поставяне на поклонението на Йехова на мястото, което му се полага. Тя получила голямо насърчение, за да издържи, от онези, на които помагала да научат истината. Те били нейното „семейство“. (Марко 3:31–35) Ако се озовеш в подобни обстоятелства, дали ще приемеш подкрепата и помощта на по–младите в сбора? (Моля, обърни внимание как се е изразила сестра Уинифред Реми в „Аз откликнах във времето на жетвата“, публикуван в „Стражева кула“ [англ.], 1 юли 1992 г., страници 21–23.) Вие, целодневни служители, покажете, че поклонението на Йехова наистина е на първо място в живота ви, като смирено служите там, където сте назначени, подчинявайки се с готовност на теократично ръководство. (Моля, обърни внимание на примера на брат Рой Райън, както е разказан в статията „Придържайки се близо до божията организация“ в „Стражева кула“ [англ.], 1 декември 1991 г., страници 24–27.) Помни, че когато поставяме поклонението на Йехова на първо място, ние имаме уверението Му, че той ще се погрижи за нас. Не трябва да се безпокоим за това откъде ще дойдат необходимите за живот неща. Преживяванията на сестрите Олив и Соня Спрингейт показват това. — Виж статията „Ние търсихме първо Царството“ в „Стражева кула“ (англ.), 1 февруари 1994 г., страници 20–25.
20. Какви уместни въпроси трябва да си зададем?
20 Тогава дали всеки един от нас поотделно не трябва да си зададе някои анализиращи въпроси? Какво място заема поклонението на Йехова в моя живот? Дали аз изпълнявам своето отдаване да върша божията воля по най–добрия начин, на който съм способен? В кои области от живота мога да постигна подобрение? Едно изпълнено с размисъл разглеждане на следващата статия ще ни предложи възможности да помислим за това как можем да използуваме силите си по начин, съответствуващ на онова, което сме избрали да бъде на първо място в живота ни — поклонението на Върховния господар Йехова, нашия любещ Баща. — Еклисиаст 12:13; 2 Коринтяни 13:5.
За преговор
◻ Какво очаква Йехова относно поклонението?
◻ Като напомняне за какво служела скинията?
◻ Кои били едни от забележителните примери на пламенност за истинското поклонение през първи век, и как?
◻ Как поклонението на Йехова е извисено от 1919 г. насам?