Радостно подчинение на властта

„Вие се покорихте от сърце.“ — РИМЛЯНИ 6:17.

1, 2. (а) Какъв дух е очевиден в света днес, и какво представляват неговият източник и неговото влияние? (б) Как отдадените служители на Йехова показват, че са различни?

‘ДУХЪТ, който сега действува в синовете на непокорството’ днес е шокиращо очевиден. Това е дух на разюздана независимост, произхождащ от Сатан, „княза на въздушната власт“. Този дух, този ‘въздух’, или преобладаващата нагласа на егоизъм и неподчинение, упражнява „власт“, или сила, върху по–голямата част от човечеството. Това е една от причините, поради които светът преминава през така наречената криза на властта. — Ефесяни 2:2.

² За щастие, отдадените служители на Йехова днес не пълнят духовните си дробове с този замърсен ‘въздух’, или бунтовнически дух. Те знаят, че „иде Божият гняв върху синовете на непокорството“. Апостол Павел добавя: „И тъй, не бивайте съучастници на тях.“ (Ефесяни 5:6, 7) Вместо това, истинските християни се стремят ‘да се изпълват с Духа [на Йехова]’, и те пият от „мъдростта, която е отгоре“, която е „чиста, после миролюбива, кротка, умолима [готова да се подчини — NW]“. — Ефесяни 5:17, 18; Яков 3:17.

Охотно подчинение на върховенството на Йехова

3. Какъв е ключът към охотното подчинение, и какъв голям урок ни дава историята?

³ Ключът към охотното подчинение е признаването на законния авторитет. Историята на човечеството показва, че отхвърлянето на върховенството на Йехова не носи щастие. Такова отхвърляне не донесло щастие на Адам и Ева, нито на подбудителя на техния бунт, Сатан Дявола. (Битие 3:16–19) В настоящото му пропаднало състояние, Сатан е „много разярен“, защото знае, че времето му е малко. (Откровение 12:12) Мирът и щастието на човечеството, да, на цялата вселена, зависи от всемирното признаване на праведното върховенство на Йехова. — Псалм 103:19–22.

4. (а) Какъв вид подчинение и покорство иска Йехова да проявяват неговите служители? (б) В какво трябва да сме убедени, и как псалмистът изразява това?

⁴ И все пак, поради великолепно уравновесените си качества, Йехова не е удовлетворен от едно бездушно подчинение. Той е могъщ, да! Но той не е тиранин. Той е Бог на любов, и иска неговите интелигентни създания да му се подчиняват охотно, от любов. Той иска от тях да се покоряват на неговото върховенство, защото те с цялото си сърце избират да се поставят под неговата праведна и законна власт, убедени, че не може да има нищо по–добро за тях от това да му се подчиняват завинаги. Този вид хора, които Йехова иска в своята вселена, споделят чувствата на псалмиста, който писал: „Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; повеленията Господни са прави, веселят сърцето; заповедта Господна е светла, просвещава очите; страхът от Господа е чист, пребъдва до века; съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.“ (Псалм 19:7–9) Пълна увереност в правотата и праведността на върховенството на Йехова — такава трябва да бъде нашата нагласа, ако искаме да живеем в новия свят на Йехова.

Радостно подчинение на нашия Цар

5. Как бил награден Исус за своето подчинение, и какво признаваме охотно?

⁵ Самият Христос Исус е вълнуващ пример за подчинение на своя небесен Баща. Ние четем, че той „смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст [позорен стълб — NW]“. Павел добавя: „Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“ (Филипяни 2:8–11) Да, ние с радост коленичим пред нашия Водач и царуващ Цар, Христос Исус. — Матей 23:10.

6. Как Исус доказал, че е свидетел и водач на народностни групи, и как ‘княжеското му управление’ продължава след голямата скръб?

⁶ За Христос като наш Водач, Йехова пророкувал: „Ето, дадох го за свидетел на племената, за княз и заповедник на племената.“ (Исаия 55:4) Чрез своята земна служба и чрез ръководенето на проповедната работа от небето след своята смърт и възкресение, Исус показал, че е „верният и истински свидетел“ на своя Баща за хората от всички народи. (Откровение 3:14; Матей 28:18–20) Все повече такива народностни групи биват представени сега от ‘голямото множество’, което ще преживее „голямата скръб“ под водачеството на Христос. (Откровение 7:9, 14) Но водачеството на Исус не свършва с това. Неговото „княжеско управление“ (NW) ще продължи хиляда години. За покорното човечество той ще действува съответно на името си на „Чудесен Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“ — Исаия 9:6, 7; Откровение 20:6.

7. Ако искаме Христос Исус да ни заведе при „изворите с вода на живот“, какво трябва да направим без забавяне, и как можем да бъдем възлюбени от Исус и от Йехова?

⁷ Ако искаме да се възползуваме от „изворите с вода на живот“, до които Агнето, Христос Исус, води хората, чиито сърца са с правилна нагласа, ние трябва без забавяне да докажем чрез нашия начин на действие, че с радост се подчиняваме на неговото върховенство като Цар. (Откровение 7:17, NW; 22:1, 2; сравни Псалм 2:12.) Исус заявил: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди. Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя.“ (Йоан 14:15, 21) Искаш ли да бъдеш обичан от Исус и от неговия Баща? Тогава бъди покорен на тяхната власт.

Надзорниците се подчиняват с радост

8, 9. (а) Какво осигурил Христос за укрепване на сбора, и в какво отношение тези мъже трябва да бъдат пример за стадото? (б) Как подчинението на християнските надзорници е символизирано в книгата Откровение, и как те трябва да се стремят към „покорно сърце“, когато решават дисциплинарни въпроси?

⁸ „Църквата [сбора — NW] се подчинява на Христа.“ Като Надзорник на сбора, той е осигурил „дарове в човеци“ за „укрепването“ на сбора. (Ефесяни 4:8, 11, 12, NW; 5:24) На тези духовно по–стари мъже е казано да ‘пазят божието стадо, което е между тях’, не ‘като че господаруват над паството, което им е поверено, а като показват пример на стадото’. (1 Петър 5:1–3) Стадото е на Йехова, а Христос е неговият ‘добър пастир’. (Йоан 10:14) След като надзорниците с право очакват охотно сътрудничество от овцете, които Йехова и Христос са поверили на техните грижи, самите те трябва да бъдат добър пример на покорство. — Деяния 20:28.

⁹ През първи век помазаните надзорници символично били представени, че са „в“ дясната ръка на Христос, което обозначавало тяхното подчинение на Исус като Глава на сбора. (Откровение 1:16, 20; 2:1) В не по–малка степен днес надзорниците в сбора на Свидетелите на Йехова трябва да се подчиняват на ръководството на Христос и ‘да се смирят под мощната ръка на Бога’. (1 Петър 5:6) Когато се налага да решават дисциплинарни въпроси, те, както Соломон в годините си на вярност, трябва да се молят на Йехова: „Дай, прочее, на слугата Си разумно [покорно — NW] сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло.“ (3 Царе 3:9) Покорното сърце ще накара старейшината да се стреми да разбере нещата така, както Йехова и Христос Исус ги виждат, така че решението, взето на земята, да бъде възможно най–близко до това, взето в небето. — Матей 18:18–20.

10. Как всички надзорници трябва да се стремят да наподобяват Исус в начина, по който той се отнасял към овцете?

¹⁰ Подобно на това пътуващите надзорници и старейшините на сбора ще се стремят да наподобяват Христос в начина, по който той се отнасял към овцете. За разлика от фарисеите, Исус не налагал множество правила, които било трудно да се следват. (Матей 23:2–11) Той казал на подобните на овце хора: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:28–30) Макар и да е вярно, че всеки християнин трябва „да носи своя си товар“, надзорниците трябва да помнят примера на Исус и да помагат на своите братя да чувствуват, че техният товар от християнски отговорности е ‘благ’, ‘лек’, и да го носят с радост. — Галатяни 6:5.

Теократично подчинение

11. (а) Как може човек да уважава главенството и въпреки това да не е наистина теократичен? Дай пример. (б) Какво означава да бъдеш наистина теократичен?

¹¹ Теокрацията е управление от Бога. Тя включва принципа на главенството, изразен в 1 Коринтяни 11:3. Но тя означава повече от това. Може да изглежда, че човек проявява уважение към главенството, и въпреки това да не е теократичен в пълния смисъл на думата. Как е възможно това? Да онагледим с пример: Демокрацията е управление от хората, а демократът се определя като „човек, който вярва в идеалите на демокрацията“. Човек може да твърди, че е демократичен, да участвува в избори, и дори да е активен политик. Но ако в цялостното си поведение той пренебрегва духа на демокрацията и всички принципи, която тя включва, може ли да се каже, че е истински демократичен? Подобно на това, за да бъде истински теократичен, човек трябва да прави нещо повече, отколкото само формално да се подчинява на главенството. Той трябва да подражава на пътищата и качествата на Йехова. Той трябва наистина да бъде управляван от Йехова във всяко отношение. И след като Йехова е облякъл в пълна власт своя Син, да бъдеш теократичен означава също да наподобяваш Исус.

12, 13. (а) Какво, в частност, включва това да бъдеш теократичен? (б) Дали теократичното подчинение означава спазване на много правила? Дай пример.

¹² Помни, че Йехова иска охотно подчинение, подтикнато от любов. Това е неговият начин на управляване на вселената. Той е самото олицетворение на любовта. (1 Йоан 4:8) Христос Исус е „сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество“. (Евреи 1:3) Той изисква от своите истински ученици да се обичат един друг. (Йоан 15:17) Така че да бъдеш теократичен включва не само да си покорен, но и да бъдеш любещ. Въпросът може да бъде обобщен така: Теокрацията е управление на Бога; Бог е любов; следователно теокрацията е управление с любов.

¹³ Един старейшина може да смята, че за да бъдат теократични, братята трябва да се покоряват на всевъзможни правила. Някои старейшини направиха правила от предложенията, давани понякога от ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45) Например веднъж бе предложено, че за да опознаем по–лесно братята в сбора, може би е добре да не сядаме винаги на едно и също място в Залата на Царството. Това беше дадено като практично предложение, а не като твърдо правило. Но някои старейшини може би са склонни да го превърнат в правило и да смятат, че онези, които не го следват, не са теократични. Обаче може да има много причини, поради които някой брат или сестра предпочитат да сядат в определена част на залата. Ако един старейшина не взема любещо под внимание тези неща, дали самият той е наистина теократичен? За да бъдете теократични, нека „всичко у вас да става с любов“. — 1 Коринтяни 16:14.

Служене с радост

14, 15. (а) Как един старейшина може да лиши определени братя или сестри от тяхната радост в служенето на Йехова, и защо това няма да е теократично? (б) Как Исус показал, че цени любовта, изразена чрез нашата служба, а не количеството на тази служба? (в) Какво трябва да имат предвид старейшините?

¹⁴ Да бъдем теократични означава също да служим на Йехова с радост. Йехова е ‘блаженият Бог’. (1 Тимотей 1:11) Той иска неговите поклонници да му служат с радост. Онези, които са педантични привърженици на правилата, трябва да помнят, че между наредбите, за които Израил трябвало да ‘внимава, за да ги върши’, било следното: „И да се веселиш пред Господа твоя Бог във всичко на каквото туриш ръка.“ (Второзаконие 12:1, 18) С каквото и да се заемем в службата на Йехова, то трябва да ни носи радост, а не да ни бъде бреме. Надзорниците могат да направят много, за да помогнат на братята да се чувствуват щастливи, когато вършат онова, което могат, в служба на Йехова. И обратното, ако старейшините не са внимателни, те могат да лишат някои от братята от радостта им. Например, ако те правят сравнения, хвалейки онези, които са достигнали или са надминали средното количество часове, които сборът прекарва в свидетелствуване, и косвено критикуват онези, които не са достигнали това, как ще се чувствуват хората, които имат основателни причини да отчитат доста по–малко време? Дали това няма да ги накара да се чувствуват ненужно виновни и да ги лиши от тяхната радост?

¹⁵ Няколкото часа, които някои могат да отделят за публично свидетелствуване може би са им коствували по–големи усилия, отколкото многото часове, които други прекарват в проповядване, поради по–млада възраст, по–добро здраве и други условия. Затова старейшините не трябва да ги съдят. Отецът дал ‘власт да извършва съд’ на Исус. (Йоан 5:27, „Синодален превод на Библията“, 1993 г.) Дали Исус критикувал бедната вдовица, защото нейната жертва била по–малко от средното? Не, той разбирал какво наистина ѝ стрували тези две малки монети. Те били ‘всичко що имала, целият ѝ имот’. Каква дълбока любов към Йехова представлявали те! (Марко 12:41–44) Трябва ли старейшините да бъдат по–малко разбиращи относно любещите усилия на онези, на които целият им имот, изразен в цифри, е под „средното“? От гледна точка на любовта към Йехова, тези усилия може би са доста над средното!

16. (а) Ако надзорниците използуват цифри в своите доклади, защо се нуждаят от прозорливост и добра уравновесеност? (б) Как може най–добре да се помогне на братята да увеличат своята служба?

¹⁶ Трябва ли тези забележки сега да бъдат превърнати в едно ново „правило“, че цифри — дори средните — не трябва никога да бъдат споменавани? Съвсем не! Идеята тук е, че надзорниците трябва да бъдат уравновесени както при насърчаването на братята да увеличават своята служба, така и когато им помагат да правят това, което могат, с радост. (Галатяни 6:4) В притчата на Исус за талантите господарят поверил своя имот на слугите си „на всеки според способността му“. (Матей 25:14, 15) По подобен начин старейшините трябва да вземат под внимание възможностите на всеки вестител на Царството. Това изисква проницателност. Може би някои действително се нуждаят от насърчение, за да правят повече. Те може би с благодарност ще приемат помощ относно по–доброто организиране на своята дейност. Във всеки случай, ако може да им се помогне да правят това, което могат, с радост, тази радост вероятно ще ги подсили да разширят своята християнска дейност, където е възможно. — Неемия 8:10; Псалм 59:16; Йеремия 20:9.

Мирът, който идва от радостното подчинение

17, 18. (а) Как радостното подчинение може да ни донесе мир и праведност? (б) Какво може да бъде наше, ако наистина обръщаме внимание на заповедите на Йехова?

¹⁷ Радостното подчинение на законното върховенство на Йехова ни носи голям мир. Псалмистът казал в молитва към Йехова: „Много мир имат ония, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки та да се препъват.“ (Псалм 119:165) Като се подчиняваме на божия закон, ние извличаме полза за себе си. Йехова казал на Израил: „Така казва Господ Изкупителят ти, Светият Израилев: Аз съм Господ твоят Бог, който те учи за ползата ти, който те води в пътя, по който трябва да ходиш. Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, и правдата ти като морските вълни.“ — Исаия 48:17, 18.

¹⁸ Христовата изкупителна жертва ни носи мир с Бога. (2 Коринтяни 5:18, 19) Ако имаме вяра в спасителната кръв на Христос, ако съзнателно се стремим да се борим с нашите слабости и ако вършим волята на Бога, ние намираме облекчение от чувствата на вина. (1 Йоан 3:19–23) Такава вяра, подкрепена с дела, ни дава праведна позиция пред Йехова, както и прекрасната надежда да преживеем „голямата скръб“ и да живеем завинаги в новия свят на Йехова. (Откровение 7:14–17; Йоан 3:36; Яков 2:22, 23) Всичко това може да бъде наше, ако ‘послушаме заповедите на Бога’.

19. От какво зависи нашето щастие сега и нашата надежда за вечен живот, и как Давид изразил нашето искрено убеждение?

¹⁹ Да, нашето щастие сега и нашата надежда за вечен живот на райска земя са свързани с нашето радостно подчинение на властта на Йехова като Върховен господар на вселената. Нека винаги да споделяме чувствата на Давид, който казал: „Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко. Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име.“ — 1 Летописи 29:11, 13.

Мисли, които е добре да запомниш

◻ Какъв вид подчинение и покорство иска Йехова да проявяват неговите служители?

◻ Как бил награден Исус за своето покорство, и какво трябва да докажем с нашата линия на поведение?

◻ Как всички надзорници трябва да наподобяват Исус в начина, по който той се отнасял към овцете?

◻ Какво се включва в това да бъдеш теократичен?

◻ Какви благословии ни носи радостното подчинение?

[Снимка на страница 24]

Старейшините насърчават стадото с радост да върши, каквото може

[Снимка на страница 26]

Йехова се радва на онези, които му се подчиняват от сърце