Въпроси на читатели

Как гледат Свидетелите на Йехова на купуването на крадени стоки?

Християните избягват да участвуват съзнателно в купуването на крадени стоки или материали.

Несъмнено кражбата е нещо лошо. Божият Закон за Израил казвал недвусмислено: „Не кради.“ (Изход 20:15; Левит 19:11) Ако бъдел заловен, крадецът трябвало да компенсира щетите двойно, четворно или петорно, в зависимост от обстоятелствата.

Още от древни времена крадците се опитват да се отърват от откраднатите стоки, за да могат бързо да получат печалба и да не бъдат хванати с доказателство за тяхната вина. За тази цел те често продават откраднатите вещи на ниска цена, която е привлекателна за много купувачи. Това може би е включено в описаното в Изход 22:1: „Ако някой открадне вол или овца, та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овце за овцата.“

Схващайки производните значения на тези закони, равинът Ейбрахам Чил пише: „Забранено е да се купува или да се приема крадена собственост, дори ако не се знае, че тя е такава. Затова човек не бива да купува коза от пастиря, защото пастирят може да я продава без знанието на неговия работодател и да възнамерява да задържи парите за себе си.“ — The Mitzvot—The Commandments and Their Rationale [„Мицвот — заповедите и тяхната основа“].

В действителност божият закон не забранява ‘купуването на коза от пастиря’ само поради съмнението, че той може да задържи парите на своя работодател, като всъщност продава открадната коза. Но от друга страна, служителите на Йехова не трябва съзнателно да участвуват в продажба (на коза или друг предмет), когато изглежда ясно, че продавачът не е притежател на стоката или че тя може да е открадната. Законът на Бога показва, че Той признава частната собственост, а един крадец лишава собственика от неговата собственост. Някой, който купува нещо, за което се знае, че е крадено, може да не е крадец, но неговата покупка намалява вероятността собственикът да получи някога своята собственост обратно. — Притчи 16:19; сравни 1 Солунци 4:6.

За всички нас е ясно, че купувачите търсят да купят стоката на най–добра цена. По целия свят жените търсят добри цени, стараят се да отлагат правенето на покупки за сезона, когато цените са ниски, или пазаруват в стокови борси или магазини с ниски разходи, за да намерят по–изгодни цени. (Притчи 31:14) Но интересът към изгодната покупка трябва да има морални граници. Лоялните хора в дните на Неемия отказвали да пазаруват на сабат, дори ако можели да сключат изгодни сделки през тези дни. (Неемия 10:31; сравни Амос 8:4–6.) Подобно е положението и с християните. Това, че те отхвърлят кражбата, им помага да контролират всяко изкушение да купят стоки на ниски цени, които явно са били откраднати.

Може би е всеизвестно, че някои продавачи търгуват с крадени стоки. Или пък една скришом спомената цена може да бъде толкова ниска, че всеки нормален човек би си направил извода, че стоката вероятно е придобита по незаконен начин. Дори законът на страната може да признава необходимостта от такава проява на благоразумие. В един том по право се казва:

„Не е необходимо за нужното виновно знание обвиняемият да знае от кого или чрез кого е била открадната собствеността, или кога и къде е била открадната, или обстоятелствата, при които е била открадната, но е достатъчно това, че той знае, че тя е била открадната. . . . Някои съдилища приемат възгледа, че съществуването на виновно знание може да се основава на факта, че подсъдимият е получил собствеността при такива обстоятелства, които биха уверили един средно интелигентен и предпазлив човек, че тя е била открадната.“

Това представлява още една основателна причина християнинът да избягва купуването на крадени стоки. Купуването на такива неща може да го превърне в нарушител на закона. Всъщност в някои страни човек, който купува крадени вещи при каквито и да било обстоятелства, ще бъде смятан за виновен в нарушаване на закона. Много хора нямат никакви скрупули относно нарушаването на закона, ако смятат, че това ще им се размине безнаказано. Не е така с християните, които искат да ‘се покоряват на властите’. Спазването на закона ги предпазва от преследване като престъпници и допринася за това да имат чиста съвест пред Йехова. — Римляни 13:1, 4, 5.

Божият приятел Авраам дал добър пример относно съвестта. По негово време четирима източни управители победили царете на страната, в която живеел Лот, като взели много ценности под формата на военна плячка. Авраам преследвал враговете, победил ги и върнал откраднатите стоки. Царят на Содом казал на Авраам: „Имота задръж за себе си“ като награда. Вместо това Авраам върнал вещите на техния истински собственик, като казал: „Няма да взема нищо от твоето, . . . да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.“ — Битие 14:1–24.

Християните не търсят никаква финансова изгода, която може да се осъществи чрез откраднати вещи. Йеремия писал: „Каквото е яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, такъв е оня, който придобива много богатство с неправда.“ (Йеремия 17:11) Така че освен че проявяват мъдрост, като не нарушават законите на кесаря относно крадената собственост, християните искат да подкрепят божията справедливост, като отказват да имат връзка по какъвто и да било начин с несправедливостта на кражбата. Давид добре писал: „Малкият имот на праведния е по–желателен от богатството на мнозина нечестиви.“ — Псалм 37:16.