Картини от Обетованата земя

Вирсавее там „кладенец“ означавал „живот“

„ОТ ДАН до Вирсавее.“ Този израз е познат на читателите на Библията. Той означава целия Израел, от Дан — близо до северната граница, до Вирсавее на юг. Мирът на Соломоновото управление бил описван по следния начин: „Юда и Израел живееха безопасно, всеки под лозата си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона.“ — 3 Царе 4:25; Съдии 20:1.

Но разликата между Дан и Вирсавее не се състояла само в разстоянието помежду им. Например, областта на Дан се радвала на изобилие от дъжд; водата бликала изпод земята и давала начало на един от притоците на река Йордан, както се вижда на снимката вдясно. Колко по–различно било положението във Вирсавее, намираща се в безводната област между морския бряг и южния край на Мъртво море.

В областта на Вирсавее годишните валежи достигали едва 15–20 см. Като имаш предвид това, обърни внимание на горната снимка на Тел Вирсавее, т.е. могилата Вирсавее.a Зеленината, която виждаш, показва, че снимката е била направена след оскъдните зимни дъждове, когато за кратко време полята около Вирсавее се раззеленяват. Околните равнини били — и все още са — добри за отглеждане на зърнени култури.

Тъй като районът бил безводен, библейските разкази за Вирсавее подчертават значението на кладенците и на правата върху водите. Градът се намира близо до пътищата или трасетата на керваните, които пресичали пустинята далеч на юг. Както можеш да си представиш, пътниците, които преминавали или спирали тук, се нуждаели от вода за себе си и за своите животни. Водата не бликала от земята, както било в Дан, но можела да се извади от кладенци. Всъщност еврейската дума вир се отнася за яма или дупка, издълбана, за да се стигне до подпочвена вода. Вирсавее означава „Кладенецът на клетвата“ или „Кладенецът на седемте“.

Авраам и семейството му пребивавали дълго време във Вирсавее и околностите ѝ, и знаели колко важно нещо са кладенците. Може би когато слугинята на Сара, Агар, избягала в пустинята, тя имала наум да вземе вода от тези кладенци, или от бедуините, които ги използували — също както тази бедуинка на следващата страница горе, която черпи вода от кладенец на Синайския полуостров. Когато по–късно Авраам трябвало да изгони Агар заедно с нахалния ѝ син, той милостиво ѝ осигурил запас от вода. Какво станало, когато водата свършила? „Тогава Бог ѝ отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.“ — Битие 21:19.

Откъде Авраам взел вода, за да напълни меха на Агар? Може би от кладенеца, който той бил изкопал и близо до който посадил тамариск. (Битие 21:25–33, NW) Може да се отбележи, че учените днес признават уместния избор на Авраам, защото дървото тамариск има дребни листа, чрез които се губи много малко течност, и то може да расте добре, въпреки безводието на тази област. — Виж долната снимка.

Това, че Авраам изкопал кладенец, се споменава във връзка със спора му с един филистимски цар. Кладенецът бил ценно притежание поради всеобщата липса на вода и поради усилния труд, който бил необходим, за да се изкопае. Всъщност по онова време да използуваш нечий кладенец без позволение се смятало за нарушение на правото на собственост. — Сравни Числа 20:17, 19.

Ако посетиш Тел Вирсавее, можеш да надзърнеш в един дълбок кладенец на югоизточния ѝ склон. Никой не знае кога е бил изкопан той в твърдата скала, и кога горната му част (на снимката по–долу) е била укрепена с камъни. Съвременните археолози са го прочистили до 30 м дълбочина, без да стигнат до дъното. Един от тях казва: „Много е голямо изкушението да заключим, че . . . това е ‘кладенецът на клетвата’, край който Авраам и Авимелех сключили своя договор.“ — Biblical Archaeology Review [„Библейски археологически преглед“].

Явно в по–късния си библейски период Вирсавее се увеличила по размери, като се превърнала в укрепен град с голяма порта. Но ключът към неговото съществуване и успех била жизненонеобходимата вода от неговия дълбок кладенец.

[Бележка под линия]

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.

[Информация за източника на снимката на страница 25]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.