Щастливи са смирените

„Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ — 1 ПЕТЪР 5:5.

1, 2. Как Исус в своята Проповед на планината, свързал това да бъдеш щастлив с това да бъдеш смирен?

ДАЛИ да бъдеш щастлив и да бъдеш смирен са свързани помежду си? В своята най–известна проповед Исус Христос — най–великият човек, живял някога — описва девет щастия, или блаженства. (Матей 5:1–12) Дали Исус свързал това, да бъдеш щастлив, с това, да бъдеш смирен? Да, защото да бъдеш смирен се включва в няколко от щастията, които той споменал. Например, човек трябва да бъде смирен, за да съзнава своите духовни нужди. Само смирените гладуват и жадуват за праведност. А гордите хора нито са кротки, нито са милостиви, нито пък са миротворци.

² Смирените хора са щастливи, защото е правилно и честно да си смирен. Нещо повече, смирените хора са щастливи, защото е мъдро да бъдеш смирен; това спомага за добри взаимоотношения с Йехова Бог и със събратята християни. Освен това смирените хора са щастливи, защото е израз на любов от тяхна страна да бъдат смирени.

3. Защо честността ни задължава да бъдем смирени?

³ Защо честността изисква от нас да сме смирени? Една от причините е, защото всички ние наследяваме несъвършенството и продължаваме да правим грешки. Апостол Павел казал за себе си: „Зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.“ (Римляни 7:18) Да, всички ние сме съгрешили и не заслужаваме да се прославяме от Бога. (Римляни 3:23) Искреността ще ни предпази от това да бъдем горди. За да се признае една грешка е необходима смиреност, а честността ще ни помогне да приемаме порицание, когато и да направим грешка. Тъй като продължаваме да не постигаме това, което се стремим да правим, ние имаме солидна причина да бъдем смирени.

4. Каква основателна причина да бъдем смирени е дадена в 1 Коринтяни 4:7?

⁴ Апостол Павел ни дава друга причина защо честността трябва да ни прави смирени. Той казва: „Кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7) Няма съмнение, че да приписваме славата на себе си, да се гордеем с нашето имущество, с нашите възможности или постижения, ще бъде нечестно. Честността спомага да имаме чиста съвест пред Бога, така че да можем „да се обхождаме във всичко честно“. — Евреи 13:18.

5. Как честността ще ни помогне също, когато сме направили грешка?

⁵ Честността ни помага да бъдем смирени, когато направим грешка. Тя ще ни помогне с по–голяма готовност да приемем порицанието, вместо да се опитваме да оправдаваме себе си или да прехвърляме вината върху някой друг. Така например Адам обвинил Ева, но Давид не обвинил Витсавее, казвайки: ‘Тя не трябваше да се къпе така открито. Аз не можех да не се изкуша.’ (Битие 3:12; 2 Царе 11:2–4) Наистина може да се каже, че от една страна, да бъдем честни ни помага да бъдем смирени; а от друга страна, да бъдем смирени ни помага да бъдем честни.

Вярата в Йехова ни помага да бъдем смирени

6, 7. Как вярата в Бога ни подпомага да бъдем смирени?

⁶ Вярата в Йехова също ще ни помогне да бъдем смирени. Оценяването на това колко велик наистина е Създателят, Владетелят на вселената, ще ни предпази да не гледаме на себе си като на прекалено важни личности. Колко добре ни напомня за това пророкът Исаия! В Исаия 40:15, 22 четем: „Ето, народите са като капка от ведро, и се считат като ситен прашец на везните; . . . Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите ѝ са като скакалци.“

⁷ Вярата в Йехова ще ни помогне също, когато считаме, че сме пострадали несправедливо. Вместо да се измъчваме заради това, ние смирено ще чакаме Йехова, както ни напомня псалмистът в Псалм 37:1–3, 8, 9. Апостол Павел изказва същата мисъл: „Не си отмъстявайте, възлюбени, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: ‘На мене принадлежи отмъщението, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ [Йехова — NW]’.“ — Римляни 12:19.

Смиреността — проява на мъдрост

8. Защо смиреността спомага за добри взаимоотношения с Йехова?

⁸ Има много причини, поради които да бъдеш смирен е проява на мъдрост. Една от тях е, както вече беше посочено, че това води до добри взаимоотношения с нашия Създател. Божието слово ясно заявява в Притчи 16:5: „Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце.“ В Притчи 16:18 също четем: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането.“ Рано или късно гордостта стига до скръб. Това наистина е така, защото в 1 Петър 5:5 четем: „Покорявайте се . . . всички един на друг. Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“ Същата мисъл ще откриеш в притчата на Исус за фарисея и бирника, всеки от които се молел. По–праведен се оказал смиреният бирник. — Лука 18:9–14.

9. Каква помощ е смиреността във време на беда?

⁹ Смиреността е проява на мъдрост, защото смиреността ни улеснява да се вслушаме в съвета, който намираме в Яков 4:7: „И тъй, покорявайте се на Бога.“ Ако сме смирени няма да негодуваме, когато Йехова допусне да изпитаме беда. Смиреността ще ни даде възможност да се задоволяваме с нашите условия и да издържаме. Гордият човек не се задоволява, винаги иска повече, и негодува от тежките условия. От друга страна, смиреният човек издържа трудности и изпитания, както издържал и Йов. Йов изживял загубата на цялото си имущество и бил поразен с мъчителна болест, и тогава неговата жена дори го посъветвала да прояви гордост, като му казала: „Похули Бога и умри.“ Как отговорил той? Библейското повествование ни разказва: „А той ѝ каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.“ (Йов 2:9, 10) Поради това, че Йов бил смирен, той не възнегодувал, но мъдро се подчинил на всичко, което Йехова позволил да го сполети. И накрая той получил богата награда. — Йов 42:10–16; Яков 5:11.

Смиреността спомага за добри взаимоотношения с другите

10. Как смиреността подобрява нашите взаимоотношения със събратята християни?

¹⁰ Смиреността е проява на мъдрост, защото спомага за добрите взаимоотношения с нашите събратя християни. Павел ни дава добър съвет: „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по–горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.“ (Филипяни 2:3, 4) Смиреността мъдро ще ни въздържа от съревноваване с другите или от опити да ги засенчим. Такива нагласи на ума създават проблеми за нас и за нашите събратя християни.

11. Защо смиреността може да ни помогне да избягваме правенето на грешки?

¹¹ В много случаи смиреността ще ни помогне да избегнем правенето на грешки. Как? Защото смиреността ще ни предпази от това да бъдем прекалено самоуверени. Вместо това, ние ще оценим съвета на Павел в 1 Коринтяни 10:12: „Който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“ Гордият човек е прекалено самоуверен, така той е предразположен да прави грешки — поради външни влияния или поради собствените си слабости.

12. Кое библейско задължение ще ни накара да изпълним смиреността?

¹² Смиреността ще ни помогне да изпълним изискването да се подчиняваме. В Ефесяни 5:21 ние биваме посъветвани: „Като се подчинявате един на друг в страх от Христа.“ Наистина, нима не трябва всеки от нас да се подчинява? Децата трябва да се подчиняват на своите родители, съпругите на своите съпрузи, а съпрузите на Христос. (1 Коринтяни 11:3; Ефесяни 5:22; 6:1) После, във всеки християнски сбор, всички, включително и помощник–служителите, трябва да проявяват подчинение спрямо старейшините. Не е ли също истина, че старейшините са подчинени на класа на верния и разумен роб, особено когато е представен от окръжния надзорник? След това, окръжният надзорник трябва да се подчинява на областния надзорник, а областният надзорник на Комитета на клона в страната, където той служи. А членовете на Комитета на клона? Те трябва да ‘се подчиняват един на друг’, а също така и на Ръководното тяло, представящо класа на верният и разумен роб, който от своя страна е отговорен пред Исус — възкачения на престола Цар. (Матей 24:45–47) Както във всяко старейшинско тяло, членовете на Ръководното тяло трябва да уважават гледната точка на другите. Например, някой може да мисли, че има чудесна идея. Но ако неговото предложение не бъде подкрепено от достатъчен брой от другите членове, той трябва да остави настрана дадения въпрос. Наистина, ние всички се нуждаем от смирение, защото всички ние сме подчинени.

13, 14. (а) При какви конкретни обстоятелства ще ни помогне смиреността? (б) Какъв пример дал Петър по отношение приемането на съвети?

¹³ Това, че смиреността е проява на мъдрост, се вижда особено когато тя ни улеснява да слушаме съвет и да приемаме поука. Всеки от нас има нужда да бъде дисциплиниран отвреме — навреме, и ние ще направим добре да се вслушаме в съвета в Притчи 19:20: „Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетнините си.“ Както добре е казано, смиреността премахва жилото на порицанието или наказанието. В допълнение апостол Павел ни съветва в Евреи 12:4–11 относно мъдростта смирено да се подчиняваме на дисциплинирането. Само по този начин ние можем да се надяваме мъдро да направляваме нашите бъдещи действия, и в замяна да получим наградата на вечния живот. Какъв щастлив изход ще бъде това!

¹⁴ В това отношение ние можем да посочим примера на апостол Петър. Той получил строго смъмряне от апостол Павел, както научаваме от записаното в Галатяни 2:14: „Като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа [Петър] пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?“ Дали апостол Петър се обидил? Не задълго, ако изобщо се обидил, както може да се види от думите му, с които по–късно се позовал на „любезният ни брат Павел“ във 2 Петър 3:15, 16.

15. Каква е връзката между това да бъдем смирени и това да сме щастливи?

¹⁵ Важно е също да сме удовлетворени, доволни от това, което имаме. Ние просто не можем да бъдем щастливи, ако не сме доволни от нашата участ, от нашите привилегии, от нашите благословии. Смиреният християнин има следната нагласа: „Ако Бог го допуска, аз мога да го понеса“; това, всъщност, казва и апостол Павел, както четем в 1 Коринтяни 10:13: „Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.“ Така ние отново виждаме, че смиреността е проява на мъдрост, защото ни помага да бъдем щастливи, независимо каква може да бъде нашата участ.

Любовта ще ни помогне да бъдем смирени

16, 17. (а) Кой библейски пример подчертава най–важното качество, което ни помага да бъдем смирени? (б) Какъв светски пример също показва това?

¹⁶ Повече от всичко друго, безкористната любов, ага̀пе, ще ни помогне да бъдем смирени. Защо Исус могъл толкова смирено да издържи своето изпитание на мъченическия стълб, което Павел описва на Филипяните? (Филипяни 2:5–8) Защо той не счел, че трябва да държи равенство с Бога? Защото, както самият той казал: „Аз любя Отца.“ (Йоан 14:31) Затова той през цялото време насочвал славата и почестите към Йехова — своя небесен баща. Така, при един друг случай той наблегнал, че единствено неговият небесен баща е благ. — Лука 18:18, 19.

¹⁷ Една случка от живота на един от ранните американски поети, Джон Гринлийф Уитиър, ни изяснява този въпрос. В детството си този човек имал приятелка, и веднъж в едно състезание по грамотност тя произнесла една дума правилно, докато той я сгрешил. Това много разстроило момичето. Защо? Както си спомня поетът, тя казала: „Съжалявам, че произнесох правилно тази дума. Мразя да те превъзхождам . . . защото, разбираш ли, аз те обичам.“ Да, ако обичаме някого, ние ще искаме той да е над нас, а не под нас, защото любовта е смирена.

18. В кой библейски съвет ще ни помогне да се вслушаме смиреността?

¹⁸ Това е добър урок за всички християни, особено за братята. Когато става въпрос за специална привилегия в службата, дали ще се радваме, ако някой наш брат я получи вместо нас, или ще изпитаме чувство на ревност и завист? Ако наистина обичаме брата си, ние ще се радваме, че той е получил това специално назначение или признание, или привилегия в службата. Да, смиреността ще ни улесни да се вслушаме в съвета: „Изпреваряйте да си отдавате един на друг почит.“ (Римляни 12:10) Друг превод гласи: „Почитайте се един другиго повече от себе си.“ (New International Version [„Нова международна версия“]) И отново апостол Павел ни съветва: „С любов служете си един на друг.“ (Галатяни 5:13) Да, ако имаме любов, ще сме радостни да бъдем на разположение на нашите братя, да им служим, поставяйки техните интереси и добруване над нашето собствено — а това изисква смиреност. Смиреността ще ни предпази също от хвалене, и по такъв начин ще избегнем събуждането на дух на ревност и завист у другите. Павел писал, че любовта „не се превъзнася, не се гордее“. Защо? Защото мотивът за превъзнасянето и гордеенето е себелюбив, егоистичен, докато любовта в самата си същност е самопожертвователност. — 1 Коринтяни 13:4.

19. Кои библейски примери ни показват, че смиреността и любовта вървят ръка за ръка, както и гордостта и себелюбието?

¹⁹ Взаимоотношенията на Давид с цар Саул и с неговия син Йонатан са забележителен пример на това, как любовта и смиреността вървят ръка за ръка, и как по подобен начин гордостта и себелюбието вървят ръка за ръка. Заради бойните успехи на Давид, жените на Израел пеели: „Саул порази хилядите си, а Давид десетките си хиляди.“ (1 Царе 18:7) От този момент нататък Саул, който ни най–малко не бил смирен, напротив, бил преизпълнен от гордост, започнал да храни към Давид смъртоносна омраза. Колко различно било това от духа на сина му Йонатан! Ние четем, че Йонатан обичал Давид като собствената си душа. (1 Царе 18:1) И как реагирал Йонатан, когато от развитието на събитията станало ясно, че Йехова благославя Давид, и че той, а не Йонатан, ще смени Саул като цар на Израил? Дали Йонатан почувствувал ревност или завист? Ни най–малко! Поради голямата си любов към Давид, той могъл да каже, както четем в 1 Царе 23:17: „Не бой се; защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда втория след тебе; да! и баща ми Саул знае това.“ Голямата любов на Йонатан към Давид го накарала смирено да приеме това, което той разбрал, че е божията воля — кой трябва да наследи баща му като цар на Израил.

20. Как Исус показал тясната връзка между любовта и смиреността?

²⁰ Онова, което се случило в последната нощ, в която Исус Христос бил със своите апостоли преди да умре, още повече подчертава взаимовръзката между любовта и смиреността. В Йоан 13:1, ние четем, че Исус, „като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби“. По нататък ние четем, че Исус измил краката на своите апостоли, действувайки като обикновен прислужник. Какъв силно въздействуващ урок по смиреност! — Йоан 13:1–11.

21. Като обобщение — защо трябва да сме смирени?

²¹ Наистина, има много причини да бъдем смирени. Правилно и честно нещо е да бъдеш смирен. Това е проява на вяра. Това спомага за добри взаимоотношения с Йехова Бог и с нашите братя по вяра. Това е проява на мъдрост. И преди всичко, това е проява на любов и носи истинско щастие.

Как би отговорил?

◻ По какви начини честността помага да бъдем смирени?

◻ Защо вярата в Йехова може да ни помогне да бъдем смирени?

◻ Какво показва, че да бъдеш смирен е проява на мъдрост?

◻ Защо любовта особено много помага за нашата смиреност?

[Снимка на страница 21]

Йов смирено се подчинил на Йехова. Той не последвал подканата „похули Бога и умри“

[Снимка на страница 23]

Петър смирено се подчинил, когато Павел публично го смъмрил