Вестителите на Царството съобщават

Бог не е предубеден

ПРЕДИ повече от 1900 години апостол Петър дал свидетелство на офицера Корнилий, като казал: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице; но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деяния 10:34, 35) Корнилий проявил страх към Бога и любов към праведността. Той приел свидетелството, дадено от Петър, и станал християнин.

Същият принцип важи и днес — Бог не е предубеден. Ще забележим това чрез една случка от Германия. Разказът гласи:

„В района на нашия сбор има голяма руска казарма. През 1989 година, скоро след падането на Берлинската стена, старейшините попитаха дали някой от вестителите знае руски език. Някои от нас знаеха руски и ние отидохме да работим в този район, което ни донесе истинска радост. Това, което следва, е само една от многото преживени случки.

„Бях заедно с един непокръстен вестител (който след това се покръсти), когато говорихме с един командир. Командирът изслуша това, което имахме да кажем, и ни покани да говорим на неговите войници. Той каза, че те също трябва да чуят за Бога и за Библията, затова се уговорихме да дойдем пак.

Помолихме една сестра, която говори свободно руски, да дойде с нас за преводач. В клуба на казармата подредихме маса с литература, и имахме възможност да говорим пред 68 войника и да отговорим на техните въпроси. След това те радостно приеха 35 книги и близо 100 списания. Когато напускахме клуба, видяхме малки групички да обсъждат литературата.

Уговорихме се да отидем отново на 4 юли 1992 г. Когато пристигнахме в 10 часа и 50 минути, часовият при входа на казармата ни каза, че войниците ни очакват. Един майор ни отведе до клуба и ние видяхме, че библиотекарката, която беше получила литература от нас предишния път, беше обявила идването ни, поставяйки плакати в казармата. Трима братя изнесоха кратки доклади за нашата световна дейност и показаха защо можем да имаме доверие в Библията. След това разгледахме въпроси на публиката, като им отговорихме чрез Библията. Сред въпросите беше следният: ‘Каква е позицията на Свидетелите на Йехова относно военната служба и дали някои от тях служат като войници?’ Това даде възможност на непокръстения вестител, който ме придружаваше и първия път, да опише своята 25–годишна кариера в източногерманската армия, последните години от която прекарал като капитан от военновъздушните сили. Той сподели как е научил за Бога и за Библията и как сега иска да стане Свидетел на Йехова. Войниците бяха впечатлени от това, което бяха чули. За седем минути всичката литература, която бяхме донесли, беше в ръцете на войниците, а мнозина поискаха Библии. От една книжарница можахме да получим седем руски Библии, които те с благодарност приеха. Беше истинска радост да дадем библейска информация на тези духовно гладни хора и се надяваме, че те ще придприемат действия в съответствие с нея.“

Наистина Бог не е предубеден. Чрез своето Слово той се обръща към хората с честни сърца, които и да са те и където и да се намират. Той ги кани да научат за него и за неговия Син Исус Христос, и много хора, водещи различен начин на живот, правят това. — Йоан 17:3.